Сан Антонио
Аржентсвински истории (19)

19
Просто продължение

Берю заключава, че няма да имат никакви затруднения с охраната на пъпкувания сополанко. Когато разбира, че животът му е в опасност, Салвадорчо буквално се втечнява от ужас, присъединявайки се с целия спектър на интимните си аромати към могъщото ухание на Пино. Ах, да можеше да го помиришеш! Ах, да можеше да го видиш как позеленява под пубертетните си пъпки, бастунолъскачът! Да го чуеш как подхваща кастанетен рецитал за млечни зъби и пломби! Той плаче, уверява, че го е страх, изисква да го съхранят от всички опасности, настоява да го заключат в блиндирана стая с най-малко два полка снайперисти, да му осигурят бронирана жилетка! Не, шлифер! Не, юрган!

На Преосвещенството започва да му писва от всички тези маймунджилъци, от цялата тази неистова смрад. Казва си, че да интерпретираш ролята на кардинал в книга на Сан Антонио явно не е като да се чешеш под сутаната, мерси! Че от страна на Господ — Бог не е никак любезно да го насади на такъв ограничен, нагъл, циничен и на всичко отгоре плодовит като хлебарка графоман! Затова решава да се чупи, като преди това любезно урежда присъствуващите с няколко резервни благословии в качеството на стратегически резерв. Така и няма да го видим повторно. Какво пък, целуни го от мое име, повече не ми е необходим!

Докато Розита дел Панар го изпровожда до вратата, Берю прави знак на Пино да стане, грабва двуметровата седалка и я обръща. И тъкмо навреме: ореолът е започнал да се трансформира в локва. Тъй де, никога не можеш да прогнозираш развитието на една диария.

— Какво ще правя? — вайка се Развалината.

— Ш’ти вземем мерките и ще изпратим прислужницата да ти купи два — три панталона и четири — пет чифта долни гащи.

При завръщането на екс — Панарица Мамута изисква да бъде запознат с „разстановката на обстановката“, както авторитетно заявява. Освен хола, апартаментът включва още пет стаи, от които четири на един ред. Най-крайната е принадлежала на блаженопочившата Кончита, следващата е свободна, сетне идва ред на най-просторната, тази на домакинята, която е свързана директно с онази на последната й копродукция с престарелия идалго. Петата наподобява по-скоро килер, снабден с малко вентилационно отвърстие; тя съседствува с кухнята и, както може би вече си се досетил, е обитавана от джуджеподобната прислужница. Стратегът се потапя в размисъл под комбинираните погледи на присъствуващите.

— Ш’се наложи да извъртим малка рокада — отсича накрая той. — Хлапето ш’се инсталира в кочината на обслугуващия персонал, аз и Пино ш’се настаним в неговата, а недоклатената ш’се паркира в стаята за гости.

В лицея Салвадор изучава френски като втори език и криво-ляво успява да схване реорганизационните разпоредби на Мастодонта.

— Трябва да ме разбереш, момчето ми: стаята на шерпата не гледа наникъде, тъй кат’ няма прозорец. През дупката, дет’ вентилира, мож’ да се провре най-много червей за стръв, а и освен туй смятам окончателно да я задръстя. В същото време в твойта стая двамцата с колегата ш’сме кат’ в почетната ложа, ако ония артисти решат да ни спретнат някое театро. Тъй че колкот’ до къщата, всичко е наред. Що се отснася до теб, до второ нареждане да не си си подал и върха на сопола навън! Ш’пуснем слух, че си се поболял. Г’жа майка ти ще свирне на вашия доктор, ще прескочи два-три пъти до аптеката и в’обще в този дух. И ще чакаме. Междубременно дядо ти Пинюш ш’се пораздуши из сектора, за да види дали някой не наблюдава сградата. Ш’ти кажа, че за такива работи дъртият има око кат’ радар! То си му е в кръвта. Засича ти от раз всеки, дет’ не му е работа да бъде там, където е. Загря ли добре за к’во става дума, шубе насрано? No куесчънс? Отлично! А сега трябва да ме осветлиш по един изключително важен момент, момче. Как сте тук, у вас, с кльопачката? Бива ли я? Щот’ за мен т’ва е безусловно условие, за да функционирам ефикасно! К’ви манджи забърква лилипутчестата? Напримерно колкот’ приказка да става? Задушен заек с доматен сос, казваш? Мъ’да, кат’ за ордьовър мож’ да мине. И още, пъпко нещастна? К’во? Говори по-силно!

Hu… Hum… Humita? Коет’ представлява к’во по-точно? Царевично пюре, лук, пиперки? И само? Виж, кат’ гарнитура към няколко по-съществени телешки пържоли, не възразявам, но в модел „натюр“ туй си е чиста проба диетична помия. Трябва да се разговорим по въпроса с мис Палечка; щом ш’си играем на дядовата ръкавичка, редно е да си избистрим гастрономическите недоразумения!

През нощта, естествено. Антиката свирепо се посира. Изживявайки Тантаналови (Сан Антонио dixit) мъки, Праотеца агонизиращо се тътрузи нагоре-надолу по своята чревна Via Dolorosa. Той събужда съкреватника си, за да го запознае със ситуацията и при необходимост и с предсмъртната си воля. Клетият Пинюш неудържимо емитира зловонни хлипове и гаргароподобни звуци, които напомнят фонограмата на дефектен анимационен филм. Същите се зараждат в стомашното му тон — студио като звънки и във висша степен мелодични междуметия, след което позаглъхват, докато следват зигзагообразната инфраструктура на червата, и в заключение се приземят с грохота на свръхзвуков самолет върху долния чаршаф на сеньорита Розита, който вече не издържа на бомбардировките. Явлението се проявява под формата било на мощен артилерийски залп, било на поредица вонящи цунами, но и в двата случая сравненията илюстрират относително бедно реалната обстановка.

Дебелият се надига от леглото и макар и полузаспал, успява да оцени напълно обективно размерите на бедствието.

— Мен ако питаш, мястото ти е в реактнимацията, брат’чед! — заявява съчувствено той. — Недопустимо е да ми се разхождаш на свобода с тоя побеснял лайномет! Ш’предупредя ма’ам госпожата.

Която очевидно е будна, тъй като под разделящата двете стаи врата се процежда светлина. Берюрие тихо почуква. Никаква реакция, затова той внимателно открехва вратата и забелязва злощастната майка на колене пред една статуя на Дева Мария. Със затворени очи и вбита между раменете глава, тя пламенно отмята молитва след молитва с помощта на дълга едрозърнеста броеница. Облечена е в копринена нощница. Най-вероятно си е чесала задника, защото ефирната дреха е не само високо запретната, но и солидно защипана между седалищните й полусфери. Така, видяна в гръб, дъртата вещица изведнъж събужда специфично любопитство у Мастодонта. Тя притежава любимия му модел дирник с формата на тиква, снежнобели бедра, пощадени от разширените вени и целулита, и талията на угоено виолончело. Разпуснатата й коса е учудващо дълга и се е напластила на меки вълни върху перваза на обекта на интереса Берюриев. Което е предостатъчно на The Big, за да обяви пълна бойна готовност в зоната на здрача!

Мамутът предпазливо изхъ — хъ — хъква. Ма’ам Розита стреснато подрипва, сконфузена, че са я изненадали насред молитвите й така, както други биха се изненадали, ако инкасаторът ги завари в разгара на композиция номер 69.

— Ш’ме прощавате, ако мож’ да м’извините — пропелтечва Александър-Беноа, — ама видях светлината и помислих, че мож’ да си разреша да си позволя…

— Синът ми! — писва злочестата сеньора.

— Не! Не! — успокоява я Хипопотаместия. — Откъм там всичко е наред. Става дума за моя колега, който е болен.

Странно, но разбирателството е пълно, въпреки че всеки се изразява на матерния си език.

Берю я запознава подробно с аферата „yerba mate“, което в комбинация с локалната месно — брашнена кухня съсипва катастрофално интериора на това деликатно създание, привикнало към несравнимо по-дискретни ястия.

Розитата е добра. Милозлива. Щедра дори в нещастието си. Обявява, че ще инструктира хипофизната да подмени незабавно чаршафите. Уверява го, че е излишно да алармират „Бърза помощ“, тъй като разполага с всички необходими медикаменти, способни да контрират дори високосните диарични пристъпи. Две хапчета, и край с „неприятностите“! Тя все още не си е дала сметка за запретнатата нощница и залостената в задника й коприна и Ненаситния просто не може да й се нагледа.

В анфас гледката също не е от най-скръбните. Тъй като най-малко една трета от нощницата й е втъкната в упоменатото злачно и спокойно място, поничката й — всъщност козунакът, за да бъдем по-точни! — се обрисува под финия плат с яснотата на северно сияние над Екватора. Представи си какво въздействие оказва гледката на Бермудския триъгълник Розитов върху Александър-Беноа, върху този изтънчен любител на мидите, стридите, мушмулите, сливите, телешкото задушено и всички frutti di mare от междучатално естество! Освен това „ма’ам г’жа сеньората“ е така залесена под пъпа, че да ти увехне Булонският лес от завист! Перуката на Нефертити, бога ми! Брадата на Синята брада! „Дивото зове“, и при това зове така, че Първичния се опървява от воле по метричната система! Само че не смее, горкият! Не дръзва да разчекне току — така една дама в ефективен траур! Тъй де, само съвършен дръвник би си позволил да го надърви в присъствието на една толкова блага и не по-малко честива овца божия, която живее и блее не по Гринуич, а по Евангелието на Матея!

Двамата маркират кратко интермецо, задълбочени в терзаещите ги по съвършено различни поводи тревожни мисли. И ето че изведнъж се случва нещо ново, неочаквано: Розита, която до този момент е поддържала визуален контакт единствено с интелигентната физиономия на събеседника си, премества поглед един метър по-надолу. И какво следва, мислиш? Електрошок от седма степен по скалата на Рихтер, ето какво следва, за да не ти изгорят бушоните от много мислене! Бидейки лишен от пижама, Александър-Беноа спи по мрежестия си потник и своя прословут слип, с чиито технически параметри и най-вече свръхразтегливост съм те запознавал неведнъж. Той се е обезформил и отпуснал до такава степен, че се е отказал да изпълнява ролята на усмирителна риза спрямо колосалния пакет на приносителя си! И тъй като близостта на Розитата неистово възбужда Берю, личният му Курбачов вече е приключил с перестройката и се е изопнал в цял ръст на президиума, за да събере овациите на публиката!

Ма’ам дел Панар се втрещява от изумление. Но тъй като всеки път опираме до този момент, нямам никакво намерение да си измъчвам потните жлези, за да ти описвам отново стъписването на една богобоязлива дама, изпаднала пред монументалния орган в положението на ирландски сетер пред лисича дупка. Тя почервенява, побелява, повиолетява, позеленява, посинява и накрая, за по-голямо разнообразие, прежълтява. Устата й зейва, ноздрите на туканообразния й нос блокират, очите й се разиграват като номерираните топки в сферата при тегленето на месечния тираж на лотарията и — представяш ли си, бароне? — дори ушите й се разтреперват.

Виждайки я, че залита, пребледняла повече и от нощницата си, Берю се втурва към нея и я поема в бутовидните си ръчища.

— Ш’припадате ли, маркизо? — избъбря той притеснено.

Сетне я просва напреки на леглото и започва да я уговаря, потупвайки я нежно по бузите:

— Излишно е да ми се обезсъзнавате, котенце! Няма нищо страшно. Докат’ съм тук, вашият копелдак мож’ да спи спокойно и връз двете си уши, честна берюриевска! Ох! ’ма тя взе, че наистина рипна оттатък бариерата, миличката! Господи, к’ъв разкош! То не е задник, а фойерверк! То не са кълки, а фантазия! То не е пъп, а приказка! То не са вимета, а песен! Да й се не надяваш на анатомията на тая крава! Ако си рендоса малко клюна и направи оборка на брадавиците, би била станала почти бютифул, бога ми! По дяволите! Я докат’ е още в дрейф, да хвърля едно око на пандишпанчето й, че после не се знае знае ли се! Хайде, пиленце! Дай да попроветрим магазията, че покрай таз Библия нищо чудно да ти мухляса стоката. М-м-м? Точно както и предполагах! Пресвети Боже! Ама погледни ги тия дебри, плиз! В сравнение с градинката на ма’ам Булонският лес си е жив лунен пейзаж! Ам’че то комбайн ш’ми трябва, за да се докопам до пещерата на Али Баба! Виждал съм ги к’ви ли не, ама чак такава ливада, никога! Че и черна, че и лъскава, че и мека! Същински матрак! Да се тръшнеш отгоре му и повече да не станеш! Чакай, дарлинг, да ти посреша молюската. Хм-м-м! Че къде ли ш’се е дянала, бупичката? Ку-ку! А! Ей я, душката! Намерих те! Намерих те! Пу за мен! Ох! Да ти имам палачинката, baby! Ам’че то с нея сателитна телевизия мож’ да си ловиш! Пък и откъм аромат го докарва, палавницата! Тъй де, толкоз години е отлежавала във формалин покрай молитвите на ма’ам, горкичката! Хайде сега да й врътнем една шпакличка, за да я приведем в кондикция. Ей тъй, само по мантинелата, колкот’ да й светнат очичките! Хм!… Тръпка ли я раздруса, или на мен тъй ми се стори? Мъ’да! Никакво съмнение! Размърда се, съкровището! Коет’ ще рече, че макар и путсъзнателно, щастието вече я е подгонило. И как не: след толкоз години блокада на путканката едно езиче в стил „Прекрасният принц“ не само ш’ти разшава пагона^[1], но и с хастара наопаки ш’ти го обърне! Досущ кат’ в реактнимацията, бога ми! Все едно да правиш изкуствено дишане на Свети Петър. Басирам се, че ей сегинка ш’развърти бетонобъркачката, при туй без в’обще изобщо да се усети! Видя ли? К’во ти рекох? Природата си е природа и не само! Вари я, печи я, в буркан я затваряй, ако щеш, тя си знае нейното! Ей я на — ма’ам сеньората топна среден пръст в тенджерата! Вярно, все още мижи, но туй не й пречи да си гъделичка инстинктивностите. К’во пък? Такъв е животът! И би било тъпо да му с’опъваш. Ам’че тя била на границата на лимита, мамката на Салвадорето! Още малко, и току-виж, подписала портокол за ликвикдация на скъпоценностите си, дулцинейката! А сега? Сега няма друг начин да й запреш екстаза, освен да й дръпнеш шалтера! Ма’ам г’жата се настройва за часа на истината! И на Истинския прочее! Хубаво ще е да зарежеш тая броеница, съкровище, че кат’ те гледам как си гнявиш зелката, кат’ нищо мож’ да си докараш някоя трудова авария в котелното. Е, душа, край на мъките! Милостивият Господ-Бог и вси светии ти отпускат а very great момент с най-добрия приятел на жената. Моля всички да заемат местата си и да затегнат предпазните колани, както е казал поетът! Поеми дълбоко дъх, пиленце, задръж и остави грижата за всичките си грижи на мистър Number One. Отваряй вратата и не се бой, билетите са у мен! Кат’ за начало — леко шомполиране за загрявка на инвентара… Хм-м-м-м!… Я го как се разрипа, палавникът! По-нежно, момче, че да не объркаме цола! Ако не знаеш, ш’те открехна, че най-важна е атмосферата… Предразпутлагането… Доверието… Онова, взаимното… У-у-уйдобството-о-о!… Засечи хубаво топографията, мисис, че да не посеем компаса, кат’ минем звуковата бариера!… И не ми се прави повече на припаднала, ш’те замоля плиз. Излез в съзнание, ако обичаш, защото къде отиваме, ако нямаме смелост да се сбутаме със суровата действителност, питам? Опре ли работата до ти-ри-лим-пом-пом, задникът не признава траур, ако ще и да е общонационален! И като така… Go!

В този решителен момент на вратата се появява лилипутчестата прислужница, за да уведоми сеньората, че сеньор болният е преоблечен, че под чаршафа му е монтирано съответното непромокаемо покритие, че стаята е надлежно дезодорирана и че са му връчени антидиарични хапчета последен модел. Тя прекъсва рапорта си насред дума, забелязвайки необичайно бавните жестикулации на работодателката си. И тъй като в родата й девствеността се предава по наследство от майка на дъщеря, стига до извода, че се касае за упражнение, развиващо коремните мускули.

Което, в известен смисъл, е доста логично като заключение.