Михаил Лъкатник
Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко (22) (Фантастична повест в две части, с две въведения и две заключения)

Още едно заключение

Каквото казах за въведението в началото на книгата си, това ще ви кажа и сега за заключението, което преди малко прочетохте. То си стоеше в края на „Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко“, излезли през 1960 година. И тъй като оттогава изтече много време, трябва да добавя още някои работи.

1. Живко и Билянка сега са студенти. И не се занимават с разни тинтири-минтири, ами здравата учат.

2. Живко следва за инженер-физик и не знам какво си още. Преди известно време беше при мене и ми разказа, че работи върху едно много важно изобретение. Иска да създаде вълшебно легло, съвсем нов модел, с което да можеш да си летиш, ей така, когато ти скимне. Събудиш се сутрин в него, натиснеш едно копче, завъртиш една ръчка и си правиш сутрешна разходка. После се връщаш и си гледаш работата. Каза, че като го направи, първия модел ще подари на мене, да мога с него да си ходя на риболов, когато си искам. (Понеже все за Живко и Билянка ви разказвах, не остана време да ви кажа, че аз много обичам да ходя на риболов. Имам си пръчка, въдици, макара, купувам си стръв. Много риби не хващам, но много често ходя. Все някога ще ми се усмихне щастието и аз ще хвана някоя голяма, много голяма риба и ще се фотографирам с нея за спомен.)

3. Билянка следва за учителка. Тя казва, че много добре помни каква е била като малка и как Всичкомога й е помогнал да стане трудолюбива. Затова иска да учи децата, да им показва правия път — да бъде, така да се каже, помощничка на Всичкомога. Аз я поздравявам за нейния избор. Право си е момичето. Всичкомога наистина всичко може, но колкото и да може, едва ли ще може да помогне на всички деца да тръгнат в правия път.

4. И още… Хайде да не приказвам толкова много, че книгата ще стане много дебела, а и аз, като вас, никак не обичам дебелите книги. То, който си има ум да разбира, и от тънката книжка ще разбере каквото трябва да разбере. Така де. Няма да стоим цял ден и да си бъбрем разни приказки. Да не сме деца от предучилищна възраст?