Сан Антонио
Аржентсвински истории (8)

8
Продължение на продължението на продължението

Със завръщането си в latifundio — то на графинята духовно обогатеният от емоционално прекарания преди обед офицер от френската полиция Александър-Беноа Берюрие алпинизира директно по посока на стаята на коекипьора си, за да го приобщи към последните си изпълнения. Влиза, без да чука, което е присъщо на ченгетата от старата школа. Поради царящия вътре полумрак в първия момент не схваща много добре за какво става дума и действие, ала (бидейки почти никталоп) не след дълго фокусира домакинята, просната с широко разтворен пеньоар напреки на леглото, в чието подножие коленичилият Пинюш развива неотразима лингвистична атака в дълбочина, предизвиквайки силно еротично брожение в субтропичния регион на дамата и-фуента.

В незабравимия Санантониов екип всеки си има своя секс — специалност. Берюриевата например е производна на анормално осъразмерения му интимен мускул; тази на Сан-Антонио се дължи на виртуозността на изпълнението, докато онази на Пино произтича от съвършеното познаване на техниката на т.нар. „епилептична шпакла“. Този възрастен, а следователно и опитен мъж, обременен до последния цол на трахеята си с дихателни проблеми, е способен да „консумира“ дадена дама в продължение на цели два часа (но не академични), при това без пауза. Случвало се е в рамките на един-единствен сеанс някои от подопитните да преминават точката на кипенето шестнайсет, че и повече пъти. Тайната на издръжливостта на Цезар се заключава в строго съблюдавания от него производствен ритъм, изпипан до най-незначителния такт, благодарение на езика му, чиято гъвкавост се осигурява надлежно от седемнайсет надлъжни мускула, подчиняващи се на голямата подезична жлеза. Бързината на действие той е постигнал с дихателна рецепта, достойна за шампион по кроул, която му позволява да си поема дъх през носа на всеки четири движения, засмуквайки необходимия му кислород ту отдясно, ту отляво. Междувременно, прилагайки този тъй фин метод, ръцете в никакъв случай не бездействуват. Лявата „се занимава“ с мамологията на клиентката, докато дясната компетентно и методично разработва другите й ерогенни точки, които би било неблагоприлично да упоменаваме в това високолитературно и в превъзходна степен целомъдрено произведение.

И тъй, Берю влиза, съглежда, констатира, затваря вратата и възкликва:

— Охо! Дъртото във вихъра на танца! И в’обще не се притеснявайте за мен, плиз! Взема един стол, настанява се в непосредствена близост до двойката в развитие и добронамерено любопитствува:

— Бива си го стареца, а, Долорес?

— Пр-р-ревър-р-р-зходно! — изхриптява апострофираната.

— На него езикът му замества органа, дето — уточнява Александър-Беноа. — Хубаво, че Господ поне туй им оставя на тия, превтасалите.

— Бях дошла да му донеса отвара от манзаниля — намира за необходимо да поясни графинята.

— И тая свиня се е възползвала от случая, за да ви спретне коронования си номер, м-м-м? Такъв си е, к’во да го правиш! Няма празно, царят на мистрията, особено ако под език му попадне близалка кат’ ваш’та! Туй е просто по-силно от него. Ако ви кажа, че веднъж в един магазин за обувки директно засмука продавачката, коят’ се беше покатерила на една стълба, за да свали кутиите от горните рафтове! Ръцете й бяха заети, пък и едва се крепеше девойчето, а тоя мръсник й смъкна кюлотите и му удари една закуска — бедна ти ви е фантазията! Помниш ли, Пино?

— Мр-р-р, мр-р-р… — уверява го Цезар.

— Собственичката беше на касата, та отидох да я заглавичкам, за да не компроматира събитието. Но в момента на курминацията оная гъба, продавачката, зина да крещи: „Ох! Ах! Их! Ех! Ъх! Свършвам! Свърших!“ и прочия неуместности. Никакъв контрол на селфа си нямаше, тъпата слива. И оная стара чанта, шефката й, кат’ вдигна една патърдия, направо да ти се пресече сивия материал! Искаше да вика полицията, представи си! Трябваше да й покажа картата си и да й светна, че полицията, т’ва сме ние, и че сме готови тутакси да й осчетоводим оплакването. Задоволи се, кифлата проклета, да уволни продавачката си, наричайки я с де — що има птичи имена, включително курветина. А момичето беше душичка, помниш ли, а, Пинюш?

— Мр-р-р, мр-р-р! — потвърждава незабавно Архивния, без да прекрати дори за миг консумацията.

Самоотвержен до последна капка слюнка, Разтурения! И дума да не става да зареже една дама насред процедура.

— По някое време подир, засякох девойчето — продължава Берю. — Рекох й: „Колкот’ до бъдещата ти кариера, пиленце, ш’ти дам един съвет: случи ли ти се да обслужиш мъж, тичай презглава да сваляш гащите, при коет’ мож’ да бъдеш по-уверена от сигурна, че рекламата ти е в кюлоти вързана и че оня пак ще довтаса.“

Две години по-късно се сбутах с нея в едно бистро в Монпарнас. Тя ме позна. Каза ми, че приложила текстуално съвета ми, и оттогава завихрила такъв бизнес с мушмулата си, че си докарвала втора заплата. Черпи ме двойно червено и ми извъртя една свирка в колата. Обичам жените, дет’ имат чувство за признателност.

 

 

Графинята е на върха на щастието, че е успяла да облагороди имението си с два тъй ценни екземпляра. Убедена е, че именно те са липсвали на Аржентината, юнаците! Берю вече е разказал сутрешния инцидент, включващ почти реобезчестяването на Кармен, появата на рокерствуващия джандар (или джандарствуващия рокер, ако предпочиташ) и произтеклото от което. Повествованието доставя искрено удоволствие на графиня фига-и-фуента. И напълно обяснимо: по стечение на обстоятелствата и семенните флуктуации на предците й въпросната живее в свят, в който проблемите на останалите съставляват единственото що-годе прилично развлечение. От тази гледна точка тя намира за извънредно забавен факта, че шефката на полицията е била фотографирана от един от собствените си подчинени в момент, в който е усвоявала четирийсетсантиметрово не само чуждо, но и чуждестранно тяло. Като в заключение дори изказва благопожеланието снимката да е излязла ясна.

След като установяват, че гореописаният семинар за ролята на езика в укрепването на френско — аржентинската дружба се е отразил изключително ободряващо на Пинюшет, двамата мъже решават да се върнат в Sirena Palacio и да продължат разследването. Защото, както е казал мъдро несравнимият Сан-Антонио: „При първия оглед се оглежда, при втория се открива.“

Пътьом Дебелия се отчита пред Руината за посещението си при Алфред, което го е убедило в невинността на злочестия стилист.

— Нали разбираш — заключава Берю Великолепни, тоя задник е не само италианец, но и фризьор, коет’ ще рече: нищо в манерката и още по-малко другаде. На него хеймоциите му са кат’ на кухненски шкаф, тъй че как го виждаш при такава липса на душевност изведнъж да го прихванат щурите? Фредито е мекица от класа, а такива не убиват, щот’ по рождение са ампуткирани от кръвожадни инстинкти. Още повече, че малко преди това е изфукал майонезата. Изцеди ли веднъж топките, мъжът се кротва за някое време. Щот’ напомпан ли им е пакетът, на ония, дет’ имат сандинистични наклонености^[1], направо им избива чивията и злодействат дотогава, докат’ не го изпразнят до последния зоид, след коет’ отново го дават pianissimo.

Невъзстановяемия съгласително поклаща канче и декларира, че е на същото мнение. Експозето на Александър-Бенито синхронизира до последния бемол със собствените му умозаключения!

Ето ги отново в хотела. Край басейна забелязват Берта в компанията на един сталоуниран като Шварценегер^[2] латиноамериканец с катраненочерна коса. Двойката е повече от очевидно на прага на заключителния етап от познанството.

— Моичката наистина е непоправима, бога ми! — въздъхва Негово Рогоносие. — Замирише ли й на чеп, задникът й тутакси включва на обороти кат’ за виенско колело!

След което гордо отминава.

На рецепцията Берю предявява предоставеното му от Кармен разрешително да посети стаята на престъплението и иска ключа. Уведомяват го, че там вече има някой.

Относително раздразнени. Чук и Гек на френската полиция се възнасят до шестия етаж и спират пред 612-та стая. Вратата обаче се оказва заключена, при което те решително почукват, окрилени от делегираното им законно право. И знаеш ли кой им отваря? Лично Кармен от Бизе-Оле-ле-К’ва-й-е-Гранде!

При вида на Берю тя разцъфтява в усмивката на прясно разрязана диня и възкликва:

— Моят прелестен любовник! Сигурна бях…

И като се мята върху него, похотливо засмуква дебелия му гнусен език, тъй като любовта не знае отвращение. Ето защо някоя мърла, отказваща да използува четката за зъби на Хулио Иглесиас, с превелико удоволствие би облизала задника на канцлера Кол в случай, че е влюбена в него.

— И к’ви ги клатиш тук, съкровище? — любопитствува обектът на гореописаната страст.

— Току-що подадох оставката си, но междувременно, докато я чакам да мине по каналния ред, ми се прииска да припомня миналото си на инспектор и дойдох да се поразровя тук, тъй като убедеността ти в невинността на фризьора ми направи много силно впечатление.

— И откри ли нещо, скъпо дете?

— Следи от кръв в банята.

— Браво!

Влизат.

Все същата картинка: ухаещата на смърт стая, разхвърляното легло с локвата Алфредова по средата, засъхналата кръв върху мокета.

Кармен натирва еротичните си въжделения вдън пликчетата и гласува в полза на професионализма.

— Вратата е била заключена отвътре — отбелязва тя. Потвърждават го трима души, между които и обвиняемият. Прозорецът също е бил затворен и по-точно блокиран, тъй като е била включена климатичната инсталация. Ако предположим, че преди появата на двойката някой се е скрил тук, в гардероба например, възниква въпросът как е успял да се измъкне, след като е убил момичето?

Пино издава мяукащ възхрипкав смях, който бързо дегенерира в истерична кашлица.

— Да не ви е заседнала котка в гърлото? — подхвърля шеговито Кармен… К’ва-й-е-Гранде.

— Вече не, но ми останаха няколко косъма — интерпретира дословно закачката Езиковеда. — Мисля, че мога да дам отговор на въпроса ви, госпожо.

— И какъв е той?

— Елате да видите нещо…

Отвежда ги в банята.

— След посещението ни тук… — подхваща Метусалеместия…

— А! Значи вече сте идвали тук нелегално!? — възкликва негодуващо екс — полицейската шефка.

— Виж к’во, съкровище, мисля, че най-малко сега му е времето да ми ни се правиш на безсмъртна, особено кат’ се има напредвид, че вече си теглила шут на трудовата си книжка! — успокоява Александър Велики склонната да се разбуцефалствува екс — директорка.

Кармен тозчас се кротва, кръшно прихва и — поради липса на друго дърво в непосредствените околности — чуква против уроки по ярко доловимия изпод протъркания му шлиц макроцефал на Берюрие.

Пинюш застава пред капака на вентилационната шахта.

— Вчера — подхваща той — нещо смътно ме изненада при вида на този капак. Отначало не можах да определя причината, но тази сутрин, когато се събудих, изведнъж разбрах точно какво ме беше смутило. Нищо ли не забелязвате?

Кармен и Александър-Беноа внимателно оглеждат вертикалната емайлирана плака, снабдена в горния край с полагащите се зарешетени отвори, но в крайна (и начална) сметка отрицателно поклащат глава.

— В’обще! — обявява цайтнот Необятния.

Сенилствуващият умник се подсмихва в стил „Баба Яга на профсъюзно събрание“, при което върхът на носа му влиза в сношение с този на брадичката. Чиста проба полумесец в предкомативно състояние!

— Как е закрепен капакът? — пита той.

— С четири болта в четирите ъгъла — довежда Кармен до знанието на читателя и на Берю.

— Именно. Е, и?

— Какво „Е, и“?

Пино придърпва разхождащата се в близост бяла лакирана табуретка, покатерва се върху нея и посочва един от болтовете.

— Вижте! Първоначално главата на болтовете се е намирала отсам, което е и напълно логично. Следите от емайл, впрочем, недвусмислено го потвърждават. Сега обаче от тази страна стърчи връхчето им, което означава, че болтовете са били завити откъм вътрешността на вентилационната шахта!

Свръхтлъстия буквално експлодира от възхищение.

— Да му се не надяваш, бога ми! Сече му пипето кат’ бръснач, и то на тия години, когат’ наборите му открай време цинкулират в невалидни колички!

— Ще ни трябват инструменти! — заявява атрофиралият гений.

Кармен телефонира на управата и се разпорежда незабавно да й изпратят водопроводчика на хотела.

След не по-дълго от обходимото (за да не изневеряваме на словото Берюриево) изисканият по спешност трудещ се цъфва в стаята, нарамил несесера си. Пинюш му обяснява какво се очаква от него. Оказвайки се обилно интелигентен, В и К — служителят се залавя за работа и с помощта на един чук и… (Не, не е сърп. По дяволите! Не мога да се сетя за думата, но разбираш какво имам предвид, нали?) за отрицателно време измъква четирите болта от дупките им и сваля капака.

Благодарят му, позволяват му да разцелува от тяхно име поколението си, ако е снабден с такова, и представителят на пролетариата се изнася към зовящите го светли хоризонти с чувството за достойно изпълнен класов дълг.

Архивният обстойно оглежда отвора с приблизителни размери петдесет на петдесет сантиметра, след което напъхва достолепната си манерка в шахтата. Не вижда нищо, разбира се, поради което щраква запалката си и след относително кратък момент на напрежение дава заден ход, почерпвайки присъствуващите със сияйното изражение на квартален идиот, издържал изпит за правоуправление на хвърчило.

— Отвътре има стълба от заварени железни скоби, която очевидно се използува в случаите, когато се налага някакъв ремонт — обнародва той откритието си.

Берю поглежда отвора с лесно обяснимо съмнение и заявява:

— Доста тъничък трябва да е човек, за да се промуши оттук! Собственолично на мен в’обще не би ми се уредил въпросът, та ако ще и пожар да избухне в заведението!

— Човекът трябва да е жена, друже — уточнява Цезар.

— Което дава отговор и на основния проблем — заключава Кармен. — Не съществува никаква мистерия на заключената стая!

Сексдирек… пардон!… Ексдиректорката буквално вибрира от щастие в аурата на неповторимия имидж на чифта французи, титуляри на грандиозни междучатални заложби и потресаваща проницателност, фундаментални простаци безспорно, но затова пък тъпкани с прелюбопитни хрумвания като квартална градинка със съдрани презервативи. Оборудвани с паламарки за чудо и приказ, но рогоносци. Бездънно глупави на вид, но разплитащи с лекота и най-заплетената загадка като вулгарен войнишки чорап, феномени, дума да няма! Обръщат света наопаки, за да спасят любовника на жена си! Правят ти посещение на добра воля в съкровеностите в най-неочаквания момент и при най-неуместните обстоятелства, ощастливяват най-безцеремонно първата срещната и се забавляват като щури и в най-безизходните ситуации. Дълбоко в себе си тя просто обожава това, Карменситата, бидейки антиконформист по дух и матка, така да се каже!

Ето че започва да се рови в чекмеджетата и гардероба на убитата. Оглежда внимателно всяка дреха, задълбочава се върху бельото, банските, след което инвентаризира тоалетите и шлиферите. Освен това прелиства всички книги и прочие печатни издания, които се намират в стаята.

Двамата приятели я наблюдават, предусещайки положителен резултат от тараша.

И действително, след като приключва огледа, тя се настанява до тях в един ъгъл на хола и поклаща глава:

— Нещо не се връзва.

— Целите сме ушна мида — уведомява я Берю.

— Твърде малко вероятно е именно жертвата, Кончита дел Панар, да е свалила вашия приятел Алфред, да го е довела тук и да се е любила с него.

— И защо, плиз?

Кармен става, отива до шкафа и измъква купчина дамско бельо.

— Това тук пликчета на сексуална маниачка ли са според теб? Сутиен на нимфоманка? Комбинезон на лека жена?

Насочва се към гардероба и награбва две — три закачалки.

— Да сте виждали друг да носи подобни тоалети, освен някоя ряпа с неразбиваемо бетонирана ципа?

Закача дрехите на мястото им и посяга към една книга.

— А да сте виждали случайно млада жена, която забърсва на плажа първия срещнат тиквеник и го води в стаята си, да чете „Житието на света Тереза Аквиланска“?

— Скив’ ми окото! — резюмира Берюрие.

— Ти го каза!