Сан Антонио
Аржентсвински истории (4)

4
Край на началото

Чудесно. Отлично. Хубаво. Дотук добре. Дори много добре.

И така, следва междинно кацане в Дакар, което ги изтръгва от туширалия ги малко след излитането от Париж сън. Нахлуващият през отворените врати влажен зной упорито се мъчи да види сметката на климатичната инсталация. В подкрепа на усилията му се разнася могъщата воня на керосин. Дежурен екип от безгрижни брикети в локална разцветка се заема с оборката на въздушния лайнар (Берю dixit). Пинюш, който решително е решил да не се жали финансово, е взел first класа, което дава основателно основание на Лаурел и Харди на френската полиция да се дуят самодоволно и едва ли не самозабвенно. Берю е демонтирал чепиците си в полза на любезно предоставените му от „Air France“ пантофи и е поверил на стюардесата сакото си, без, разбира се, да пропусне предвидливо да прибере портфейла си. За сметка на това е запазил уникалната си във всички отношения шапка, барикадирайки скъпоценния вакуум под черепухата си срещу напъните на вентилиращата на пределна мощност вентилация, като междувременно — по-стара и строго индивидуална традиция! — най-прилежно освежава атмосферата с безогледни пръдни, в резултат на което first — салонът ухае на обществена тоалетна в процес на изпомпване. Минава полунощ. Преди кацането главната стюардеса е обявила, че сменният обслужващ екип ще сервира нещо по-съществено за хапване, и перспективата искрено ощастливява Берю, който заявява, че ще отскочи „да поразчисти терена“ с оглед на обещания пир.

Пино се ре-унася в сън.

Четирийсет минути по-късно самолетът е отново в небесата.

„В небесата! В небесата! Да ти сера на аеростата!“, както са си тананикали някога Гьоринговите луфтвафехулигани, дефлорирайки плондерите от въздушното заграждение над Лондон.

Цезар неочаквано се събужда и също тъй ненадейно се панира под удара на лек адреналинов шок при вида на обезлюдената съседна седалка, но донякъде се успокоява, констатирайки все така авторитетно налагащото се с миазмите си присъствие на Берюриевите обувки. Понечва да се изправи, но забравя да разкопчае предпазния колан и каишът отмъстително залепва пъпа му за гръбнака, заставяйки го със секнат дъх да се пригъзи аварийно^[1] на почти фиктивния си задник.

Самолетът аеропланира^[2] в меката синева на нощта. Колко по-красива е тя на дванайсет хиляди метра височина, отколкото видяна от земята! Там, горе, човек влиза в почти осезаем допир със звездите и луната не му изглежда вече толкова тъпа.

Стюардесите се задават, шофирайки походните си кухни с обещаното пиршество. Салонът се изпълва със съблазнителни ухания и апетитното църцорене на мистериозни фламбета.

Клетият изоставен Пино разтърква гърдите си на недоинкубатиран бройлер, разкопчава предпазния колан, вкопчва се в облегалката на предната седалка и криво-ляво съумява да заеме вертикално положение. И тозчас неописуемо облекчение го изпълва с най-простосмъртно нелитературно щастие: приятелят му не е слязъл в Дакар. Той е тук, тялом и дъхом, от лой и кръв, по-жив дори от необходимото, целокупен и невредим! Седнал е малко по-напред вляво до някаква дама, която… О, пардон! О, райско видение! О, божествено творение! О, небесно знамение! О, самолетно явление! О!… За какво ставаше дума всъщност?… А, да! Споменатата трябва да марширува към петдесетте, но без каквито и да било видими поражения и при това толкова бодро, че би й завидяла даже Линда Ебанаглистя, както твърди Берюрие. Кестенява, късо подстригана коса, освежена с няколко дискретно загатнати в син електрик кичура, статуйнобронзов тен и пурпурночервени устни. Очите й не се виждат, но се допуска предположението, че не е сляпа, и дори напротив. Облечена е в черен кожен костюм и риза, издържана до последен нюанс в кръвнишкия цвят на червилото й. Разкопчаното сако глези окото с подчертано ерекционния пейзаж на умерена по габарити и неприлично стегната за жизнения си опит гръд.

Пинюш се усмихва около угасналия си фас. Непоправим до екстремизъм. Ненаситният! Достатъчно е да му замирише на слива, за да й налети тозчас да я гази за джибри. Цезар предпазливо пристъпва в прохода между седалките и установява, че Огромния е наврял едната си ръка между преливащите в индиански оттенъци бедра на пасажерката, докато с другата я е прегърнал през врата, милвайки задълбочено корсажа й с върха на суджуковидните си пръсти. Увертюра, достойна за опера от серия „Х“! Дано само не реши да й я изпее докрай в самолета!

Веднъж, по време на едно продължително пътуване, Мастодонтът беше уважавал почти целополетно една отдавна забравила мириса на пръчовина бабиера, която на финала от прекомерно вълнение бе опънала петалата. За щастие, заключава съименникът на оня, другия Цезар, появата на храната неминуемо ще антарктизира^[3] страстите му.

И действително, видът на прозрачните блюда галванизира Александър-Беноа и той мигом реституира и десетте си пръста, за да ги посвети на други, не по-малко реални удоволствия. Успокоен, Пино се полага обратно на мястото си. Колкото до яденето, за него то далеч не съставлява елемент от кристалните му детски мечти и Цезар се задоволява с един миниатюрен сандвич с хайвер, заливайки го с половинка „Мум“. Същинско врабченце, Архивният!

The first класата е доста рехаво населена — времената са по-скоро скъпи^[4].

Освен нашите двама герои и намиращата се в процес на предстартова подготовка за Седмото небе „дама на Берю“ в салона се подвизават само един неопределено, но затова пък конкретно многолетен старец от драстично индийски произход, тоалиран в black от подметките до главата, напъхана на свой ред в нещо като черен фес, и един известен тенисист с „годеницата“ си. Пино го е виждал по телевизията, но не може да си спомни името му. Придружава ги микроскопична, кошмарно опакована в панделки гадина с формата на йоркширски пудел, която се съдира от неистов лай всеки път, щом някоя от стюардесите посегне да обслужи господарите й.

Стимулиран от разкошните вина, фонетичният орган на Берю обсебва все по-мощно ефира, изригвайки във възходяща градация мадригали, способни да накарат всяка португалска слугиня да си изповръща дреболиите, но за сметка на това дегустирани като че ли с превелико удоволствие от съседката му. Цезар е навестен от възхитената мисъл за това, каква жизнелюбива божия твар е приятелчето му, проявяващо в добавка изумителна непромокаемост спрямо превратностите на съдбата. Така де, жена му хукнала по Аржентина да си чеше оная работа с първия му домашен приятел, а той дори за миг не дава фира ни откъм здраве, ни откъм мераци, ни откъм добро настроение! И това ако не е урок по оптимизъм!…

Тук разсъжденията му дават заден ход и Анемичния за пореден път потъва в дрямка, без дори да усети, че прибират платото му и сгъват масичката. Вече в полусвяст, той едва успява да капичне назад седалката си и отмърква като новородено, сплел върху корема си изящните си пръсти на селско кюре.

След пиршеството компанията любезно предлага на вниманието на пасажерите филма „Виктор-Виктория“. Доста поостарял наистина, но затова пък въшлясал от естетически и морални достойнства.

За следене на фонограмата на филма са предвидени специални слушалки. Берю експериментира, но обърква каналите и върху нижещите се на екрана очарователни кадри се наслагва текстът на документална хроника за интимния живот на управляващата каста в обществото на инките в доколумбова Америка.

Не след дълго той декларира на компаньонката си, че продукцията е позорно безинтересна, и й предлага да дисквалифицират разделящия ги широк подлакътник. Тя се съгласява и Хипопотаместия се възползува от киноздрача, за да доразвие установилите се добросъседски отношения. За тази цел първоначално предприема форсирано скулптиране на балюстрадата й, придружена с прилежно шпакловане на ушните помещения, сетне преминава в партера, сондирайки мнение по принципа на средния пръст, при което е редно да отбележим, че всички изброени манипулации се приемат особено благосклонно от обезкожената (той вече е елиминирал сакото и пристъпва към дрането на панталона) дама. Всъщност излишно е да ти разтягам повече локуми: онова, което трябва да се случи, се! Някъде към средата на филма г’жата, коленичила с единия крак на седалката и закотвила другия в пода, вече е заела фронтална позиция срещу илюминатора, любувайки се на запенения, климбучкащ се далече долу Южен Атлантик, докато Александър-Беноа й провежда индивидуално мероприятие със своя Big, синхронизирайки го с целеви масаж на седалищната й полусфера. От което на подопитната й е явно дотолкова хубаво, че решава, щото й е позволено да го съобщи на всеослушание колкото се може по-гръмогласно и във висша степен испаноезично.

Една от стюардесите дотърчава да види за какво става вой, отказва да се довери изцяло на очите си и апелира към дружките си с надеждата, че ще я успокоят относно нормалното функциониране на сетивата й. Възникналата суматоха логично катализира любопитството на тестисмена (Берю dixit). Информиран за събитието, авиаторският колектив делегира задълженията си на автопилота и масово се включва в джамборето, достойно за всенародните тържества по случай чудодейното избавление на любимата камила на вожда Муамар от подмолно терзаещите я доембаргови хемороиди. Вследствие на което in the first се завихря уникална по верижността си вакханалия: спортистът връхлита върху годеницата си, за да й докаже, че в дюкяна на панталона му — въпреки опустошаването му от неотдавнашен противников бекхенд — все още има стока; главният пилот подхожда строго йерархично към междучаталието на главната стюардеса; радистът установява пряка връзка с обслужващия мускул на практикуващия обратна резба стюард, а вторият пилот поверява личното си оръжие на гресьорските услуги на най-възрастната стюардеса — орбитираща около петдесетте девойка, известна с инак възхитителния си навик да дегустира всеки попаднал й под уста характерен орган.

Празненството сублимира в кулминация, когато йоркширът на шампиона, задоволявал се до момента носталгично да облайва монументалния Берюриев дирник, не издържа на съблазънта и подло захапва семейните му бижута. Нашият amigo сепнато отклиторизира, сграбчва заднишком и поради туй опипом перфидната гадина и я запокитва колкото се може по-далеч от трезора си. Уродът се размазва върху тюбетейката на спящия индиец и пощръклял от болка, яростно се заема да дъвче физиономията му, предизвиквайки взрив от истерични писъци на модерен санскрит. Омаломощена като нубийски депутат, пестил от закуската си, за да финансира участието си в следващите извънредни избори, партньорката на Мастодонта takes her foot^[5]. Междувременно Пино все тъй кротичко нанка.

Отвъд завесата, отделяща the first от the tourist, простосмъртното пасажерство било дреме, било самоотвержено се извисява духом в такт с „Виктор-Виктория“. Автопилотиращият се въздушен лайнер продължава гордо да осира океанския пейзаж. В Чечения се бият. В Сомалия се избиват. В Алжир се доубиват. В Близкия изток взаимно си го набиват. Накратко: милото човечество възторжено се реди на опашка пред озоновите дупки и се чуди как да се самопрекара, преди завинаги да затръшне вратата зад себе си. Така де, всичко си е на мястото, всичко е в реда на нещата. Или още по-просто казано: пълен мрак и покой по линията!

Симултанно се изпразват от съдържание чаши, глави и специфичен подвид анатомични съсъдове, след което едни отново заемат поста си, а други позата, завръщайки се към всекидневието на прозата^[6].

Берю Великолепни на свой ред се просва върху все така голата си спътница (и съпъпница) и заспива с безметежността на нощно шкафче.

Предположенията на Пино се оказват верни: „Тя“ е снабдена с обаятелни тъмнозелени очи с периферия в разкошна бледокафява тоналност. Забележително дълги мигли, високи, съвършено изваяни скули и… О, този тъй деликатен парфюм-м-м-м!

Берю с апломб дирижира запознанството:

— Представям ти графиня Долорес де ла фига-и-фуента, една изключително приятна и най-вече извънредно гъбава с мангизи персона. В Аржентсвинско си изкарва найсъщния с говеждовъдството на едрогабаритен рогоносен скот и ако се съди по т’ва, дет’ ми го каза, на бройка го докарва кат’ за Монголско ведно с монголците! На всичко отгоре е и овдовена, представи си! Мечтата на абортригена. Бога ми! А да не ти обаждам как се врътка, овчарката! В сравнение с нея Майна Плисецкая е кат’ парализиран паметник! Долорес също отива в На-Мараде-и-е-Полата, къдет’ притежава чифтлик от хиляда квадратурни хейктара и къдет’, както ми светна, щяла да се грижи за нас кат’ за кралски особи. Призна ми, че откак миналата година легинтимният й се пребил с един хейликоптер, обезпартизанявайки^[7] с хербарийциди масивите си с арпаджик, в’обще не била помирисвала мъж. Представи си само к’во щастие е било, когат’ измежду всички свободно орбитиращи чепове-единаци се е нахлузила курнкретно на моя Аполо! Настояваше да й изкарам хуйвертюрата на бис, но на човек кат’ не му е точно откъм интериор, то е все едно да циклиш паркет! Виж, нямам нищо против презервантивният тегел за редукцициране на статистическото напрежение, но хайлтурата си е хайлтура и няма нищо общо с истинското изкурство! Затуй съм й резервирал куронния си The Great Number One за На-Мараде-и-е-Полата. Там вече — и туй го архивирай още отсега кат’ свършен хистерически факт! — ще й спретна такъв курнавал, че блажнопочившият й съпруг не само ш’се обърне в гроба, но и ш’ изръшне цялото гробище кат’ бургия!

Хамлетирайки^[8], той влюбено милва — О, не! Не череп, разбира се! — тапицирания с кожа диференциал на особата. Задник като слънчице, безспорно, ала и монтиран, също безспорно, върху не по-малко яркоинтелигентна жена, което се чувствува почти овеществено от интензивния й до късо съединение поглед, вивисекциращ портфейла ти до шев. Явно шофира имотите си на първа, височеството! Енергично, компетентно, безкомпромисно! Не дай боже да се опиташ да я прекараш в аритметиките!

— В гинеекологичен^[9] аксепт фамилията й е в непутсредствено кърваво съотсношение с краля на Испания продължава Берю на свойствения си xox-french в същия енциклопедичен стил. — Ш’ми възразиш и аз ш’се съглася с коет’, че от туй резервен няма да ни покара и че не е задължително една мадама да бъде обгербена кат’ нотарианален акт, за да е по-наясно от останалите с хейралдиката при аутдиенциите си в партер, но друго си е все пак, кат’ знаеш, че си надянал на томахоука си интимния скалп на едно автентично благ’родие. Пък и покрай синия хомоглобин е далеч по-минималка ебентуалността да си абонираш сюлеймана си за кварталния венеринолог. Ама видя ли я с к’ви задни буфери се варди в ариергард? Не дирник, а желязо, ако бил бих могъл да с’изразя така, при т’ва след толкоз часа полет! Ш’трябва, кат’ гледам, да я облажа и с една визитация на добра воля в задния двор, графинката! Нъл’ тъй, мушмулината ми? Бас държа, че твоичкият никога не ти е разбивал служебния вход. Или мож’ би бъркам, а? Кажи де, играл ли ти е обозепочиващият „немци в тила“ или напротив? Не, нали? Ам’ че тя била девичестна откъм герана, говеждовъдката! Кво’ пък, ще й го запълним тоз’ дефинтцит в образованието, и то тъй, че още на следващото пеленарно заседание ш’си гласува свръхбюджет за реставрактция на сфинкстера. Кат’ за тържествено откриване на обекта ще е обходимо да актцентрираме върху зехтина и обходния маньовър, предвид безаварийното паркиране в бетонобъркачката на сияйтелството на калибър от моя габарит! Тъй че няма страшно, гургупичката ми!

Богатата земевладелка борави относително прилично, но за щастие достатъчно зле с френския, за да си спести мозъчен удар покрай златоустото дар слово Берюриево. Мамутът се превъзнася до такива висоти, че рискува много скоро изобщо да не може да се догони! Фактът, че е хоризонтирал особа от подобна класа, му се отразява инфекционно облагородяващо. Удря го на такава галантерия, Рицаря на Аналния образ, че да ти девалвира high-обществото от мъка! Пробва се дори да литературизира в повелително наклонение, предизвиквайки масови катастрофи по фразеологичното трасе, но съгласете се, че в такива случаи е по-важна добронамереността на намерението, ако бих могъл (и защо не!?) да се изразя така.

Полетът приключва в силно шампанизирана дружеска атмосфера. Графинята, в интерес на истината — единствено на истината — и само на истината, почти не е на себе си от щастие, след като е установила както нагледно, така и на дело, че си е довела от франция The Biggest паламарка in the Европа! Невероятен късмет, наистина: да прескочи до Париж с едничката цел да презареди своя изчерпал се до слип траурен гардероб и да забърше в качеството на бонификация такъв изключителен по форма и съдържание вибратор в оригинал! Имплантиран най-неугледно, безспорно, на дебел до необятност и недодялан до необозримост дръвник с вид на бракувано сиропиталищно цукало и маниери на самоходна фъшкия, но самият той тъй изумителен и баснословно пищен, че всяка би му опростила неблагоразумието да се мандахерца под търбуха на подобно недоразумение!

Приземяват се безпроблемно в Буенос Айрес и само час по-късно летят вече за Мар дел Плата, но не с някакъв си вулгарен поцинкован леген на вътрешните линии, а с частния „Спитфайър“ на Долорес — десетместно, умопомрачаващо комфортно бижу.

По време на полета Дебелия запознава мултисъстоятелната аржентинка с анатомията на ситуацията: жена му се намира с едно приятелче в Мардел (така се казва въпросния престижен курорт); типът е обвинен в заколването на неизвестна, ваканционирала в хотела им гражданка; в резултат, на съпругата му са наложили забрана да се завърне в парижкия си sweet home, закотвяйки я за неопределен срок в Мардел в качеството на свидетел.

Долорес заявява, че е изключително близка с шефа на полицията в Мардел и че ще се застъпи пред него в полза на Берта, като междувременно им предлага гостоприемството на своето latifundio, както и кола с шофьор на разположение. И поканата е формулирана с такова умолително нетърпение, че на двамата не им остава нищо друго, освен да приемат.

Представи си необятни, кажи-речи, напълно обездървени простори. Представи си безгранични, засети почти изцяло със зърнени култури площи и не по-малко безбройни, волно щъкащи из тях добитъци. Представи си цели ескадрони от маскирани като гаучо гаучос, препускащи към, откъм и сред безкрая. Представи ли си? Трудно ти е? Че аз к’во съм ти виновен!?… Добре де, остави си го за домашно и карай нататък!

Частният самолет се снижава и пикира към също толкова частна писта, опнала се между шпалир от застоборени парцели, в които щастливо преживя хилядоглав скот. В далечината се мержелее хармонично залесена зона, насред която се издига разкошна хациенда, заобиколена от пъстроцветна градина.

— Моят дом! — декларира простичко Нейно височество фига-и-фуента.

— Да й се не надяваш на тая крава! — изразява чувствата си Хипопотаместия с подобаващо за случая възклицание.

— Притежавам дванайсет хиляди глави! — уточнява заблудилата се относно адресата на емоциите му графиня.

— Жив да го оплачеш юнака, дет’ трябва да издои толкоз нещо! — заключава компетентно потомственият фермерски син.

Пилотът явно е предупредил обслужващия колектив по радиото, тъй като със самото изключване на реакторите току до самолета се материализира открита бяла лимузина. Издокаран в бяло шофьор от племето гуарани посреща пътниците с радушна почтителност. На свой ред отнякъде се пръква джип, за да поеме багажите на графинята. И тъй, напред, натам, накъдето… Както би се изразил всеки уважаващ себе си диспечер! Преди да отлепят, Берю, този несравним светски лъв, пъхва една десетфранкова монета в ръката на ошашавения пилот и благодушно го уведомява:

— С туй, момко, мож’ да се уредиш да ти духнат и вдън памперсите^[10]. Доколкот’ разбрах, според Дон-Джонсъна, френският франк бил далеч по-платежноспособен от аржентсвинския!

Следва приказно настаняване в още по-приказен свят! Деликатният вкус на Долорес е белязал всяко кътче с ефирен, преливащ от очарование и изискан до съвършенство лукс. Нищо претрупано, нищо помпозно! Мебелите са издържани в стил „Испански Ренесанс“ на фона на снежнобяла, вещо положена едрорелефна мазилка, натъркана впоследствие със сух сапун. Ограничен брой барокови статуетки. Редки картини. Изящни декоративни предмети. Графинята собственокрачно съпровожда гостите си до предвидените за тях покои. Първи е Пино, ползуващ се с привилегиите на възрастта. След това идва ред на Александър-Беноа. Когато двамата с дамата се озовават в просторната стая, където все така в декоративен контекст и поради това напълно безполезно се върти огромен вентилатор, Обемистият затваря вратата и удря финото резе от ковано желязо, съставляващо поредния интериорен шедьовър.

— Сега вече ш’се обясним на едро — заявява той. — И според мен е излишно да ти маркирам трасето, момичето ми!

След което нахлузва сакото си на облекалката на един стол, освобождава се от обувките си с виртуозен пас и пристъпва към разкопчаването на панталона. Под същия Берюрие е обмундирован със специален слип, наподобяващ вехта тиролска раница, чието съдържание, въпреки старанията й, се изсипва на волни талази изпод плата, амортизиран до неузнаваемост от поривите на палавия квартирант.

Графинята съзерцава стриптийза на госта си с нарастващо в аритметична прогресия вълнение, предвкусвайки очертаващия се все по-ясно, покрай инцидентното присъствие на този невероятен мъж, триумфален финиш на траура си.