Сан Антонио
Аржентсвински истории (21)

21
Знаеш ли какво? Продължение, ето какво!

При вида им Маринет разцъфва в сияйна усмивка.

— Виж ти! Господа блудните мъже се завръщат! — възкликва чаровната дама, след което добавя по адрес на Берю. — Тъкмо си мислех за теб!

— Знам, и не само ти! — отчита скромно Уникалния.

— Със звяр като твоя въобще не би трябвало да работиш! — уверява го съдържателката на „Айфеловата кула“. — При добра организация и с помощта на един по-отракан посредник спокойно би могъл да гушваш по две хилядарки и половина на сеанс. Помисли само: с две хиляди и петстотин пиастра дневно ще си живееш направо като царче!

— Две хиляди и петстотин дневно!?… Само!?… — подрипва възмутен Необятния. — Много ти куца аритметиката, душа! Мога да ти гарантирам най-малко четири сеанса by day, и то без никакъв проблем! И даже един наднормен, by night, кат’ бонификация в петък, да речем.

— Ах, животното! Че и пращиш от здраве, освен това! Слушай, Сандре, ако се установиш в Буенос, бих могла редовно да ти осигурявам състезателки, които се чудят какво да си правят парите. Ще вдигнем мизата и така ще можеш да се уредиш с пенсия като за министър-председател! А да не говорим какъв фурор би предизвикал в киното. С тия четирийсет сантима главната роля ти е в кърпа вързана! Сред клиентите ми има един продуцент на филми от серията „X“, който търси елитни сюжети. От воле ставаш Гари Купър на медицинското кино, приятел!

Дебелият поклаща глава.

— Благодаря ти за баданарката, гъбълче, но, искрено казано, и дума не мож’ да става да въртя търговия с The Biggest. Той е дар божи, ако ме разбираш к’во имам напредвид, за да си дойдем на думата. Мой дълг е да го раздавам, но не и да го продавам. Това би било позор за мен!

— Ама и ти си една зодия!… — въздъхва умислено Маринет.

Сержант Алонзо дегустира бакарди — кока. Следвайки съвета на Берюрие, Пинюш усърдно смуче чаша бяло вино, но го намира за прекалено сладникаво и се мръщи на всяка глътка. Сполетялото го гала — разстройство му се е отразило дотолкова разтоварващо, че е заприличал на собствения си облечен скелет. Вечерта навлиза в първата си фаза и в кабарето бързо започва да се заформя навалица. На естрадата неколцина музиканти в оперетни гаучо-костюми усърдно точат инструментариума си, включващ едно банджо, два бандонеона и една китара. Вече се разнасят и първите акорди.

— Как сте с времето, момчета? — пита Маринет. — Имам един танцов дует, който ще ви събере очите.

Мастодонтът я уведомява, че разполагат с цялата нощ. Маринет отскача да донесе порция подлютени наденици, при вида на които Архивния се просълзява от умиление. Александър-Беноа мъдро го съветва да извие шията на гастрономичните си въжделения, предвид царящия в канализацията му хаос, но Маринет възразява, че никой не е умрял само защото е ял онова, което обича. В заключение Пинюш самоотвержено мушва чифт наденици, забърсвайки ги от чинията с два пръста и с изящно навирено кутре а ла „five o’clock у баронесата“.

— Слушай, Марилу — сменя темата Непредвидимия, мога ли да ти отперя един въпрос?

— И не само въпрос, мечта на яйчниците ми!

— Някой от постоянните ти клиенти да кара случайно бял открит сааб?

— Не клиент, а клиентка.

— А да я знаеш как се казва, мило дете?

— Приятелите й я наричат Вероника. Изглежда, е гъбава с мангизи, ако се съди по тоалетите й. Не някакви парцалки за замазване на очите, а най-висша мода, от оная, на която само копчетата й струват колкото бюджета на България^[1].

— Често ли идва тук?

— Много често и нещо ми подсказва, че и тази вечер ще дойде, тъй като до естрадата виждам две от приятелчетата й.

— Покажи ми ги!

— Бозавият русоляв тип с бялото сако и мургавото маце с черните бермуди и зелената блуза.

Маринет изгаря от желание да разбере „защо са всички тези въпроси“, но знаейки от опит, че в нейния свят е общо взето нездравословно да досаждаш на мъжете с излишно любопитство, благоразумно решава да удари спирачки.

Дебелият се навежда към двамата си събутилници и по съвместителство колеги и им посочва двойката.

— К’вот’ има да става, ако в’обще стане нещо, ще става там — обявява той. — Е, точно тази вечер мож’ и да ударим на камък, но упоритостта е майка на резултата…

И окрилени от тази фундаментална мъдрост, тримата отново надигат чашите. Мобилизирана от ангажиментите си, Маринет ги оставя с обещанието да им съобщи за появата на Вероника, ако девойката изобщо се появи. Музикантите се курдисват на тезгяха и се заемат да бичат като щури. Никакво „тралала“, „ойларипи“ и „ойее“, а автентично аржентинско танго. Онова, което ти обръща либидото с хастара наопаки, ти изстисква сърцето като сюнгер, ти прави нервите на компот, те урежда с първокласна душевна клизма, те довършва, преди да си се започнал, те започва, преди да си се усетил, те изобщо въобще, за да останем верни на духа на този литературен шедьовър. Онова, от което след първите два такта и три четвърти изпитваш непреодолимото желание да напуснеш тленната си опаковка, да затръшнеш вратата след себе си и да засилиш ключа на майната си. С други думи: от което започваш да се чувствуваш не само не на себе си, на мене си и на него си, но и на когото и да било другиго… Тримата юнаци се превръщат целите в слух, наблягайки на консумацията. Защото, както е казал поетът, „Няма градус, няма радост!“, особено когато слушаш танго. В този случай алкохолът се превръща в есенция на възприятието.

След две — три парчета, когато клиентелата бива емоционално заквасена до точката на панирането, ненадейно светват три цветни прожектора и от тъмницата се пръква двойка танцьори. Той и тя. Облечени в черно от главата до петите и обратно! Разкошни! Сублимни! Сублимиращи! Високи, стройни, гъвкави, изящни, с тесни ханшове и широки разбирания. Той е напъхан в ослепително лъскави ботуши, с кръгла шапка с подбрадник и прилепнало като презерватив сако — болеро. Тя е кристалната мечта на твоето детство, образът на пубертетните ти онаносеанси, идеалът на средната ти възраст, сияйният спомен на последните ти земни дни: продълговато аристократично лице, катраненочерна коса, права, учудващо класическа рокля, с тази разлика, че от едната страна е сцепена до под мишницата, което позволява на крака й да се навира до тазобедрената става между краката на партньора й.

Публиката примира, обзета от тръпката на предчувствието за нещо бог знае колко и какво. Двамата са толкова красиви, толкова грациозни, толкова елегантни, толкова самоолицетворяващи се с изкуството си, толкова толкова!… Стъпките им са тъй сладострастни, че!… Ах!… Тангото ги носи, понася, поднася, занася, отнася, снася, изнася, внася, разнася!… Така де, имаш чувството, че всеки миг ще припляскат с ръце и ще отидат да се разговорят с пилците на стряхата! Залата затаява дъх. Бандонеоните вият на умряло. Нещастните прожектори прожектират колкото им душа държи, оцветявайки последователно лицата в посраножълто, доматеночервено и жабунячено зелено. Дуетът сплита крака, заплита ръце, марширува в такт рамо до рамо, буза до буза, муза до муза… Насам-натам, напред-назад, наляво-надясно, нагоре-надолу, в кръг, на верев, на зигзаг, на оверлог! Всичко е тъй чувствено, тъй сластно, тъй сексуално дори!… Берю решава, че при подобен режим долното бельо на гражданина с чизмите би трябвало да пращи по шевовете, и се опитва да констатира характерни хълмисти образувания в съответната триангулачна точка. Да, ама не! Пореден гаден номер на втората природа, в каквато превръщаме тъпите си навици!

Край на танца. Овации! Двойката отмерва грациозен поклон. На обикновена светлина тангоцьорите изглеждат още по-красиви, отколкото в трикольорната боза, излъчвана от прожекторите.

Сетне подхващат второ танго, което прилича на първото колкото Дън Сяо Пин на Мао Цзе Дун, но въпреки това виртуозите успяват да го разнообразят с нови стъпки и фигури.

— Напомпа ли ти се баобабът, мръснико дебел? — любовно изпъшква Маринет в ухото на Берю. — Бива си го мацето, нали?

— Да знаеш с к’во хуйдоволствие бих я гръмнал! — замечтано изсумтява Мамута.

— Мога да ти го уредя, ако искаш.

— Не се шегувай със свети неща, Марилу! — избъбря сащисан той. — Е ли е възможно с тая богиня!?…

— Не й се връзвай чак толкова. Партньорът й е педал, а тя е луда по големите патки. Подшушна ли й за твоята, ще поиска на всяка цена да я пробва!

— Ох! По дяволите! Не трябваше да ми го казваш, щот’ сега едва ли ще утрая до края на спектакълта! Мож’ да бъдеш по-убедена от сигурна, че дотогава дон Паламарес ще гръмне по шевовете! Пипни, за да го видиш к’ъв се е наклал, горкият!

Тя дискретно, но решително следва съвета му и възхитено възкликва;

— Майчице мила! Стомана! По-добре ще е да го запазя за собствена консумация!

— Ще си получиш комисионата, душа, тъй че не ми се тръшкай, ако обичаш.

— Да ви се намират още няколко наденички? — проплаква Цезар. — Покрай това разстройство открай време съм на диета и направо умирам от глад.

— Ей сега ще ви донеса, момчета. А за теб, Сандре, ще добавя няколко chunchulines.

— Коет’ ще рече к’во, плиз?

— Става дума за плетени чревца — пояснява Алонзо.

— И що плетени? — удивлява се искрено Гастронома. Че то е грях да си правиш толкоз труд за нещо, дет’ мога да го хапна и в оригинална форма.

— Охо! — снишава изведнъж глас Маринет. — Ето я и мацката, за която ми спомена. Момичето с белия сааб!

И кимва по посока на една концентрирано мургава девойка с къса коса, облечена в светъл кожен костюм и ескортирана от безспорно красиво, макар и прекалено „тучно“ негро. Те се присъединяват към първоначално посочената от съдържателката двойка, се разцелуват и сядат.

— Сержант — обръща се Берю към хубавеца Кенефио, направи едно кръгче навън и виж дали някъде в околностите не е паркиран бял открит сааб. И ако е, запиши номера му и с’информатирай immediately, къдет’ следва, кой му е собственикът. Сигурен съм, че кат’ ченге няма да имаш проблеми в туй отсношение.

Алонзо се изнизва с дискретността на мокра връв, докато клиентелата продължава да се прехласва по танцьорите.

Един сервитьор, маскиран като гарсон в парижко кафене от времето на онова, хубавото време, каквито все още се срещат в „Lipp“, дублира течните консумативи и тръшва върху масата огромно плато с наденици и плетени чревца.

Виждайки с какъв устрем Архивния атакува подлютените мръвки. Мамутът мрачно прогнозира:

— Усещам, че пак ще спя във фрикасе! Мен ако питаш, покрай туй, лютото, много скоро ш’рецидивираш с дриснята, тъй че няма да е зле отсега да смъкнеш гащите, за да си готов за премиерата.

След което насочва вниманието си към новопристигналата и компетентно отбелязва:

— Парче от класа, дума да няма! Ш’ти призная, че не ги виждам много кат’ наемни убийци. Чиста проба татини и мамини боклуци, включително и чернилката, на койт’ морукът му явно отдавна е престанал да се катери по палмите!

Танцьорите завършват изпълнението си сред взрив на истеричен възторг. Клиентите на „Айфеловата кула“ стават на крака (които могат) и бясно аплодират. Дуетът най-сетне се оттегля, преследван по петите от нестихващи овации.

— Знаеш ли к’во? — промърморва Александър-Беноа в акустичната тръба на приятеля си. — Басирам ти се на чифт подлоги срещу кило пургативи, че фрутката с негрото е същата онази шмутка, коят’ е забърсала на плажа дирника Алфредо, за да го вкара в стаята на девойката дел Панар.

— И смяташ, че именно тя е убила момичето?

— Не е задължително. Нищо чудно Кончитата да е била вече изстинала, когат’ фризираният се е включил в спектакъла. Ама кат’ си го знам к’ъв пръч е тъпият му жабар, достатъчно е било тая мида да се почеше по стридата, за да й скочи отгоре, без и през ум да му мине преди туй да инвентаризира околностите! Замирише ли му на слива, направо му пада пердето! Готов е да перне от раз и куца кокошка, животното!

В този момент сервитьорът се приближава до тях и го уведомява, че senora Маринет вика senora.

— Идвам. Знам за к’во става дума на въпрос. Ще мръдна за десетина минутки, Пинюш, а междубременно ти не изпущай ония зелки от поглед! И, за бога, престани да се тъпчеш с тия шибани наденици, инак през нощта ш’ми се наложи пак да се къпя! А е излишно да ти обяснявам, че за мен две бани за четир’с’ и осем часа биха били нещо повече от падането на Бастилията!

След което поема след сервитьора с походка в стил „смяна на караула пред мавзолея на Ленин“ because of сияйните перспективи, очертаващи се на хоризонта.

„Пасва ми тая страна — мисли си елитният офицер от безстрашната френска полиция. — Ако бил бих живял тук, покрай толкоз кандипатки за подшиване не би ми било оставало време дори да запразвам мехура!“

И блажена усмивка доодуховторява благородния му лик на доволен от себе си и живота хомункулус.

Ще ти доверя нещо. Мамутът е олицетворение на нагона. На оня, първичния, изначалния, предисторическия, от времето на нулевата серия амеби. И няма защо да се шокираш, фактът си е факт: Берю е корен квадратен от мъжа — мъж на куб! При него всичко се подчинява на хормона и задоволяването на същия съставлява изкуството му да живее. Той вижда нещата по един-единствен начин: природата го е оборудвала с монументален орган, който кара жените да изпадат в транс, и той го използва по предназначение. Свръхнадареният окачествява чукането като свещена мисия. Нещо като услуга, която дължи на изстрадалото човечество. Той е брънка от веригата и посредничи. Дори когато се губи в долнокачествени партниращи образувания, семето му съставлява депозит, който той възстановява. Всевишният е в течение на нещата и обича Александър-Беноа. Кой знае дали един ден нашият приятел няма да бъде канонизиран? И защо не всъщност? Човекът има всички данни за напълно приличен светец. Шокира, вярно. Шокира много и често, но само глупаците, което не е страшно. Да шокираш един глупак означава да го убедиш колко е щастлив, колко е глупав и да добавиш нова, солидна доза глупост към личните му запаси от тъпотия. В началото на инак тъй градивната ми кариера глупаците ужасно ме притесняваха, но днес съм им признателен и дори изпитвам искрена слабост към тях. Защото разбирам колко самотен щях да се чувствувам без тях. Защото осъзнавам колко сив и тъжен щеше да бъде животът ми без техните мизерни интрижки.

Маринет многозначително му намигва. Тя цялата сияе. При жените на нейната възраст и с нейния жизнен опит сводничеството съставлява неделима част от хемоглобина, костния мозък и другия, доколкото все още го има.

— Пакита просто изгаря от нетърпение — информира тя Негово Величество. — Още повече, че след танца винаги я присърбява под кръста. Чака те в стаята ми, на първия етаж.

Огромният потегля нагоре по едно дървено стълбище, чиито престарели разклатени стъпала ревматично пропищяват под стъпките му. Една от вратите на първия етаж е отворена. Вони на евтин парфюм и обилна пот. Берю забелязва танцьорката, която тъкмо смъква сценичните си одеяния. Отдолу — пълна скръб! Дъска за гладене, Пакитата! Ваденка! Цици? Niente — протези, натъпкани в сутиена! Задник? Nihil — банелите на роклята! Анемична маслина, в най-добрия случай! Да не говорим за чатала спокойно би могъл да си го остъклиш за зимна градина, ако разбираш какво имам предвид! Флората на Бермудския триъгълник? Брадичката на Пиер Лоти! Разочарованието на Дебелия е неописуемо! Катаклизмично! Той е покрусен до дъното на дъното си! Той, любителят и ценителят на изобилието: на бедрата с обиколка на Обиколката на Франция, на гърдите с тонажа на флотата на Онасис, на Будоподобните, щедро каскадиращи кореми, на сталактитообразните, висящи до коленете астраганени гриви. Единствено муцунката си я бива, най-вече заради големите бадемовидни очи и дългата черна коса, спускаща се до последния от ярко изразените й опашни прешлени. Тя го вижда. Тя е сащисана. Тя заеква:

— В-в-вие л-ли?

— Yes, пиленце, ние, и то в пълен комплектс.

На лицето й се изписва изражението на човек, който се чуди дали, кога, къде и доколко да повърне.

— Вие!?… И аз!?… Бркфъхпф-ф-ф!…

Което, естествено, мигновено вдига кръвното на Дебелия. Ама какво си въобразява Маринет, наистина, като го праща при подобна недохранена гъсеница!?… Защото, ако тая амбулантна пръдня продължава да се държи неприлично, ей сега ще й изиграе Зорба Гърка! Нищо, че може и да го е гледала!…

Мастодонтът прави още една крачка в стаята на Маринет, пълна със снимки made in France, чиито рамки биха докарали баба ти до апоплектичен удар, и взема думата:

— Слушай к’во ш’ти кажа, оградо рендосана! Не се бъзикай с мен, щот’ ш’ти светна една и така ш’ти отвъртя шайбата, че после и в цирка няма да могат да ти я завинтят! И на к’во отгоре ш’ми с’прави на интересна тая самоходна рентгенова снимка, питам? Че то циците й не са дори колкот’ яйца на очи, ш’ви те замоля! А да не говорим за дирника! Да й се чуди човек как още не е паднала в кенефа, докат’ разтоварва! Сума народ се е върнал от Бухалвалд с десет пъти повече мръвка от нея! Ама не, ма’ам ш’ми се прави на безсмъртна! Ш’ми си играе на Хейкатерина Велика, и то пред човек, дет’ е ударил толкоз бройки, че не мож’ им хвана бройката даже с теоремата на Пичтагор! Мумия смачкана! Кокал оглозган! Танцьорка такава, без извинение! Мож’ да умираш, но пак няма да ти го вдена, пикло посрана! А и освен туй къде, питам, ш’ти паркирам томахоука си, талпо полирана? Под мишницата may be? Ам’ че то, кат’ гледам, на теб май и кибритена клечка ш’ти дойде много с тая секретна ключалка! К’во говоря? Не клечка, а косъм не мож’ си втъкна в путканката, привидение щамповано! И си в’образяваш, че мож’ да ми поемеш център-нападателя? И за да разбереш колко не си наясно с актуалностите, ей сега ш’ти представя особата. Отваряй си добре очите, щом не можеш да си отвориш оная работа, скелет нещастен!

Тук Неопровержимия разкопчава панталона си и предприема добре познатата ни вече операция, включваща две основни движения. Първото по вертикала (от горе на долу), за да отвори кутията на Пандора; второто в дълбочина с циркулярно — загребващ елемент, за да изкара от терариума индивидуалния си питон.

Появата на Артефакта тозчас оказва вълшебното си въздействие. Берю отдавна вече е свикнал с ефекта. Той просто знае и се въздържа от прекомерен триумфализъм. Демонстрира нещото скромно, достойно, прилежно. Ето! Думите са напълно излишни. Виж и млъкни!

Тя вижда и млъква.

Но за сметка на това мигом превключва на тръпка, чиято интензивност приема все по-осезаеми мащаби. Нищо ново под слънцето. Жените са си жени! Зърнат ли материалното — о, колко! — олицетворение на мечтите си, те до една се вцепеняват, изумяват, умиляват, недоумяват, пребледняват (някои посиняват) и в крайна сметка подивяват! Го искат! И толкова! Онова трябва да им се случи на всяка цена, независимо от последствията! И ето ги, че отварят уста, протягат ръце…

The Big, изпаднал за известно време в летаргия вследствие гневния изблик на Дебелия, най-вероломно му изневерява. Желанието събужда желание! Живият обелиск изобщо не се впечатлява от душевното състояние на приносителя си и бързо приема размерите на топка за ръгби, кандидатствуваща за тефтера на Гинес. Танцьорката забравя всичко останало, дори неговия тлъст, нечистоплътен, космат, брадясал и невъзпитан собственик. В този миг за нея на света съществува единствено той! Единствено този титан на най-сладката болка! Единствено този колосален хот — дог на съзиданието, пред чиято непоклатимост с право би могъл да се запиташ дали Брадатия наистина е създал мъжа от кал, или е използувал друг, значително по-твърд материал! Пакитата Го сграбчва за шията с треперещи от щастие ръце. Го насочва! Го въвежда! Берю с изумление установява, че опасенията му са били напразни, неоснователни и дори недостойни! „Секретната ключалка“ на танцьорката се оказва истинска манастирска порта и тя се нахлузва отгоре Му досущ като бомбе, правено по поръчка! Епизодът незабавно изглажда възникналото глупаво недоразумение.

Подгрявайки турбините, Александър-Беноа прошепва на ушенцето на последното си завоевание:

— Виж, тук направо ми обра точките, пиленце! В’обще не смятах, че ш’можеш от раз да вкараш матрака ми в килерчето си! Рядко ми се е случвало да попадна на театро с такива кулиси, признавам! Кат’ нищо мож’ да изиграеш ролята на ножницата на Екскалибъра на двора на крал Артур, бога ми! И си ми точно по мярка, коет’ е най-хубавото! Сто проби да бяхме направили, едва ли щеше да ми паснеш по-добре! За такъв маншон и баба ти The Queen не мож’ да мечтае, мен ако питаш! Ох!… ’ма к’во е туй, дет’ го усещам да ми пълзи откъм служебния вход, питам?… Ма’ам Маринет ми излиза в тил! Ма’ам Маринет се възползва от консултактциите на доктор Берю! Ревизия в карбурактора или що? Чистка в обоза или к’во? Да им се не надяваш! Опре ли работата до ръкоопашен бой, тия тук, в Аржентсвинско, явно хич не си поплюват! Ей я на!… Сега пък взе да ми меси топките, друслата! Радост вкъщи! Четир’найс’ти юли, силвупле! Фойерверки над Шанз-Елизе! А ти не ме хапи по къдет’ ти падне, пиленце, щот’ съм алегричен към синьото! Ах!… Ох!… ’ма тя направо пощуря, девойката Алисиция Алонсо! Тангото май ти е втора специалност, душа, щот’ ако т’ва тук е танго, аз съм Жерар Депръдлийо! Йех-ху-у-уйй-й!… По-кротко на завоите, съкровище, че да не изорем канавката!… ’Ма к’во се опитва да ме работи ма’ам ти Маринетката!? Кутренце на вежливост в бронзовото око за повече авторитет? Официално посещение в Бръкнингамския дворец? Да ми ти изсъхне бананът, ако съм очаквал точно тук да ми излезе късметът!… Хей!… Ох!… Марилу, не напъвай чак толкова, ш’те замоля, ако обичаш, да си имаме уважението! Туй не ти е Островът на съкровищата, сливо сплескана! ’ма ти май вече и с палец взе да ми напъваш напръстника? Успокой топката, момичето ми, че ще вземат да ме вземат лудите! Нямам нищо против една приятелска закачка, но там далеч не ми е най-хетерогенната зона, тъй че не вдигай мизата! ’ма ти чуваш ли к’во ти казв… О, небеса!… ’ма то туй не била Маринета, а танцьорът, койт’ си позволява да ми посяга на неприкосновеностите без разрешение! Извинявай, пиленце, ш’те приключа след малко!

С мощно движение Берю се отърсва от агресора си, скача от леглото и със съкрушителен ляв — десен размазва физиономията му почти до непоправимост. В хода на процедурата с професионална ловкост го забърсва за жилетката, за да не падне, изтиква го на стълбищната площадка и там с основополагащ удар с глава в междуочието класира възникналия проблем „към дело“. Нещастният педеруга реализира тройно задно салто, преброява набързо четирите последни стъпала и застива в позата на счупена марионетка.

Побеснял от гняв, Хипопотаместия се връща в стаята и изревава по адрес на пакиралата се от ужас Панита, тоест на паниралата се от ужас Пакита:

— Ш’ти кажа само, че на мен такива комбини не ми минават! Достойнството на моя задник беше накърнено най-недостойно чрез изненада, коет’ е изключително сериозен претекстдент! Щом ш’ми играеш дует с твоя педал и в леглото, аз съм дотук! Ciao, чироз мухлясал! Довърши се ръчно, ако искаш, щот’ на мен ми се изгуби образът.

И излиза, все така под налягане. Долу Маринет и един сервитьор дават първа помощ на нокаутирания танцьор.

— Какво се случи, Сандре? — пита тревожно съдържателката.

— Падна по стълбите — отговаря лаконично Дебелия, прекрачвайки жертвата си.

— Видя ли го в какво състояние е? Кой знае колко дни ще му трябват, докато се съвземе и излезе отново на сцената! Клиентелата ми страхотно ще се разсмърди!…

— Ш’прескачам от време на време да й показвам граф Цепелин, за да не й е чак толкова скучно! Още повече, че е къде — къде по-интересен от едно танго.