Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дует Откритие (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paradise & More, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 61 гласа)

Информация

Сканиране
Sianaa (2009)
Разпознаване и корекция
debilgates (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Шърл Хенке. Аарон & Магдалена

Изд. „Калпазанов“, 1994

Редактор: Полиана Атанасова

Коректор: Галина Димова

ISBN: 954–17–0027–6

История

  1. — Добавяне

Глава двадесет и пета

Кристобал Колон бе уморен. Седнал пред тежката дървена маса в личния си кабинет, той гледаше с невиждащ поглед картите и навигационните прибори. Разкривените му пръсти галеха гладките страници на корабния дневник на първото му пътешествие. „Какви красоти, какви невиждани земи сме нанесли на карта, но все пак къде лежи Китай? Къде е далечната Чипангу? Къде е Великият азиатски континент?“

Той жадуваше да усети под краката си равномерното поклащане на корабна палуба. От сърце бе намразил скучната стабилност на студените каменни плочи, върху които сега прекарваше дните си. От техни величества редовно пристигаха писма и инструкции, изразяващи тяхното крайно неудовлетворение във връзка с доходите, получавани от неговите открития, и най-вече неудоволствието им от политиката му при колонизирането и управлението на Еспаньола.

Повечето от поробените, но непокорени тайно, които той изпращаше като подарък на монарсите, измираха по пътя, пък те и не ставаха за слуги, понеже организмът им не издържаше на студения европейски климат. В Кастилия, както и на Еспаньола, те умираха от най-безобидни европейски болести. Кралицата бе съумяла да прати нищожно малко свещеници за приобщаването им към правата вяра. Адмиралът въздъхна при спомена за масовото клане, когато войниците стреляха с оръдия и арбалети по живата стена от тайно, въоръжени само с малки стрели и дървени копия. „Донесохме им само смърт, без да им дадем шанс да спасят душите си!“

Ако можеше само да намери континента с неговите неизмерими богатства, големи градове и процъфтяваща култура! Тогава всички несполуки тук, на Еспаньола, ще бъдат забравени. Но докато орди от свадливи кастилски благородници сноват между Исабел и испанските земи, карат се помежду си и тъпчат индианците, той ще бъде като роб, прикован към своята длъжност тук.

Очите му, още зачервени след наскоро прекараната болест, пак прегледаха поредното кралско послание. Неговите врагове скоро щяха да тържествуват, защото дон Хуан Агуадо, кралски ковчежник, бил вече на път за Исабел с поръчението да разследва всички оплаквания за злоупотреба с властта, подадени от Буил, Маргарите и много други кастилци срещу братя Колон, и най-вече срещу самия Кристобал като губернатор на острова. Бе изпратил най-малкия си брат да брани тяхната кауза при кралския двор, но сега стана ясно, че Диего не е повлиял върху отношението на монарсите.

Леко почукване на вратата прекъсна тъжните му мисли.

— Влез! — каза той, очаквайки да види слуга или молител, дошъл да се оправдава след някое нарушение на закона. Когато видя Магдалена, той леко се усмихна и лицето му се отпусна.

— Да не съм ви попречила, Кристобал? — каза тя и огледа купчините от дневници, карти, писма и други официални документи, с които бе отрупан кабинетът му.

— Разбира се, че не. От сърце се радвам да видя, че благополучно сте се завърнали в Исабел. Какво става с момчето? — поинтересува се той, защото знаеше колко дълго и упорито Аарон бе търсил Наваро.

— Страхувам се, че Алия е излъгала и Наваро не е между живите. Или пък тя изпълнява своята закана и след смъртта си. Бе казала на съпруга ми, че никога няма да намери детето си, дори и да го търси цял живот.

— И доколкото познавам Аарон, той, разбира се, никога няма да се примири — кротко каза Колон. — Още ли обикаля селата във вътрешността?

— Не. Получи известие, че Охеда се е изплъзнал на Бартоломео, и тръгна да го гони — отговори Магдалена и за миг млъкна, като се чудеше как да му каже за Франсиско и желанието му да получи помилване. — Докато той търсеше във вътрешността, Ролдан обиколи всички села на Ксарагуа. Но и там момчето не се намери.

Като придружи гостенката до масата, сложи я да седне и наля две кани вино, Кристобал внимателно огледа съсредоточеното й лице.

— Вие харесвате този бунтовен негодник! — забеляза той, за да я принуди да говори. Магдалена отпи от виното и по устните й се плъзна лека усмивка.

— Аарон ми казваше, че гениално умеете да четете мислите на хората. Да, на този човек дължа живота си. Ако не беше дон Франсиско, страх ме е да си представя какво щеше да стане с мен, когато Гусман и Гуера ме отведоха в Ксарагуа. Сега отиде с Аарон да преследва Охеда. Щом са заедно, ще го хванат — готова съм да се обзаложа!

— Да можеше това да сложи край на безредиците! — въздъхна Колон.

— Разбрах от Бартоломео, че след като възстановите гражданския мир и усмирите недоволниците от Кастилия, ще заминете, с цел да помолите техни величества за нови средства, които ще ви позволят да търсите континента.

— Откровено казано, ще ида да браня себе си. Буил, Маргарите, а и много други добри кастилци, арагонци, пък и каталонци, са ме изпреварили пред техни величества със злостни клюки, какъв лош губернатор съм бил. Страхувам се, че съм компетентен само когато съм на борда на някой кораб. Животът на суша не е за мен.

— За разлика от моя съпруг — усмихна се Магдалена.

— Не вярвам да ви е признал за това. Винаги е полагал големи усилия да скрие от всички, че страда от морска болест — с учудване отбеляза Колон.

— Но не е скрил от Франсиско, който всичко ми каза — засмя се Магдалена. — Моят съпруг и повелител много се разсърди, когато се пошегувахме за този му недостатък.

— Мога да си представя! — възкликна адмиралът и лицето му за миг се проясни при спомена за младия маршал на флота. — Аарон би предпочел по-скоро да обиколи всички острови на Индиите с каноа, отколкото да прекара няколко седмици на борда на истински кораб. Което не му попречи да прекоси Атлантика в страшни бури и пак да се върне с мен на Еспаньола.

— А на вас нищо няма да ви попречи да се върнете в кралския двор! Зная, че сте храбър, Кристобал. Вие ще изложите случая на техни величества и ще спечелите още веднъж тяхната поддръжка! — каза Магдалена, като от сърце желаеше това да е истина, докато гледаше уморения, преждевременно състарен мъж, в чийто очи още припламваше огънят на голямата мечта.

— Със сигурност ще отида в Кастилия. Там са моите синове и майката на Фернандо, към която съм дълбоко привързан. Да, ще опитам отново. Има още толкова да се върши, да се изследва; има такива простори, каквито нито един европеец никога не е виждал, земи, където не е стъпвал кракът на християнин. Не друг, а аз ще видя Великия хан! — Колон докосна компаса, затрупан с книжа, и се прегърби. — Но докато на Еспаньола има граждански бунт, аз съм пленник на тази земя.

— Но ако Аарон и Франсиско ви доведат Охеда и ако двамата бунтовници ви дадат клетва за вярност, тогава на острова ще се възцари спокойствие, толкова необходимо, за да вдигнете платната. Не е ли така? — запита Магдалена.

— Много сте красноречива, госпожо. Да, това може би ще ми даде възможност да се върна, но преди това…

Силен оръдеен залп, последван от тръбен глас на фанфари, прекъсна думите му. Колон и Магдалена скочиха на крака и отидоха при вратата. По дългия коридор тичаше вестоносец от пристанището, ботушите му тропаха по каменния под.

— Дон Хуан Агуадо ви очаква на пристанището! Той е личен пратеник на краля и кралицата и пристигна с цяла флотилия кораби, натоварени с вино и храни! Спасени сме! — извика нисичкият каталонец, чиято закръглена фигура ясно показваше, че макар и да живееше на Еспаньола, не бе гладувал нито ден.

— Е, да, личен пратеник на самите величества, и то какъв! — мърмореше си под носа Колон, докато, придружен от Магдалена, излизаше от кабинета си. — Един придворен ковчежник без особен ранг, който дойде тук през второто пътешествие и миналата есен побърза да се върне в родината си. Бях помолил да ми пратят на Еспаньола човек, заслужаващ доверие, който да разследва положението тук, да го оцени по справедливост и да докладва за мързела и безобразията на благородническото съсловие тук — Колон се обърна към вестоносеца и нареди: — Помолете дон Хуан да се яви в губернаторския дворец. Тук е прохладно и не бих искал да го карам дълго да чака на брега в тази жега.

След това Кристобал се обърна към Магдалена и любезно й се поклони:

— За съжаление, трябва да се подготвя да приема още един от пауните на кралицата. Няма да се огорча, ако вашият съпруг и неговият приятел Ролдан се завърнат в Исабел и ми доведат послушен Алонсо Охеда. Това ще подслади горчивия хап.

— От сърце вярвам, че те скоро ще се върнат, ваше превъзходителство! — бързо отговори Магдалена, като се молеше в душата си това наистина да стане. Губернаторът имаше нужда от чудо, и то в най-скоро време.

Срещата му с Агуадо протече наистина лошо. Ковчежникът побърза да впрегне на работа своите секретари, като им нареди да записват показанията на всеки недоволен в града. Всички до един обвиняваха братя Колон за какво ли не — от лошата реколта до бунтовете на туземците, че и за намаляването на златото в реките на Еспаньола!

 

 

Чудото стана в началото на следващата седмица и не беше закъсняло. Две каравели затанцуваха върху прозрачните води на залива и дадоха сигнал с по един оръдеен залп. Преди те да спуснат лодки, по площада пред губернаторския дворец прочаткаха конски копита и брадясал и прашен конник спря пред вратата. Аарон хвърли на изплашения тайнянин поводите на коня и тичешком изкачи широките ниски стъпала на стълбището. На площадката го чакаше Бартоломео, който го грабна в мечешка прегръдка.

— Като ви гледам лицето, подозирам, че ви е известно чии могат да бъдат корабите, които тъй тържествено влизат в залива.

— Но моля ви, дон Бартоломео — Аарон го погледна с детска невинност, — кълна се в душата си! Нима не знаете, че това са кораби на губернатора? Е, позабавили са се край Ксарагуа, но затова пък носят ценен товар от махагоново дърво. А така също двама верни поданици на испанската корона, които жадуват да се върнат в бащинските прегръдки на техния губернатор!

— Значи вие с Ролдан сте хванали Охеда и сте придумали този арогантен фукльо да даде клетва за вярност на Кристобал? — очите на Бартоломео светнаха от възхищение. — Кълна се в божиите мощи; крайно време беше нещо добро да се случи и на брат ми!

— Слуховете за кралски пълномощник стигнаха чак до селото на Гуачанагари. Да се надяваме, че тази демонстрация на вярност от страна на Ролдан ще ни спечели кралското благоволение! — мрачно отговори Аарон и като огледа прашните си дрехи, добави: — Ако този придворен господин си пада по церемонии, може би трябва първо да отида да се изкъпя и да се преоблека за случая.

— Магдалена си е у дома, отиде да си почине. Предполагам, че ще я зарадвате със завръщането си — каза Бартоломео и му намигна.

— Как? Тя не е в болницата при доктор Чанса? — на лицето на Аарон се изписа учудване, а след това и тревога. — Да не се е разболяла?

— Госпожата цъфти от здраве. Идете вкъщи и ще се убедите в това. Ще се погрижа за посрещането на гостите и ще ги придружа до губернаторския дворец. Вие отново спечелихте нашата благодарност, приятелю! — каза Бартоломео. След това не можа да се сдържи и запита: — Донякъде съм учуден, че сте прекосили целия остров на кон, след като бихте могли да придружите Ролдан и Охеда при тържественото им влизане в пристанището.

Аарон се обърна и го погледна в очите.

— Кълна се с двайсет и четирите топки на дванайсетте апостола, нима е разтръбила на всички? — възкликна той и като отметна глава назад, от сърце се разсмя. — Майната му! Не вярвам някога да изляза в морето, тъй че все ми е едно.

Аарон тръгна през площада към къщи. Малката спретната колиба не приличаше на дома на мечтите му, особено след като се намираше сред мръсотията и теснотията на Исабел, но той изведнъж осъзна, че за него у дома е там, където е Магдалена. Когато са заедно, всяко място е поносимо, дори тази колония.

Пред вратата той я извика по име, прекрачи прага и спря да се огледа, докато очите му свикнат с полумрака; навън беше горещ ден и слънцето светеше ослепително. Къщата бе празна! Като изруга под нос, той тръгна към вратата и се сблъска с Аналу. Сякаш прочел мислите му, тайно се усмихна и каза:

— Госпожа тръгна към река с други жени да пере.

— Тя си има две прислужници, които получават добро заплащане за това, че вършат черната работа — измърмори той и погледна огнището пред къщата. Над купчина дърва висеше празно гърне. „Добре дошъл у дома!“ — кисело си помисли Аарон, потърка брадясалата си брадичка и в очите му се появи лукаво пламъче.

— Аналу — извика той, — изпрати някого в двореца да доведат коня ми!

Над реката се носеха смях и говор на кастилски и тайнянски. Изведнъж по водата заплискаха копита на червеникав кон, който вървеше покрай брега. И туземките, и белите жени — някои от тях съпруги на търговци, но повечето дами, упражнявали по-рано занаята си на някое севилско пристанище — спряха своите занимания, за да се полюбуват на високия златокос конник.

— Ама че красавец, нали? — прошепна една млада проститутка на приятелката си. В унеса си тя не забеляза, че изпусна от ръцете си ленената риза, която с плисък падна във водата.

— Той е комендант и приятел на губернатора, не е от нашата черга! — горчиво й отговори възрастната жена, като пресмяташе наум колко мараведи може би е загубило нейното заведение, след като при Аарон бе дошла червенокосата дама от Кастилия.

Всички очи, тайнянски и кастилски, се преместиха от Аарон към Магдалена, която бе нагазила до кръста в речния бързей и се бореше с дълго парче плат; до нея, върху изяден от водата камък, имаше купчина чисто пране. Конят в галоп се отправи към нея.

— Предупреждавал съм те да не правиш компания на тези жени! За черната работа си имаш достатъчно слугини. От теб се иска само да се погрижиш да има топло ядене за съпруга ти. Толкова ли е трудно! — извика той и се наведе да я вземе на седлото.

Магдалена вдигна мокрия, натежал от водата плат и звучно шляпна с него Аарон през гърдите.

— Но първо имаш нужда и да се измиеш! Трябва ти и урок по добри обноски! — викна тя. Аарон бързо се наведе и конят му се отдръпна, като я заля с потоци вода. Тя измърмори яростна ругатня; Аарон обърна дорестия жребец и пак тръгна към нея. Този път тя не можа да избяга от протегнатата му ръка, защото загуби равновесие в бързото течение на реката и за малко не падна в прегръдките на мъжа си. Той я хвана, хвърли я напряко на седлото и замина, сподирен от весели викове и крясъци на кастилски. Тайнянките гледаха след него с кръгли от изумление очи и се кискаха, покрили уста с дланите си. Магдалена отчаяно се извиваше и Аарон я нашляпа по задника, за което тя го наруга. Вече бяха свърнали от реката към джунглата, която тук се спускаше близо до брега. Аарон забави галопа на коня си и помогна на мократа си жена да седне върху седлото.

— Направи ни вир-вода и мен, и коня ми!

— Много добре. И двамата трябва да се изкъпете — каза тя, като си пое дъх, освободи се от прегръдката му и с неудоволствие огледа златистата четина по лицето му. — Цяла седмица те нямаше. Сигурно Охеда те е накарал да потичаш!

На лицето му заигра подигравателна усмивка:

— Това папагалче наистина ми създаде доста работа, но пък затова Ролдан ще го докара на буксир при губернатора.

— Те пристигнаха свежи, изкъпани и готови за аудиенция, докато ти, разбира се, не си намерил за нужно да дойдеш заедно с тях! — отвърна Магдалена, която не се стърпя да го подкачи, като знаеше колко болезнено реагира той при всяко споменаване на неговата слабост. Странно нещо е мъжката суета!

— Може и да не се справям добре в морето, но пък затова мога да се погрижа за себе си и за теб на сушата — отвърна Аарон и спря коня под високо клонесто дърво. Прохладна сянка и лек ветрец от далечния океан мамеха пътниците да отидат под него като под навес. Аарон слезе и издърпа Магдалена долу. След това силно я обгърна с ръце. — Не обичам да се връщам в празна къща!

— Не обичам да седя до огнището и да вардя огъня, докато чакам дали ще се появиш от джунглата! — сърдито отговори тя, като същевременно изгаряше от желание да го прегърне.

— Казах ти да не общуваш с тези долни жени. Само низши слоеве от обществото вършат тежка работа. Вече не съм богат, но ти си благородна дама и моя съпруга. Наел съм ти слуги…

— Днес беше ужасна жега и исках да се разхладя. Наому се разболя от треска и не може да пере. Освен това беше ми е скучно. След като съм дама от благородно семейство, както отбеляза, и единствена с този ранг на цяла Еспаньола, с кого да говоря? Всички мъже са заети, играят си на война или на политика — докато говореше, пръстите й се прокрадваха нагоре, докато се заровиха в златистата му грива. Неговите ръце също се плъзнаха нагоре по мократа блуза и се спряха върху гърдите й.

— Кълна се в жезъла на свети Петър, че в тези мокри дрехи си като гола! — прошепна той. Пръстите му минаха към гърба й, спуснаха се надолу. Той силно я притисна към себе и наведе глава. Ръцете й обхванаха главата му и тя отвори уста за целувка.

— Мириша на пот, на кон и на джунгла — прошепна той до устните й.

— Знаеш, че това не ме плаши — прошепна тя в отговор. Те се отпуснаха върху килима от мека трева. Ръцете й нетърпеливо откопчаха колана му и го захвърлиха настрана заедно с оръжията: те със звън се удариха в дървото и паднаха на земята. След това тя издърпа нагоре ризата му и почна да гали с езика изпотените му гърди, като закачливо описваше кръгове около зърната му и те се втвърдиха. Той измърмори ласкава ругатня и почна да отлепва мократа риза от тялото й. Тя му помагаше да разголи тънките изящни глезени и гладките й като коприна бедра. Ръцете и устата му галеха всеки сантиметър от тялото й, който се появяваше изпод ризата. Магдалена се наслаждаваше на жадните му ласки, а още повече — на начина, по който й показваше с всяка дума и жест, че тя е негова, че му принадлежи, че е единствената, която той обича и желае. Пръстите й почнаха да разхлабват връзките на панталона му и пуснаха неговия жезъл от заточение на свобода. Тя неуморно и любовно го галеше — ту по-нежно, ту по-силно — докато Аарон почна да се задъхва от болка и наслада.

— Да го вземат мътните, почакай! Ботушите! — възкликна той и се отстрани, за да смъкне с бързи движения меките ботуши за езда и панталона. Магдалена през това време свали мократа си риза. Потъмнялата й от водата коса падна върху раменете. От нея по ръцете, гърдите и бедрата й потекоха малки ручейчета.

— Имам страшна жажда и трябва да я утоля! — прошепна Аарон и започна да ги събира с езика си. Коприненонежните магически докосвания разгаряха в нея неудържим огън. Устата му се спусна по ръката й, мина към гърдите и спря върху всяка от тях, като я галеше и дразнеше. Когато той продължи надолу и започна да събира капките, стекли се в хлътнатинката на пъпа й, тя се изви към него и рязко притегли главата му за жадна гореща целувка.

Езиците им се срещаха и опитваха вкуса си, наслаждаваха се и се галеха, докато те двамата, с преплетени ръце и крака, се търкаляха в тревата и накрая се спряха. Магдалена протегна ръка, хвана члена му и започна да го глади, след това спря и леко го стисна.

— Каза, че си жаден. Сега пък аз съм гладна! — прошепна тя. Аарон с леко движение я накара да легне и след това се остави в ръцете й. Когато усети влажната й горещина, за миг се напрегна и затаи дъх от страх да не изгуби контрол върху себе си. След това с дрезгав шепот й каза:

— Аз също изпитвам този глад. Внимавай да не го задоволиш твърде бързо и да развалиш кулминацията на апетита ми.

С тези думи той започна да се движи бавно и надълбоко, като я придържаше за бедрата. Магдалена подхвана ритъма и отговаряше на всеки негов тласък. Ръцете й блуждаеха по гърба му нагоре и надолу — ту го придърпваха за косите за целувка, ту се впиваха с нокти в бедрата му, като го караха да се движи по-бързо, по-рязко, по-силно, а езикът й обираше солената пот от гърдите му. Тя вдигна лице и потърка нежната си кожа в четината му, наслаждавайки се на всичко мъжко у него. Шепотът на джунглата, ревът на далечния океан — всичко потъна някъде далеч, когато тя започна да приближава главоломния връх. Несвързано извика името му и усети как той замря и почна да изхвърля семето си в дълбочините на тялото й. Това още повече засили насладата на момента, по-златен и от метала, който се добиваше от земите на Еспаньола.

— Това е златото, това е съкровището, това е нашият свят! — поривисто прошепна тя до гърдите му, когато той се отпусна върху нея, стихнал и умиротворен.

Аарон обхвана с ръка главата й и я целуна по клепките, след това по бузите, по носа и устните с леки докосвания. Двамата останаха така, един върху друг, докато отново се върнат към действителността. След това той се претърколи настрани, притегли я към себе си и погледна в ясните зелени очи.

— Каза, че това е нашият свят. Готова ли си да прекараш на Еспаньола остатъка от живота си?

Магдалена се усмихна, когато видя как съсредоточено я гледа. В очите й припламваха весели искри.

— Тук е много по-добре, отколкото в студена Франция.

— Доколкото си спомням, неотдавна някой се оплакваше от горещините — напомни й с ленива усмивка.

Магдалена кокетно сви рамене:

— А след това стана още по-горещо. Но сега се охладих… поне за момента — лицето й стана сериозно. — Аарон, готова съм живея там, където ще живееш ти. Само кажи какво искаш да правиш и къде да отидеш — и ще те последвам.

Той я погали по бузата с един пръст.

— Аз те обичам, Магдалена. Бих искал да започнем всичко отначало тук, в тази страна, далеч от Исабел, от дребните боричкания и свади. Когато заедно с Ролдан преследвахме Охеда по целия остров, видях приказно чудни места, не можеш да си представиш. Истински рай върху просторно и плодородно поле, с разкошни треви и богата почва! Ще отглеждаме добитък и коне и ще ги продаваме на колонистите. Може да садим и жито. Споделих мечтата си с Гуачанагари. Много от неговите хора са готови да тръгнат с нас. Те знаят, че ще се отнасяме към тях справедливо и ще ги пазим от мародери, подобни на Охеда.

— Какво ще стане с тайно, Аарон? Колко време още ще можем да ги пазим? — тъжно попита Магдалена, като предварително знаеше отговора.

— Не мога да кажа. Те измират от болестите, донесени тук от нашите колонисти. Всяка нова вълна от пришълци ги покосява по-сигурно от мечове и дори от робството. Ще предложим защита на тези, които тръгнат с нас. Струва ми се, че Луис Торес и още неколцина жители на Исабел, които имат жени туземки, ще се присъединят към нас.

Аарон млъкна и я погледна. Магдалена му се усмихна.

— Това е много хубав план. Не можем да спасим целия народ тайно, но ще запазим рода и кръвта им, традициите и обичаите за техните деца и внуци — очите й се навлажниха. — Толкова приличаш на баща си, Аарон!

Той я погледна с недоумение, а лицето му стана тъжно и замислено.

— Никога не съм смятал, че съм достоен син на баща си. Той лекуваше, пък аз знаех само да убивам.

— Кой сега иска да закриля безпомощни индианци и да ги пази от жестокостите на цивилизацията? Аз виждам в теб много неща, с които Бенхамин може много да се гордее.

— Винаги говориш за него в сегашно време, сякаш той знае какво е станало след смъртта му — меко каза Аарон.

— А ти още пишеш дневника си за него, нали? Хайде да се връщаме в Исабел. Време е да набираме фермери и скотовъди за бъдещия ни имот — каза тя, изправи се на крака и накара и него да стане от тревистото им легло. Като се облякоха, яхнаха коня и се отправиха към града — да планират изпълнението на мечтите си.

По-късно вечерта Аарон седеше върху украсеното с резба кресло и пишеше на мъждукащата светлина на свещта. Навън се здрачаваше. Перото му скърцаше по гладката и плътна хартия.

„Скъпи ми татко,

Сърцето ми е препълнено с радост и скръб — една напитка, горчива и сладка едновременно, но не бих искал тази чаша да ме отмине. Добрият ми приятел Гуачанагари иска да премести обширното си селище по-дълбоко във вътрешността и по-далеч от болестите на белите хора. Ще го пазим с помощта на шепа верни и предани мои войници.

Само да беше видял мястото, което ще ни стане дом — обширно и плодородно, истински рай от ароматни цветя и чисти води.

Ужасно ми липсва първородният ми син и макар да се страхувам, че предсмъртните думи на майка му са лъжливи, никога не ще престана да го търся, въпреки че зная колко малка е вероятността Наваро да е оцелял. Съжалявам за Алия и за унищожаването на нейния народ и на неговия начин на живот, което стана причина за гибелта й. Обаче не мога да върна назад историята на тази страна, както не можех да спра войната между християните и маврите в Андалусия.

Може би след време ще се примиря със загубата на Наваро… или, ако Господ ме ощастливи с най-великата си благословия, ще намеря моя син…“

Аарон спря да пише, чул, че в стаята влиза Магдалена.

— Хлябът е горещ и чака в пещта, а на шиша се пече парче прясно убита игуана. Ще ядеш ли, съпруже мой?

Аарон остави настрана перото и Магдалена го хвана за ръце, за да го вдигна от креслото, след което се потърка с буза в гладко избръснатата му брадичка и каза:

— Струва ми се, че с брада те харесвах повече.

— Ти си една лакома жена, която лесно се заслепява от страстта. Целият бях мръсен. Нито една прилична придворна дама за нищо на света не би приела такъв мъж в прегръдките си.

— Искаш да чуеш комплименти? Много добре. Всяка една придворна дама би те приела — мръсен или чист, брадясал или бръснат — и това ви е прекрасно известно, Аарон Торес!

След като разделиха скромната вечеря, двамата обсъдиха какво да правят по-нататък и какво ще донесат променливите политически ветрове за братя Колон. А след като Магдалена нареди на слугините да разтребят масата, излязоха на разходка и като минаха през градчето, седнаха върху ниския хълм, с изглед към океана. По черните му води започваха да играят сребърни отблясъци на луната, която се изкачваше нагоре в небето.

— Може би трябва да питаме сестрата на Танеи дали не иска да се пресели заедно с нас — каза Магдалена.

Двамата обсъждаха кой от белите колонисти и тайно би могъл да дойде с тях.

— Тя има репутация на добра акушерка — кимна Аарон. — След време това ще ни дойде добре. Луис и жена му пак очакват дете след няколко месеца.

Магдалена затаи дъх, след това тихо каза:

— Зная, ти винаги ще тъгуваш за Наваро и никой не ще го измести от сърцето ти… но не само жената на Луис ще има нужда от акушерка на пролет.

От изумление Аарон се вцепени, след това се обърна към нея. На лицето му се бореха радост и гняв.

— Знаеш, че си бременна, а отиваш на реката да вършиш тежка работа като слугиня? А аз те метнах на коня си като вързоп и после…

— И после яростно ме люби и това беше възхитително! И детето, и аз сме добре, Аарон. Баща ти, учен лекар, смяташе, че когато жената е бременна, тя има нужда от физическа работа — отвърна Магдалена и замълча, като сведе поглед надолу. След това го погледна в очите под ярката лунна светлина. — Наистина ли си щастлив, че ще си имаме рожба?

Красивото му лице, рязко очертано от лунните лъчи, бе непроницаемо. След кратко мълчание той й каза:

— Магдалена, обожавана съпруго, още ли ти давам поводи да се съмняваш колко много те обичам! — той я хвана за брадичката и вдигна лицето й, след това обсипа с целувки очите, носа, бузите, устните й. — Обзалагам се, че отдавна си разбрала какво ти е. Страх те беше да ми кажеш, така ли?

— Беше ме страх да ти причиня нова болка. След като не открихме Наваро, жестоко би било да ти давам лъжливи надежди. Нали можеха да се окажат погрешни! Изчаках да съм съвсем сигурна. А след това заминахте с Франсиско за вътрешните провинции.

— Затова ли беше така сърдита, когато дойдох да те прибера от реката!

— Да ме прибере от реката! Чуй се само! Ти дойде да ме мъмриш, сякаш съм някаква лоша съпруга или разглезено момиче, а не благородна дама!

— А спомняш ли си едно глезено момиче от блатата на Гуадалкивир, което ми обеща — поне то така твърдеше, — че ще стане хубава за мен и ще ме накара да я обикна?

Гласът на Магдалена бе тих и кадифено мек в ароматния нощен въздух:

— Изпълни ли тя обещанието си, повелителю мой?

— Повече, отколкото можеше да си представи, прекрасна ми съпруго, любима моя! — тихо отговори той.

Двамата влюбени се прегърнаха. Над тях луната изливаше благословията си от небето върху райската земя и върху сърцата им.