Шърл Хенке
Аарон & Магдалена (15)

Глава четиринадесета

Исабел, Еспаньола, година 1494, лятото

Магдалена втренчено гледаше голямата, високо издигната платформа, която служеше като легло в новото им жилище. Матракът, напълнен с мек памук, беше дебел и достатъчно широк, за да побере без затруднения двама души. Премести поглед към мъжа си. След бруталната му целувка в двореца на губернатора той й бе дал само няколко минути, за да събере разхвърляния си багаж. Тя бързо бе мушнала скрепения с печата на Бенхамин документ в една своя пелерина и я бе хвърлила в сандъка си. По-късно щеше да го скрие на по-сигурно място. „Може би ще трябва да го унищожа?“ — помисли си тя. Но някакъв инстинкт — плаха искрица надежда — я накара да го запази, въпреки че нищо не каза на този сляп за всичко, груб и отчужден човек, за когото се бе омъжила.

Наоколо сновяха прислужници тайняни, които по заповед на Аарон внасяха и слагаха вещите й в малкото жилище, което Бартоломео в началото бе обявил за свое. Дървената къща с няколко прозорци се намираше сред палмови дървета и избуяли храсти от червен жасмин, което й придаваше атмосфера на уединение, въпреки че бе разположена в Исабел. Една самотна свещ блещукаше вътре на фона на залязващото слънце. Бръмчаха насекоми и от далечната джунгла долитаха тихи, ласкави трели на някаква пойна птица.

— Засега стига, Аналу, благодаря ти — каза Аарон на тайнянски и освободи слугите. Те се ухилиха на двамата младоженци и бързо излязоха.

— Харесва ли ти обстановката? — обърна се той към нея. — Е, не е Алхамбра, нито Алкасар.

— Къщата е подходяща. Само дето ще ми липсва компания! — отговори тя язвително и се приближи към малката масичка, върху която ги чакаше скромно пиршество — студена печена патица, хляб от тапиока и сочни плодове. Взе си резен сладък пъпеш и отхапа, но не усети вкуса му.

— Нямаш апетит? — попита Аарон и застана така близко зад нея, че тя усещаше дъха му върху врата си. Той поемаше нейното ухание и чувстваше напрежението помежду им — такова, каквото не бе изпитвал с никоя друга жена, дори с Алия.

Магдалена трепна, когато усети как пръстите му пробягаха нагоре по ръката й.

— Ти ме доведе тук и удържа думата си пред адмирала. Не бива да отиваме по-далеч в нашите отношения! — умолително каза тя, макар да съзнаваше, че това е безполезно.

— Така е, но аз мисля, че правим точно това. Щом като ми се налага да се сдобия със съпруга по заповед, нека тя да ми стане истинска жена! — нежно отговори той и я обърна към себе си. — Кого от двама ни лъжеш, Магдалена, като твърдиш, че не ме желаеш?

— Не, Аарон! — гъстите, медночервени мигли покриха тъмнозелените очи. — Не казвам, че не те желая, но не искам да бъде по този начин.

— Не аз, а ти измисли тази игра, драга ми госпожо. И сега трябва да я играеш! — каза той, като повдигна кичурите коса й от гладката бяла шия и нежно я целуна. Топлите му, влажни устни настойчиво тръгнаха нагоре към ухото й. Лизнаха го, ухапаха го лекичко, след това го оставиха, за да докоснат за миг клепачите и накрая намериха нейните устни. Той не я държеше, не — по време на тази нежна експедиция не правеше нищо друго, освен да гали разсипалите се по гърба й къдрици.

Бавно, против волята й, нейните ръце се плъзнаха нагоре към раменете му. Когато езикът му се вмъкна между устните й, тя се прилепи към него. Тя ли издаде този стон, или това бе той? Не можа да разбере, тъй като устните им се впиха с жадна, необуздана страст, носеща и болка, и наслада. Вплели безумно ръце един в друг и изгубили всякаква представа за време и място, те се люлееха като две растящи една до друга палми, поклащани от нежен океански бриз. Накрая той отлепи устни от нейните, грабна я в обятията си и тихо изруга. Тя се отпусна в ръцете му, когато той се насочи уверено към леглото, но после я постави върху треперещите й крака.

— Свали си роклята! В бързината мога да я скъсам, а нямам възможност скоро да ти намеря друга — говореше й с дрезгав глас, докато развързваше с нетърпеливи и резки движения жакета си.

Магдалена известно време стоеше нерешително, като вцепенена, и гледаше как той разголва прекрасното си бронзово тяло с примамващи тъмнозлатисти косми по гърдите. Видя играещите мускули по якия му, жилест гръб, докато събуваше ботушите и разпасваше панталоните. Тогава усети как натрупващата се в нея коварна топлина на растящо желание премина като огън през тялото й. Задиша дълбоко, дъхът й спираше. С треперещи ръце, припряно и непохватно развърза връзките на роклята и започна да я смъква от раменете си.

Аарон се бе съблякъл и я наблюдаваше. На дървения под, в краката й, бе израснала блестяща купчина дрехи. Магдалена я прекрачи и се изправи, останала само по тънката си ленена долна риза. Свали малките пантофки и за миг остана неподвижна, усетила как пламтящият му поглед обгръща тялото й. После вдигна очи към него. На лицето й Аарон отново видя онзи израз на уязвима беззащитност, който винаги бе тревожил сънищата му. Очите й имаха цвета на мъх от дълбините на джунглата.

Мълчаливо посегна към ризата и я изхлузи през главата й, а тя като послушно дете вдигна ръце, за да му помогне. Бялата й плът го накара да загуби дъх.

— Значи вече си се приспособила към жегата на Еспаньола и не носиш нищо друго отдолу. Скоро ще ходиш гола като тайняните. Внимавай да не станеш и ти кафява!

— И тогава ще си по-доволен, така ли? — скритият във въпроса отговор й дойде от само себе си. „Няма да те ревнувам от индианската ти любовница!“ — помисли тя.

— От малко неща в живота ми съм бил доволен през последните няколко години — уклончиво отговори Аарон и протегна ръце. Едва се сдържа да не изреве като животно от дълбоката наслада, която изпитваше, когато ръцете му тръгнаха по извивките на нейните гърди, спуснаха се да обхванат тънката талия и да продължат по нежната линия на стройните бедра и закръгленото й дупе.

— Ти си съвършена, дяволите да те вземат! — гневно възкликна той и я взе в обятията си.

Магдалена се отпусна в ръцете му безропотно. Той се бе издал, че я желае, и това я накара да почувства малка победа. Той също бе заложник на тази необикновена и мощна сила, която продължаваше да ги привлича, въпреки религиозните препятствия и бушуващите морета. „Така е решила съдбата!“ — примирено си каза тя и открехна устни, за да срещне целувката му. Езикът му нахълта с гореща и непоколебима устременост, която не оставяше съмнения какво щеше да последва. Магдалена знаеше вече какво я очаква и се потопи в безумната забрава на страстта.

Двамата паднаха на колене на пода, после се прехвърлиха на широкия матрак, застлан с богато извезана копринена покривка, лъхаща прохлада. Аарон се претърколи върху нея, без да спира да я целува; ръцете му с влудяваща сръчност се плъзнаха към гърдите й. Обхващаше ги, галеше ги нежно, стискаше и пощипваше зърната им, докато тя не се огъна към него, жадувайки за удоволствието от леките му пощипвания. А когато се надигна от нея и започна да стрелка език и да смуче ту едната, ту другата й гърда, устните му с изгаряща топлина я накараха да крещи, без да се срамува.

Аарон я гледаше как мята глава — стиснала клепки, с широко отворена, жадуваща, търсеща уста. Магдалена се изви като дъга и разтворила крака, започна да търка с хълмчето си втвърдения му член. Той усети как ноктите й драскат гърба му; почувства отчаяното желание, което я изпълва така, както и него. Обърна се по гръб, хвана това малко и деликатно тяло и го положи върху себе си. Разкошните коси покриха и двамата като буйни пламъци на махагонов огън. Обгърна бедрата й и дрезгаво прошепна:

— Изправи се, Магдалена!

Тя се подчини и устните му отново намериха малките изваяни гърди, които се провесиха като два зрели, гладки и сладки пъпеша, чакащи да ги вкуси. Главата му се местеше от едната към другата гърда, а тя издаваше тихи, скимтящи стенания. Тогава той обхвана с дългите си пръсти талията на младата жена и леко я повдигна нагоре и назад, за да я намести върху щръкналия си член. Краката й инстинктивно жадно се разтвориха и тя бавно потъна надолу в изгарящо блаженство.

Когато проникна в нея, усещайки невероятно стегнатата й, влажна плът, той извика от удоволствие и викът му се сля с нейния. Той я усещаше все така девствено тясна, както преди година в Севиля, сякаш не бе имала друг мъж, освен него. Тази мимолетна мисъл го възбуди още повече. Отначало нежно я насочваше, прониквайки в горещите и хлъзгави дълбини на тялото й, но постепенно ускоряваше ритъма.

Магдалена цялата трепереше от неописуем полов глад и следваше движенията му, като го яздеше все по-силно и по-бързо, сякаш да погълне с тяло цялото удоволствие и да задоволи желанието си. Тогава той я обърна под себе си, без да прекъсва бързото и равномерно движение на възторженото им съвкупление. Магдалена почувства ръцете му да обхващат главата й, отвори уста и езикът му жадно проникна, а тя го преплете със своя. Устните им се сляха в дива и страстна продължителна целувка. Ръцете му потънаха в косите й, а пръстите му трескаво потриваха главата й.

Продължиха любовната игра, потънали в забравата на яростно желание. Плувнали в пот, телата им се плъзгаха едно в друго, а къдравите, но бодливи косъмчета по брадата на Аарон стържеха нежната й кожа. Магдалена се потапяше в бушуващия океан от чувства, от който бе лишена толкова дълго, а сега отново я заливаше с такава щедра красота.

Моят съпруг! Дали не извика това на глас, когато я разтърси върховният момент на последните спазми? Заровил устни в шията й, Аарон неистово я блъскаше в своя кипящ, заслепяващ оргазъм, като доведе и нея до пълната наслада, след което и двамата се отпуснаха останали без дъх, изчерпани, удовлетворени.

Магдалена посрещна със задоволство приятната тежест на тялото му. Прегърнала го бе здраво и искаше тези прекрасни мигове, когато двамата представляваха една такава идеална цялост, никога да не свършват, макар да знаеше, че е неизбежно. Постепенно дишането му се нормализира, той се търколи настрана и тя почувства как се оттегли. Знаеше, че не го губи само физически. Думите му потвърдиха жестоките й предчувствия.

— Направихме го! Ти си вече моя съпруга. Нито баща ти, нашият преследвач, нито Църквата могат да отменят това, което извършихме — говореше тихо и припряно, сякаш някаква дълго репетирана реч, която трябваше да произнесе, за да прочисти кръвта си от треската, чийто огън Магдалена бе запалила в него. Бе втренчил невиждащ поглед в гредите от махагон и тръстиките, покриващи тавана, и не смееше да срещне изпълнените й с болка очи. „Няма да стана жертва на нейното магьосничество!“ Тази мисъл като чук биеше в главата му. Видя как тя мълчаливо се отдръпна и се сви на кълбо, като наранено коте, и се почувствува мерзавец.

В гърдите му се бореха вина и раздразнение, когато се пресегна към пода, вдигна завивките и ги хвърли върху двама им. После, кой знае защо, изпита неудържимо желание да обгърне с тялото си нейното, сякаш да я вземе под закрила, да притисне гърба й към гърдите си и да зарови лице в пухкавия, ароматен облак на нейните коси.

И така лежаха неподвижно, затаили дъх, докато се унесоха в сън.

 

 

Когато първите лъчи на зората проблеснаха през гъстия листак на дърветата край прозореца, Аарон се събуди. Освободи се от нежната топлина на тялото на спящата Магдалена и я погледна. „Колко крехка и уязвима е!“ — горчиво помисли той. Чувстваше се виновен, като си спомни с какъв неутолим глад прекараха брачната си нощ. Ето, че не устоя на изкусно престорената й невинност, смекчи отношението си към нея, даде любовта на врага си. Та тя е дъщеря на Бернардо Валдес и с хитрост успя да влезе под кожата на баща му! Когато адмиралът го застави да се ожени за нея, той се закле да й отмъсти, задето го бе последвала на Еспаньола. Вместо това отново бе омагьосан от нейния чар. Предстоят му години на терзания. Представи си адския кошмар на положението си — да е женен и да не може да се сдържа да не спи с нея и всеки път, когато го направи, да изпитва мъчителни угризения.

Освободи ръката си от тъмно махагоновите й коси и се измъкна от леглото. Тя беше Валдес и той се бе заклел да разруши дома й, както нейното семейство унищожи неговото.

— Бракосъчетание, родило се в ада — тихо промърмори.

Отвори малката ракла, тапицирана с кожа, и си извади една тайнянска препаска и кожени сандали. Трябва да се измъкне оттук, да обмисли тази бъркотия и да намери някакво решение. Едно пътуване при Гуачанагари, за да обясни защо се е оженил, би го отдалечило от нея, а именно от това сега силно се нуждаеше.

Усетила, че обгръщащата я топлина на тялото на Аарон е изчезнала, Магдалена се размърда. Чу го да става от леглото и да процежда нещо през зъби. Бавно се обърна и крадешком погледна: видя го да крачи из стаята. Стройното му, мускулесто тяло беше прекрасно. Движеше се гъвкаво и изящно, забравил, че е гол. Въпреки че кожата му с цвят на тъмен бронз отначало я бе шокирала, сега Магдалена я намираше далеч по-привлекателна от бледата кожа, която европейските мъже така грижливо пазеха от слънцето, тъй като мислеха, че лъчите са опасни. Когато той се наведе, за да вземе от пода някаква дреха, чувството на особен покой след удоволствието през любовната нощ за момент я накара просто да съзерцава захласнато неговия профил, дългите му разпилени къдрици с цвят на злато. После той започна да намотава скандализиращата я тайнянска препаска и илюзията се разруши.

— Къде отиваш? — изтърси тя, преди да осъзнае, че гласът й звучи укорително.

Той се обърна и я погледна — объркана и прелестна. Седеше сред завивките на леглото, косите бяха разпилени върху гърдите й като тъмен огън, а очите й — пълни с болка.

— Къде мислиш, че отивам? Приятелят ми Гуачанагари трябва да знае, че Кристобал се е завърнал. Достатъчно вече Диего Колон е изпълнявал длъжността губернатор!

— И да обясниш на приятеля си и сестра му, че си се оженил за жена отвъд океана — каза тя полусърдито, полу с надежда.

Застанал в средата на стаята, с широко разкрачени крака, Аарон твърдо издържа погледа й. Дългите му коси и голото тяло го правеха да изглежда див и застрашителен, по-могъщ от живота. Гледаше я решително й сурово.

— Обмислих какво да направим с тази женитба. Вече сме обвързани и ти си под нейната закрила. Баща ти не може да я отмени. Призракът на женския манастир, ако това въобще е щяло да ти се случи, повече не те заплашва. Защитена от моето име, ако искаш, можеш да се върнеш в Севиля.

— Не! — прекъсна го тя. После млъкна, преди да се унижи докрай и да му каже, че наистина го обича и не иска да го остави. — Ти просто гледаш да се отървеш от мен и да се върнеш при твоята дивачка. Както сам каза — а ти си мой съпруг — и двамата сме обвързани с тази женитба. Няма смирено да те оставя, за да си правиш удоволствието.

— Ти ще бъдеш свободна да си намериш свои удоволствия. — Веждите му язвително се повдигнаха. — Може би кралят ще те вземе отново?

От това, как тя потрепери след неговата жестокост, той разбра, че ударът му е попаднал в целта. Независимо от чувствата си към нея, той добре познаваше репутацията на Фернандо Трастамара като брутален и безмилостен любовник. Въздъхна, отиде до леглото и седна до нея.

— Извинявай. Види се, аз правя само едно — или, заслепен от злоба, търся начин да те нараня, или гледам да те тръшна в леглото. В тази женитба нямаме среден път. Най-добре е да живеем разделени.

— Това е невъзможно, освен ако аз, за твое удобство, се върна вкъщи, или ти нарушиш думата си пред адмирала и се върнеш да живееш при тайняните. Не аз, Аарон, а тя е чаровницата, която има такава власт над теб. Отиваш при нея, за да видиш не ти ли е родила дете. Не отричай!

— Наред с другите неща, и това ме тревожи, но сватбата ни пропадна, макар че детето ще носи моето име.

— Значи я обичаш и искаш детето й, дори ако не е твое. Тя има власт над теб и нито адмиралът, нито Кралят — никой не може да те освободи от нея! — горчиво промълви Магдалена.

Аарон поклати глава. Явно, тя не искаше да го разбере.

— Не се подценявай, жено! — меко каза той. После стана и тръгна към вратата.

— Аарон! Върни се! Как смееш да ме оставиш, да ме унижиш в утрото след нашата сватба!

— Поплачи на рамото на Бартоломео! Той е майстор да те утешава като разплакано, разглезено дете — каза и излезе.

Както и предишния път, тя почувства сълзите на обида да напират в очите й. Стисна клепки, за да не заплаче, и тихо изруга.

После устните й бавно се разтеглиха в усмивка с котешко задоволство.

— Е, добре, съпруже! Ще се оплача на Бартоломео.

 

 

Алия лежеше изтощена и напълно отпусната, а жените около нея я къпеха и мажеха тялото й с благоуханни масла. Тя чуваше рева на сина си — едро и здраво бебе. Синът на Аарон!

— Прекрасен е! Твоята гордост! — каза братовчед й, като гледаше как Махия, по-голямата сестра на Алия, къпе новороденото.

Махия подаде детето на родилката и добави:

— Взел е магическите очи на баща си.

Алия се усмихна на хвалебствията на сестра си и подаде гърда на бебето.

— Гладник е като баща си!

Усети приятното, настървено подръпване на зърното и си помисли за Аарон. Как ще се гордее! Загледа се в изваяните черти на бебето. Косата му бе съвсем черна, но нямаше съмнение, че е дете на Аарон Торес.

— Добре понесе раждането — каза Махия. — Това винаги е добър знак. Ще можеш да износиш много прекрасни и здрави деца. Сега Гуачанагари може да те омъжи изгодно за някой голям воин. Сигурно за Бехечио?

— Не! — погледна я Ахия и очите й предизвикателно блеснаха. — Ще се омъжа само за Аарон! Той ще стане военният вожд на нашия народ. Със страшните оръжия, които донесе от отвъд морето, той може да победи всички наши врагове.

След думите на капризната си по-малка сестра Махия сви рамене.

— Гуачанагари винаги се е водил по ума ти, но не може да накара Златния да се ожени за теб.

— Няма да се наложи да насилва Аарон — каза раздразнена Алия, но бе прекалено доволна от себе си, за да се сърди на глупавата си сестра. — Научих много неща за начина, по който мислят мъжете отвъд океана. Аарон, както и другите, високо ще оцени, че първата му рожба е момче. И веднага ще разбере, че това е негов син — тя докосна детето по лицето, сякаш искаше с това да потвърди думите си. — Мъжете отвъд океана много странно разсъждават. Те също така ценят девствеността на булката.

Лицето на Махия се изпълни с презрение пред такова безумно схващане:

— Как може един мъж да разбере безплодна ли ще бъде жена му или не, ако тя не е раждала деца, преди да се ожени за нея? Не разбирам защо искаш Златния. Колчето му за засаждане трябва да е съвсем като на другите, независимо от цвета на кожата.

Устните на Алия се разтегнаха в мечтателна усмивка.

— Е, да, но ти никога не си виждала неговото колче за засаждане… а аз съм го виждала!

Махия изсумтя от погнуса, но нищо не каза. Алия й подаде заспалото дете, което дълбоко дишаше.

— Вземи и да го покажеш на нашия брат, а аз ще си почина.

— Ще му дадеш ли име сега?

— Народът на Аарон има свой обичай. Ще го чакам да се върне.

Махия се отдалечи и Алия се излегна на огромното високо легло. Беше разранена и уморена. Набъбналите от мляко гърди я боляха, но тя ликуваше. Раждането не беше трудно, но на Аарон ще каже друго. Той беше показал, че е сериозно загрижен за нейната бременност и предстоящите мъчения при раждането. Тя се усмихна. Ако е мислил, че раждането е много опасно — още по-добре! Ще го убеди, че идвайки на бял свят, неговият син едва не я убил. „Да, така е, Аарон. Ще се ожениш за мен и ще станеш велик пълководец. Ще победиш всички други вождове от Мариен до Ксарагуа и аз ще бъда до теб като твоя кралица.“

Късно вечерта, когато няколко роби сервираха на Алия богата вечеря, в нейното бохио пристигна Гуачанагари. Веднага разбра, че носи лоши новини. Освободи робите, обърна се към него и го попита:

— Какво се е случило?

През деня той беше много весел и сериозният му вид сега я изплаши.

— Аарон е добре, нали?

— Добре е. Той е тук. Показах му сина и той е много доволен заради детето.

Сдържаният му тон я обърка.

— Щом се е върнал, защо не дойде при мен?

Гуачанагари изпита силна жалост към сестра си. Тя така се надяваше да се омъжи за Аарон! Той също искаше това, което съдбата сега бе отредила да не се сбъдне.

— Той сметна, че ще е по-добре най-напред аз да говоря с теб. Адмиралът се е върнал и наредил на Аарон да се ожени за една бяла жена от неговата страна. Тя го чака в селото край морето.

Лицето на Алия изгуби цвета си. Не можеше да повярва на брат си.

— Как е посмял така да постъпи с мен! Коя е тази жена, че той с презрение отхвърля една принцеса, за да се ожени за нея?

— Каза ми, че не е искал женитбата, но адмиралът заповядал да се ожени, точно както аз мога да заповядам на моите придворни да се оженят за която на мен ми хареса. Според техните закони той може да има само една жена.

— Той е щастлив, че се роди детето, и знае, че то е негово — каза, едва сдържайки гнева си, Алия.

— Той желае да вземе детето.

— Ще помисля върху това, но засега детето е мое. Ще му дам името Наваро.

Гуачанагари се замисли.

— Наваро е бил свиреп вожд и е победил враговете ни преди много поколения. Момчето трябва да стане велик воин, достоен да носи това име. Ние сега не воюваме. Научили сме се да живеем в мир. Може би.

— Мир! — Алия забеляза как се изненада брат й и преглътна останалите думи, които искаше да каже. „Мирът е за слабаци като теб“ — помисли тя.

— Аз имам право да дам име на моето дете! Не е ли така, Гуачанагари?

— Ще кажа на Аарон за името — кимна той. — Искаш ли да говориш с него сега?

— Много се уморих тази вечер. Покани го да дойде при мен сутринта.

След като брат й си тръгна, Алия изчака ядът й да премине и главата й да се избистри, за да обмисли трезво плана си. И така! Той не харесва бялата си съпруга, за която е бил принуден да се ожени. Иска прекрасния си син.

Плесна с ръце и извика една от робините, чакащи пред къщата.

— Донеси детето! Млякото ми дойде, ще го кърмя.

Докато го хранеше, тихо напяваше заклинания в малкото му ушенце:

— Ти ще станеш велик войн и ще ми бъдеш средството, с което ще се отърва от бледоликата му жена и ще го получа за себе си!

 

 

— Това е лудост! Ние дори не говорим езика им и не знаем нищо за техните обичаи! Някой от предните им постове ще ме убие с отровна стрела и ще те отведе като своя робиня. Трябваше да останеш в Исабел! — недоволно мърмореше Бартоломео, навеждайки се, за да се предпази от една ниско надвиснала лиана.

Пътеката, по която вървяха през хълмовете, спускащи се към брега, беше тясна, криволичеща и хлъзгава от падналия дъжд след внезапната буря, преминала към вътрешността. Високо над тях, в джунглата, върховете на дърветата хвърляха неясни очертания. Високите палми се преплитаха с гъсто растящите махагонови, памукови и абаносови дървета. Ярко оцветени папагали пронизително крещяха, обезпокоени от малката група ездачи, а гласът на някаква птица, която всеки би взел за обикновен испански славей, нежно се носеше в далечината.

— Глупости — смъмри го кротко Магдалена. — Луис е с нас и той свободно говори езика им. По-вероятно е да намерим гибелта си от отровна змия — потрепери тя, като гледаше към гъстата разкошна джунгла.

— Тайняните не използват като карибите отрова — дочул разговора, се обади Луис. — Не бих се страхувал прекалено много от змиите, но от това трябва да се пазите — и той им показа едно малко, много красиво дърво със зелени, като че ли направени от восък листа, които блестяха от влагата на неотдавна падналия дъжд.

— Даже дъждовната вода, измила листата му, предизвиква болезнен обрив. Туземците го наричат манхинеел.

— При цялата си красота, това място е коварно — изсумтя от отвращение Бартоломео.

— Погледни само цветята, Бартоломео! — възкликна Магдалена. — Цъфтят по дърветата — стигнали са догоре, пълзейки по дебелите като въжета лиани. Те са най-различни по цвят, големина и аромат. Това наистина е раят!

— Моли се тогава ангелът да ни прегради с огнения си меч пътя, за да не навлизаме навътре в тоя джунглов рай — отговори с престорена набожност Колон.

— Скоро ще стигнем в селото — каза Луис, като гледаше прехласнатата Магдалена.

Лицето й изведнъж загуби възторжения си израз и стана сериозно.

— Като изкачим този хълм, селото от другата страна ли е? — попита предпазливо тя. Гърлото й се сви и яростният гняв и наранената гордост, които я бяха накарали да последва Аарон, започнаха да я напускат. Как ли ще реагира на това, че не се бе подчинила на волята му?

— От върха се виждат селото и полята — кимна Луис Торес. — Гледката е вълшебна.

Като съзря наредените в редици големи бамбукови къщи, с широките чисти улици между тях и огромния централен площад в средата на селото, Магдалена възкликна изумена:

— Това е истински град! Сигурно хиляди хора живеят тук.

— Погледни полята оттатък! — възхитено каза Бартоломео. — Нашите посеви биха ли се развивали така добре, както тези? Колкото тук почвата е черна и богата, толкова камениста и бедна е тя около Исабел.

— Каквото и да е селището на колонистите, важно е преди всичко желанието за работа! — напомни Луис на наместника на адмирала.

— Въпреки това мислех да помоля брат си да потърси ново място за нашето главно селище — в район с по-удобен залив и по-плодородна земя.

Докато мъжете обсъждаха евентуалното преместване на колонията, Магдалена репетираше как ще се срещне с Аарон и любовницата му. Вчера бе нахълтала в дома на Бартоломео да го моли за помощ. Каза му, че Аарон е заминал да обясни на Гуачанагари и Алия за женитбата си и да се помири с тях, но тя се страхува, че Алия му е направила някаква магия. Двамата предложиха на недоверчивия адмирал такъв план: да последват Аарон и да поднесат подаръци и уверения, че женитбата на Магдалена с осиновения от племето техен приятел не заплаша приятелството между Колон и Гуачанагари.

— Ако не тръгна с нея, тя като нищо може да се измъкне и да хукне през джунглата сама — с въздишка каза Бартоломео на адмирала, който накрая се съгласи, въпреки възраженията си.

Докато яздеха в наситения с изпарения от джунглата пек, слънцето прежуряше и насекомите ги изпохапаха, но Магдалена беше доволна, че бе изпълнила решението си. Сега обаче, когато малката група от дузина ездачи навлезе в плодородната долина и приближи това поразително село, я обхванаха съмнения. „Наистина ли искам да видя дали тя е толкова красива, колкото съм чувала?“ — мислеше си тя.

За момент се обърка, като видя как тайняните неспокойно се събират на групички и наблюдават тяхното приближаване. Индианците никога не бяха виждали коне, преди колонистите да ги докарат с втората експедиция, и ужасно се страхуваха от тези животни. От своя страна Магдалена бе толкова шокирана от вида на туземците, колкото те от това, че тя беше възседнала големия си сив кон. За разлика от туземците, живеещи и работещи в Исабел, тези от вътрешността ходеха голи, както майка ги е родила.

Адмиралът твърдо бе настоял жените в Исабел да ходят в прости ленени туники. Даже мъжете носеха поне скандализиращите препаски, ако ли не някоя друга прилична дреха. Но тук тези хора със загоряла кожа — мъже, жени, а също и децата — ходеха съвсем голи. Някои от тях бяха изрисували с ярки червени и черни бои странни знаци по телата си. Много от жените, изглежда, предпочитаха бялата боя. Всички имаха ярки пера от папагал, пъхнати в косите, а на гърдите им бяха окичени най-различни огърлици — от рибена кост, мидени черупки и различни метали, а сега бяха добавили нанизи с мъниста и малките звънчета, донесени за размяна от Кастилия.

Смутена, Магдалена ги гледаше стеснително как си говореха и я сочеха с пръст, за да покажат, че тя се различава от другите. Макар и любопитни, те изглежда бяха прекалено уплашени от конете, за да се осмелят да приближат. Луис слезе от коня, даде юздата на Бартоломео и заговори няколко момченца, които след малко хукнаха към селото.

— Ще ни приемат или не? — нервно попита Магдалена.

— Този народ винаги е бил приятелски настроен и честен — Луис се усмихна окуражаващо. — Те ще ни бъдат най-верните съюзници срещу всички индианци, които откажат да засвидетелствуват предаността си към краля и кралицата. Само трябва да им вярваме и да не ги тормозим.

— Имаш предвид — да не им режем носовете и ушите, когато не носят достатъчно злато? — попита Бартоломео, който знаеше за опитите на Охеда и Маргарите да въведат норма на туземците за снабдяване със злато.

— Това ли са правили? — изохка ужасена Магдалена.

— Да, и всеки ден така си спечелваме повече врагове.

— Досега Аарон успя да опази народа на Гуачанагари и тях не ги засегна толедската стомана, но аз знам колко ще трае мирът, ако не си променим отношението към туземците.

— Ето защо той отново трябва да започне да служи при брат ми. Опитен войник е и може да държи изкъсо алчните „благородници“, търсачи на злато.

— Да слезем сега от конете. Ако влезем на тях в селото и изплашим жителите до смърт, ще покажем лошо отношение към гостоприемството им. Виждаш ли оградата, дето е издигнал Аарон? Ще ги оставим там, при неговите коне, докато решим да си тръгнем. Боя се, че ще се наложи ние да си бъдем коняри — унило добави Луис, щом спряха до ограденото място край селото.

Там няколко коня, включително и кафявият, който Аарон яздеше, кротко пасяха. Оправиха се с конете и влязоха в селото, съпроводени от десетина тайняни. Пешком Магдалена се чувстваше много по-уязвима. Туземците учудено зяпаха косата и дрехите й. Колко странно бе, че макар и облечена, тя изпитваше неудобство от тези голи хора, които миролюбиво я гледаха с простодушно любопитство.

— Каква страхотна жега! Върви по-бавно, Магдалена, ще се умориш! — предупреди я Бартоломео, като видя зачервеното й лице и как учестено дишаше.

— Тя не е премаляла от горещината, а се бои от предстоящата среща с мъжа си, чиято воля не изпълни! — обади се Аарон и им препречи пътя.

Беше се появил неочаквано откъм една голяма къща. Препасан бе само с едно малко парче памучно платно, каквото носеха някои от въоръжените мъже. Погледна я навъсено.

— Какво, за бога, правиш тук?

— Наместникът и аз дойдохме да донесем подаръци от адмирала за твоя приятел — с престорена нежност каза тя и се направи, че не забелязва потъмнелия му поглед. — Ще ме представиш ли като своя съпруга, или не си му казал за нашата женитба?

— О! Казах на Гуачанагари за теб, госпожо. Остана мъничко разочарован. Смята, че съм избързал, защото по време на краткото ми отсъствие сестра му ме е дарила със син.

Магдалена помисли, че ще се задуши. Само сковаващата болка в гърдите я въздържаше да не хукне през джунглата обратно към Исабел.

— Кой е пристигнал от името на адмирала? — запита един млад мъж и се приближи към Аарон.

По начина, по който хората се отдръпнаха, за да му направят път, Магдалена разбра, че това е Гуачанагари — вождът.

Луис представи Бартоломео — брата на адмирала — и Магдалена — жената на Аарон.

С ехидна гримаса на лицето, Аарон започна да й превежда:

— Гуачанагари е един изключително изискан човек — той каза, че ти си много красива и си подходяща съпруга за мен! — каза той с дълбоко ироничен тон.

Луис, Бартоломео и Гуачанагари се отдръпнаха и завързаха разговор, деликатно оставяйки Аарон и Магдалена сами да си изглаждат противоречията.

— Ти си луда! Алия току-що се освободи от бременността с първото си дете и аз не желая да устройвам парад пред нея и Гуачанагари с хубавата си женичка.

— Да! Жалко, че „хубавата ти женичка“ не предпочете просто да седи и да се вайка в Исабел, докато ти се перчиш тук и приемаш поздравления от тези диваци за своята мъжественост. А се осмеляваш да наричаш Фернандо Трастамара развратник! — яростно избухна тя, изливайки цялото си унижение и потисканата болка.

Изкривеното му от яд лице сега стана строго.

— Ще ти дам възможност да вкусиш от живота на диваците. Ти си ме последвала и сега ще живееш с мен. Аз избирам да живея тук.

— Адмиралът ти заповяда да живееш в Исабел! — каза тя и яростно тропна с крак.

— Адмиралът ми нареди да укрепвам връзките между него и народа на Гуачанагари. Ще го правя, както аз знам! А сега, нека да те придружа до новото ти жилище.

Хвана я за китката й с желязната си ръка и дърпайки след себе си младата жена, се отправи към центъра на голямото село.

Магдалена се запрепъва след него. Добре, че поне бе обута в ботушите за езда. Въпреки че с тях беше ужасно топло и причиняваха сърбеж, те я предпазваха от каменистата земя повече, отколкото ако бе обула платнените си пантофки.

Аарон спря пред покрита със слама неголяма бамбукова къща, разположена в ниската част на центъра на селото.

— Не е просторна като бохиото, което заемахме с Алия, но пък отговаря на статута ми на твой съпруг — сви рамене той. — Ще свърши работа — и я бутна вътре.

След блясъка на слънцето навън, Магдалена примига, за да свикне с оскъдната светлина. Всъщност тази къща много приличаше на бамбуковата къща, която обитаваха в Исабел. Конструкцията й бе малко по-солидна, но тя никога не би го признала пред този арогантен грубиян.

Обзавеждането беше скромно. В единия ъгъл имаше стол със странна форма, извита облегалка и крака с формата на животински лапи. В средата на стаята бе опънат на стойки хамак, а в другия ъгъл бяха наредени няколко глинени съда. Само оръжието на Аарон и чантата с вещите му, която той закачаше на седлото, потвърждаваха, че той живее тук.

— Страхувам се, че тук удобствата са по-малко, отколкото ни предлагаше Исабел. Ще ти се стори много интересно да спиш в хамак — каза с ледена усмивка той.

Само при вида на отвратителната мрежа от коноп изпохапаната й от насекомите кожа сякаш изплака за милост, но тя не каза нищо. Мъжете и жените сигурно не правят любов в тези ужасни мрежи. По-добре да си отреже езика, отколкото да попита. И за да промени темата, запита:

— Къде остана прехваленото тайнянско гостоприемство? Ще получим ли храна, или ти си ме наказал да не участвам в празника в чест на аделантадо, на губернатора.

— Ще има много храна… тогава, когато се научиш да помагаш в приготвянето й.

— Аз не съм някоя от индианските ти жени! — ядосана, тя цялата се наежи. — Родена съм в семейство на благородници.

— Алия е сестра на великия касик — принцеса по нашите стандарти. Даже тя ми е готвила. Боя се, че ме принудиха да сключа лоша сделка, като се ожених за теб, моя госпожо!

— В този момент никой повече от мен не би желал да се ожениш за твоята любовница дивачка.

— Продължаваш да смяташ тези хора за диваци. Може да са примитивни, в смисъл на тяхното оръжие и откровената им жестокост, така присъща и на бялата раса, но те имат прекрасен начин на живот. Ясно ли ти е?

Две стоманеносини очи се впиха в две зелени, искрящи от ярост.

— Отмъщаваш си! Готов си да ме превърнеш в селянка, защото те принудих да се ожениш за мен. Стори ми най-голямото зло, на което си способен! — презрително каза тя. — За това, че имах нещастието да яздя кон в едно мизерно, западащо имение сред блатата на Гвадалкивир. Но аз мога да върша всичко, което твоята хубава тайнянска принцеса може!