Шърл Хенке
Аарон & Магдалена (18)

Глава седемнадесета

— Гуачанагари има нужда от мен като представител на Кристобал. Приел е пратеник на Каонабо, стар негов враг, който пожелал да обсъдят важни неща — каза Аарон, когато влезе в тяхното бохио и откачи от куките на стената арбалета си и няколко колчана със стрели.

— „Важни неща“ — като една война, например? — попита Магдалена, премаляла от страх, и изпусна лопатката в гърнето, което вреше на огнището.

— И това не е за изключване — вдигна рамене Аарон. — Каонабо е вождът, наредил да бъдат убити златотърсачите в Навидад, тоест онези, които взаимно не са се изпотрепали от алчност преди това.

— Но нали Гуачанагари няма да се съюзи с него в една война срещу адмирала и колонистите? — Магдалена изведнъж се почувства уязвима и толкова беззащитна тук, далеч от цивилизацията на белите хора.

— Гуачанагари винаги ни е бил лоялен приятел, но хора като Маргарите и Охеда със своите жестокости твърде много подлагат на изпитание неговото търпение. А братята Колон не са в състояние да ги контролират. Гуачанагари няма доверие в Каонабо. Така че, трябва да узная какво цели тази стара и хитра лисица и да докладвам на Кристобал.

Когато минаваше покрай нея, Магдалена го хвана за ръката и попита:

— А какво да правя аз?

— Тук си безопасност — спря се Аарон и се усмихна. — Просто трябва да чакаш. Ще се върнем, преди да се стъмни. Каонабо е благоволил да измине целия път от Вега до тук само и само за да се опита да обработи Гуачанагари — с тези думи мъжът й излезе. Магдалена коленичи притеснена до гърнето.

През няколкото седмици, прекарани с тайно, тя се бе понаучила да готви, но с плетенето на кошници и бродирането не й вървеше. „Браво! Цяла нощ гърнето вря, а той едва ли ще се върне, докато всичко не загори“ — мислеше си тя. Тревожеше я, че единствената, която говореше малко езика й, след като и Гуачанагари, и съветниците му бяха заминали, е Алия. „По-добре да си отхапя езика, отколкото да разговарям с нея.“ Мислите й бяха мрачни.

Отново си представи красивото мургаво личице на Наваро, който от ден на ден все повече заприличваше на баща си. Изумителните му сини очи бяха „марката“ на Торес, независимо че косата му бе черна като въглен, а кожата — мургава. Да можеше и тя да роди един син на Аарон! Но и това едва ли щеше да премахне чувството за отговорност и любовта у мъжа й към първата му рожба. Двоякото й чувство към това дете с всеки изминат ден все повече я измъчваше. Би ли могла да обикне като свое детето на Аарон от неговата любовница? Нали без това не би могла да превърне крехкия съюз с мъжа си в истински брак.

— Но и като седя със скръстени ръце и се самосъжалявам, нищо няма да постигна! — мрачно въздъхна тя. Сега й предстоеше да стрие последните корени тапиока, да направи от брашното плоски питки, да ги запече и остави да изсъхнат. Взе типитите — остри миди — и се зае с изнурителната работа да стърже корените и изстисква сока им в гърнето.

Когато и последните тъмнокафяви хрускави питки от тапиока бяха оставени да изстиват, Магдалена реши, че този ден е свършила добра работа — гърбът вече я болеше, а бе едва пладне. Докато се потъркваше по гръбнака, тя погледна към купчината мръсно бельо и реши, че все пак трябва да го изпере. За първи път препаските на Аарон й се сториха симпатични — сега, когато прането бе нейно задължение, гледаше на тях с друго око — отваряха й много по-малко работа. Ако някога някой бе предсказал в Севиля, че Магдалена Валдес ще живее сред първобитно племе, ще готви и пере като обикновена селянка, тя би се разсмяла на такава идиотска шега. И като сипеше проклятия по адрес на отсъстващия си съпруг, тя събра купчината пране и пъшкайки, се отправи към реката.

На южния край на селото, в една плитчина на реката, се подаваха плоски и гладки скали, върху които тайнянките търкаха и изпираха грубите си памучни дрехи и платната, които, макар и рядко, използваха за пешкири или чаршафи. Магдалена спря в края на джунглата и накъса от сапунената трева. Всеки път, когато вършеше това, си спомняше как Аарон й бе показал първия път това чудесно растение. Това бе станало в деня, когато се бяха любили при водопада. Споменът зачерви бузите й много повече от жаркото следобедно слънце.

„Вече съм загоряла почти колкото някоя тайно“ — помисли си с отчаяние, като се питаше как Аарон възприема златистокафявата й, но цялата обсипана с лунички кожа. Тя самата безспорно предпочиташе бронзовото му и жилаво тяло пред белезникавите лица на нейните ухажори, които се запарваха и потяха в дебелите си жакети, панталони и ботуши, макар да се криеха на сянка в къщи. Омотани в няколко слоя дрехи, повечето от тях смърдяха, защото не се къпеха редовно. На устните й се появи усмивка при спомена как я хокаше Миралда, че се била миела твърде често. Интересно дали щеше да обвини и езичниците тайно в юдаизъм, ако можеше да ги види?

Плувнала в пот даже в тънката си долна туника, Магдалена разби обилна пяна и започна да търка и плакне бельото, след което го простираше да съхне върху една голяма кръгла скала, която се издигаше над водата. Няколко тайнянки, заети със същата работа, я гледаха и й се усмихваха — явно си приказваха за нея. Тя им отговори с дружелюбна усмивка и приятелски им махна с ръка за поздрав. Съжаляваше, че не знае по-добре езика им. В нарастващата сянка на късния следобед на брега на реката седяха две тайнянки и невъзмутимо кърмеха бебетата си.

С крайчеца на окото Магдалена забеляза Алия, която се приближаваше с Наваро на ръце. Когато приседна при другите кърмачки, сред индианките настъпи мълчание. Тъмните им очи само шареха от надменната сестра на касика към бялата жена. Магдалена реши, че най-доброто в случая бе да не обръща внимание на любовницата на Аарон. Обърна й изцяло гръб и продължи да търка дрехите.

Алия наблюдаваше как слабите златисти ръце на жената с тъмночервените коси изстискват глупавите й дрехи. Подаде Наваро на братовчедката си, изправи се на крака и бавно нагази в плитката вода.

Магдалена забеляза пред себе си сянката на своята съперница, но се направи, че това не я интересува.

— Жалко, че трябва да работиш като някоя робиня, за да изпереш толкова много неща. Но ако и аз имах такова слабо тяло и бях бяла като рибешки корем, може би също щях да го крия в такива дълги и грозни дрехи! — забеляза Алия на неправилен, но достатъчно разбираем кастилски.

— Но ако и аз бях наказана с дебели бедра и увиснали като торби гърди, не бих ги показвала, та всички да ги гледат! — върна й го Магдалена, като опипваше с презрителен поглед пищните форми на тайнянката.

— Моето тяло е тяло на жена — очите на Алия потъмняха и се присвиха, но тя запази достойнство и предизвикателно изпъчи едрите си гърди, — на жена, която доставя удоволствие на един мъж… и кърми детето му! А ти си плоска като мършаво дете на роб.

— Моят мъж остави твоето легло, Алия! А мършавото ми тяло му доставя достатъчно удоволствие, щом всяка вечер ме люби — Магдалена се изправи, обърна се с лице към едрата си съперница и я изгледа с победоносен поглед на зелените си очи.

— Няма да остане задълго с теб. — Алия не можеше да забрави как Аарон и тази омразна чужденка лежаха, вплетени в страстна прегръдка на пясъка край водопада. — На Аарон скоро ще му омръзне детското ти, несъблазнително тяло. Аз го дарих с хубав и силен син. Ти, дето казваш, че спял с теб всяка вечер, си безплодна. Не можеш да го дариш с дете. Аз мога!

И тогава цялата мъка от живота й с Аарон — от момента, когато я отблъсна, насилствената му женитба с нея и досега — когато той ужасно се разкъсваше между син и съпруга, а тя не знаеше какво да прави — се изля в необуздана ярост. Озъбена и изригваща проклятия, тя грабна с две ръце дрехата, която изстискваше, и с всички си сили удари с нея като с тояга по-високата Алия през лицето. Гордата тайнянка изкрещя и падна назад, като силно шляпна с едрия си задник в плитката до колене вода. Но тутакси отново скочи на крака и със свити като ноктите на граблива птица пръсти се хвърли към бялата жена.

Червенокосата сграбчи кичур развяваща се черна коса и го дръпна с всички сили, а когато Алия политна, отново я блъсна, този път с лице към водата. И когато съперницата й падна и се обърна да стане, като кашляше и ругаеше, Магдалена се хвърли отгоре й, като я удряше и дереше с нокти. Тайнянката бе по-висока, с по-едри кости и по-масивна фигура, но бялата бе по-ловка и по-бърза. А и яростта удвояваше силите й. Сграбчили се безмилостно за косите, двете жени се търкаляха и ожесточено се ритаха в плитката вода. Алия разкъса туниката на Магдалена, при което едната гърда на младата жена изскочи. След това уви мократа дреха около ръката си и силно я дръпна. Но полите на туниката се лепнаха за нея и Магдалена, използвала момента, започна да я рита и блъска, докато накрая я възседна.

Сковани от ужас, жените наоколо с изумление наблюдаваха как Алия и Магдалена се бият и си разменят думи на странния език на техния мъж и как след това съпругата сяда върху любовницата. Едната бе сестра на вожда Гуачанагари, другата — съпруга на почетния гост на касика. Какво можеха да сторят нещастните тайнянки?

Магдалена натискаше главата на Алия във водата и се мъчеше да удави махащата с ръце и крака жена. Внезапно жените зад тях се раздвижиха, при което се чу гневен мъжки глас. Яки ръце сграбчиха отзад Магдалена и Аарон я откъсна от потопеното във водата тяло на Алия. Тайнянката се изправи, като кашляше и пръхтеше, но продължаваше да протяга ръце, за да издере съперницата си. Появи се и Гуачанагари и хвана сестра си. Двете жени продължаваха да крещят и сипят заплахи, като се мъчеха да се изтръгнат и продължат битката.

Касикът утешаваше Алия на съскащия език на тайно, като внимателно държеше побеснялата жена, чиито тъмни очи искряха от злоба. Със задъхан глас тя обясняваше нещо първо на брат си, а след това и на Аарон, без да обръща повече внимание на Магдалена. Накрая силно изкрещя нещо към Аарон, от което той замръзна на място. След това безмълвно преметна през рамо жена си и се отправи към тяхното бохио. Една от присъстващите събра незабелязано прането на бялата. Ще й го занесе на другия ден сутринта, когато никой няма да забележи. Нещо явно й подсказваше, че сега не е най-подходящият момент да ги последва в къщата им.

Когато стигнаха до вратата, Аарон грубо постави жена си на земята.

— Дано ключовете на свети Петър са ти на помощ — защо си позволяваш да се нахвърляш върху жена от кралско семейство? Тук това е престъпление, което се наказва със смърт!

— Ето ти удобен случай да се отървеш завинаги от мен! Тя нарочно дойде при мен, за да ми се подиграва, предизвика ме да се сбием, като си мислеше, че голямото и тлъсто тяло лесно ще ме надвие, понеже съм била бледа и кльощава. Сега поне разбра, че тлъстината не замества мускулите! Щях да я удавя, без да ме е грижа за последиците!

Той хвърли поглед върху мократа й, прилепнала коса и полуголото тяло.

— Най-сетне обаче Алия успя да те съблече — отбеляза, като гледаше как цялата трепери в хладния въздух.

— Хич не ме интересува. Нейният врат е одран, не моят!

— Значи тя те е обидила с няколко детински приказки за малките ти гърди и бледа кожа и заради това ти си била готова да я удушиш и удавиш? Интересно къде се дяна прословутото ти християнско милосърдие? — в гласа му се долавяше горчивина. — Защо не подаде и другата си буза, драга ми госпожо? Нали така се постига много повече?

— Охо, как пък трябвало да се оставя да ме преследва и унижава! Но ти не би понесъл никога такова оскърбление от някой мъж, нали? Някои жени също притежават гордост, любезни ми господинчо, ако не си го знаел досега! — отряза го тя.

— Кастилските куртизанки обаче я имат в излишък — очите му придобиха леден оттенък, — поне така изглежда.

— Ето, че стигнахме до същината на въпроса — Магдалена кипеше от ревност и обида. — Значи любовницата ти може да се перчи с мъжете, с които е спала, и ти не намираш нищо лошо в това. Но мен ме смяташ за проститутка, въпреки че никой друг мъж не ме е докосвал. Господинът не желае да се жени за някаква си опетнена Валдес! Между нас никога няма да има нормални отношения, Аарон! Бернардо — дано душата му в пъкъла да иде! — вечно ще ни разделя.

— Баща ти… и синът ми! — отговори Аарон с не по-малко развълнуван от нейния глас. — Когато одеве яздехме насам Гуачанагари, той ми каза, че Алия се била съгласила да ми даде Наваро. Но сега си промени решението. Момчето отива с нея в Ксарагуа! — той се обърна и излезе в сгъстяващия се мрак.

На Магдалена й се стори, че и силите, и животът я напускат. Ето какво са означавали последните думи на Алия, отправени към Аарон! И той, както винаги, счита нея за виновна.

Тази вечер Аарон не дойде при нея в леглото. Отиде в оградения двор с конете, оседла Рубио и препусна под лунната светлина покрай реката. Магдалена дълги часове лежа с впити в звездите очи и стана още щом се зазори. Ако можеше с един компромис спрямо прословутата си кастилска гордост да спечели за съпруга си неговия син, тя ще стори това! Бе готова всичко да забрави.

Облече последната си чиста долна риза и дори си сложи медната огърлица — подарък от Гуачанагари. Трябва да занесе и нещо от себе си, нещо още по-ценно! Очите й се спряха на смешната кадифена рокля, която бе донесла. Дългата, тежка дреха сега й се стори комична, но все пак… Взе малкия си кинжал и седна да отпаря дългия, вече ненужен шлейф. Когато приключи, роклята придоби вид на дълъг, елегантен, макар и грубо съшит сюртук, от който не би се отказал и един крал.

Сгъна внимателно дрехата от красиво кафяво кадифе и се отправи към бохиото на Гуачанагари. Когато на вратата се появи една от жените му и колебливо й се усмихна, Магдалена събра целия си кураж и протегна ръка с подаръка, като произнесе името на касика.

Жената я разбра веднага и й се поклони, предложи й да седне до бълбукащото гърне и се скри в голямата къща. Само след миг се появи и Гуачанагари и изгледа изненадано младата жена, свила се с нещастен вид на малкото столче и стиснала здраво скъпоценния си дар. Тя скочи и протегна тежкото кадифе към касика, като го разгръщаше с церемониален жест. А когато той я приближи, смело му показа как ще изглежда на тялото му: едва ли не така, както на неговия приятел — адмирала.

— Това е голяма чест, жена на Аарон — каза на завален кастилски Гуачанагари. — Какво мога дам на теб в замяна?

— Много по-скъпо съкровище — отговори му тя, като преглътна, — сина на моя мъж.

— Алия — по лицето му се изписа тревога и той въздъхна — много огорчена. Надявала да се омъжи за Аарон, когато родила Наваро със сини очи.

— И тогава пристигнала аз и й развалила плановете. Съжалявам, но аз обичам Аарон от много, много години. И ще обичам Наваро като собствен син. Той няма от нищо да изпитва нужда. Заклевам се за това! — пред очите й отново изникна образът на малкото мургаво дете с лице като на мъжа й. И когато произнесе тези думи, тя самата бе повярвала в тях. Наваро бе детето на Аарон! И тя го обичаше просто заради това.

— Ако може накарам Алия да даде момче, аз ще го направи, но има закони между мой народ — жена може да пази свои деца, родени преди неин брак. Друг мъж или друга жена не може вземе тези деца, защото те само нейни! Минала нощ аз опитал да говори на моя сестра по тази мила за сърце на моя приятел работа. Тя не желала да слуша мен — той сгъна дрехата и я подаде на Магдалена.

— Моля ви, запазете го! — тя преглътна сълзите си и поклати глава. — Той е много подходящ за такъв добър и мъдър касик като вас. Бих желала да го носите и да ме помните с обич, а не като човек, донесъл толкова нещастия на селото ви.

— Ти обича добре Аарон — отвърна й той с мек глас, като изучаваше с поглед дребната и нежна жена, пристигнала от другия край на Голямата вода.

— Само се моля и той някой ден да стане умен и мъдър като вас! — простичко сподели тя. — Мога ли само да ви помоля да не казвате за моето искане на никого?

— И най-малко — на ваш съпруг! — поклати глава и й се поклони.

Магдалена отговори на поклона му и се оттегли в прохладното златно утро.

 

 

По време на тяхното отсъствие епидемиите в Исабел бяха се разпространили още повече. Когато приближиха селището, ги лъхна миризмата на смърт. Равните ливади около залива бяха покрити със стотици пресни гробове. За тях бе обърната повече земя, отколкото за засаждане на нивите.

— Белите умират главно от треска и кървава диария, а тайно — от нашата едра и дребна шарка. Как добре сме си паснали! — промърмори Аарон с отвращение. — Индианците мрат масово от болести, които в Кастилия най-много да обезобразят болните. Ако беше жив баща ми, сигурно щеше да се посъветва с някой добър лекар, евреин или мавър, защо става така — каза тъжно Аарон и добави с презрение: — Но и аз зная добре защо им е толкова трудно на колонистите тук. Те просто не желаят да се приспособят — ходят облечени от глава до пети в дебели дрехи, отказват да ядат местна храна, тъпчат се със свинско в тази горещина и се наливат с червено вино. Нищо чудно, че вътрешностите им се разлагат. Човек, и без да е лекар, може да разбере това!

Магдалена прехапа устни — дразнеше я неговото безсърдечно отношение. Не беше ли той, който изпадна в ярост, когато видя, че тя ходи с оголени ръце и крака! Но сега се въздържа да му изкаже мнението си, защото съзнаваше, че горчивата преграда отново бе израснала помежду им. И за да смени темата, го запита:

— Как мина срещата ти с Каонабо? Никога нищо не ми разправяш.

— Бог ми е свидетел, да можеше само да видиш този коварен стар дявол! — очите му светнаха от нескрито възхищение. — Лицето му изглежда старо като тези острови, а в тялото е гъвкав като млад боец. Може със сладките си приказки да очарова цяло бохио, пълно с вождове. А пламтящите му черни очи сякаш проникват до дъното на душата ти. Шпионите му бяха го предупредили, че свободно говоря езика им и когато се появих на събранието, той не включи Гуачанагари в списъка на евентуалните противници на Колон.

— И как обясни свикването на съвещанието?

— Ами връчиха подаръци на Гуачанагари в чест на сватбата на Алия за Бехечио. Нещо като рафиниран подкуп, поне на мен така ми се струва, въпреки че знаеш колко щедри са винаги тайно. Размениха си и разни дребни любезности и Каонабо си замина със свитата за Вега.

— И какво, ще създава ли ядове? — запита с разбиране Магдалена, без да откъсва поглед от болните, налягали по смърдящите и оживени улички на Исабел. — Та той и неговите съюзници са далеч по-многобройни от нас.

— Един изстрел от главното оръдие на адмирала от борда на „Ниня“ — и всичките ще се изпокрият в джунглите! — пръхна Аарон. — Точността на далекобойния ми арбалет ги хвърля в ужас, а с другото ни въоръжение и доспехите, да не говорим за конете, бихме могли да избием всичките тайно на Еспаньола, и то за броени месеци. Но точно това не искам да допусна. Даже с такива бунтари като полукарибеца Каонабо бихме живели в мир, ако колонистите се отнасяха човешки с тях.

— Но Гуачанагари ще остане приятел на адмирала, нали? — загрижено запита Магдалена.

— Да, но страшното е в друго — да не би да се окаже прекалено лоялен съюзник — мрачно отговори Аарон. — Ако братя Колон не могат да обуздаят тези проклети благородници, които само гледат как да заробят тайно, първо ще пострада именно племето на Гуачанагари, и то най-жестоко. Защото алчността на хора като Охеда, тази натруфена малка невестулка, е безгранична.

Аарон и Магдалена вкараха конете в яхъра, измиха се и се преоблякоха — трябваше да поздравят братя Колон и да им докладват за положението във вътрешността на острова. Младата туземка, прислужница на Магдалена, бе вече извадила и проветрила дрехите й. В сандъка те непрекъснато се спарваха от влажния и топъл климат. Магдалена й поблагодари и си избра една красива рокля от брокат в светлосин цвят. Бялата й долна риза блестеше в ослепителен контраст със златистата й от загара кожа. Даже синята рокля, която по-рано не й харесваше, я караше да изглежда пращяща от здраве.

Настъпил бе дъждовният сезон и бледосинкавото доскоро небе бе покрито с плътни облаци, от които неспирно валеше дъжд. Косите й, обикновено твърди, сега бяха бухнали и пускаха искри, сякаш светкавиците от небето се бяха скрили в тъмночервените им кичури. С труд ги заплете и превърза с наниз от перли, дори си сложи на главата един воал. И въпреки това по шията и около лицето й щръкнаха немирни къдрици.

Аарон наблюдаваше как жена му се бори с косата си и усети познатата стара болка в слабините. Изруга тесните си панталони, които, за разлика от широката препаска, го издаваха твърде много. Нямаше какво да се прави — нали трябваше да застане пред губернатора в пълна военна униформа!

— Приготви ли се? Кристобал чака мен, но Бартоломео сигурно вече крачи като бесен и няма да се успокои, докато сам не види как се чувстваш.

— Тогава да тръгваме, за да успокоим и двамата — сладко му отвърна и посегна да вземе тъмната пелерина от кадифе, та поне малко да се защити от дъжда.

— А къде е онази глупава кадифена рокля, която бе донесла в селото? — небрежно попита Аарон, докато оправяше наметалото върху раменете й. — Нещо не я виждам да виси с другите на стената.

— Покри се цялата с плесен от влагата и се наложи да я изхвърля — бързо му отговори, като се молеше Гуачанагари да не я облече някъде, където Аарон може да я види.

Докато стигнаха резиденцията на губернатора, бурята утихна. Времето в Индиите така се различаваше от времето в Андалусия, както андалуското — от времето в Пиренеите. Макар и цялата измокрена, Магдалена гореше от нетърпение да се срещне със стария си приятел Бартоломео, а и със строгия му по-голям брат. Дано не ги отблъсне голямата промяна в нея! Макар и все още далеч по-светла от Аарон, кожата й нямаше нищо общо с толкова почитаната от дворцовите дами предишна белота.

Аарон любезно й помогна да слезе от малката плетена носилка, носена от четирима туземни слуги. Отнесе я до каменната настилка пред широкото стълбище и двамата почистиха полепналата по изящните й пантофки кал.

При вида на влизащата двойка както адмиралът, така и неговият аделантадо се втурнаха да ги посрещнат.

— Мила госпожо, по всичко личи, че животът сред тайно ти се е отразил добре — на лицето на Бартоломео бе изписана приятна изненада. Той усмихнат й целуна ръка и се обърна към брат си. — Кристобал, нали изглежда прекрасно?

— Напълно съгласен съм, дона Магдалена! — с топла усмивка губернаторът разглеждаше цъфтящото й от здраве, красиво лице. — Явно съпружеският живот и прекараното сред тайно време са ви повлияли добре — след това се обърна към Аарон и видя скритите в очите му противоречиви чувства. — Надявам се, че има какво да докладваш за нашия приятел Гуачанагари.

— И за Каонабо — добави Аарон. От него не убягна внезапно появилата се след думите му загриженост в погледа на Кристобал.

— Явно, че имаме да обсъдим много неща, но преди това поговори с един благородник — той пита за теб от момента, в който пристигна преди два дни и разбра, че си тук. Някакъв твой роднина — очите на Колон, сякаш като предупреждение, проблеснаха. — Лоренсо Гусман — мисля, че ти е зет.

— Да, бе женен за сестра ми Ана — лицето на Аарон се превърна в каменна маска, посивя и се изпъна от ненавист. — Когато Инквизицията я е прибрала, не си е мръднал пръста да й помогне!

— Малко са хората, които биха могли да се изправят срещу Светата канцелария на брат Томас, драги ми Диего — разнесе се гласът на влезлия Лоренсо, който с безизразния си тон се опитваше сякаш да балансира вътрешното си напрежение. И си помисли: „Как е успял този Торес да остане жив?“

Върху лицето на Аарон, сякаш отгатнал мислите му, се появи студена гримаса, наподобяваща усмивка на акула:

— Виждам, че си изненадан да ме намериш жив и здрав, драги ми Лоренсо. И аз бях изненадан по същия начин, когато те видях в Севиля миналата година. Жена ти, моите родители, брат ми и неговата Рафаела — всички са били изгорени на кладата от Торкемада и неговите служители. И как само ти си успял да се отървеш? — изпълнените му с отвращение очи буквално пронизваха бившия му зет. Аарон бе дълбоко убеден, че херцог Медина-Сидония е спасил своя племенник.

— Аз съм от род на старо християни. И никой в нищо не ме е обвинявал — отговори със скръбен глас Лоренсо.

— Но нали и Рафаела бе като теб? Тя бе толкова всеотдайна християнка. Но и тя загина заедно с Матео — язвително подхвърли Аарон.

— Може би просто моето семейство е било по-влиятелно — лицето на Лоренсо помръкна. Той явно се опитваше да запази пред губернатора фасадата на дълбоко огорчен човек. — Аз не зная нищо за брат ти и снаха ти. Те бяха надалеч, в Арагон.

— Щом семейството ти е било толкоз влиятелно, значи е могло да спаси и Ана. А какво стана с дъщеря ти Оливия? — Аарон го запита, макар да знаеше, че детето е в безопасност при чичо му Исаак.

— Преди аз да се намеся, Ана е направила признания — Лоренсо скромно погледна към губернатора, сякаш очакваше от него подкрепа. — Но, моля те, всичко това е толкова мъчителна история. Оливия е била похитена от твоите еврейски роднини и вероятно знаеш, че те са я отвели със себе си във Франция. А аз просто се побърках, когато не успях да я върна от там. Ето защо заминах за Индиите да започна нов живот.

— Виждам, че ужасно тежко си преживял загубата й — каза Аарон с горчива ирония.

Едва сега очите на Лоренсо се преместиха от страшния Диего Торес, за да огледат жена му, която всички в Исабел бе дочул да възхваляват за красотата й. Тъкмо се навеждаше за изискан поклон, но едва не падна, когато тя пристъпи напред и отметна обсипания с дъждовни капки воал от тъмночервената си коса.

— Ма… Магдалена Валдес, госпожо, нима това сте вие? Ние мислехме, че сте загинали още през пролетта — нападната и погубена от разбойници.

— Както правилно сте забелязали, аз съм си жива и здрава — при този отговор Магдалена студено гледаше мъжа, към когото изпитваше инстинктивно отвращение още от мига, когато го бе срещнала в кралския двор. — И освен това съм омъжена за дон А-а… Диего Торес. Именно заради нашия годеж напуснах двореца при такива, ъ-ъ… мистериозни обстоятелства.

— Вие сте били сгодена за Диего Торес? — Лоренсо подозрително присви очи. — Много странно, родителите ви никога не са споменавали за такова нещо. Но и какво би могло да се очаква… след онази жестока трагедия! — той замълча и огледа присъстващите с израз на дълбоко вълнение. — Разбира се, че не знаете. Боя се, дона Магдалена, че ви се явявам като носител на най-ужасна вест! — и той се извърна към Кристобал. — Губернаторе, не може ли да се оттеглим във вашата приемна и да предложим на дамата да седне? — и посегна да я хване за ръката.

Но Аарон го изпревари, придърпа я с бърз жест на собственик и я придружи до голямата стая, където за първи път бе срещнал като кандидатка за негова съпруга. Пред тях вървеше губернаторът, след него аделантадо с Лоренсо. Стисни с топлата си ръка китката й, Аарон прошепна на Магдалена.

— От тази гадина можеш да очакваш всичко!

— Знам. Но в Севиля нищо не мога да загубя, както и ти Диего — отговори му, като предпазливо го нарече с християнското му име. Откакто брат Буил и неговата свита бяха отплавали за Кастилия, само благочестивият брат Пане бе останал да спасява душите на тайняните, така че бе изчезнала и опасността от доноси до Инквизицията. Но сега Магдалена бе изплашена. Родът Гусман се ползваше с личното доверие на кралското семейство. Не бе изключено Лоренсо да има някаква връзка с Торкемада, след като единствен от близките на Торес бе успял да се изплъзне от лапите на Светата канцелария. Нещо в мазните му маниери, с които я ухажваше, както и студените му сиви очи я караха да бъде нащрек. Какво бе това в него, заради което винаги й се искаше да го отбегне?

Аарон чувстваше безпокойството й и знаеше, че тя се страхува заради него. „Лоренсо Гусман е този, който трябва повече да се страхува от Аарон Торес, а не обратното!“ — мрачно си помисли той, когато всички насядаха. Сините му, студени като парчета лед очи се впиха във високия издокаран царедворец, но онзи отбягваше погледа му и демонстративно се занимаваше с Магдалена.

— Страхувам се — започна Лоренсо с дълбока загриженост, — че нося възможно най-лошата вест, даже не зная как да ви я кажа.

— Ами опитай направо! — грубо му предложи Аарон, без да сваля ръка от рамото на жена си.

— Вашият баща, дон Бернардо — Лоренсо се прокашля, — е мъртъв — и когато видя, че не последва никаква реакция, а само погледите, отправени към него, станаха по-напрегнати, продължи предпазливо: — Откриха, че дължи пари както на Короната, така и на Светата канцелария. Изглежда, кралят е разбрал… нали знаете, че баща ви бе носител на кръста в Севиля… — очите му неспокойно пробягаха по студеното, безразлично лице на Аарон.

— Да, аз зная какво представляваше Бернардо Валдес — обади се с леден глас Магдалена. — Моля, продължавайте!

Лоренсо като вцепенен търсеше с поглед губернатора и аделантадо, сякаш очакваше да му подскажат как да продължи.

— Може би искате да кажете, че бащата на тази дама е нарушил кралските закони? — намеси се Кристобал, но видът му с нищо не издаваше, че е изненадан. За него Валдес, макар и неглупав човек, бе просто един блюдолизец.

— Кралят получил сведения от един свой бивш министър — продължи Лоренсо, този път, без да поглежда към Аарон. — Исаак Торес, който е в изгнание във Франция, го уведомил, че вашият баща не бил извършил честно оценката на конфискуваните имения на Бенхамин Торес. И кралската хазна, и касиерите на Инквизицията останали измамени. Дон Бернардо бе обвинен за това и подложен на разпит в Светата канцелария…

— … и, естествено, е бил обявен за виновен — допълни Магдалена и гласът й се прекъсна. „О, Бенхамин, колко усърдно силите на мрака сами изяждат себе си, точно както вие предсказахте!“

Аарон усети, че Магдалена е много напрегната, но същевременно посреща новината с ужасяващо равнодушие. Сякаш се радваше на смъртта на баща си! „Аз съм дъщеря, престъпила законите на природата. Опитах се да убия баща си с вилата“ — като ехо изплуваха в паметта му нейните думи и той почти им повярва.

— Кажете ми, дон Лоренсо, дали кралското правосъдие — тя леко наблегна върху последните думи, за да подчертае иронията им — взе други жертви от моето семейство?

Аарон разбра, че вероятно тя се страхува не за майка си, а по-скоро за сестрите си.

— Не. Само баща ви бе настигнат от смъртта. Разбира се, майка ви бе принудена да напусне кралския двор и отиде да живее при сестра ви Мария и съпруга й.

— Горката жена, сполетяна е от участ, по-злочеста и от смъртта! — кисело забеляза Магдалена. — А дали дон Бернардо бе изгорен на клада?

Лоренсо усети как му става горещо и тутакси след тоя го побиха ледени тръпки. Погледна тази жена, толкова хладнокръвна, толкова спокойна, после премести поглед към мъжа й. В каква клопка е попаднал, идвайки на това проклето място на заточение? Не само жалката издънка на Торесовия род, но и родната дъщеря на Бернардо Валдес се радват на смъртта му!

— Да, за съжаление, той загина на Таблада.

„Исаак, не зная дали да те проклинам или да те благославям, велик манипулаторе, извършил божие дело. Ти ме изпревари с отмъщението си, но направи това, което щях да направя и аз“.

Магдалена погледна мъжа си. Сега вече бе прочела мислите му.