Сан Антонио
Аржентсвински истории (16)

16
Задължително продължение

По ухилената му физиономия на слизане от хеликоптера Кармен и Цезар разбират, че Дебелия се е уредил с „откурвенията“ на иконома не само в количествено, но и в качествено отношение.

Благ (или по-скоро блажен) и сияещ, той се запътва към тях с усмивката на мъж, напомпан до върха на темето с напълно оправдано, статистически подковано и освободено от данък общ доход самочувствие, обгръщайки ги с проницателен поглед в стил „Я да ви видя, к’ви сте ги дървили, докат’ ме е нямало?“. Отбелязва наличието на няколко петна от свежа трева по коленете на сеньорита К’ва-й-е-Гранде и логично заключава, че Архивния е последвал съветите му и е посветил чаровната им коекипьорка в мизансцена на деликатната интермедия „Хамлетлеон в задния двор“, фактът, че ближните му продължават да се изстрелват на Седмото небе напук на инфлацията, озоновата дупка и оставката на министър-председателя на Тимбукту, доставя искрено удоволствие на Александър-Беноа. За него това е нещо като национален химн на природата, параден марш на инстинктите, оратория на страстите, каватина на кюлотите, ария на пакета. The Deum на живота! Всяко живо същество, което оргазмира, се приближава до своя Създател. Му се подчинява!

— Хареса ли ти, съкровище? — любопитствува той най-добронамерено.

Лек конфуз в лагера на Карменсита, но в крайна сметка правдата възтържествува.

— Да, макар че отначало беше доста смущаващо.

Гуруто на сектата „Слово за секс“ влиза в положението й с разбиращо кимване и поучително декларира:

— Виж, в туй отсношение всичко е въпрос на доверие. Персонално аз не се виждам да си позволя подобна фриволност с баба ти Тачър, кат’ за например, въпреки че тя със сигурност би било трябвало да е very cleen откъм служебния вход! За случая обикновено се избират расови състезателки с хейралдически традиции в хигиеничните навици, ако разбираш к’во искам да кажа. Макар че веднъж една сервистьорка ми спретна доста неприятна изненада, тъй кат’ че бетонобъркачката й за шоколад се оказа окосмена кат’ мамазонската джунгла, при туй на топки, представи си, ш’те замоля, ако обичаш! Същински развъдник за фризирани таралежи, бога ми! И навръх всичко отгоре си ги пудреше с талк за бръснене, кифлата! Направо се съдирах от кихане, кат’ профучеше покрай масата ми.

Тук той сменя темата и заявява:

— Колкот’ до Хосето, ние също свършихме добра работа.

И подробно запознава the бютифул директорката с признанията и останалите разкрития на гражданина Рамирес.

— Кат’ си помисли малко повече, отколкот’ друг път, човек може да разбере мотиквите на поведението на юнака — финализира Александър-Беноа. — Предвид на обстоятелствата на ситуацията, той просто не е можел да пръдне по въпроса, щот’ е щял да се посере, ако бил бих могъл да си позволя да с’изразя фигурантивно. Затуй за да спаси живота на оня пъпчасал сопол, директно е лишил от такъв добитъка Мартин. — Той полага ръчището си на крехкото рамо Карменово и добавя: — Виждаш ли, душа, в полицията не става дума на въпрос да ми с’правиш на безпощаден. Трябва да с’адаптираш към реакциите на обикновените данъкоплатци. Ако бил бих на твое място, бих се бил придържал към хипотенузата за катастрофата и бил бих оставил иконома на мира.

— И дума да не става, любов моя! — отхвърля категорично предложената й „хипотенуза“ Кармен. — Сержантът и пилотът чуха признанията му и не биха разбрали подобна слабост от моя страна!

— Кажи им, че го оставяш на свобода, за да заложиш капан на швабката на дел Панар. Ако мислиш, че подир туй ш’си спомнят…

— Ще видя! — отсича тя.

— Хименно, съкровище! Виж, но гледай да видиш колкот’ се може по-бързо.

Тримата бавно поемат по черния път като приятелчета, излезли на разходка.

— Бандата наемни убийци няма да „анулира“ момчето — заявява Кармен.

— И що смяташ така? — недоверчиво я поглежда Необхватния.

— Много просто! Защото няма да получат парите, които Мартин е трябвало да им снесе. Намерили са ги в него. Сумата ще бъде предадена на близките му, за които съм почти сигурна, че нямат вземане-даване с убийците.

— Правилно! — одобрително промърморва Пино.

Берю се отделя от малкия кортеж.

— Ш’ме извините, ама трябва да сменя водата на рибките — пояснява той, измъква с аристократичен замах използувания по съвместителство и за това орган на труда и започва обилно да „хуйринира“ (според собствените му твърдения) по адрес на близкия жив плет.

Пасторална картинка като за манастирско агит — табло. Направо да се разплачеш от умиление!

— Ми дойде една идея! — уведомява Мехурестия колегиума, който междувременно целомъдрено е загърбил арената на отделителните действия.

Той прилежно отръсква маркуча си и се заема да им изложи споходилото го просветление:

— Слушайте к’во, гъбълчета! Ако с’отснесем развитието на нещата към проблема на оная гъба, Алфредо, на пръв поглед мож’ да се сметне, че за него хоризонтът се прояснява, но на последен, ако питате мен, ментеорологичната обстановка далеч не стои толкоз безоблачно. С к’во разполагаме, за да го обезвиним, питам? С к’во, а? С няколко броя къде членоразделителни, къде не реплики между братото и сестричката, коит’ не вършат кой знае к’ва и поради това почти никаква работа, и с признанията на Хосето. Само че Хосето е гътнал Мартин и всеки съд ще квалификсира показанията му кат’ приказка от 1002-ата нощ. Прав ли съм?

Кармен кимва утвърдително, Пино също.

— Според мен — заключава Негово Величество — единственият начин да измъкнем Алфредо от лайното, в коет’ се е накиснал, е да открием истинските виновници.

Настъпва мълчание, нарушавано едва-едва от шумоленето на тревата под стъпките им.

— Бихме могли да изкопчим признанията на Хилдегарде дел Панар — подхвърля Пинюш.

— В’обще не си прави илюзии, че ма’ам Гестапо ш’клекне, брат’чед! Още при първия въпрос оня дърт мухъл ще вдигне такава патърдия, в сравнение с коят’ изригването на Велзевулий ш’ти ни се стори кат’ пръдня на настъпана въшка. Ш’мобилизира де що му се намира адвокат не само в Аржентсвинско, но и в Южна Америка и ш’ни засуче такова дело за клевета, че няма да може го разсучем не до Второ, ами до Двайс’ и второ пиршествие. Ш’се развика, че издевателстваме над една беззащитна жена, забременена до веждите, коят’ на всичко отгоре, по средата и отдолу кат’ нищо мож’ да снесе триглав змей от мъка покрай смъртта на скъпото си братле. И още куп забавления от този род, ако разбираш к’во искам да кажа.

Кармен поклаща прелестната си главица в знак на пълно съгласие.

— Буболини е абсолютно прав. С дел Панар трябва изключително много да внимаваме. Тук той е нещо като монарх и тъй като е луд по втората си жена, ще предпочете по-скоро да взриви планетата, отколкото да я предаде в ръцете на полицията.

Тя с преклонение, възхищение и доста усилия придърпва към себе си ръчището на мистър Буболини, чиято обиколка надхвърля с два цола сбора от тазобедрения радиус на батальон бременни мажоретки.

— И какво предлагаш, господарю мой?

Неин господар!!!!!! Какви ли не ги върши любовта, бога ми! Малката Оле-ле-К’ва-й-е-Гранде е потресена, победена, обсебена, закрепостена до края на дните си. Бъди сигурен, че дори и на смъртния си одър ще продължи благоговейно да фъфли името му, да лигави снимката му, да дундурка до последна капка въображение и във всички дължини, диаметри и форми монументалната му паламарка, достойна за фирма на всяка уважаваща себе си колбасарница под наслова например „При чудовищния суджук“, „При дебнещата кървавица“ или, да речем, „При свирепата наденица“.

— К’во предлагам ли, моя нежна мушмулино подквасена, мои пъргави ненки, по-твърди от бронз, както е казал поетът, мое задниче палаво, облагородено с любезните грижи на прадядо Пино? К’во предлагам ли, чаровно видение на среднощните ми мечти и най-вече полюции, прелюбима моя владетелко на Брадатата Розова Поничка; к’во предлагам, питаш? Ами предлагам тукашната полиция да ми повери сухото, дет’ са го намерили у Мартин, след коет’ с Пинюш ще продължим следствието в Бонус Айрес. Братото е подхвърлил на сестричката си за някакъв бар на име „Айфеловата кула“. При коет’ значи, че по пътя на логиката и някое превозно средство двамцата се снасяме директно там. Правим се на първи тиквеници; предвид достойнствата ни няма да ни е никак лесно, но с малко повече душа, сърце и тъпотия мож’ и да ни се уреди въпросът. Накратко: насочваме бандюгите към момчето и от тоя момент нататък се лепваме за него кат’ кърлежи за свински задник в очакване на светлото събитие. Щом то се случи, захлупваме убийците и им замесваме физиономията дотогава, докат’ изплюят квот’ имат за плюене, ако все още са в състояние. Алфредо е обезвинен. Хилдегардето далдисва до уши в говната. На нейния дърт льохман не му остава друг избор, освен да си затваря човката. Колкот’ до теб, Карменсита, ти си осигуряваш всички авторски права върху успеха, предвид туй, че с гус’ин ти Пинюш нямаме никакво намерение да правим кариера в Аржентсвинско. С две думи: хейпи end по цялото направление!

— Но ако се получи засечка? — възразява Кармен.

— И к’ва засечка мож’ да се получи, съкровище?

— Ако допуснем, че младият Салвадор бъде убит, преди да успеете да се намесите?

Мамутът приема изражението на прелъстен и изоставен парапитек.

— Да пропуснем подобно джамборе!? Ние!? Тоест аз? А после и той? ’Ма ти за к’ви ни вземаш, душа? За твоите аржентсвински бойскаути? Мож’ да бъдеш по-убедена от сигурна, че ш’си спукаме ретините от напъване, пиленце!

Но тя продължава да изказва съмнения:

— Единствен свети Петър е непогрешим. Винаги може да се случи неподвластен на волята ви инцидент, който да ви попречи да предприемете нужните действия в нужния момент. Спомнете си за убийството на Кончита, за майсторския начин, по който е било замислено и осъществено. Ако не бяхте дошли от Франция, то отдавна да е минало като най-обикновен факт от криминалната хроника и приятелят ви Алфред вече да е платил разноските!

— Твоите думи само потдърждават моите, гургупичката ми — ухилва се Необоримия. — Комбината им се провали хименно поради туй, щот’ ний цъфнахме. Във Франция има една поговорка, дет’ е разпространена и в най-свисшите сфери: „Когато следствието води Александър-Беноа, на престъпниците им припарва под гъза!“ Доколкот’ знам, е била съчинена от президента Митеран на един купон на Министерския съвет.