Сан Антонио
Аржентсвински истории (27)

27
И най-накрая край!

Нощен полет Рио де Жанейро — Париж.

Два дни по-късно.

The first се радва на присъствието на пет бележити особи: Кармен от Бизе-Оле-ле-К’ва-й-е-Гранде, графиня Долорес де ла фига-и-фуента, Пино, Берюрие и Алфред. Вече са им сервирали най-изискана вечеря и са им прожектирали извънредно поучителен научно — популярен филм за успехите на парламентарната демокрация в Източна Нубия. По време на прожекцията ненаситната Кармен полага глава в скута на Хипопотаместия и под предлог, че й се нанка, му издухдухва подобаващ дудук, в резултат на което ченето й блокира и на Свръхнадарения му се налага да й светне едно кроше, за да й помогне да си затвори устата.

След което всички заспиват като къпани (последното не се отнася за Берю, разбира се) и се събуждат чак за транзитното кацане в Дакар.

Пасажерите не слизат. Както и на път за „Аржентсвинско“, екип сенегалски чистачи нахлува в самолета заедно с вонята на керосин и експедитивно установява живописна сенегалска хигиена, довеждайки до истерия по-деликатните носове.

Алфредо, все още болезнено бледен след престоя в панделата, коленичи на първокласното си кресло, поглежда благоговейно спасителя си, който седи зад него, и колебливо го уведомява:

— Имам странно усещане…

— Тъй ли? — изсумтява безразлично Дебелия, който си има други грижи, бидейки акредитирал два пръста в интимностите на полицейската директриса.

— … Че съм забравил нещо — довършва фризьорът.

The Mammouth отзовава временно пръстите си от фронтовата линия и с интерес ги поднася към носа си.

— Куфарът? — предполага той.

— Не, не… Взех си го от регистрацията…

И тук знаеш ли какво? Точно тук, а? Ето какво, защото сам никога няма да се досетиш.

— Берта! — изпищява фризьорът. — Берта! Забравихме я в Sirena Palacio в Map дел Плата!

Берюрие напъхва пръстите си обратно там, където; констатира, че може да делегира най-малко още един; колебае се между показалеца и кутрето; гласува в полза на показалеца, като по-авторитетен откъм ръст и обем, и пита:

— И к’во ми дреме на мен от т’ва, плиз? Кой я закара в Мардел, а? Ти! Значи ти ще трябва и да я докараш, ако си нямаш друга работа. Щот’ според мен, Фредо, най-добре ще е Бертито да си довърши ваканцията. Тъй де, то дори на мен ш’ми се вземе здравето с тия две виелици, а представяш ли си нея к’во я чака, докат’ прекара през месомелачката си клиентелата на един 32-етажен хотел!? Горкичката!…