Шърл Хенке
Аарон & Магдалена (5)

Глава четвърта

Магдалена се притисна до Аарон. Мислите й бяха в безпорядък; вина и съмнение се бореха с шестгодишната й предана и несподелена любов. Изглежда, завинаги бе обикнала този човек с цялото си младо сърце, а той едва сега, за първи път, виждаше в нея не хлапе, криещо се зад полите на майка си, не изкаляна скитница, чакаща спасение край пътя, а желана жена. „Красива съм за теб, Аарон, и ще се омъжа за теб… само за теб!“

Той отвори масивната дъбова врата, водеща към покоите му, и след като влезе, я затръшна с крак. Дебели персийски килими заглушаваха стъпките му. Аарон прекоси обширния хол, мебелиран с ниски кушетки и месингови масички, и мина през високата врата на спалнята. Тишината се нарушаваше само от ускореното им шумно дишане.

Топлите му устни нежно докоснаха затворените й клепки. Магдалена се притисна до голите му гърди и впи нокти в твърдите атлазени мускули на гърба му. Със силните си зъби той леко захапа крайчеца на ухото й и провря връхчето на езика си в малката ушна раковина. От изненада и удоволствие тя ахна и преди да осъзнае какво става, той вече я бе хвърлил върху пухкавата купчина възглавници, разхвърляни по огромното кръгло легло. Опиянена, изгубила дъх, тя потъна в тази бездна от коприна, а той, застанал прав, я гледаше отгоре с пламнал от страст поглед. Магдалена се взря в тези бездънни очи и усети, че все повече и повече се покорява на магията им, която изцяло я завладява. Погледът му се откъсна от широко отворените й нефритени очи и се плъзна по шията й надолу, към тежко дишащите гърди; след това се спусна още по-надолу, където повдигнатата пола откриваше тънки глезени и обути в пантофки крака.

— Толкова млада, толкова съвършена! — шепнеше Аарон, като й се любуваше и се снишаваше към голямото легло; опрял коляно върху него, той се наведе и хвана с ръце раменете й. Бавно, като човек, който след дълго пътешествие през пустиня се страхува да пие до насита, той наведе глава, за да вкуси от нея още веднъж.

— Сложи ръцете си върху мен! — заповяда й той; устните и езикът му чертаеха възхитителна пътечка надолу по шията й, след това тръгнаха нагоре, към устата й. Магдалена се подчини и обхвана с ръце голия му кръст, като открехна устни, за да отговори на целувката му. Неспособен повече да се владее, Аарон я целуна страстно и със стон се отпусна с цялото си тяло върху нея.

Дори през няколкото пласта на копринените си дрехи тя усещаше всеки сантиметър от мускулестото тяло, под тежестта на което бе потънала още по-дълбоко в меките постелки. След това той се отмести настрана и ръката му леко се прокрадна под полите й. Ловките му пръсти бавно тръгнаха от малкия глезен по гладката извивка нагоре и погалиха меката като кадифе вътрешна страна на бедрото й. Инстинктивно тя се изви и се притисна към него по-здраво, а той нежно я галеше, пробуждайки в тялото й усещания, каквито тя не си бе представяла и в най-буйните си фантазии.

Почувствал, че тя откликва на ласките му, Аарон разбра, че не може повече да чака и да се задоволи само от предвкусването на насладата. Трябваше да я вземе още сега! Гъвкав като котка, той седна в леглото, обърна се с гръб към нея и събу ботушите си. После стана и свали панталоните от мека вълна, които, благодарение на тясната си кройка, и бездруго бяха издавали силното му желание. Очите й се разшириха, устата се закръгли от уплаха и изумление. „Каква ненадмината артистка е все пак!“ — злорадо си помисли Аарон.

— И по-рано си ме виждала без дрехи. Имам правото да поискам същото от теб! — дрезгаво промълви той, като протегна ръка, хвана я за китката и я вдигна от леглото.

Премаляла и безпомощна като кукла, Магдалена застана пред него с ръце върху твърдите му космати гърди. Усещаше как бие сърцето му. Като лунатик се подчини на безмълвния му знак и позволи да й свали пелерината, която с шумолене се свлече върху килима. Аарон я обърна с гръб към себе си и започна да разшнурова роклята, след това издърпа надолу ръкавите и разголи раменете й. Хищните му устни следваха движенията на ръцете му и покриваха с целувки меката бяла кожа. Долната й риза от прозрачен муселин литна към пода, като че ли я издуха летният бриз на Андалусия.

Беше си представял как изглежда гъвкавото й младо тяло на съзряваща жена, но гледката надмина очакванията му. Светлорозовите зърна на щръкналите й гърди се бяха втвърдили в очакване и сякаш молеха ръцете му да ги сграбчат, а устните — да смучат пулсиращите им връхчета. Той се отзова на тази молба и тя отметна глава назад. Аарон почувства как сърцето й заби по-силно, а тихите й, несвързани стенания говореха за нескрита наслада. Ръцете му се спуснаха надолу, обгърнаха бедрата, прихванаха малкото, нежно и гладко като коприна дупе и го повдигнаха към изгарящата му от възбуда плът. Магдалена усети как тази жива част от мъжкото тяло, която така много я бе развълнувала миналото лято, сега се притиска към корема й с настойчива твърдост. Той изръмжа и я целуна в устата бурно и страстно. Косата й на челото бе прихваната със скъпи гребени, а отзад бе превързана с тънка копринена панделка, която треперещите му пръсти бързо развързаха. Тъмночервените й къдрици се разпиляха, изпълвайки ръцете му с бляскавото си великолепие. Той свали гребените, хвърли ги на килима, заби пръсти в косите й и започна страстно да ги гали. Когато я сложи върху леглото и събу пантофките, тя се отпусна по гръб, странно премаляла и безразлична към всичко друго на света.

Аарон приседна на леглото, после легна до нея и покри с целувки нежните извивки на младата плът; пъхна коляно между краката й и ги разтвори. Нейните движения, колебливи и непохватни — сякаш не знаеше какво да прави и как да го направи, излъчваха покорство и желание. Накрая, когато той се наведе да я целуне, ръцете й обгърнаха тялото му. Господи, та той ще експлодира, ако сега не свърши! Тя бе невероятно мъничка, цялата се бе напрегнала, но в този момент вече нищо не можеше да го спре. Целуна я бурно и се потопи в меката и влажна сладост на нейното тяло. За момент го обзе съжаление, но месеците на въздържание бързо надделяха. Облада я с бавни, мощни тласъци, наслаждавайки се колкото може по-дълго на аромата на възхитителното тяло, като не преставаше да се учудва от нейната непохватност — твърде странна за жена, имала вече по-рано връзки с мъже.

Когато прекрасният сноп топлина под корема й се превърна в ад, притиснала се плътно до него, Магдалена с учудване си помисли: „Значи така го правят мъжът и жената?“ Ако можеше това да продължи вечно, болката да премине и да остане насладата! Мислите й блуждаеха, усещаше главата си празна; движенията й се подчиняваха единствено на първичния инстинкт. Изведнъж почувства някаква промяна в тялото на Аарон. Мускулите му, твърди и напрегнати, потрепваха и след това се превръщаха в камък. Дъхът му сякаш беше напуснал тялото; набъбналият му фалос пулсираше с ритмични, конвулсивни движения. Когато това свърши, той рухна върху нея като налят с олово. Инстинктивно тя стегна краката си и го притисна към тялото си, с някакво отчаяно желание той да продължи това, което, изглежда, бе вече свършило.

Бавно и с усилие Аарон се върна към действителността. Силата на освобождаването му го бе потресла. Разбира се, причината за това бе просто дългото му въздържане, а не тази повлекана от двореца. Той разтърси глава, освободи се от задушаващата й прегръдка и погледна пламналото й лице. Тя лежеше с разпилени върху раменете коси с цвят на махагон. Гледаше замаяно, погледът й изразяваше обида. Аарон разбра, че го е направил твърде бързо, за да я задоволи. Мъжката му гордост бе засегната, когато му се стори, че прочете някакъв укор в нефритените й очи. Посегна, взе една копринена кърпа и избърса устните си.

— Не гледай така нещастно! Извини ме, че избързах, но дълго време не съм бил с жена — каза Аарон и я погали по гладкото рамо. — Много бих искал да те задоволя напълно сега, но скоро ще се върнат родителите ми.

— Какво направих! — ужасена, Магдалена прекъсна извиненията му. — Ако Бенхамин и Серафина разберат, че аз… че ние… Ох! Трябва да тръгвам!

Тя се отдръпна, освободи косите си от пръстите му, рипна и седна на другия край на леглото. Очите й отчаяно потърсиха разпилените дрехи и бузите й почервеняха, като видя как безсрамно бяха разхвърляни по пода. Грабна долната си риза и бързо я нахлузи; посегна към купчината и взе роклята си.

Облегнат на леглото, Аарон наблюдаваше движенията й с нарастващо удоволствие и цинизъм.

— Като те гледа човек как си се объркала, току-виж взел и повярвал, че ти е за първи път! Или — защото може да загубиш високото мнение на баща ми за теб?

Като попарена, Магдалена изпусна роклята и се вторачи в него:

— Какво искаш да кажеш? Мислиш, че съм го правила и друг път? — и в този момент в главата й изплуваха думите на Бенхамин, когато й обясняваше със съчувствие за нейното увреждане и й даде документа, потвърждаващ, че е девствена.

— Аз знам, че и преди си правила това, Магдалена — непринудено отбеляза той, като се изправи, взе от огромния скрин дългия си копринен халат, облече го и завърза колана. После приближи до вкамененото като статуя момиче и взе роклята от леглото: — А сега ми позволи да ти помогна — нали връзките са отзад.

Хладният му тон засили обидата й и заедно с това прословутия буен нрав на рода Валдес. Тя никога, никога няма да отрече гнусното обвинение, което й отправи! Гордостта на поколения нейни кастилски предци настояваха да скрие срама си. Тя го бе обикнала още като малко момиче; бе крояла какви ли не планове и вършила всичко, за да навлезе в живота му; с отчаяна решителност бе се борила да спечели любовта му. И за какво? Всичко да завърши по един такъв начин! Да, за всичко това си виновна само ти, глупава фантазьорке!

— Ценя предложението ти — каза Магдалена през сълзи, стараейки се гласът й да прозвучи така, сякаш нищо не бе се случило. — Сигурна съм, че си много опитен при връзването на женски рокли. Развързваш ги с майсторска лекота!

Аарон се изкиска и започна да намества корсажа върху гърдите й и да връзва шнура на гърба.

— Често ли си пътувала с кралския двор? — попита той и усети как цялата се напрегна.

— Защо питаш? Твоето семейство е прекарало с техни величества много повече време от моето.

— Да, но делата на семейство Торес през тази година съвсем не вървяха добре, както и за всички други с еврейска кръв. Като дъщеря на един носител на кръст това едва ли е убягнало от вниманието ти.

— Аз нямам нищо общо с дейността на баща ми! — гневно възкликна тя, изплашена от горчивината, която бе доловила в гласа му.

— Ами дона Естрея? Дочувам, че тя най-често от всички придружава кралския двор… и краля! — сега в гласа му звучеше сарказъм.

Стиснала до болка зъби, Магдалена рязко се извърна към него. Замахна и го зашлеви по арогантното лице.

— Аха, значи не ти харесва да те сравняват с прочутата ти майка — каза Аарон, като сграбчи нежната й китка и грубо я придърпа към себе си.

Пламналото й лице красноречиво показваше, че тя напълно съзнава истината, съдържаща се в обвиненията му относно Естрея Валдес.

— За втори път ти задавам същия въпрос, Магдалена: защо се стремеше да се сближиш с баща ми? Какъв план се върти в твоята лицемерна и прекалено образована главичка? Политика на двореца… или — не — може би все пак ти служиш на Светата канцелария?

— Значи ти ме примами тук, прелъсти ме и ме вкара в клопката само защото мислиш, че заговорнича в полза на моите родители? — гласът й се прекъсна и докато, безкрайно унижена, се мъчеше да се освободи от хватката му, от очите й бликнаха изгарящи сълзи.

Той покровителствено се засмя:

— Откровено казано, винаги ми се е искало да взема това, което ти, уважаема, открито предлагаше. Ти си твърде привлекателна, но аз не си правя такива сметки като членовете на семейство Валдес. Може би ти ме преценяваш според собствената си мярка!

— Ти ми нанесе непоносима обида! — процеди тя през зъби, като бършеше сълзите с малкото си юмруче, и рязко освободи другата си ръка. Спря за миг да обуе пантофките си и наметне пелерината и избяга от стаята.

— Ние пак ще се видим, Магдалена Валдес! — извика той след нея. Думите отекнаха в празното предверие и той се почувства странно самотен. Когато беше още момче, ходеха с брат му Матео на лов и веднъж любимият му сокол бе жестоко наранен от друг, много по-голям. Наложи се да убият ранения. Палавницата на интриганта Валдес нямаше нищо общо с това, но защо именно сега си спомни за тази случка? Не биваше да се поддава на страстта си и да се оплита в нейните мрежи! Не искаше по никакъв начин да се обвързва с нейното семейство. Сега времената бяха прекалено опасни за такива флиртове, ако това въобще може да се нарече флирт. Преди да преспи с нея, тя изглеждаше толкова неопитна, а след това — така жестоко обидена, че почти го бе накарала да повярва в нейната невинност. Какъв абсурд! Та тя не е девствена. И все пак — как е могла тази малка и изкусна лъжкиня да заблуди баща му? Бенхамин Торес не бе от тези, които се заблуждават относно човешката природа.

Аарон извика слугата и му заповяда да приготви банята. Решил бе да обмисли по-добре нещата, след като поговори за Магдалена с Бенхамин и Серафина.

Магдалена бързо слизаше по стълбите към двора и само за миг се поспря, за да си намести пантофките. Без да обръща внимание на невчесаните си коси и развяващата се пелерина, тя тичешком мина покрай фонтана и влезе през задния вход в конюшнята, където търпеливо я чакаха Цветчето и конярят й. Запретна полите си, яхна кобилката, пришпори я и стремително препусна в ужасния пек на следобедните улици, а конярят я следваше като обезумял.

 

 

Бенхамин си тръгна рано от дома на Руис. Беше оставил Серафина при приятелката й София. Двете бяха решили да пообиколят пазара, за да купят някакъв подарък. Усмихна се нежно, защото беше сигурен, че жена му ще търси специален подарък за Аарон — да му бъде за талисман по време на пътуването. Както се разбира от последното му писмо, младият вагабонтин всеки момент очакваше да се завърне в Севиля. Само след броени седмици трябва да отплува за Индия и Индокитай. Мили боже, дано планът на генуезеца излезе верен и Аарон да бъде в безопасност!

Докато тези тревожни мисли се въртяха в главата му, двуколката стигна до конюшнята и той видя Андалус. Значи Аарон си беше вкъщи! Едва влязъл в двора, и забеляза кожената ризница на Аарон и дрехите му, разпръснати около фонтана. Това вироглаво момче винаги довеждаше майка си до ярост, когато в такива горещи дни като днешния се гмуркаше в студената вода. Този път поне бе съблякъл част от дрехите си, преди да се потопи! Бенхамин бързо пресече двора и изкачи ниската широка стълба, водеща към галерията, където бяха стаите на Аарон.

— Татко! Ненапразно се надявах, че ще се прибереш рано! — долетя се от другия край на дългото помещение гласът на сина му. Преоблечен, с чисти панталони и ботуши, с кожена куртка върху ленената туника, той изглеждаше свежо изкъпан и весел. Имаше вид по-скоро на човек, готов за пътешествие, а не на току-що завърнал се пътник.

— Остави тези войнишки комплименти! Май че не трябва да тръгваш толкова скоро. Майка ти ще бъде огорчена.

— А тя не си ли дойде с теб? — лицето на Аарон помръкна. — Толкова се надявах да бъдем заедно през тези кратки минути. Трябва да тръгвам веднага за Палос. Градският съвет протака подготовката за пътуването. Всъщност имаме да подготвим само три кораба — един флагмански и две каравели, а адмиралът се бави с това от месец май. Сега е почти август и ние трябва час по-скоро да отплаваме, за да използваме попътните северни ветрове от Канарските острови към Индия.

— Ти не отговаряш за подбора на моряците. Защо трябва да бързаш за Палос? — опита се да възрази Бенхамин.

Лицето на Аарон се изопна от гняв.

— Според кралската комисия, ако се обещае амнистия на криминалните престъпници, това ще ги стимулира да се наемат като моряци за пътуването. На Кристобал му трябва човек, който да следи как се справя новонаетият екипаж на последния етап, преди отплаването. Като маршал на флота това влиза в задълженията ми.

— И с колко време разполагаш? — попита примирено Бенхамин, когато се отправиха към двора.

— Аз, разбира се, няма да тръгна, преди да се сбогувам с мама, Ана и малката Оливия. На връщане минах през Барселона. Добре беше, че се видяхме с Матео и Рафаела. Имахме да довършим доста неща, преди да се разделим с тях. Мразя тези раздели — брат ми и жена му са в Каталония, чичо и леля са във Франция, а сега и вие оставате сами тук, в Севиля — въздъхна Аарон.

— Все пак трябва да тръгнеш с генуезеца. Всички сме съгласни с това. Сега ще вземем майка ти от пазара и заедно ще отидем в лятната къща на Ана да си вземеш сбогом. Докато вървим, ще ми разкажеш как са брат ти Матео и чичо ти Исаак.

Двамата мъже навлязоха в тунела, който образуваха златистозелените корони на дърветата в двора. Увлечени в разговор, те не забелязваха как въздухът потрепваше от следобедната горещина.

 

 

Когато Бенхамин и Серафина се прибраха доста изморени, пълният диск на луната бе увиснал над палмовите дървета на улицата пред къщата.

— С Божията воля той ще бъде спасен! — каза със задавен глас Серафина и сълзите й бликнаха. Целия следобед и вечерта тя се стараеше да прикрива тревогата си, за да не я забележи синът й. (Ана много плака и с това разстрои брат си преди рискованото му пътуване.) Сега, след като вече го нямаше, майката най-после бе дала воля на чувствата си.

— Синът ни преживя най-лошото по време на войната с маврите, да не говорим за живота му сред жестоките завистници, навъртащи се около крал Фернандо — военните му съветници — припомни й Бенхамин. — Той ще се върне от Индия, окичен със слава. Не се страхувай, мила!

— Да, знам, че той е силен, смел и хитър като баща си, но ти винаги премисляш нещата, преди да действаш. А понякога Аарон е толкова припрян, че се чудя как досега е успявал във всичко. Само като си помисля за белезите му от раните, които получи през войната! — потрепери тя.

— Той е войник, животът му не е лек, но сам си го избра и го харесва. Как го виждаш като лекар, който се занимава само с болни? — попита той.

— Никак — Серафина леко се усмихна и поклати глава. — Освен това войната вече свърши и той е далеч от дворцовите интриги. По-добре да върви със съставителя на морски карти и да открива богатствата на Изтока.

— Уморена си. Денят беше тежък. Иди да си починеш, а аз ще се разходя малко, за да поразмишлявам — каза Бенхамин.

Тя се отдалечи и той отиде до фонтана. Лицето му бе загрижено. Някой от слугите беше прибрал туниката на Аарон. Какво би казала Серафина, ако знаеше, че синът им все още не спазва заръките й и се къпе на двора? Стигна до стълбите, водещи към стаите на сина му. Кога ли отново Аарон ще влезе в тях? Беше ли си взел всичко, от което ще има нужда през дългото пътуване?

— Сантиментален стар глупак — промърмори той и влезе в голямата зала. Запали една месингова лампа и забеляза скъпата книга, небрежно захвърлена върху канапето. Взе я и се учуди как е попаднала тук. Аарон още преди години бе прочел Овидий и едва ли днес следобед е имал време или намерение да я носи в стаята си. После погледна през широката сводеста врата на спалнята…

 

 

— Трябва да говоря с господарката ти — каза настойчиво Бенхамин на Миралда, която бършеше дебелите си ръце в престилката и с подозрение гледаше този маррано.

— Кой ви разреши да влизате? В къщата няма болен — попита го тя, без да обръща внимание на искането му. Предишния ден Магдалена се бе прибрала раздърпана и разплакана. Старата слугиня знаеше, че тя бе минала през целия град, охранявана само от коняря си, за да отиде в палата на Торес. Сега пък покръстеният личен лекар на краля я търсеше. Какво са й направили в неговата къща? Миралда не се доверяваше на евреите, покръстени или не.

— Нося нещо много ценно на твоята господарка и трябва да й го дам лично. Веднага иди да й кажеш, че я чакам тук, в залата! — каза Бенхамин с възможно най-властен тон на царедворец, като се стараеше да запази спокойствие.

Миралда разбра, че не може да го разубеди, обърна се и се затича през колонадата към стаята на младата си господарка. След малко се появи Магдалена с пребледняло лице и зачервени очи. Беше се облякла набързо, косата си бе само причесала, без да я връзва.

„Моля те. Света дево, не му позволявай да разбере какво сме направили с Аарон!“ — помисли си тя.

— Добър ден, господине. Каква е причината за така ранното ви посещение тази сутрин?

Тя се опита да придаде весело изражение на лицето си. Старецът я поздрави. Той не бе идвал в градската им къща от времето, когато се ремонтираше след срутването. Тогава Магдалена беше дрипаво облечена и много се притесняваше от това. Сега спечеленото от баща й по такъв ужасен начин богатство я караше още повече да се срамува. Бенхамин не обърна внимание на промените в наредбата на стаята, хвана я за ръцете и я отведе до канапето, покрито с дамаска от брокат, което бе поставено до самия прозорец. Мрачно погледна посърналото й лице. Да, най-лошото се бе случило!

— Донесох ти някои неща, дете мое — извади изпод мантията си томчето на Овидий и й го подаде. — Това си избрала от библиотеката ми, нали? Слугата ми каза, че вчера си ни посетила, докато ние със Серафина отсъствахме.

Тя усети как ръцете й треперят, докато поемаше книгата. Дали този стар слуга, който си пъхаше носа навсякъде, бе казал още нещо? Не смееше да погледне Бенхамин в очите.

— Аз… аз сигурно съм я изпуснала на двора. Съжалявам…

Когато той извади и гребените й, тя ахна и прикова поглед в очите му. Бенхамин внимателно сложи гребените в ръката й.

— Трябва да ми кажеш какво се е случило, Магдалена! Синът ми ли те обиди?

Тя сложи глава на рамото му и изхлипа.

— Не е това, за което си мислите. Той не ме насили. Аз… аз отидох по свое желание в леглото му! — гласът й секна, дишаше учестено и напразно се опитваше да се успокои. Без да бърза, Бенхамин внимателно я разпитваше, окуражавайки я, и узна цялата история — за първата й среща с Аарон в двореца, за това, как миналата година бе спасил живота й в мочурищата, за така катастрофално провалилите й се опити да се сближи със семейството му. — Когато…, когато той ме целуна в двора — засрамена, тя спря за миг, — не можех да мисля за нищо друго, освен за това, как дълго чаках да ме забележи! Мислех си, че той отвръща на чувствата ми, но това не е било така! Аз въобще не мислех. А сега просто се опитвам да се оправдая — завърши тя сломена.

— Магдалена, може любовта ти да е била глупава, дете мое, но ти си обичала! И в това няма нищо срамно. Ти, както и аз добре знаем, че бе девица. Същото… — той деликатно спря за миг — не може да се каже за моя син. Той ще се ожени за теб, преди да отплава! След един час ще тръгнем за Палос.

Стресната, Магдалена го погледна.

— Да отплава? Той напуска Кастилия?

— След две седмици заминава с Кристобал Колон.

Бенхамин видя как тя цялата се сви.

— Не се тревожи — продължи той. — Аарон ще ти даде името Торес, преди да тръгне! Може би ще минат много месеци, преди да се завърне.

Значи преди да я прелъсти, той много добре е знаел, че ще се отправи на това рисковано пътуване до другия край на света! И тя, глупачката, е била последното му утешение преди дългите месеци без жени в морето!

— Няма да се омъжа за него! — твърдо отговори Магдалена, като си спомни грубите обвинения на Аарон за нейния морал и морала на семейството й.

— Не е знаел за нещастния случай — въздъхна Бенхамин — и поради това е решил, че ти, естествено, не си девствена. Този млад глупак! Сигурен съм, че мога да уредя този въпрос, Магдалена, и… не се тревожи!

Тя се изправи, стиснала гребените така, че острите им зъбци прерязваха пръстите й.

— Но не е само това. Има нещо много по-сериозно. Аарон мисли, че аз служа на баща си или съм като майка си — дворцова интригантка. Виж как е подредена къщата ни, приятелю, преди да кажеш, че обвиненията му не са верни! — тя посочи с ръка стаята — прясно боядисаните бели стени, на които висяха бургундски гоблени, канапетата със скъпа тапицерия, богато инкрустираните дъбови столове. — Семейството ми е прокълнато! И аз станах като тях! Моля ви, мили Боже и вси светии, простете ми! Майка ми би се гордяла как хитро съм го оплела в мрежите си. Нали с нея сме замесени от едно и също тесто!

— Не е така! — Бенхамин стана и сложи ръка на рамото й. — Вярно, постъпила си глупаво, но си го направила от любов, а не — за пари, да го принудиш да се ожени за теб или да получиш политически облаги.

— Никога няма да го принуждавам да се ожени за мен! — решително каза Магдалена.

— Кога беше последната ти менструация? — попита меко Бенхамин.

— Миналата седмица! — отговори тя с ужас в гласа. Очите й се бяха разширили, а сълзите напираха.

— Слава богу! Малко вероятно е да носиш негово дете. Можем само да сме благодарни за това. Но той е поругал честта ти, Магдалена! Може да е глупав, но трябва да носи отговорност за прегрешенията си.

— Може и така да е, но не бива да го принуждаваме насила. Нека да изчакаме, докато се върне. И двамата с него постъпихме неблагоразумно.

Бенхамин внимателно наблюдаваше гордата млада жена, изправена до него. Никога през живота си не е бил така уверен в интуицията си, както сега. Аарон и Магдалена бяха предопределени от съдбата да се обичат. По традиция той сам беше уреждал браковете на Матео и Ана. Единният беше за добро, другият не донесе щастие, но и двата пъти той не бе изпитвал такива вълнения, както сега.

Някакво вътрешно чувство му подсказваше да не чака завръщането на Аарон, а да действа веднага. Свали от пръста си тежкия сапфирен пръстен с монограма на семейство Торес и хвана ръката й. Разтвори студените й, побелели пръсти и взе гребените. После сложи пръстена върху дланта й и я затвори.

— Пази винаги това като залог за годежа между теб и сина ми! Той ще се завърне до края на годината, сигурен съм. Ще го чакаш ли, ще му дадеш ли още една възможност?

Магдалена не можеше да устои на молбата в очите му.

— Да, приятелю мой! Аз ще чакам Аарон, вашия син!