Сан Антонио
Аржентсвински истории (9)

9
Продължение на продължението на продължението на продължението

Посещението в една морга винаги е било, е и ще бъде тържествен момент, стига посетителят да е все още жив, разбира се. Същото се отнася и до втория етап от мероприятието, включващ съзерцанието на ритналия по една или друга причина камбаната ближен, изопнат гол до последния квадратен милиметър в лъскава цинкова вана на колелца.

Тримата се намират в антарктично ледена, тапицирана изцяло в отровнозелен фаянс стая под егидата на завеждащия я колосален съдебен лекар, натъпкан до върха на миглите с chilli con carne^[1].

От време на време щатният колекционер на покойници, някак неуместно жив в този некропол, сърдечно се оригва на препържен лук. Ала вместо да стимулират към възвишени размисли за радостта от дъвченето, а оттам и за предимството да живееш, произтичащите от това миазми действуват крайно потискащо на присъствуващите или поне на Кармен и Цезар.

Тленната опаковка на Кончита дел Панар е подобаващо почистена и нагъсто перфориращите я рани, придобили с течение на времето разцветките на мухлясал пастет, изглеждат още по-отблъскващи.

Съдебното лекарище напевно рецитира:

— Един удар в гърлото: прерязана вратна вена. Един удар право в сърцето!…

— Коет’ й е спестило да се гътне от инфаркт! — аргументира Непоправимия.

Лекарят продължава:

— Два удара в черния дроб: перфорации. Един удар в стомаха: перфорация.

Кармен се навежда към лицето на елиминираната нас ред жизнения си маратон човекоединица. То е отпуснато, спокойно и отдавна вече не изразява ужас. Всъщност не изразява нищо, освен обичайното в подобни случаи тотално безразличие към това дали земята се върти и ако се върти, докога смята да го прави. Покойната е около двайсет и пет годишна, акцентирано ръбата откъм телосложение и обмундирована с огромни бенки, дислоцирани най-вече в областта на шията и гърдите. Затръшнатите й само наполовина клепачи позволяват констатацията на прононсирано кривогледство. Ефирни, свирепо щръкнали мустачки декорират устните й с формата на изпосталели гъсеници, блаженствуващи в сянката на горд, възхитително крив нос.

— Направихте ли снимки? — пита директорката в оставка.

— Естествено — бърза да я увери дебелият лекар, озвучавайки моргата с поредното си стомашно откровение в стерео — вариант, което навежда на мисълта, че е далеч по-добре той да аутопсира останалите, отколкото сам да бъде аутопсиран.

Така де, не доктор, а амбулантен кенеф!

— Подръка ли са ви? — интересува се Кармен от Бизе Оле…

— Последвайте ме в кабинета ми.

Те го.

Въпросният е порядъчно амортизиран, облицован с дърво, чието лаково покритие рискува всеки момент да остане само спомен, и обзаведен с наказуемо демодирани мебели, между които и една библиотека, изнемогваща под тежестта на дебели прашни books. Докторът измъква от мърляво пластмасово кошче един плик от амбалажна хартия и го подава на Кармен.

— Заповядайте, senora директор.

Тя изважда няколко снимки формат 18×24 с подчертано кошмарно съдържание. Заснети в едър план, раните биха докарали спонтанно стомашно разстройство дори на Хичкок. Г-жа К’ва-й-е-Гранде преравя купчината, изнамира едно що-годе прилично портретно оформление на покойната и авторитетно го заприходява.

Поискайте да ви изкарат друга. Ще взема тази.

Лукооригващият се съдебен касапин полага похвални усилия да спретне нещо като проектопоклон.

— На вашите услуги, senora директор. Явно все още не знае, че senora-та си е подала оставката, тъй като в противен случай би я пратил да търкаля аспиринче по околовръстното.

Триото се изнася.

Кармен дава на шофьора някакъв адрес. Седнала между двамата мъже, тя се отдава на напълно заслужени фантазми и деликатната й ръчичка инстинктивно плонжира в зейналия шлиц на Берюрие, който на практика отдавна вече се е отказал да го закопчава в присъствието й.

— Виж к’во, съкровище, по втечнение на обстоятелствата познавам Алфредо повече от интимно и мога да ти кажа, че пръдлата, дет’ си е глътнала акта за раждане, не мож’ му се вмести в сексуалното хамплоа даже с помощта на обувалка. Твърде прекалено постна е за вкусовете му.

— Много скоро ще изясним това — заявява все още оглавяващата ченге — house дама.

— И как, ш’те замоля, ако обичаш?

— Ще предоставя снимката на служебно назначения защитник на приятеля ви — метр Доминико Мерлуза, един обещаващ млад адвокат от Мардел, с молба незабавно да я покаже на клиента си и да го попита дали точно това е девойката, която го е забърсала на плажа. Не е изключено да се е заблудил там, в стаята. Трупът е лежал в сравнително тъмния проход между леглото и стената, при това цял облян в кръв, и тъй като стаята е била заключена, подследственият нито за миг не се е усъмнил в самоличността на убитата.

 

 

Кармен действува по план, установява едноличен контакт с блестящия адвокат и след кратко отсъствие отново се интегрира в компанията „Берю & Пино“.

— След един час имаме среща пред затвора — уведомява ги тя. — Обеща, че ще направи необходимото.

— А дотогава к’ви ш’ги дървим? — безпокои се Активния.

— Бихте ли искали да разгледате Мардел?

— Няма к’во да му гледаме, пиленце; всички конгломерации си приличат. Мен ако питаш, къде — къде по-благо е да ни поканиш да цапнем по нещичко у вас, стига да нямаш задръжки по въпроса.

— Напротив! — засиява тя.

Речено — сторено.

Кармен… -Оле-ле-… обитава възхитителен high-стандингов апартамент в блок с умопомрачаваща архитектура, разположен на морския бряг. Разкошен салон, преминаващ в не по-малко разкошна тераса, огромна спалня с гардероб, обилно гарниран с махагон и прочия аристократична дървения. Аржентинска живопис по стените. Пламенни цветове! Високоволтови контрасти! Земетръс — нюанси! Меки кресла и… т.н.

— Разполагайте се. Мога ли да ви предложа по едно уиски?

— Бихме били предпочели вино — сконфузва се Берю.

— Нямам, за съжаление.

— Не е болка за умиране, carissima. Ще ни черпиш по едно подмокряне в свободен стил.

— Пардон?

Берюрие Великолепни пояснява. Пино — абсолютен шампион на Франция в дисциплините „епилептичната шпакла“ и „френетичната близалка“, вече е взел акъла на графинята, тъй че к’во й пречи да се пробва, душичката, а, ей тъй, колкот’ да попълни пропуските във french — сексуалното си образование.

Кармен колебливо се озърта към Антиката. Изглежда тъй несмилаем, Праотеца, тъй невъзстановимо разложен! — Няма к’во да му се чудиш, съкровище! Опре ли сюжетът до concerto-grosso а ла „Тиролски песни в джунглата“, гус’ин ти Пино е същински Магарио Ланца! Мож’ да му повериш портфейлчето си за самотни мускули със затворени очи. Чакай, Цезар, ей сега ш’ти ни я приготвя. Тук е такова удобство, че да ти се прииска сам да навириш краци, бога ми! Отпусни жилата, прелестно създание. Мож’ да решиш, че е време все пак да отпуснеш един гарнизонен отпуск на спестовната си касичка, но ш’ти светна най-приятелски, че животът е кратък, а и ние сме само транзитно в Аржентсвинско, тъй че ш’трябва да минеш на ускорени курсове. Кат’ за начало, разбира се, ми ни смъкни кюлотките си. А! В’обше не си слагала, казваш? Чудничко! Значи вече знаеш за к’во става дума. Наясно си, че с нас трябва винаги да си в пълна бойна готовност. Седни колкот’ се може по-напред, пиленце! Ха тъй! Сега заметни крачката връз подлакътниците. Хм-мм! Тъй, слагаме на пода една по-мекичка възглавница, за да не му се подбият колената на дъртото, които и без туй са толкоз патрави, че да му се чудиш как още задържа по вертикала. Готово! Гус’ин Цезар е сервиран. На масата! Античният оставя шапката си на ниската масичка и коленичи върху възглавницата със сърцераздирателно пъшкане. И… На работа, о, труженико на целинните простори!

Нов празник за сетивата на почти „екс“-директорката.

Берю я наблюдава с разчувствувания поглед на майка — кърмачка. Физиономията му на бавноразвиващ се и по-точно на бавноразвит… (с каквато и глупост да заместите многоточието, все ще е на място!) сияе от благост и нерушима вяра в безпределните възможности на човешките взаимоотношения. Гледката на произволна, стартирала по трасето на секстаза (Берю dixit) дама е едно от любимите му интелектуални развлечения. Ненадейно иззад кулисите до слуха му долита звън. Посещение? Не му се иска да прекъсва „ученичката“ си насред контролното и отива да отвори.

Озовава се лице в лице с непозната, очевидно абонирана за висшето аржентинско общество дама в траурно облекло, придружавана от наситено пъпчив младеж със заешки очи, който учудващо прилича на незабравимия Стан Лаурел.

— Senora Кармен от Бизе-Оле-ле-К’ва-й-е-Гранде, рог favor? — любопитствува опечалената особа.

Същински Пиранделов персонаж: чаршафенобледа, гушава като пеликан в последна фаза на базедова болест, с разкошен бумеранговиден нос, окомплектован с не по-малко чаровна брадавица на лявата ноздра и втора такава, този път на брадичката, с формата и размерите на средноголяма къртичина.

Красавицата испанизира нова, значително по-дълга фраза, но Берю изобщо не включва и поради това се задоволява да отсече:

— Кармен molto occupato!

Дамата отговаря най-вероятно нещо от рода на „Ще я почакаме“, тъй като влиза и се настанява на една плетена бамбукова софа, докато пъпкуваният се закотвя прав до нея. Берю се връща в хола, без да пропусне да затвори подире си остъклената с матово стъкло врата, но го прави, както и всичко останало, доста рязко и не забелязва, че езичето на бравата се разминава с предназначението си, в резултат на което вратата отново дава заден ход. Необятния се връща при двойката в процес на яростна консумация. Възхитена от нагъналите я съвършено нови усещания, Карменсита ги кудкудяка, ги чурулика, ги гугугука, ги мяумяука, ги цвърка, ги писука, ги пиука, ги описва, ги разяснява, ги подчертава, ги спряга, ги крещи колкото й глас държи! Обезпокоена, дамата в черно надига траурния си задник от софата и се приближава до вратата, последвана от също толкова траурния пъпчив елемент. И какво виждат, мислиш? Женска коса, провесена върху облегалката на обърнало им гръб кресло, и два крака, яхнали подлакътниците на същото — толкоз! Стоновете, писъците и прочия агонизиращи междуметия са емитирани от лицето с шпагатовидно ситуираните крайници. Дамата и недоносчето й рискуват сближение. Една, две, три, после четири крачки! Което им осигурява обзорен поглед върху обстановката в мегаколор и стерео. Обезгащена до пъпа, ако смеем да кажем така, senora Кармен от Бизе-Оле-ле-К’ва-й-е-Гранде е в компанията на инсталирал се в междучаталието й старец на неопределена, но определено пределна възраст, който, затъкнал полуразложен фас зад лявото си ухо, се е посветил на трудно подлагаща се на дефиниция дейност на звуковия фон на отпушван отходен канал. Старецът е на колене, положил своя почти несъществуващ задник на петите си, докато мършавите му ръце спазмотично замесват разкошните бедра на младата жена. На моменти звукът възприема характерното vibrato на тиролска песен, придавайки на сцената почти алпийска атмосфера. Дълбоко отраурената дама очевидно не е посветена в спомагателните поднюанси на любовта, тъй като се приближава до Берю, докосва го по ръката, за да привлече вниманието му, и пита:

— Какво става? Въпреки че се е изразила на езика на Сервантес, интонацията осветлява Дебелия относно съдържанието на въпроса.

— Доктор! — отсича той. Тя прави плах опит да узнае нещо повече, но Непреходния безапелационно изблъсква недискретната двойка от стаята с думите:

— Momente! No притесняватто the dottore; it is very деликаттише операционе! Този път той внимателно затваря вратата и, о, колко добре прави! Защото в същия момент влакът на насладата, който е яхнала senora директорката, пристига на първи коловоз: Кармен надава вой, който всеки комплексиран писател би окачествил като „нечленоразделен“. Въпросният предисловира с „вр-р-рау-у-ур-аур-р-р“, преминава през „хар-р-рг-гр-р-рх-хър-р-р“ и епилогира с „мр-рре-е-е-ехъгхщашнотаксякщахр-р-рау-у-у-у“.

Като уважаващ себе си майстор — зидар, Пино предприема серия бързи заключителни мазки с шпаклата си. Рязкото прекъсване на тази толкова фина процедура е нежелателно, тъй като съществува опасност вегетативната нервна система на пациентката да даде на късо! За предпочитане е маневрата да продължи дотогава, докато същата окончателно сдаде багажа, за което тя уведомява лекуващия лекар чрез тласък в челото със сила, чийто коефициент обикновено надхвърля нето — теглото на манерката му. Както и става. След още няколко припърхвания, които явно й идват в повече, Карменситата жално извива:

— Не-е-е-е!

И отперва съкрушителен удар с коляно в ченето на Цезар, при което той скоропостижно се развежда с изкуствената си челюст, без обаче — бидейки все още под влияние на концентрирано творческо вглъбение — веднага да си даде сметка за това.

— Обуй си гащите, съкровище, имаш гости! — съобщава Дебелия.

— Кой, по дяволите?

— Една стара чанта и производното й. Искаш ли да те оставим насаме?

— Изчакайте ме в стаята ми. Ей сега ще ги отпратя. Двамата рицари на Сладката тръпка се подчиняват и изчезват в спалнята. Кармен експресно естетизира външния си вид и въвежда посетителите. В същия момент Пино изпълзява иззад кулисите и сконфузено профъфля:

— Хиляди извинения, скъпа приятелко, но бихте ли могли да ми върнете изкуствената челюст, която най-вероятно е останала там, където…

Тя отговаря, че „да, разбира се“, намирайки тозчас обяснение на наличието в пликчетата й на чуждото тяло, което толкова я притеснява. Загърбва присъствуващите, измъква го и дискретно го подава на Античния, който припряно го монтира на мястото му и се изнася от сцената.

 

 

Около три — четвърти час по-късно Кармен от Бизе-Оле… се присъединява към двамата си интимни колеги, които заварва проснати един до друг на леглото и потънали в дълбок сън. Тандемът хърка толкова могъщо, че миг преди това, чувайки ги от хола, тя решава, че в сградата са започнали ремонтни работи. Прелестната Кармен е на върха на щастието. На Монблана на блаженството! На Евереста на насладата от житието! На Чомулунгмата на радостта от битието! Еуфорична до безвъздушност, девойката! И с основание: след толкова безоргазмични години изведнъж, само за няколко часа, да бъдеш употребена последователно (ако бихме могли да се и ще се изразим така!) от най-членувания мъж във франция и от неоспоримия виртуоз на „апоплектичната баданарка“! Същинска манна небесна, в чийто контекст тя възприема оставката си като избавление.

Тя е богата. Тя има с какво, как, къде и изобщо. Тя ще придружи своите Кавалери на Ордена на Необузданата Слива, когато потеглят обратно за Франция, където седмици, а може би и месеци наред ще се посвети на калайдисването на интимния си имидж, на паметни турнири от типа „Колкото повече рицари, толкова по-добре за кръглата маса!“, на вакханалии от жанра „Paris by night“, на сатурналии модел „Плас Пигал“! Там, там ще се развихри великото тържество на съкровените човешки взаимоотношения в стил „Делириум хименс“, „Език мой, приятел твой“, „Суматоха в бетонобъркачката“, „Революция в канализацията“, „Кажи ми, даже да боли, но не с пълна уста“, „Спелеологът с червената каска“, „Сенокос на Венерическия хълм“, „Изповедта на макроцефала“, „Токата за фига и ревматична стоножка“ и прочия приятности! И когато се върне в „Аржентсвинско“, както казва Александър-Беноа, тя ще бъде вече доказан експерт, всепризнат виртуоз в практикуването на всички вариации на тема.

Веднъж отлепила, ето я че се изявява като ненаситна, чаровницата! Как е могла да посвети толкова време на полицията, за бога!? Да й отдаде безрезервно своята интелигентност, волята си, енергията си, своите дни и нощи? А междувременно връстничките й са се наслаждавали на всички потайности и подробности на живота с главно „Ж“! Боже мой! Докато тя, горката, се е задоволявала да изтезава цигулката си с пръст поради липсата на подходящ лък в околностите! Miserere на квадрат! Все едно дали от Шопен или от Конфуций! Но дотук със среднопръстната система! Ловният сезон на чепове — единаци е открит! Go! И наслука!

Сияеща като прясно дефлорирана игуменка, тя присяда на леглото до Берю и нежно пробягва с размирните си пръстчета по внушителната му кутия със семейни бижута. Ефектът е незабавен. Дебелият тутакси навирва байрак. Шатрата на цирк „Буш“ в процес на монтаж! Парадът на маткадорите! Феноменално! Един мъж с такива параметри и не по-малко такъв темперамент определено не е за изпускане! Кой знае, може би пък ще склони да се разведе? Кармен се опитва се да си представи мадам Берюрие. Ездитен символ на сладострастието, възседнала подобно на new Жана д’Арк гордия параден кон(ски) на Несравнимия.

Точно в този момент Берю изплува от съня си с грацията на суха фъшкия, изтървана в селски водоем, и от очите му с цвета на залязващото слънце като карнавални конфети се посипват хармонично оформени гурели.

Въздъхва:

— Се чупиха?

— Да.

— К’во искаха?

— Това бяха госпожа дел Панар и синът й.

— Г’жа дел Панар?

— Майката на жертвата.

— Аха…

— Дойде с препоръка от министъра на вътрешните работи.

— И к’во искаше от теб?

— Кълне се, че е невъзможно нейната Кончита да е завела мъж в стаята си. Малката е била изключително благочестива девойка. Според нея полицията и медиите са осквернили паметта й, твърдейки, че е била убита от случайно забърсан тъпкач! Което, общо взето, подкрепя нашата теза. А сега е време да отидем пред затвора за срещата с метр Мерлуза.

Решават да не нарушават съня на Пино, чиито мустаци продължават да преливат в цветовете на дъгата след гастрола в съкровенията Карменови.

 

 

Младата гордост на местното адвокатско съсловие ги чака на волана на своето ферари, смучейки огромна пура. Локализира ги и гъвкаво се изхлузва от колата. Елегантен, расов, с палава усмивка на устните.

Кармен сваля стъклото на лимузината си.

— Е, метр?

— Клиентът ми е категоричен: убитата не е момичето, което го е свалило. Смятате ли, че е възможно, госпожо директор?

— Не смятам, а съм убедена в това — отговаря тя. Привечер ще ви уведомя за резултатите от контра — следствието, което водя, и оставям на вас грижата да се възползвате от тях, тъй като напускам полицията.

— Вие!? — изхлипва адвокатът.

— Аз! Подадох оставка, скъпи приятелю!

За миг той изгубва ума и дума, след което избъбря:

— Недискретно ли ще бъде, ако попитам какво смятате да правите след това?

Кармен от Бизе-Оле-ле-К’ва-й-е-Гранде му хвърля поглед, който би стопил и Антарктида.

— Куп неща! — отговаря тя. — Куп неща, приятелю. Ще видите.

И дружески го погъделичква по пакета.