Михаил Лъкатник
Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко (13) (Фантастична повест в две части, с две въведения и две заключения)

Единадесета глава
Град Дармадан

Между нас казано, на Живко повече не му се пътуваше. Макар че си хапна топла питка и сиренце, макар че вече беше заситен, много му се щеше да се приберат у дома. Той дори се зарече в себе си, че ако се върнат, ще се заеме сериозно с уроците и благополучно ще завърши третия срок. Зарече се, че няма повече да лентяйствува, а ще помага на майка си у дома и за да бъде бодър и здрав, всяка сутрин ще става рано, ще прави гимнастика и ще се мие със студена вода. За него стана ясно, че с лентяйство доникъде няма да стигне, и никак не му се искаше да прилича на лежиградци.

Да, Живко искаше да се върнат у дома. Не, той силно мечтаеше за дома. Затова каза:

— Е, Всичкомога, не е ли време да се прибираме? Татко и мама сигурно ни очакват… Аз отдавна не съм ходил на гости при двете баби, а те и двете имат много хубаво сладко от кайсии с ядки вътре. И… освен това трябва да се готвя за края на срока. Искам достойно да се представя пред учителите, а не да се червя с незнанието си…

При тия Живкови думи Билянка зяпна като гръмната. Тя не можеше да повярва, че брат й сам изявява желание да учи, и то не само да учи, но и „достойно да се представи пред учителите си“.

— Невероятно! — промълви тя. — Живко иска да учи. За пръв път чувам такива думи от неговите уста. Да не би да кажеш, че вече няма да лентяйствуваш?

— Не обичам заядливите деца! — стрелна я с поглед Живко. — Казах това, което мисля, а колкото до лентяйствуването — времето, което е пред нас, ще покаже. Аз не смятам, че има голяма разлика между някой си Ленивко и някоя си Разпилянка.

— За мене ли загатваш? — попита Билянка.

— Може би и за тебе…

Билянка вероятно щеше да му даде да разбере, но в този момент вълшебното легло започна да кръжи над някакъв нов, непознат град. Живко пак запита Всичкомога:

— Няма ли да си ходим?

— Но нали ти сам пожела да се махнеш от вашия дом?

— Пожелах, ама разбрах, че съм сгрешил…

Но Билянка се развика:

— Гледайте, гледайте! Под нас има нов град!

— Видяхме го тоя нов град! Кой знае какъв ще е пък той.

— Град като град! — отвърна Билянка. — Може би тука никой нищо не подрежда и хората си живеят радостни и щастливи, без никакви грижи.

— Мислиш ли, че ще е много хубаво така? — попива я недоверчиво Живко.

— О, прекрасно ще бъде.

— И аз мислех, че в Лежиград ще бъде прекрасно, но ти видя какво беше — отговори Живко.

Билянка му се присмя:

— Ха, Лежиград! Там хората са лентяи и нищо не работят.

Но Живко упорствуваше:

— А тия, дето си пилеят нещата и нищо не подреждат, да не би да са по-добри? И те са лентяи и мързеливци.

— Глупости! — възрази Билянка. — Как лентяи и мързеливци? Те просто не искат да си губят времето за празни работи.

— А ти за празна работа ли смяташ да знаеш къде ти е учебникът по география? Колко време ще изгубиш да го търсиш? Нали преди малко се разправяхме за това? — каза Живко.

— Но защо трябва да мислиш за такива дребни неща? — попита Билянка. — Човек трябва да се занимава с наука, с изкуство, с изобретения.

— Хайде де! Ами такъв разпилянко как ще изобретява, как ще създава изкуство? — отговори Живко. — Та той няма да знае къде му са нещата, които му трябват за работа.

— У, че си твърдоглав! — упорствуваше Билянка. — С тебе човек не може да се разбере… Кой е този град, Всичкомога? Ще се отбием ли в него?

В това време леглото намали скоростта си и плавно кацна на шосето, което водеше към града. То не беше шосе като шосе, ами някаква бъркотия от камъни и криви паважни блокчета.

— Кой е градът, ще видим сега — каза Всичкомога. — Нека потърсим табелата с името му.

— Не виждам никаква табела! — забеляза Живко.

— Как не виждаш? Погледни вляво!

Живко погледна вляво.

— Там виждам два кола, които стърчат нагоре… Аха, и табела има, но тя е на земята. И защо на тоя град табелата е вляво? Нали всички пътни знаци се поставят вдясно?

— Е, тука може би редът е такъв! — усмихна се Всичкомога.

— Тоя ред ми мирише на безредие — отвърна Живко. — Първо — шосето им съвсем не е шосе, а кой знае какво, второ — табелата им е с коловете нагоре, трето — тая табела е поставена вляво, четвърто — как ли ще се казва тоя град?

— Приближи се и прочети! — каза Всичкомога.

Живко и Билянка приближиха и прочетоха гласно:

— Град Дармадан!

— Дармадан! — прошепна на себе си Живко. — Къде съм чувал тая дума? Какво значеше тя?… И тоя град липсва в географската карта.

— Ти все търсиш нещо да се заядеш! — извика Билянка. — Няма какво да се бавим, ами да вървим в град Дармадан. Там сигурно всичко е много хубаво. Дармадан! Виж какво поетично име! А не като твоя Лежиград.

— Казах ти да не ме задяваш повече с тоя Лежиград. А какъв е Дармадан, предполагам, че ще видим след малко. Ето Всичкомога идва при нас с леглото.

— Е, какво? Ще вървим ли в град Дармадан? — запита вълшебникът. — Или наистина искате да се връщате в къщи?

— В Дармадан, в Дармадан! — развика се Билянка. — Аз искам да видя тоя град.

— Е, добре тогава. Качвайте се в леглото!

Живко и Билянка се настаниха в леглото. Без да издава някакъв шум, то се понесе над разнебитеното шосе към града. Но щом видяха първите къщи, Живко ахна от почуда.