Сан Антонио
Аржентсвински истории (18)

18
Неизбежно продължение

„Каванаг“ е внушителен небостъргач с дословно нюйоркска външност, който стърчи като колосален среден пръст насред пристанищния квартал на Буенос Айрес.

Берю едва не си счупва врата, опитвайки се да го натъпче в полезрението си като цялостен елемент, и промърморва:

— Трябва да си щур, за да се завреш да живееш в тая супер — казарма, при положение че толкоз години си пърхал кат’ волна перепутка из La Pampa.

— Законът на контрастите — формулира мъдро Пино. След като е променила начина си на живот, достойната особа е решила за уместно да смени и декора.

— Не би било трябвало да говориш — съветва го Дебелия.

— Защо?

— Щот’ все още така благоухаеш на дрисък, че накрая и на мен мож’ да ми призлее, колкот’ и да не е за вярване!

— И според теб фактът, че говоря, засилва тази миризма, така ли?

— Не, но привлича вниманието на околната среда, дърто. Те виждат, те чуват, те помирисват и си казват: „Ей го на хименно този самоходен анален елемент вони на говна кат’ настъпана диария!“

— Но аз се изкъпах у Маринет!

— Слушай, а мож’ би някъде по трасето даваш теч, а? Раздруса ли те рядкото щастие, гаранция — Франция, колкот’ и непатриотично да звучи!

— Така е, но ще ти призная, че за по-голяма сигурност барикадирах долните гащи с няколко вестника.

— В такъв случай ще да си ги подбрал отпреди най-малко двайсе’ години. Но както и да е. Да вървим!

Тандемът престъпва прага на чудовищно по размерите си фоайе, в сравнение с което това на ООН-ето би минало за провинциален писоар и където няколко роти униформени портиери, строени зад гигантски подковообразен пулт, имат за задача да приемат видимо дезориентираните посетители, за да ги ориентират. Свръхоблия пита за мадам дел Панар. Едно ситно кубе с крещящо и на моменти виещосиня униформа, мултидиоптрови очила и обратна захапка го информира, че същата обитава апартамент № 3684, и услужливо им посочва най-подходящия за възнасяне асансьор, като преди това не пропуска, разбира се, да „ги съобщи“ по вътрешния телефон.

И ето че двамата професори по миазмика поемат нагоре, към гордото орлово гнездо на сеньора дел Панар номер 1.

Етажите са нашарени с обилна хоризонтална и вертикална пътна маркировка, на която би завидял всеки автополигон, а белязаните със съответните номера стрелки позволяват на алпинистите да открият издирвания апартамент, преди да им е привършила сухата храна.

Не след дълго нашите Лаурел и Харди се озовават на ръчно тъкана рогозка с размерите на корабно платно, просната пред двукрила лакирана порта. Звънят. Отваря им нещо, напомнящо смътно престаряла маймуна, маскирана като прислужница — метър и петдесет (в най-високия случай), гърбица модел „Мачу Пикчу“, бели гренадирски мустаци, неспасяемо виснали клепачи, непроветряем мирис на граниво — което ги проучва отдолу нагоре с тежък, слузест поглед.

— Сме същите, дет’ сме очаквани, бупичката ми! — сигнализира радушно Берю.

О, miracolo! Дори неговият френски бива разбран, което свидетелствува, че гореописаната еманация на клас „млекопитаещи“, подточка „човекоподобни“, е практикувала единствено във високограмотно хайлайфно обкръжение.

— Елате! — изгъргорва тя на любимия език на Робеспиер и с потомствено куцане се понася в авангард по дълъг-дълъг-дълъг-дълъг-дълъг… Какво?… Коридор! Браво на теб!

В края на похода коридорът се влива в просторен хол, претъпкан с разкошни мебели и умопомрачаващо количество постери, посветени на футбола. Стените са тапицирани с всички международни триумфи на Аржентина, насред които се мъдри огромна снимка на Марадона, позволяваща да се оцени по достойнство грацията, апетита, конюнктивита, съвършената хармония и дълбочината на порите на прославения играч, без да забравяме неговия бездънно интелигентен вид и одухотвореността на лъчезарния му поглед.

Мадам дел Панар Number One не е сама. Компания й прави един кардинал в парадна униформа, явяващ се в светски аспект висок мъж с изпито (на екс!) лице и изпитателни очи тип „бургия“.

Домакинята представя новодошлите както може, което е лесно обяснимо и простимо, тъй като не знае имената им.

— Един… ъ-ъ-ъ-ъ… френски доктор (Пино) и още един… ъ-ъ-ъ-ъ… френски господин.

След което, вече много по-уверено, обявява:

— Негово Високопреосвещенство Алфредо Жиголо-и-Караманьоле-дел-Пичолина-и-Триперенцио-е-Хипофиза-и-Атрофия-и-Мучомучогроссо, кардинал на Мантекиля-и-Бланка-дел-Капотти.

— Много ми е приятно, господа — уверява ги Преосвещенството на разкошен академичен френски.

— Да не говорим пък на нас колко! — го контрауверява Александър-Беноа. — Ваш’ Кардиналчество, мож’ да се каже, че лично Светата терца ви е изпратила тук, щот’ имаме да споделим на уважаемата г’жа куп деликатесни неща, коет’ инак би ни ми било доста трудно напредвид лингвистатичната бариера, макар че, без да се докачате, да ви с’чуди човек к’во ви е ощипало да учите испански вместо френски. Кат’ за начало ш’ви замоля да не се притеснявате, че приятелчето намирисва по-скоро фекателно, но на идване скочи с двете щеки в една курешка и не можа да се изчегърта подобаващо, поради коет’…

Високото Преосвещенство озадачено събира вежди и го прекъсва:

— Скъпи господине, бъдете тъй любезен да говорите по-бавно, тъй като отдавна не ми се е удавал случай да практикувам вашия прекрасен език, и се опасявам, че френският ми е далеч по-беден от вашия.

— No problem, Вашество! Достатъчно е да превключа на вашия диапатзон, и нещата ш’се хързулнат кат’ по мед и масло!

— Ще запозная накратко Негово Високопреосвещенство с положението — намесва се Пинюш.

— Когат’ човек има нахалството да смърди кат’ теб, той просто си смърди и си затваря плювалника! — избухва видният (отвсякъде) Оратор.

Но Цезар изпитва твърде голямо уважение към духовенството, за да допусне удавянето на кардинала в клоакалното красноречие на своя колега. С изискани, внимателно подбрани изрази той излага случая на прелата, като тръгва от въвличането на приятеля им Алфред в злокобното убийство на момата Кончита, минава през посещението им в имението на Мигел дел Панар и стига до направените от тях разкрития. В епилог изразява твърдата си (им) увереност, че перфидната Хилдегарде и сатанинският й брат са планирали най-хладнокръвно затриването на семето Делпанарово от първо котило с перспективата един ден да сервират на мътения от немкинята проектосин наследството върху огромното състояние на престарелия идалго. А дотогава, узурпирайки колкото може да се узурпира от същото, сестрата и братлето са се канели да бият по гуша цялото пеликанско войнство.

Кардиналът следи кошмарното резюме със затаен дъх и ужасът избива по лицето му със скоростта на пъпките по физиономията на тийнейджър, тръшнал се от скоротечна шарка.

— О, Всемогъщи Боже! — хлъцва сащисаното Преосвещенство. — Що за дяволски изчадия са могли да скроят такива пъклени планове!?…

Той пламенно се прекръства в няколко екземпляра, отперва всеотдайна целувка на висящия на гърдите му кръст, захлупва претовареното си с мрачни мисли чело в отрудените си ръце на духовен пастир и прошепва:

— Трябва да предупредим полицията!

— Вече сме я. Ваш’ Кардиналчество — успокоява го Берю Великолепни. — Само че откъм доказателства пълно niente, както би казал вашият началник папата. Поради коет’ трябва да заловим убийците в крачка. Хименно заради туй сме тук с Пино. Обяснете на г’жата за к’во става дума и й дообяснете, плиз, че се налага да се разквартируваме в дома й, докат’ някой се пробва да ликвидира изтърсака й. Къде е, прочия, туй мило създание, дет’ инак да му се чудиш как мож’ да е чак толкоз пъпчасало при днешната козметика?

— Отиде на мач — уведомява го кардиналът. — Днес се играе решаващата среща между шампиона на Уругвай „Санта Балтия де Констипасион“ и „Надеждите на Монтевидео“.

— Да се надяваме, че няма да му се случи случка! Макар че допреди малко убийците още не бяха получили хонорара си. От момента обаче, в койт’ забърсаха сухото, мож’ да се очаква какво ли не и предимно онова, дет’ го очакваме! Тъй че прибере ли се тутманикът, мигом го захлупваме и повече никакво шаване! А сега разкажете всичко т’ва на мамка му. Ваш’ Преосвещеничество!

Достопочтеният прелат се заема да разясни положението на домакинята, като грижливо подбира изразите, за да не докара злочестата майка до преждевременен колапс.

Междувременно Берюрие прошепва на Пинюш:

— Мож’ и да си си барикадирал тила с вестници, брат’чед, но ш’ти открехна, че там май се е завихрила суматоха. Ако видиш ореола, дет’ си го изографисал на коприната на канапето, направо няма да посмееш да станеш. Затуй те съветвам, кат’ тръгнеш да се надигаш, да му метнеш възглавничката отгоре, колкот’ за пригледност. Щот’ мен ако питаш, бабиерата все някак ш’преживее дисквалификацията на поколението си, но не и осирането на мебелите! Отлепи ли шеф-кюрето, аз ще обърна седалката, но, за бога, Цезаре, стисни халка и престани да се евакуираш откъм съдържание или пък облечи скафандър, ако си я загазил чак толкоз с херметизацията! Чудно ми е все пак как мож’ хронично задръстен тип кат’ твоя милост да мине ей тъй, от воле, в противниковия отбор!

— Не трябваше да пия онова мате у Маринет. Било извънредно силно очистително, както разбрах!

— Цезаре, ама в’обще не си прав! — смъмря го строго Александър-Бибероноа. — Знаеш много добре, че изневериш ли на бялото, организмът ти веднага се дезорганизмира. Да ми с’наливаш с чайче!? Ти!… Тъй де, остарее ли човек, от него всякакви дивотии мож’ да очакваш!

Високопреосвещенството е разказало на Розита дел Панар всичко. Дословно. От игла до конец. И както се полага. Сиреч, съблюдавайки всички правила за безопасност на движението, оставяйки широко отворен прозореца на надеждата и проповядвайки богоугодно всеопрощение (с подлагане на всички налични бузи) под предлог, че клетникът Мартин Борман (Не ти ли казах? Фамилното име на родата на Хилдегарде е Борман и братокът е бил кръстен на дядо си.) е загинал трагично, безспорен признак за неминуемото божие правосъдие. Той е заплатил за живота на кротката и целомъдрена Кончита, която Църквата ще назначи за светица при освобождаването на първата щатна бройка. Двамата тъй симпатични французи ще бдят като орлици над нея и Салвадорчо с тайната подкрепа на аржентинската полиция, принудена засега да остане в сянка, но готова да изскочи на слънце при най-малката опасност. Самият той всеки божи ден ще рецитира молитви в защита на сина й, при това специални, на латински, и не знам дали си даваш сметка, но кардиналските молитви са нещо като автограф на свети Петър!

Мама Розита се прехласва в благодарно подсмърчане, но инстинктивно кърши ръце на умряло, вибрирайки от страх пред актуалността на момента. Тъй де, точно сега ли намери милото й синче да отиде на мач! Ами че там. Ваше Високопреосвещенство, в онази тълпа е толкова лесно да му клъцнат гръклянчето на глупендъра! На това нежно, беззащитно създание, което блъска злобарки с лявата ръка пред снимката на Марадона^[1]

Кардинал Алфредо Жиголо-и-Караманьоле-дел-Пичолина-и-Триперенцио-е-Хипофиза-и-Атрофия-и-Мучомучогроссо тутакси заклина нечистите сили с едно грандиозно прекръстване, но за всеки случай се консултира с Берюрие, който го уверява, че „логично“ опасността Салвадор да не доживее до абитуриентския си бал съществува отпреди не повече от петнайсетина минути.

И тогава знаеш ли какво? Искаш ли да ти кажа колко безгранична е милостта божия? Добре: Салвадор се появява като по поръчка! Сияещ! Уругвайците са изяли колосален пердах — три на нула! И не може да разбере защо кардиналът и майка му се тръшват на колене, надавайки възторжени Deo gratias! Вярно, че в Аржентина всички са луднали по футбола, но да се отдаваш чак на такива лупинги само защото „Надеждите на Монтевидео“ са забърсали купата, много ш’те замоля!

Пинюш, който по природа е мистик, понечва да се присъедини към благодарствените молитви на кардинала, но при мисълта за все по-разширяващото се върху канапето петно се отказва да коленичи и задоволява мистицизма си с две-три прекръствания.