Сан Антонио
Аржентсвински истории (15)

15
Налагащо се от само себе си продължение

Токито прегракнало започва да уоки. Кармен скача. Минали са два часа, откакто е ощастливила пилота, който продължава да спи, съсипан от толкова благоволение.

Тя включва на приемане.

— Слушам!

— Сержант Кенефио. Към мястото се приближава голям автокран с един мъж на борда.

— О’кей, пристигаме! Ако се наложи, покажете му пистолета си, за да кротува.

— Прието!

Сеньорита директорката оставя апарата на подслушване и вдига армията си по тревога:

— Ставайте, господа! Часът на истината настана!

Пилотът мигновено заема походно положение. Пино и Дебелия се нуждаят от малко повече време, за да влязат в час, но в крайна сметка квартетът за бързо реагиране е готов за действие.

Александър-Беноа избухва в смях.

— Карменсита, то хубаво си му духнала на момчето, ама го гледам, че е колосал мундира, тъй че му шушни да направи оборка на терена, преди да се прибере at home, щот’ г’жа съпругата му кат’ нищо мож’ да му издирижира голямата ария на Радамдамес с точилката!

Жизнерадостна интермедия, която освежава атмосферата преди атаката.

The Mamouth се навежда към директорката и сентенциозно отбелязва:

— Виждаш ли, душа, подобен род трудови злополуки трябва да с’предотвратяват не само в зародиш, но и в хеймбрион. Когат’ продухва хобота на мъжа, жената е длъжна да му осигури безактварийствено приключване на производствения процес. Щот’ ако ш’му надуваш тромбона само за да изфука два литра човечета в ефира или, коет’ е още по-лошо, връз панталона, туй си е чиста проба злохуйпотреба с доверието на потребителя. Клиентът трябва да напусне устата ти със самочувството на чисто нова банкнота, без да засича разноски за химическо в перспектива. Ако дойдеш в Париж, ш’те заведа при мадам Минетини, та да видиш на к’во му се вика безупрекчна свирка. За нея думата „мивка“ е персона нон грация в речника й! Питам се даже дали в’обще има такава! Пресушава ти дебита кат’ на микроязовир в пустинята Санта Хара, хейтерата! Засмуква те без чаша, директно от канелката, но нит’ капка навън! Същинска фея! Тъй, както си надарена, изкарваш един ден с нея и духовата музика ти с’изяснява до последната нота! Тъй де, не е достатъчно да имаш само талант, трябва да придобиеш и техника.

Хеликоптерът вече плонжира към двете МПС-та. Долу автокранът маневрира, за да ситуира задницата си в удобна близост до предницата на камиона. Обезпокоен, шофьорът се подава от вратата, за да разбере за какво става бръмчене, и при вида на връхлитащия върху него хеликоптер изпада в напълно законна паника. Изхвърча от кабината и си плюе на петите по посока на пътя. Но не би! Сержант Алонзо е изскочил от скривалището си с насочен патлак и явно го убеждава със завишен тон, че въпросът изобщо не му се урежда, но адският грохот на ротора заглушава обясненията му. Момчето Кенефио решава проблема радикално и като дръпва кратък спринт, прилага спрямо отчаяно препускащия Хосе ползуващия с широко приложение във футболните среди метод „секира“. Икономът се просва като изтървана палачинка и Алонзо тутакси го застъпва за шията, оформяйки жива картина в стил „Херкулес и Лернейската хидра“.

Междувременно „хейликоптерът“, както би казал Берю, каца и млъква, за сметка на което пасажерите се привеждат в действие и се изсипват навън с подобаващи за случая реплики: Кармен авторитетно стратегизира разгръщането на отряда си; Александър-Беноа нарича с всевъзможни птичи имена колана, който на излизане болезнено е прищипал кутията му със семейни бижута; Пинюш го успокоява с доводите, че коланите обикновено се прекарват през кръста, а не през чатала; пилотът щастливо си тананика, преживявайки за n-ти път неотдавнашната интимна оперативка с любимата си директорка. Като се изключи това, екипът е страхотия! „Воини на правосъдието“, III епизод! Полицаизирана версия на „фамилията Курлеоне“ в съкратен състав! Текстуално! И начело: la Mamma с ей такъв пищов в ръчичката! Напред! Ур-р-раа! Напре-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-едддддд!

— Сложете му белезниците! — заповядва Кармен.

Алонзо светкавично закопчава дон Хосе. Едва ли има нещо, което може да деморализира човек (особено ако същият смята, че звучи гордо!) повече от усещането и вида на чифт пранги на ръцете. Най-ненадейно той се чувствува като спънат кон (може и магаре), като птичка с подрязани криле, като блокирала ръчна спирачка, като… Накратко: тотално извън играта!

Пинюш отвежда директорката до камиона, за да й покаже пораженията и следите от червена боя върху каросерията, по които „катастрофата“ на Мартин може да бъде „разчетена“ и от сляп.

— Доведете го тук, Алонзо! — обръща се тя към сержанта.

Дружески удар между плешките запраща Хосе в заповяданата посока. Кармен измъква от чантичката си миниатюрния магнетофон на Пино, включва го и артикулира в микрофона:

— Вашето име?

Сетне го поднася пред устата на иконома.

— Хосе Рамирес.

— Камионът ваш ли е?

— Той е част от стопанството на сеньор Мигел дел Панар.

— С него ли предизвикахте катастрофата, при която загина шуреят на вашия работодател?

— Каква катастрофа?

— Отричате ли?

— Нямам представа за какво говорите.

Тя посочва изметнатото колело и нагънатата ламарина.

— Какво се е случило с камиона ви?

— Занесе в канавката.

— И сигурно тревата в канавката е оставила следите от червена боя на ферари върху капака на двигателя?

— Следите са стари. Не съм единственият, който кара камиона. В имението работят повече от петдесет души.

Берю решава, че не е необходимо да знае испански, за да схване основната идея на Хосе, схваща я и въпросът му е чисто риторичен:

— На пиленцето май не му се пее, а?

— Отрича — кимва Кармен.

— А к’во ще кажеш, съкровище, ако му спретнем едно разпитче по нашенски, а la francaise?

— Тоест?

— Ти само ми дай картбланш и стой, та гледай. Ж’О’кей?

— Добре.

— Имам нужда от хейликоптера, пилота и твоя хубавец с аканото име, за да ми превежда откурвенията на Хосето.

— Не е законно! — възразява прелестната директорка.

— Моите хуйважения, съкровище, но по земята стават толкоз незаконности и тя все пак се върти! — анулира протестите й Галилея на най-демократичната законност на Вехтия континент. — Остави ме да си върша работата, аз поемам отговорността. През туй време тук присъстващият Пинюш ш’ти измонологира зад храстите „Хамлетлеон в задния двор“ в такт девет десети. Пазехме ти го за десерт, но предвид обстоятелствата на положението ш’ти го приложим в ордьовър. Отначало малко гъделичка, вярно, но с повечко търпение ш’те ти се случи такова щастие, к’вот’ не те е спохождало от първото ти причастие, особено ако междубременно гус’ин Пино ти удари и едно масажче на стръвницата!

Той с мощен тласък катапултира Хосе към хеликоптера и прави знак на Алонзо да ги последва. Сержантът дебне разрешението на шефката си и го получава, ако едно едва забележимо премигване може да се приеме за такова.

Триото се натоварва на борда.

Пилотът задава въпрос. Алонзо го трансформира на разбираем за Дебелия език:

— Накъде?

— Нагоре, приятел! Вертикателно in the sky! M’understand ми, или да ти го нарисувам?

Хеликоптерът набира височина. Когато полето приема големината на закърпена кухненска покривка, Берюрие отваря вратата и разкопчава колана на Рамирес.

— Mio dear Алонзо, осветли малоумника, че ако не изплюе камъчето, тутакси го уреждам с безпарашутна разходка в лазурта, след което и тримата ш’му засвидетелстваме, че се е самоубил. Включи ли? Мучо good! Translate му, сержант! Макар че ако се съди по физиономията му на артритлерийски путлигон по време на маневри, трябва да е стоплил за к’во става дума на въпроса по същество!

Играта явно започва да забавлява Алонзо Кенефио и той с искрено удоволствие се заема да разясни на иконома деликатните намерения на Необятния, който от своя страна с радушна усмивка илюстрира превода, като сграбчва Хосе за шията и без особено усилие го приповдига от седалката.

Подопитният е пребледнял почти до прозрачност. Зъбите му неудържимо интерпретират Танца със саби, дублиран с виртуозно кастанетно изпълнение. Изпълва го задгробен студ, още повече — по изключение ти оказвам доверие, споделяйки тази информация, — че страда от хроничен световъртеж. Има скудоумници, които твърдят, че въпросният феномен се проявява единствено на височина, свързана по един или друг начин със земята. Да го духат! Явлението може да те споходи със същия ефект във всяко летящо тяло и при най-елементарен контакт с въздуха. Което важи и в конкретния случай: икономът е заобиколен от безбрежна пустота, като освен това, в допълнение и на всичко отгоре е лишен от предпазен колан. Нещастникът се вкопчва по реда на номерата, в каквото може и както може, опитвайки се да се избродира на седалката, да се инкрустира в командното табло, да се превърне в неделима част от шасито, да се монтира като ваденка върху стъклото, което с оковани ръце се оказва доста трудничко и по-скоро невъзможно.

— Гус’инът е на път да се уреди със собствена марината и е почти готов за консумация — отбелязва Гастронома. — И кат’ така, първо: е ли той и никой друг компостирал ферарито на блажнопочившия Мартин? Отговор!

И многозначително увесва жертвата си през вратата, докато Алонзо превежда.

— Si! Si! Si! Si! Si! Si-i-i-i-i-i! — прехласва се в истерични сисикания Хосе.

— Тъй, тъй, тъй! — поддаква със задоволство видното еднакво отвсякъде олицетворение на Светата инквизиция. — Я го питай дали реалността отговаря на истината долу-горе в този ред на действителността: бил се е бил паркирал на ръба на la strada и е дебнел пристигането на братото, предполагам? При появата на червената резачка е дал газ на купчината си тенекия и в момента на задминаването е издънил тестис-росата право между очичките. Предвид туй, че е цепело кат’ совалката „Чейнчлинджър“, ферарито туктамси е изхвърчало от рампата и е цунало дървото. Превод!

— Si! Si! Si! — потвърждава икономът, по-мъртъв, отколкото жив.

— Браво! — похвалва го Извънгабаритния. — А сега, мили ми Кенефито, куронния въпрос на the show: за чий му е било на Хосето да се прави на гладиатор? Само да не ми разправя, че заупокойният не му е бил симпатичен! Беше кат’ хейрувимче, пуберът! Да бил бих прошнурован с обратна резба, от раз бих щял да го уредя с клизма по мой маниер, и то гратис!

Нов (концентриран) превод от страна на хубавия сержант. Този път обаче обвиняемият далдисва в света на мълчанието, в резултат на което Безпощадния безцеремонно го експортира наполовина в ефира. Осъзнавайки ефимерността на контакта между седалката и последната полусфера на задника си, Хосе се разразява във френетични молби. Обявява, че има жена и шест деца, от които едното е олигофрен, две са с вродени дефекти и три с неопределен цвят на кожата, че старата му майчица е с двете ръце и крак и половина в гроба поради рак на гърлото, че още по-старият му баща, открай време титуляр на форсирана склероза, все още не се е върнал от тоалетната, накъдето се запътил преди три години, че… и още куп неща, като например, че е директор на смесения хор на Санта Минджолина, че е председател на синдиката на изкуствените осеменители на Сан Хуйлио дел Инвитро, че е старши масажист на сборния отбор по шахмат на провинция Нова Курдоба (според транскрипцията на Берю) и други дивотии в този смисъл, способни да разчувствуват до вмирисване първата срещната пържола в произволен ресторант с фиксирани цени.

— Задай му отново въпроса! — изръмжава Берю и уточнява, че трети път няма да се повтаря.

Алонзо незабавно го, и то с мазния глас на професионален палач от епохата на династията Минг. Нюансът не убягва на и без това паниралия се от ужас Рамирес, който капитулира и на мига се впуска в слухозамайваща скоропоговорка, сякаш го е страх майчиното му мляко да не се пресече, преди да го е изповядал до капка. И напълно обяснимо: предателството е изгаряло и изгаря езика човешки още от времето на Юда, поради което винаги се е стремил да го изплюе при първия удобен случай. Така е и с Хосе: разтоварва като за докер на социалистическия труд, метр-д’отелът! Бързо, сръчно, членоразделно и със затворени очи, които в интерес на истината все пак се подмокрят по периферията.

Обяснява, че останал без родители на шестгодишна възраст. Убила ги мълния. Първата сеньора дел Панар го прибрала и отгледала, превръщайки се за него в истинска майка. Хосе боготворял тази велика душа! Тази светица! Когато господарят му я натирил, буквално се поболял. И за да я замени с кого, моля? С младата, красива и студенокръвна като амбулантен фризер Хилдегарде, която очевадно се е оженила за дел Панар единствено заради парите му. Хидалгото е стар, полупарализиран и тя знае, че за него купонът е към края си. Само че тази алчна, насъсквана от гадния си брат германка, която непрекъснато крои не толкова шапка, колкото траурен креп на стареца, ще получи едва част от наследството, и то само защото е бременна от него. Двете трети от баницата ще отнесат произведенията му от първия брачен конвейер.

Докато сержантът превежда. Мастодонтът с едва осезаеми движения придърпва иконома обратно в хеликоптера. Сега, след като е стартирал, може спокойно да затворят вратата и отново да го защипят с колана, за да се доизповяда в предразполагаща атмосфера.

Хосе споделя, че един ден, преди около месец, неволно дочул разговор между брата и сестрата, от който го втресло. Връщал се от избата и през отворения отдушник откъм терасата до слуха му долетял шепотът на двете тевтонски изчадия.

Мартин тъкмо казвал на сестра си:

— Всичко трябва да приключи по време на бременността ти. Нероденото дете все още не е индивид и никой няма да съобрази, че изчезването на другите две го превръща в единствен наследник на стария.

Известно време Хилдегарде мълчала, сетне прошепнала:

— И все пак ме е страх.

— Няма никакви основания за безпокойство. В Буенос Айрес се свързах със страхотен екип. Юнаците са не само върхът във всяко едно отношение, но и разполагат с толкова връзки, че са практически недосегаеми. Срещнах се с един от тях в един нощен бар — „Айфеловата кула“. Срещу двеста и петдесет хиляди долара той и приятелите му са готови да „анулират“ двете копелета. Сигурен съм, че можеш да осигуриш сумата. Само сватбеният ти пръстен струва най-малко половината от нея!

— Та ето какво чух — заключава Рамирес. — В този момент се появи дел Панар и те, разбира се, смениха темата. Просто не знаех какво да правя. Бях ужасен. Ако бях разказал за това на господаря, той не само не би ми повярвал, но би ме и изгонил, дотолкова се е шашнал по втората си жена. А ако бях предупредил полицията, щеше да стане още по-страшно. Веднага щяха да ме обвинят в клевета. Затова изчаках. А после… Продължението ви е вече известно. Малката Кончита беше убита, което автоматически осигури на Хилдегарде още една трета от наследството! Мръсна кучка! Престъпници! След това щеше да дойде редът и на малкия Салвадор! Тогава си казах, че има един-единствен начин да го спася, и то е, като убия онзи демон Мартин. И го направих! Направих го. И не съжалявам за нищо! Той беше долна гадина!

Берю затваря вратата и най-прилежно се уверява, че го е направил както трябва.