Михаил Лъкатник
Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко (11) (Фантастична повест в две части, с две въведения и две заключения)

Девета глава
Ресторант „Гладенстой“

Да, Билянка не сподели радостта на Живко и имаше защо. Тя бе прочела фирмата на ресторанта.

— Прочети, прочети — каза тя на Живко, — и тогава се радвай!

Живко засрича на глас:

— Рес-то-рант „Гла-ден-стой“!… Хм — смънка той, — наистина малко чудновато заглавие за едно заведение, в което човек смята да намери топла питателна храна.

— Всички работи в твоя Лежиград са такива — скара се Билянка на Живко.

— Чакай де! Защо да е моят Лежиград? — взе да се оправдава момчето.

— Твой е, защото зарад тебе сме тука. Ако ти не беше такъв лежачко, нямаше сега да се шляем по улиците на Лежиград и да търсим ресторант… А тук щом пише „Гладенстой“, значи, че гладни ще си останем.

— Не бързай толкова със заключенията си. Нека най-напред проверим!

В спора се намеси и Всичкомога:

— Ти не се отчайвай, Билянке! В друг един град имаше пивница „Васил Левски“, а знае се, че Васил Левски никога не е пиел. Така че твърде е възможно и в ресторант „Гладенстой“ да ни нахранят.

— Ама разбира се — хвана се за думите на вълшебника Живко. — Защо трябва да обръщаме внимание на някаква глупава фирма? И нека не умуваме, ами да влезем в тоя ресторант.

Билянка тръгна неохотно след тях.

Ресторантът приличаше на много други ресторанти. Покривките му бяха мръсни, непрани от много време. Рояци мухи се въртяха под лампите и се гонеха по стъклата. В солниците нямаше сол, а в шишенцата с оцет се червенееше някаква утайка.

— Ето, да седнем тук! — посочи Живко една маса с малко по-чиста покривка. — Близо е до прозореца.

— Да седнем! — каза Билянка. — А дали ще е до прозореца никак не ме интересува. И без това гледката по улиците на Лежиград не е много възхитителна. Важното е да се нахраним.

И тримата се огледаха за келнера и чак сега видяха, че по масите, захлупили глави върху сгънатите си ръце, спяха хора. Никой не ядеше и никакъв келнер не се мяркаше наблизо.

Живко взе празната солница и почука с нея върху масата. Никой не се отзова на това почукване Живко почука втори път. Пак никой. Тогава започна да чука по-упорито.

— Ало, келнер! — завика той.

— Какъв ти келнер? — рече Билянка. — Не виждаш ли, че всички спят? И келнерът, и гражданите… Хъркат ли, хъркат. За пръв път чувам в ресторант такава музика.

Живко удари още по-силно солницата о масата и извика, колкото му глас държи:

— Ало, няма ли келнер в тоя ресторант?

Едва сега от един ъгъл се надигна някакъв човек. Той беше с мръсна престилка, която преди много години е имала бял цвят. Но келнерът не отиде при тях, а от мястото си замърмори:

— Ех, пък и вие. За първи път ли влизате в ресторант „Гладенстой“? Какво сте се разчукали? Ама че нахални хора има по света…

— Искаме да ядем! — каза Живко.

— Искате, ама няма! — спокойно отвърна келнерът.

— Как няма? Защо няма? Къде е готвачът? — изреди въпросите си Живко.

— Готвачът спи! — отговори само на последния му въпрос келнерът.

— Има си хас да не спи, когато целият Лежиград прави същото — забеляза Билянка.

— Я да идем в кухнята да го събудим! — предложи Всичкомога.

— Вървете, ако си нямате работа — измърмори келнерът, — и повече не ме закачайте!

Той отново положи глава върху масата и тутакси захърка.

Нашите пътешественици се отправиха към кухнята. Там, върху самата печка за готвене, лежеше готвачът. Той също хъркаше и от време на време пуфкаше през носа си, а от това паяжината над главата му ту се издуваше нагоре като парашут, ту падаше надолу и го гъделичкаше по носа.

— Ето ви го и готвача! — каза заядливо Билянка.

Живко го хвана за рамото, разтърси го и извика в ухото му:

— Хей, готвачо, събуди се!

Готвачът поотвори очи, но не стана, а само изпуфтя:

— Какво има?

— Там е работата, че нищо няма. Ти ли си готвачът на ресторант „Гладенстой“? — попита Всичкомога.

Готвачът се понадигна и се тупна по гърдите:

— Разбира се. Не знаете ли? Аз съм най-прочутият готвач в света. В целия Лежиград знаят за мене.

И за изненада на тримата пътешественици готвачът на ресторант „Гладенстой“ запя.

„Хубав град,

славен град

е нашият Лежиград.

Все лежим,

все си спим

туй е нашият режим!

В ресторант

«Гладенстой»

с посетители безброй

готвя аз

лют гулаш

във годината веднъж!“

Щом завърши своята песен, готвачът отново се изтегна върху печката.

— Разбрахте ли сега кой съм аз? — не без гордост изрече той.

— Разбрахме — отвърна му Всичкомога, — но това не ще ни нахрани.

— Ама вие, за да ви нахраня ли, ме събудихте? Наивници! Я си вървете, че както се уморих от песента, един месец ще спя непробудно. И запомнете едно: в целия Лежиград няма да намерите човек, който би могъл да ви се похвали, че се е нахранил при готвача на ресторант „Гладенстой“. Лека нощ!

Готвачът наистина заспа веднага и повече не им обърна никакво внимание.

— Какво да го правим? — попита Живко.

— Остави го! — каза Всичкомога. — Ясно е, че той не ще ни нахрани. Ами я да видим какво има в тия тенджери на масата.

Билянка отхлупи капака на едната и тозчас го изтърва на земята. От тенджерата изскочи плъх, голям колкото котарак, със засукани мустаци и дълга опашка.

— Ох, мишка! Каква голяма мишка! — извика момичето. — Да бягаме, Живко!

Двамата хукнаха навън. Всичкомога ги последва. Едва като седна на леглото, Билянка се посъвзе малко от уплахата. Трябва да ви кажа, че тя много се страхуваше от мишките и никак не ги обичаше. В къщи веднаж зарад една мишка се покачи на масата и стоя там цели четири часа, докато се върна майка й.

— Не искам повече да стоя в тоя лентяйски град, Всичкомога! — каза Живко. — Тука ще изпукаме от глад.

— Е, щом не ви се стои повече тука, да изчезваме! — каза Всичкомога. — Аз все си мислех, че може би ще се намери някъде някое местенце и за нас да се поизтегнем. Така, на меко и на сянка…

Живко погледна към него малко сконфузено, защото, ако си спомняте, той именно беше тоя, който търсеше местенце за изтягане.

Всичкомога отскубна един косъм от брадата си, изрече вълшебните думи и леглото се издигна високо-високо в небето.

Долу някъде остана хъркащият град Лежиград с хилядите свои ленивци и със славния си ресторант „Гладенстой“…