Михаил Лъкатник
Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко (16) (Фантастична повест в две части, с две въведения и две заключения)

Четиринадесета глава
Дом на много улици

Из целия път Живко и Билянка разпитваха момчето за училището. То беше много словоохотливо и непрекъснато говореше, като с удоволствие отговаряше на въпросите им. Нашите приятели научиха изумителни неща за реда в дармаданското училище.

Там най-високата бележка била двойката. Имаш ли по всички предмети двойки — получаваш грамота и те обявяват за отличник двойкар. Живко и особено Билянка завидяха на малките дармаданчета за тяхното училище. За двамата близнаци беше много по-лесно да получат двойка по какъвто и да било предмет, отколкото шестица.

Момчето изпитваше голямо удоволствие от возенето в леглото. То непрекъснато въртеше глава и от това ходилото на вълнения чорап, който бе навлякло на главата си, постоянно се мяташе насам-натам. На Живко не му беше много приятно да гледа тоя чорап, но нямаше как. Той си представи, че ако лежиградци имаха същия обичай както дармаданци — да носят чорапите си вместо шапки, — сигурно щяха да се задушат от… Вие се сещате от какво! Защото с техния мързел сигурно никога нямаше да си перат чорапа шапка.

— Много ви е лошо возилото! — възкликна по едно време момчето и радостно запляска с ръце.

Живко и Билянка за малко не се обидиха от тия негови думи. Те смятаха, че по-хубаво превозно средство от тяхното вълшебно легло не може да съществува на света. Но и двамата навреме се сетиха, че „много лошо“, според дармаданския език, значеше „много хубаво“, и затова не му възразиха.

— Можеш да не си пътуваш с него, където не си искаш! — продължи момчето, а Живко и Билянка вече превеждаха неговите думи на ума си:

„Можеш да си пътуваш с него, където си искаш.“

По едно време момчето се обърна към Всичкомога и го помоли да направи нещо вълшебно. Всичкомога изпълни желанието му. Той издигна момчето високо във въздуха, превъртя го два-три пъти и отново го постави на мястото му, без при това да си помръдне пръста. Момчето изпадна в неописуем възторг.

— Признавам те за най-добрата вълшебничка на света! — рече то. — Никога не съм виждал такава вълшебничка. Ако дойдеш да живееш у нас, ще те храня всеки ден със захар. Нали вълшебничките много обичат да ядат захар!…

Вълшебникът Всичкомога му благодари за поканата.

Момчето искаше в замяна на захарта само едно от него: да направи така, че когато го изпитват, винаги да получава двойки и да няма никога нито една шестица.

От това негово желание Живко и Билянка разбраха, че децата навсякъде са еднакви. Даже и в Дармадан те искаха да получават хубави бележки, без да се трудят. Нали и на двамата близнаци мечтата беше същата? Нали, защото ги мързеше да работят, тръгнаха на това пътешествие?

— Вече не наближаваме нашата къща — каза момчето. — Ето я, хе там, дето си лежи в дворчето.

Живко и Билянка погледнаха нататък. Пръстът на момчето сочеше една къщурка, която наистина беше легнала на земята. Тя никак не се срамуваше от това си положение, защото много къщи наоколо бяха в същата поза.

— Нашата къща е на много улици — пак каза момчето.

И това беше самата истина. Къщата лежеше на такова място, че затваряше най-малко шест улици. Камионите стигаха до нея и чак тогава на шофьорите ставаше ясно, че не могат да продължат по-нататък, даваха заден ход и се връщаха.

— Че как си получавате писмата? — запита Билянка. — Вашата къща няма номер и не е известно на коя улица се намира.

— Много лесно! — отговори момчето. — Раздавачът обикаля целия град, пита във всяка къща и след един месец стига до нашата къща. А щом стигне дотук, веднага ни намира.

— Наистина веднага! — възхити се Живко. — Само след един месец.

Момчето скочи от леглото и отвори широко портата.

— Нямаше нужда — каза Всичкомога. — Ние можехме да минем и над портата.

Всичкомога спря леглото в единия край на двора. Билянка и Живко слязоха и приближиха до къщичката. Живко я огледа и каза:

— Че това е къща, къща е. Съмнение няма. Само как не я е срам да лежи на гърба си? Как се влиза в нея?

— О, много лесно! — извика момчето. — Покатерваш се по стената, изпълзяваш на горната страна, отваряш вратата и скачаш вътре.

Докато говореше това, то наистина се покатери по стената и след малко изчезна в къщата.

— Виждаш ли какви удобни къщи имат дармаданци? — каза Живко на Билянка. — Архитектите им са майстори, няма що да се каже. Ако татко построи такава къща в нашия град, на другия ден сигурно ще го уволнят…

Скоро момчето изнесе от къщурката маса и столове. То постави масата сред двора с краката нагоре.

— Ама чакай! — спря го Билянка. — Защо поставяш масата с краката нагоре?

— Така е по-удобно — отвърна момчето.

— Много е удобно — рече иронично Живко. — А столовете?

Момчето обърна и столовете с краката нагоре.

— Ето така! — показа им то, като се настани между краката на единия стол. — Сядаш си така и си просто като в люлка.

— Хм, хубава люлка — рече подигравателно Живко. — Само че аз ще седна другояче.

Той изправи стола, постави го на краката му и седна на него така, както сядат всички хора. Същото направи и Билянка. Тя не повярва, че „люлката“, в която седи момчето, е много удобна.

— Вие сигурно сте гладни — каза момчето. — Само че аз нямам с какво да ви нагостя. Баба и дядо още не са се върнали от пазара. Като дойдат, все ще се намери нещо за хапване…

— Не се тревожи толкова! — успокои го Живко. — Че сме гладни, гладни сме, но не толкова много. Ще почакаме баба ти и дядо ти.

— Татко и майка нямаш ли? — попита Билянка.

— Имам, но те живеят на село — отговори момчето. — А аз съм тука при баба и дядо, защото в село няма училище.

Из двора се разхождаха кокошки и един пъстър петел. Една черна котка се излежаваше на припек. В буренаците жужаха пчели и събираха мед от пъстрите цветчета.

Някъде наблизо, по една от многото улици, на които се намираше къщичката, се чу скрибуцане на волска кола. Момчето скочи:

— Баба и дядо се връщат. Чакайте да затворя портата, за да не влязат.

— Иска да каже, че ще отвори портата, за да влязат — преведе Живко. — Сега ми се струва, че ще видим най-голямото чудо!

И наистина… Но за това чудо и за още някои други чудеса ще ви разкажа в следващата глава.