Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дует Откритие (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paradise & More, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 61 гласа)

Информация

Сканиране
Sianaa (2009)
Разпознаване и корекция
debilgates (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Шърл Хенке. Аарон & Магдалена

Изд. „Калпазанов“, 1994

Редактор: Полиана Атанасова

Коректор: Галина Димова

ISBN: 954–17–0027–6

История

  1. — Добавяне

Глава седма

Тя посочи към себе си и простичко каза:

— Алия.

Той се усмихна и сложи ръка на гърдите си:

— Аарон.

Тя с благоговение разглеждаше високия и строен чужденец, облечен, както повеляваше заповедта на адмирала, в парадни дрехи. В очите й гореше любопитство и искрено възхищение. За миг той си спомни блатата на Гвадалкивир и лицето на друга млада жена, изпълнено със същото преклонение; но споменът за зелените очи изчезна. Вместо тях той виждаше пред себе си други, кафяви очи и влажния им поглед.

Съплеменниците й оглеждаха мечовете, броните и наметалата на офицерите и благородниците, но Алия не можеше да откъсне очи от русата брада на маршала и дългата му златиста коса. Като омагьосана, тя протегна ръка и с върховете на пръстите си погали, гъстите златни къдрици, падащи върху раменете му. След това докосна твърдата гъста четина на брадата му, занемарена от няколко седмици.

Аарон бе чел някъде, че черните жители на Африка имат малко косми по тялото си, а светлокожите обитатели на далечните източни земи — още по-малко. Като се огледа и прецени възрастта на хората, придружаващи Алия, той реши, че те никога не са виждали рус човек или човек с брада. Той протегна с усмивка ръка и докосна тежката коса на Алия, която стигаше под кръста й; гарвановочерна, тя бе по-твърда от брадата му и беше съвсем права.

Алия изглеждаше поласкана от вниманието му и пристъпи по-близо: погали ръката му, хвана го за китката и сложи дланта му върху лявата си гърда. Забелязал това, Хуан де ла Коса обърна гръб на друга, не толкова хубава жена и отиде при Аарон.

— Я вижте какво намери нашият хубавец маршал! — похотливо възкликна той. — Тази тук не прояви благосклонност към някой тъмнокос мъж, подобен на мъжете от нейното племе, а хареса теб, с жълтата ти коса. Чудя се обаче как ли ще хареса осакатената ти мъжка плът, защото очевидно е, че тукашните диваци още нямат обичай да обрязват това, с което ги е дарила природата.

С тези думи той сложи ръка на другата й гърда. С високомерно пренебрежение тя го удари по ръката и каза нещо на своя език, очевидно враждебно. Чул оскърблението на Де ла Коса, познато му от детски години, Аарон се напрегна. На кораба, където всички живееха в теснота, мъжете от еврейски произход бяха бързо разпознавани и моряците си разменяха немалко подигравателни намеци за обичая на обрязването. Досега обаче нито един не бе посмял да си позволи нещо подобно в присъствието на маршала на флотата, който бе поне с една глава по-висок от всеки от тях, с изключение на адмирала.

— Понеже за първи път от седмици насам виждаме жени, мозъкът ти явно отиде между краката, Хуан. Поради това ти дарявам живота, но само при условие, че не възбуждаш вражда у тези люде, защото адмиралът желае да има мир с туземците — каза той, като сложи ръка върху меча си и се усмихна бавно и подигравателно. — Някои винаги и във всяко нещо завиждат на хората, поставени по-високо от тях. Не докосвай Алия!

Де ла Коса пламна, но отстъпи назад. Забелязал спречкването заради най-привлекателната от жените, адмиралът побърза да предотврати възможния двубой:

— Доколкото Луис е успял да разбере, тази жена е на почит у техния вожд. Не ще търпя кавги заради нея и не желая да си навличаме враждата на племето й!

— Нямам намерение да я прелъстявам, адмирале — отговори Аарон, без да поглежда към Алия, която стоеше до него и ядно гледаше Де ла Коса. — Тя е разгневена от постъпката на Хуан.

Де ла Коса свирепо изгледа Торес, но не каза нито дума, защото вече добре познаваше адмирала и по израза на лицето му можеше да се досети, че ако почне да се препира с него, това няма да му донесе нищо добро.

— Върнете се да пренощувате на кораба! — нареди Кристобал Колон. — А аз ще видя какво да направим и как най-добре да разясним желанията си на техния вожд.

Де ла Коса гневно се обърна и закрачи към лодките, а адмиралът с лека усмивка погледна Аарон:

— Тази жена като че ли се е захласнала по тебе, млади ми приятелю. Смяташ ли, че ще ти бъде възможно да я обучиш на кастилско наречие? Всъщност, благодарение на начетения си баща, ти знаеш не по-малко езици от Луис.

— Той вече се е опитал да им говори на арабски, еврейски и латински — сви рамене Аарон — и нищо не е излязло. Ти самият владееш кастилски, португалски и генуезки, последния от които аз не зная. Но ми се струва, че тези прости хорица не разбират нито един от езиците, на които говорим. Обаче са умствено развити и лесно схващат каквото им покажеш със знаци.

— Вие с Луис трябва да попитате вожда дали той ще пожелае да се срещнем. Това трябва да стане утре, тъй като не искам да нощуваме на брега, където могат да ни нападнат, макар и да са приятелски настроени към нас. Освен това като ни видят да вършим някои естествени функции, веднага ще разберат, че сме простосмъртни — добави Колон с лека ирония. — Засега смятат, че сме дошли от небето, поне с такова впечатление е останал Луис.

— Ще направя каквото е по силите ми, за да науча Алия да ни разбира — с усмивка каза Аарон.

С падането на здрача разузнавателната експедиция се приготви да се връща на корабите, пуснали котва в залива. Луис, Аарон и кралският секретар Риго Ескобедо бяха постигнали най-големи успехи в езика на жестовете. Туземците точно и правдиво отговаряха на техните запитвания. През цялото време, докато се мъчеше да се разбере с тях, Аарон усещаше върху себе си погледа на Алия. Той не забравяше какво беше казал на Де ла Коса за мъжа, готов да изгуби разума си, и с усилие на волята проявяваше образцова учтивост към тази жена. Очевидно тя бе от благородническо семейство според тукашните представи и доколкото той можа да разбере, бе дошла от някакъв далечен остров. Все по-трудно му беше да се преструва, че не забелязва гъвкавото й тяло, откровените й сексуални предизвикателства и накрая с облекчение се сбогува с новите си познати и се върна на „Санта Мария“.

Адмиралът свика в своята каюта офицерите и други високопоставени лица, за да обсъди с тях онова, което бяха успели да научат на брега.

— Те определено харесват същите дрънкулки, с които така добре върви търговията по африканския бряг — със задоволство отбеляза Мартин Алонсо Пинсон.

— Срещу шепа звънчета човек може да получи от тях хубаво златно украшение — кимна брат му Винсенте Янес, също опитен търговец.

— Да, но трябва да разберем откъде взимат златото — загрижено каза практичният Ескобедо. — Дали го добиват или го получават чрез търговия?

— Най-същественото е дали има злато там, където се намира седалището на властта в тази страна! — заключи адмиралът и очите му заблестяха при мисълта за това, как той ще се изправи пред трона на Великия им хан с посланието от техни величества. — И далеч ли са онези велики градове, където Марко Поло е видял цели покриви от злато!

— Главатарят им май каза, че това е само един малък и незначителен остров. Имало и голям остров, чието име не мога да повторя — звучи нещо като Чипангу. Намирал се на няколко дни път с лодка.

— Струва ми се, че те доста пътуват от остров на остров — замислено каза Аарон. — Доколкото разбрах от Алия, тя живее в град или много голямо село, което се намира на югоизток оттук. Накарах я да направи нещо като карта от камъчета. Те пътуват покрай дълга верига от малки атоли, където преспиват и се запасяват с храна и вода. Тя сега се завръща в града, където управлява брат й, голям вожд на туземците.

— Би ли се срещнал с него? — попита Колон.

— Ако научим тези млади хора да разбират кастилски и ни служат за преводачи — каза Аарон, като кимна с глава, — ще разберем къде се намираме и къде е материкът.

— Материкът и златото! — рязко додаде Мартин.

По-късно вечерта, когато вече бе изгряла луната, Аарон излезе на палубата и се загледа в сребристите звезди на небето, простряло се над тъмните върхове на палмите.

— Много дълбоко си се замислил — чу той гласа на Кристобал.

— Сега, след като доказа, че си прав, и стигнахме външните острови на Индиите, колко време ще разузнаваме района? — от своя страна го запита Аарон.

Колон се приближи и също се опря върху перилата.

— Бих отплавал към континента, но е трудно да се каже колко още такива островчета ще срещнем по пътя си. Ако съобщенията на пътешествениците, които съм изчел, са верни, може да са хиляди. Ние можем да разузнаваме с месеци.

Аарон си представи тези нови месеци в открито море и направи гримаса.

— Ще стана на кожа и кости, Кристобал. Тук, в този тих залив, днес за първи път се отървах от адското главоболие.

— И предполагаш, че лодка, издълбана от дънер, е за предпочитане пред един кораб? — устните на Колон леко трепнаха в усмивка. — Би било твърде изморително да се върнеш по този начин в Палос.

— Де да можех! — въздъхна младият му събеседник. — Но моята цел е друга — да остана при тези диваци и те да ме заведат на техния остров. Ще имам на разположение всички онези седмици, а може би и месеци, през които вие ще изследвате района и ще го нанасяте на карта. Ще науча езика им, ще узная откъде добиват златото. Може би ще разбера как да стигнем до континента или до големия остров Чипангу. Ако вземете двама-трима от тях на кораба, ще се срещнем в селото на големия им вожд, след като приключите рекогносцировката[1].

— Кое ти подсказа този план — храбрата преданост към каузата, страхът от морската болест или прелестната Алия?

Сега бе ред на Аарон да се усмихне:

— Може би и трите.

— Ще го обмисля! — бе сухият отговор.

 

 

„Високопочитаеми татко,

Тази земя и нейните хора са истинско чудо, неподправено и естествено. Адмиралът ми заповяда да остана при племето «тайно» — така наричат себе си диваците на този остров. Трябва да проуча начина им на живот, езика и пътищата, по които се придвижат между островите на Индиите. Вече съм плавал със забележителна лодка, която представлява дълъг издълбан дънер на дърво. Подобни лодки има по африканския бряг. Едно голямо каноа, както те ги наричат, побира седемдесет души и преодолява големи разстояния. Придвижваме се от остров към остров и всяка вечер съм на твърда земя, което е много по за предпочитане пред вечно люшкащия се кораб. Тайно имат забележителен начин да си осигурят удобно спане. От памучни конци те изплитат голяма мрежа и завързват двата й края на дървета. Лягаш в този хамак, висиш във въздуха и лек ветрец охлажда тялото ти, което се наслаждава на свободното пространство, вместо да се мъчи върху коравата земя. Наистина едно забележително изобретение!

С нетърпение очаквам края на пътуването ни, което ще ни отведе на един голям остров, управляван от върховния им вожд. Доколкото можахме да се разберем, понеже аз не говоря техния език, а те — моя, островът е поделен между няколко вожда. Главното им селище според мен се намира на северния бряг, макар че, както Ви е известно, не съм добър навигатор, за да определя точно. Когато пристигнем на място, ще Ви пиша за нови чудеса.“

Аарон спря да пише, видял Алия, която тихо го приближи и с естествена грация се отпусна върху пясъка до него. Със съжаление той си помисли, че не може да пише на баща си за нея, защото майка му и сестра му щяха да четат всичките му записки. Бенхамин би го разбрал, но на Серафина и Ана следваше да спести тази подробност от живота си.

Алия гледаше как той внимателно затваря шишенцето с мастило и прибира принадлежностите за писане в напоена с мазнина торбичка, която грижливо пазеше през целия път.

Не му бе трудно да обясни на членовете на племето за какво служи писането и четенето. Самите те имаха доста сложни пиктографски символи и ги изобразяваха върху своите каноа, върху гърнетата за готвене и дори върху стените на пещерите, като по този начин оставяха исторически свидетелства за живота си. Интригуваше ги обаче бързината, с която той нанасяше върху хартия своите чертички. Езика им той усвояваше бавно, дума по дума: меките гласни звуци се сливаха в едно за европейското ухо и когато на Аарон не достигаха думи, той преминаваше към езика на жестовете.

Алия владееше този език много добре. От самото начало на пътуването тя бе станала като неразделна сянка на Аарон, пропъждаше стражниците, изпратени за нейна охрана, и напълно откровено му се предлагаше. Очевидно при тайно нямаше норми, изискващи целомъдрие от жената. Той видя как другите момичета от групата легнаха с мъже от племето и още на следващата вечер смениха партньорите си.

Само Алия се държеше настрана, отказваше всички предложения и си играеше с него като котка с мишка. Колкото и да беше закопнял за жена и колкото и да намираше това момиче за привлекателно, Аарон нямаше никакво намерение да бъде мишката в тази игра. Освен това той бе офицер от флота и следователно представяше пред тези хора испанската корона, а и тя не бе коя да е, а сестра на касика — човек, притежаващ някаква власт.

Наближаваше третата вечер на пътуването: здрачът се сгъстяваше и ги обгръщаше все по-плътно с благоуханното си покривало. Близостта на Алия започваше да го вълнува. Ако можеха само по-свободно да общуват с думи — поне да разбере какви задължения би поел, ако легне с нея!

Алия сложи ръка на гърдите му. Сърцето му се разтуптя и тя усети това. Бавна усмивка се появи на лицето й. С много усилия бе успяла да го склони да се откаже от смешните топли дрехи, които в началото носеше на раменете и гърдите си, и от слънцето и вятъра бледата му кожа под тези удивителни златисти косми вече започваше да потъмнява. Сигурна бе, че с времето щеше да го накара да махне и останалите глупави и тесни дрехи и да носи само кожения колан със странното оръжие, което режеше толкова остро; той никога не го сваляше, но така и подобаваше на един воин! Алия копнееше да види цялото му прекрасно тяло.

Нежните й, ловки пръсти леко се плъзнаха към кръста му и почнаха да развързват здраво затегнатите връзки. Аарон се скова; ръката му бързо легна върху нейната. Той се огледа. Мъжете и жените бяха насядали пред малки огньове; неколцина бяха полегнали върху мекия пясък. Никой не им обръщаше внимание. Двамата възрастни воина, стражници на касика, бяха заети да дояждат печеното, останало от вечерята. Те очевидно се бяха отказали от всякакви опити да охраняват Алия. Той се изправи на крака, като вдигна и нея, след това хвана парадното си наметало, вече поизгубило доста от първоначалния си блясък, и я поведе към края на залива: зави към едно затулено място и сложи наметалото върху пясъка.

— Сега! — с усмивка каза той и сложи ръката й върху връзките, с които бяха завързани тесните му панталони. Алия веднага го разбра и започна да ги развързва, докато той разкопчаваше колана и го хвърли, заедно с кинжала, на земята. Аарон обхвана едрите й бронзови гърди и потърка с палци тъмнокафявите зърна. Те се втвърдиха и се стегнаха и тя цялата се изви към него.

Само неумението да борави с европейските дрехи й пречеше да го съблече колкото се може по-бързо. Когато връзките се объркаха под нетърпеливите й пръсти, тя измърмори няколко думи и Аарон бе сигурен, че в нейния език това са ругатни. Той й помогна, след което му секна дъхът, защото тя смело бръкна в панталоните му и изкара члена му на свобода, като го галеше с опитни ръце.

Готов да изгуби всякакъв контрол и пролее семето си, Аарон взе тези вещи ръце, отстрани ги от себе си и след това я накара да седне върху наметалото. Той също седна, издърпа ботушите от краката си и започна да сваля тесните панталони. Алия го гледаше захласната и това съчетание от откровено сексуално любопитство и детинско учудване му се стори странно познато. Малката вещица Валдес навремето беше показала подобна готовност и изненада, но нейната беззащитност и нерешителност липсваха у Алия. Тя протегна ръце и го притегли към себе си; ръцете й галеха тялото му.

Алия учудено разглеждаше разликата в цвета на кожата между горната и долната част на тялото му. До кръста то бе покрито с бронзов загар от слънцето, а надолу бе съвсем бяло. Космите по тялото му просто я хипнотизираха. Тя прекара пръсти по гъстия златист пласт, който покриваше гърдите му и се стесняваше надолу към плоския корем, а още по-ниско буйно се разширяваше по слабините му.

На устните му играеше усмивка, макар че потискаше пристъпите на екстаз, в който го хвърляха докосванията й. Тя опипваше члена му и го разглеждаше така, както един толедски ковач би разглеждал някой хубав остър меч. Очите й се вдигнаха към неговите с неизказан въпрос.

— Да, по-различен съм от вашите мъже — каза той и изстена, защото тя галеше втвърдения му член. — Е, може би не чак толкова по-различен — прошепна той поривисто и легна върху нея.

Покри с целувки лицето й, погали с устни едното й ухо и слепоочието й; усети, че косата й е учудващо благоуханна. Дойде му мисълта, че хората тайно са къде по-чисти, отколкото повечето кастилци, и впи устни в нейните за дълбока и все по-страстна целувка.

Алия си мислеше, че никога не бе имала такъв любовник, какъвто бе този златен мъж, слязъл от небето, умеещ да прави истински магии с устата и ръцете си. Тялото му, с тази твърда и светла покривка, бе омайващо, по-различно от всички други мъже. Дори неговият прът за садене — огромен и великолепен — стоеше прав и горд и връхчето му бе отворено, без тя да го пипа. Едно истинско чудо!

Аарон гледаше как очите й се разшириха от възхищение и след това се затвориха в блажена отмала. Пръстите й хванаха раменете му и тя го притегли съвсем близо до себе си. Ноктите й се забиха в твърдите мускули на гърба му. Той усети, че краката й широко се отварят, а задникът й подканващо се повдига нагоре. Като въздъхна силно, той се потопи във влажната й топлина и усети как тя все по-дълбоко го увлича във водовъртежа на страстта. Той я яздеше бързо и силно, изгубил представа за всичко наоколо, и усещаше само нейния ликуващ отклик, когато тя обхвана с краката си кръста на всеки негов тласък отговаряше със свои.

Като млад жребец с гореща кръв, дълго време държан далеч от разгонена кобила, той бързо стигна заслепяваща кулминация. Когато чувството за време и място се възвърна към него, Аарон си помисли, че може би я е разочаровал, заслепен от собственото си желание. И в този миг видя пред себе си огорчения поглед на едни зелени очи, пълни с недоумение и обида; отвори очи и погледна в очите на Алия, тъмнокафяви и изпълнени със същото крайно задоволство, каквото изпитваше и самият той, с простичко животинско приемане на добре задоволена естествена нужда.

Те дълго лежаха един до друг, галеха се и разменяха целувки, без да усещат нужда от думи, потопени в ароматния нощен въздух. Той се наслаждаваше на пълното отпускане, освободен от страданията на плътта, преследвали го седмици наред; мислите му литнаха надалеч и той си спомни колко по-различно бе откликнала на неговата страст Магдалена. „Не по-малко опитна от Алия, но далеч не толкова честна!“ — гневно си помисли той. Разбира се, тогава тя се преструваше като всички придворни дами. Защо трябва да мисли сега за тази глупава девойка, останала на другия край на света, когато има до себе си една къде по-приемлива от нея?

Алия усети внезапно обхваналото го напрежение и си спомни, че в минутата на освобождение той извика някаква дума. Женската интуиция й подсказа, че „Магдалена“ е женско име. Тя се обърна към него и почна да го целува, като започна от изумителната златиста брада, покриваща лицето му, след което мина по-надолу. Устните и зъбите й дразнеха твърдите му мъжки зърна, докато той не изстена. Тя почна да глади неговия отново вдигнал се прът и лукаво се усмихна, но когато той пак понечи да легне върху нея, тя го отблъсна на земята и възседна тесния му чатал. След това се сниши към него и двамата забравиха миналото, поне за тази нощ…

 

 

— Още един ден с каноа и една нощувка, и ще пристигнем на място — си каза Аарон, като гледаше как тайно товарят лодката, подготвяйки се за последния етап от пътуването. През последните петнадесет дни бе успял да научи доста за тези хора и за езика им. Те биха могли да станат добри и верни поданици на Трастамара, но само ако кралското семейство прояви благоразумие и ги управлява чрез местните вождове. Животът на тези щедри райски острови изглеждаше примитивен, но това бе погрешно впечатление. Вече бе успял да разбере, че те са изкусни земеделци, ловци и рибари. Имаха сечива и грънчарски изделия, които говореха за съществуването на къде по-сложна култура, отколкото те с адмирала предполагаха в началото. Обаче детинската доверчивост и липса на всякакво лукавство го караха да се опасява от това, какво могат да сторят тук коварните европейци. Щеше надълго и нашироко да беседва с касика, когато пристигнат на големия остров.

Аарон се чувстваше отговорен за тайно. Може би заради хубавата и стройна жена, която идваше в тази минута към него. Мина му през ум дали да не откраднат с нея малко време, преди да се качат в лодката.

Алия погали твърдата четина на лицето му.

— Трябва пак подстрижеш лицето — каза тя на кастилски и прекара пръст по бодливите бакенбарди. Още първия ден на пътуването той бе махнал брадата си. Докато се бръснеше, изумените тайно се събраха да го гледат, сякаш той извършваше някакъв магически обред, а след това всеки от тях искаше да докосне гладката му брадичка. — Искам гледам — добави тя, спусна ръката към гърдите му и се усмихна, като усети, че сърцето му заби по-силно.

Аарон също й се усмихна и извади бръснача и блестящото полирано парче стомана, което безкрайно бе я възхитило, когато бе видяла за пръв път своето отражение в него.

— Заведи ме до езерцето, за което ми разказа, и ще се обръсна. Разрешавам ти да гледаш — каза той на кастилски и Алия го разбра.

Те се обърнаха и тръгнаха към гората, оставяйки зад себе си малките огньове, на които мъжете печаха хутия — малки животни, нещо като гризачи. Те бяха първото прясно месо, което бе вкусил наскоро след дългото плаване през Атлантика, пренебрегвайки своите предразсъдъци и медицинските наставления на баща си. Тъмното сочно месо му се бе сторило по-вкусно и от телешкото!

Зората беше започнала да позлатява небето. Те си проправяха път през плетеници от лиани, от огромни растения с едри листа и някакви ярки цветя, на които нито той, нито някой друг в целия флот знаеше имената.

Отначало той искаше да вземе със себе си още някой, но единственият, който се съгласи да го придружава, бе Луис. Съгласно кралската заповед обаче той бе длъжен да стои до адмирала и да му служи като преводач в случай, че намерят столицата на хана — в което Аарон вярваше все по-малко. Когато всички други се отказаха, той настоя да тръгне сам. До бреговете на Индиите „Санта Мария“ нямаше нужда от маршал и той щеше да донесе по-голяма полза, като се поучаваше от местните племена. Двама храбри воини от тайно се съгласиха да пътуват с адмирала и да му покажат пътя към родния си остров, където Аарон щеше да го чака.

През първите дни той копнееше да има до себе си някой, с когото да може да говори на родния се език, но по-нататък толкова се увлече от наблюденията си над тайняните, че престана да тъгува. Връзката му с Алия също се оказа добър лек срещу самотата.

Жените на племето не бяха длъжни да пазят невинността си, дори жени от висок ранг като Алия. Настъпването на пубертета показваше, че на момчетата и момичетата е дошло времето да опознаят сексуалния живот, което те вършеха съвсем открито. Алия бе го избрала измежду всичките хора на адмирала на Сан Салвадор и не съжаляваше за това. Сега тя го водеше към водоема и закръгленият й златистокафяв задник съблазнително се полюшваше пред него.

Докато той се бръснеше, тя го наблюдаваше с възхищение, а след това, както винаги, настоя да събере всичките му косми, включително и онези, които бе избърсал от бръснача. Тя ги закопа на скришно място — да не ги намери някой зъл „земи“, както тайно наричаха своите богове, и, да не направи лоша магия. Религията на тези хора засега си оставаше за него удивителен лабиринт и не му стигаха познанията в езика на тайно, за да го разгадае. Те почитаха божествата на семейството и на селото си и се страхуваха от някакви други божества, както и от духове на умрели хора. При спомена как бе разбрал за това, Аарон се разсмя. Когато те с Алия за втори път се любиха, беше вече настъпила нощта. Преди да му позволи да я докосне, тя протегна ръка и сложи показалец в пъпа му. Оказа се, че това било редовна предпазна мярка, вземана преди да се любиш на тъмно, защото духовете нямали пъпове. Докато тя заравяше космите, той извади и приготви парадното си облекло. Колкото и да бе топло и неудобно, той бе решил да се появи пред вожда на селището в целия си блясък, както подобава на един „небесен човек“. Уроците на адмирала за поведението и външния вид на властимащия над другите бяха му направили силно впечатление.

След кратко и весело къпане в езерцето той се облече и двамата се върнаха на морския бряг. Тук той веднага разбра, че нещата не са в ред. Жените се бяха изпокрили в храстите, а мъжете, събрани на малки групи, оживено разговаряха помежду си и сочеха входа на залива, откъдето към острова се бе устремила голяма лодка; всеки от тях бе хванал примитивния си меч или държеше стрели. Алия размени няколко думи с един от стражниците си и разтревожено се обърна към Аарон, като говореше много бързо и неясно. Той я хвана за раменете и каза:

— Аз не разбирам. Говори бавно!

— Карибе! — каза тя и посочи каноа, която вече бе на стотина ярда и бързо наближаваше към брега. — Ядат човешко месо!

По гърба му полазиха тръпки. Карибе живееха някъде на юг и бяха стари врагове на тайно. Когато те взимаха пленници, не ги превръщаха в роби, а ги угояваха и изяждаха!

Аарон притича до мястото, където бе скрил оръжието си, извади един лек арбалет и голям колчан стрели с пера.

— Няма да ставаме храна на никакви карибе! — измърмори той. — Иди да се скриеш в джунглата — бавно изговори той на кастилски. Тя стоеше и го гледаше с ужасени очи. — Нищо не ме заплашва. Гледай отдалеч!

Аарон връчи колчана на един от стражниците и му каза:

— Вземи това. Ще ми подаваш стрелите.

Воинът стори, каквото му бе казано, макар че гледаше със съмнение украсените с пера стрелички на Аарон, които бяха три пъти по-къси от тези на карибе. Тайно умееха да хвърлят копия, но се биеха само лице срещу лице с врага, когато въобще влизаха в бой. Аарон взе арбалета и го сложи на земята така, че ложето опря до вътрешната страна на крака му. След това го стисна между коленете си, наведе се, хвана тетивата и я изтегли нагоре, към резката за стрелба, издълбана в ложето. Приготвил арбалета, той вкара една стрела в жлеба на върха на ложето и насочи оръжието към каноа, която вече бе наближила на осемдесетина ярда. Аарон натисна спусъка. Леката стрела засвистя във въздуха, прелетя над лодката и падна далеч зад нея. Аарон изруга, а очите на неговия оръженосец се разшириха от изумление. Втората стрела улучи целта и седналият отпред карибе падна върху седящия зад него. Третата стрела повали още един карибски воин. По заповед гребците спряха да гребат и лодката започна да завива. Аарон се възползва от това, че сега тя се бе превърнала в отлична цел, и свали във водата още половин дузина карибе, като пращаше по тях стрела след стрела със смъртоносна точност, придобита от чувството за дълг и тежката военна практика.

Карибската лодка направи пълен завой и се насочи към открито море, сподирена от радостните викове на тайно. „Човекът от небето ни спаси!“ — викаше някой в захлас. Алия се хвърли към Аарон и го прегърна, а воините почнаха да разглеждат магическия лък и късите стрели, които летяха толкова надалеч и с такава точност поразяваха целта. По време на обсадата на Гранада Аарон Торес се бе прочул с това, че от триста ярда поваляше войници от стените на крепостта с тежък арбалет, снабден с макара.

— Ти наистина бог! — възкликна Алия. Цялото й същество излъчваше гордост.

— Не. Аз съм един простосмъртен човек, който твърде добре знае да убива други хора — отвърна й Аарон, разкъсван от противоречиви чувства. Бе радостно възбуден от това, че бе спасил спътниците си от хищните им врагове. Но както винаги след края на битка, той бе натъжен, че не притежава дарбата на баща си да изцерява, да запазва живота. А умееше единствено да го унищожава. С тежко предчувствие в душата той каза:

— Хайде да тръгваме. С нетърпение очаквам среща с вашия касик.

Бележки

[1] Рекогносцировка (воен.) — разузнаване на местността и разположението на противника. Означава още и обследване на терен за извършване на геодезически работи. — Б.ф.р.