Сан Антонио
Аржентсвински истории (13)

13
Поредно продължение

Приближават се до камиона — внушителна довоенна американска бракма в тревистозелен цвят. Оказва се заключен. Пино прилежно записва регистартционните (Берю dixit) му номера. Дебелият оглежда предния ляв ъгъл на возилото и се разплува в широка циркулярна усмивка. От щастие, радост, задоволство и други подобни зеленчуци, общонародното достояние на гордата френска нация обилно се изпотява. Дори много повече — изкарва две олимпийски дължини в собствен сос! Защото опре ли въпросът до секреции, на него винаги може да се разчита.

— Ела, Пино! — привиква шепнешком той колегата си.

— Ела да хвърлиш едно око!

Руината прибира тефтерчето си, подвързано с крокодилска кожа с гарантиран произход от развъдниците „Хермес“, забожда във вътрешния джоб на сакото си своята златна писалка и се отзовава на повика.

— ’ма погледни тук, брат’чед! — възкликва ликуващо Мастодонта. — Предницата е пълен аут! Виж само на к’ва фльонга се е усукало предното ляво колело. Калникът е отишъл на кино с one way ticket, a гумата е цъфнала така, че ако с’напъне още малко, мож’ и да върже. Освен туй по долната част на куросерията има следи от червена боя, коет’ ще рече, че си прав: братото на Хайлдегарде е цунал дървото, щот’ е бил засечен от камиона в момента, когат’ го е задминавал. Бадабумът явно се е оказал доста по-силен, отколкот’ е очаквал Хосето, щот’ мож’ да бъдеш по-убеден от сигурен, че хитлерюгенът е дънил кат’ месаршмит при Сталинград!

— Атентатът е бил доста рискован — отбелязва Цезар.

— Вярно, по пътя не минават много коли, но дори и да е имало свидетел на произшествието, би било много трудно да се установи вината на иконома. След като е забърсал Ферарито, той е продължил пътя си, макар и само на три колела и с кошмарно усукан преден мост. И щом е забелязал черния път, веднага е свил по него, за да скрие камиона. След това е излязъл на шосето, за да се прибере на автостоп, възнамерявайки да се върне по-късно с аварийна кола.

— Да им сера на семейството! — заключава Дебелия.

Пинюш изразява пълно единодушие по въпроса с една от сублимните си сенилни усмивки за празнични дни.

Връщат се при колата си, преплитайки крака из дълбоките коловози. Мамутът се ухилва:

— Обзалагам се, че кат’ разкажем на Сантантониото цялата тази история и начина, по който сме се оправили и без него, направо ш’се гръмне от яд, суперменът! Тъй де, припкаме си кат’ момченца по пътя и си разрешаваме тайна подир загадка! И ш’ти кажа, Пино, че в комбина с теб струваме много повече от някои други, взети заедно! При туй, без да се правим на безсмъртни и да си в’образяваме, че сме центърът на пъпа. Двамцата с теб, Пинюшенцио, мож’ и да не триумфираме, но затуй пък дуетфираме скромно, умерено и достойно; нищо че ти се казваш Цезар, а аз съм си такъв, к’ъвто. Тъй де, не е задължително да ми с’правиш на Далайна Лама само щот’ си установил, че бялото не е черно и че…

Пино поклаща глава и го прекъсва меко, но решително:

— Не е редно да го хулиш в негово отсъствие.

Бурна реакция от страна на Александър-Беноа:

— ’ма к’ви ги плещи тая развалина, плиз!? Аз не го хуля, просто си приказваме! Да не смяташ, че той би бил се държал по-прилично от нас, ако би бил тук? Щот’ ако го, мож’ преспокойно да ми изядеш задника, Цезаре! И то ведно със страничните ефекти!

Три часа по-късно двамата са отново в Мар дел Плата. Междувременно разговорът се е свел до две основни теми: неистовия глад на Берю и сериозните опасения на страдащия от хроничен запек Пино, че в Аржентина липсват съответните медикаменти, което би могло да доведе до фатално задръстване на отделителната му инфраструктура. Александър-Беноа обещава да спрат в първата попътна аптека, за да му купят пургативи. Думата му напомня за собствените му гастрофекални премеждия през нощта, а оттам и за спасителната купа със сметана, в резултат на което Мамута избухва в щастливия смях на човек с волни, разкрепостени черва.

Той настоява незабавно да хвърлят котва в някой ресторант, за да ударят „един-два и колкот’ се може повечко залъка“, но Пино заявява, че е много по-важно да уведомят за резултатите от следствието си Кармен от Бизе Оле-ле-К’ва-й-е-Гранде, като го уверява, че след това гладът му ще бъде още по-заслужен, а засищането несравнимо по-възвишено.

Речено-сторено. Купуват от аптеката с романтичното име „Пилар Налга и Венено“ препоръчаната им като най-ефикасна очистителна билка и се отправят към апартамента на съвместната си приятелка.

— Странно колко сме различни с теб — отбелязва Берю в асансьора. — Аз мисля единствено за ядене, а ти само за сране и все пак сме приятели…

И увенчава така формулираната дилема с грандиозна пръдня, чийто буреносен грохот дълго отеква в дълбините на асансьорната шахта, докато уханието й надълго и нашироко разяснява рецептата на великолепната la parillada, усвоена у Мигел дел Панар.

Вратата им отваря лично пременената в прелестно кимоно Кармен, която надава радостен вик при вида на двамата виртуози на сливата въобще и на нейната в частност. Очите й се изпълват със сълзи на надежда в очакване да бъде посветена в други, далеч по-съществени секрети, а връхчето на езика й затрептява като червена рибка в тиган.

Кани ги да седнат, уверява се опипом, че Берюрие не е бил скопен по време на посещението си в гъмжащата от обезмъжествен добитък Pampa, и свръхвъзбудено им доверява, че оставката й не само е била отхвърлена от министъра на вътрешните работи, но и че същият й е предложил още по-висок пост в Буенос Айрес. В светлината на което, както уточнява, размислила и решила да се срещне с фотографиралия я тъй неделикатно, и то в толкова компрометираща поза, моторизиран полицай. Затова го поканила да я посети, за да се опита да разбере какви са намеренията му, и ако се наложи, да ги осуети било с повишение, било с пари, било със свирка или други подръчни средства.

— Когато позвънихте, помислих, че е той.

Пино, който слуша с неподправен интерес, най-неочаквано пита:

— Имате фотоапарат, предполагам?

— Естествено. Защо?

— За да сразим този човек със собственото му оръжие — подсмихва се загадъчно Енигматичния.

Сержант Маноло Гонзалес се е дегизирал на цивилен, за да се отзове на поканата на началника на полицията. Изглежда напълно безобиден, момъкът: нещо средно между все още трезвен сватбар и провинциален учител по пеене, пременил се за родителска среща. Носи бял костюм, нацвъкан със съзвездия от лекета, черна риза, разкопчана до четвъртото ребро от горе на долу, и кожени сандали, през чиито вентилационни дупки прозират немитите му крака със сиво-зеления цвят на патинирана медна монета. Маноло е очевадно притеснен и дълго време съзерцава бутона на звънеца с изражението на древноегипетски кенефочистач, съзрял над главата си свещената дупка на Клеопатра. Най-сетне се престрашава и го натиска, в резултат на което се разнася кратка мелодия. Кармен отваря почти веднага и на устните й цъфва сладострастна усмивка, която е в пълен синхрон с разкопчаното й до пъпа кимоно.

— Ах! Ето го моя мъчител! — изчуруликва тя.

Сержантът уставно отдава чест и влиза. Кармен затваря вратата и превърта ключа.

— Ела, Маноло. Ела и седни тук, трябва да поговорим.

Посочва му едно дълбоко меко канапе. Той сяда. Тя също. Те се гледат. Той: гузно, смутено, свенливо, сконфузено, премигвайки на високи обороти. Тя: безстрашно, решително, непоколебимо и недвусмислено като дулото на ловджийско чифте.

— Хубава ли излезе снимката? — любопитствува сеньорита К’ва-й-е-Гранде с палаво гласче.

Маноло се опитва да преглътне адамовата си ябълка, не успява и се задоволява да асимилира няколко милилитра изтормозена слюнка.

— Покажи ми я! — заповядва Кармен. — Предполагам, че си взел един екземпляр със себе си, щом си тук?

Той измъква от джоба си една снимка и я подава на госпожа директорката си.

Тя й хвърля небрежен поглед и отбелязва:

— Светлината е недостатъчна, а и в бързината ръцете ти са се разтреперили. Така или иначе, мога да бъда разпозната, при все че е много лесно да се позова на най-обикновена прилика. Ако публикуваш тази снимка в пресата, аз, естествено, веднага ще заведа срещу теб дело за клевета и междувременно ще пошушна това — онова на неколцина юначаги от тайната полиция, които ще ти направят живота толкова черен, че ще те е страх да се прибираш сам по тъмно.

Паралелно с тези мили разяснения, тя продължава да се любува на снимката. Млъква за миг, после кокетно пропява:

— Всъщност как намираш задника ми, Маноло? Бива си го, нали?

Той кимва, или по-скоро ки-ки-ки-кимва. Проклетата адамова ябълка отново задръства вентилационната му система.

— И тъй като сме приятелчета, ще ти го покажа на живо.

Кармен сваля копринените си панталони и доразкопчава кимоното. Сетне коленичи на канапето и дава заден ход, за да съкрати дистанцията помежду им.

— Знам, че изгаряш от желание да го погалиш, Маноло. Не греша, нали?

С повторно кимване той я уверява, че е непогрешима.

— Пипни го тогава! Сграбчи го с ръчищата си!

Маноло се заема да замесва обекта на разговора с неловки спазмодични движения.

— А как е твоичкият, скъпи? Може ли да конкурира томахавката на приятелчето, което ме обработваше тогава?

И в такт с въпроса тя безстрашно атакува шлица на сержанта. Разкопчава, бръква, разравя, намира и установява наличието на интересен обем, макар и далеч под класата на Берюревия. С такт и разбиране изважда животинчето на чист въздух. Стандартен чеп на моторизиран джандар: як, жилав, мазолест, относително чист (или мръсен, все тая), професионално изкривен и с аеродинамичните показатели на „Сузуки“. Кармен отново включва на заден и внимателно се нанизва на сержанта, който влиза в действие, включващо: сумтене, пъхтене, грухтене, скимтене, междуметиране, потене и преобладаващо ротационни движения в тазобедрената зона.

Берю излиза с дебнеща стъпка от спалнята на домакинята, събува със замах всичките си видове гащи, сграбчва анакондата си с две ръце и се приближава до двойката. Кармен го закрива от партньора си.

Оборудван с директорския никои, чаровникът Пино на свой ред излиза на сцената и от разстояние, но със zoom, се заема прилежно да документира X-сцената, докато Карменситата се разразява в псевдострастни викове, за да заглуши щракането на фотоапарата и съсъка на превъртащата се лента. Архивния увековечава събитието в най-малко дузина клишета, решава, че бройката напълно ще задоволи интелектуалните нужди на идните поколения, и заявява:

— Не се преуморявайте излишно, Кармен! Аз приключих!

— Крайно време беше! — въздъхва облекчено младата жена и като превключва на първа, тутакси отчепва.

Маноло Гонзалес с ужас установява първо присъствието на Берю и на монументалния му, вибриращ под прав ъгъл личен модул на не повече от осемдесет и два сантиметра от себе си, сетне това на Пино, увесил на кокошия си врат началническия „Никон“. В същото време персоналният му полов белег, който все още не е схванал сериозността на положението, продължава носталгично да кима по адрес на зарязалите го директорски прелести.

Александър-Беноа и сие мълчаливо се реинтегрират в гащите си.

Кармен потупва сержанта по бузата.

— Доколкото ми е известно, Маноло, ти си женен и имаш три деца. Ако някой покаже току-що направените снимки на твоите шефове и на семейството ти, ще те обявят официално за заслужил мръсник на републиката. Ще те уволнят, а клетата ти жена ще се откаже от теб чрез държавен вестник.

Тя взема снимката, на която е заснета в компанията на Берю, и я напъхва в джоба на Гонзалес.

— Накрая ще те посъветвам още нещо, amigo, и то е възможно най-бързо да се отървеш от негатива и от всички позитиви, които си имал неблагоразумието да изкараш. В живота всичко се случва и никой не е застрахован срещу капризите на съдбата. Ако тази снимка попадне в чужди ръце, с теб е свършено. А сега си прибери тирбушона в гащите и се омитай! Ще те повиша в чин старшина!

Придружава го до вратата, като го държи за ръка. Все едно, че води арестант.

— Голяма работа си, душа! — комплиментира я Берю. Подпали му какалашката кат’ бенгалски огън, бога ми! Преди още да стопли за к’во по-точно и в’обще става дума, ти вече си я беше забучила в ярмомелачката! Има обаче още нещо: след тоя експертимент мандрагората ти трябва да я друса страхотен сърбеж, горкичката, особено кат’ гледам как ти заекват очичките. Тъкмо туй обсъждахме с Пино на идване. Обяснявах му с к’во удоволствие бих извъртял с теб една партия „задна прашка“. Бих бил предпочел преди това да мушна нещо, колкот’ да подсигуря експедицията откъм калории, но при тая ситуация на обстановката ще е по-добре да продължим по трасето, още повече, че на моя бойскаут му пресъхнаха топките да рапортува „Винаги готов“! По случая ш’те открехна на номера с готвачката и пощальона. Коленичи на лакти на голямата маса, ей там. Точно така! Аз пък ш’те маскирам на ония, старите панаирджийски фотоапарати, кат’ ти заметна пеньоарта на главата. Върхът! Пино, погледни тоз’ дирник на богородица! Разкошотия! Фантазия! Приказка! От „Хиляда и една нощ“! „Касамутра“ трици да яде! Как казваш? „Камасутра“? Още по-зле! Просто да му се не нагледаш на милия! Само не ми разправяй, че не са ти текнали лигите! Ш’ми удариш ли един контролен език на шахтата, докат’ насъскам ракетата с търсеща глава? Ей го, на, заора! Знаех си аз, че няма да утрае на повика на инстинктивностите си, блюдолизецът дърт! Тъй де, дивото зове! Ама виж го ти него, ш’те замоля, ако обичаш! Ще речеш, че на молитва го подкара, деденцето! Толкоз автовглъбение за едно нищо и никакво зализване — направо не е за вярване, бога ми! Уоу-у-у! Ам’ че то стана по-страшно, отколкот’ на галавечеря в Хейлисейския дворец! Внимание! Генерал Пинюшет изважда големите сребърни сервизи! Секундата на истината! Минутата на откурвението! Часът на кралската шпакла! Малка нощна музика за език и мушмула! Но к’во виждам, кат’ гледам? Два пръста в бронзовото око? Гус’ин Пино се развихря! Се настига! Се задминава! И не само! Играе й „Немирната отвертка“! „Вероломния винт“! „Побеснелия миксер“! Аз сънувам! Е ли възможно? С неговия полиартрит на дясната ръка!? С неговия ревматизъм!? С плексита му!? Само си е взел хапчетата, дивакът, не виждам друго обяснение! Ей, Пино! Надявам се, че тъй, както си я започнал, няма съвсем да ми я довършиш! К’во ли си говоря и аз на шапката!… Ей я, започна да прегрява! Това са само двата пръста, ще знаеш! Добре де, приключи я, след кат’ и без туй вече взе да дава на късо. Така поне ще идем по-бързо да хапнем! А аз ш’се опитам да складирам граф Цепелин в хангара. Да, ама не! Ш’трябва да му ударя една студена баня, за да му изключа захранването. Да не мислиш, че е лесно да го вкараш в обора в близостта на такава женска! Животът не е никак лесен, дявол го взел! Тъй де, никога не се развива така, както ти се иска!