Михаил Лъкатник
Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко (2) (Фантастична повест в две части, с две въведения и две заключения)

Още едно въведение, наложено по задължение

Очаквате вероятно да започна, но аз не започвам, въпреки че обещах. Някои работи ме накараха да напиша още едно въведение. Вие не знаете, но аз ще ви кажа, че тая книга излиза за втори път. Онова въведение, дето го четохте преди малко, беше към първото издание. Тогава моята повест след думите: „И така, започвам!“, наистина започваше с: „Част първа. Глава първа. Запознаване с главните герои.“ Но сега ще почакате малко.

Първите момчета и момичета, които са чели за Билянка Разпилянка и Живко Ленивко, сега са ваши батковци. Някои от тях са студенти, други — войници, трети работят по фабрики и заводи, а четвърти пишат по-хубави книги от моите. Какво да се прави, такъв е редът: вие растете — аз старея, вие идвате, а аз, макар че не бързам, трябва да си отивам.

Та тази книжка излезе през 1960 година и затова отдавна се е свършила. Но изглежда че в някои библиотеки все още я има запазена, защото аз често получавам в къщи писма от ваши връстници. Какво ми пишат ли? Различни неща, но най-много ми пишат за… Чакайте малко, че някой звъни на вратата. Ще отида да видя кой е, а вие през това време позяпайте малко през прозореца, за да видите какво става навън, че както сме се разприказвали с вас, може да изпуснете нещо важно. Аз ей сега ще се върна…

* * *

Ето ме! Кой беше ли? Раздавачът. За писма приказвахме с вас, и той писмо ми донесе. Иди после, че не вярвай в чудеса. Откъде ще знае раздавачът, че точно в този момент ми трябва писмо, за да ви отговаря на въпроса какво ми пишат децата. Не знае, ама на̀ — донесе го. Хайде тогава да го прочетем заедно.

„Скъпи другарю писател!

Ние прочетохме Вашата книжка за невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко и много ни хареса. Голям хитрец сте Вие. Уж разказвате за Билянка Разпилянка и Живко Ленивко, а си правите майтап (шега — бележка на автора) с нашите разпилянки и ленивковци. Имаме си ги много такива. Дано, след като прочетоха книгата Ви, си вземат бележка. Само че Вие много меко описвате техните слабости. Обичате си ги, изглежда или ги жалите…

А такива градове, като Дармадан и Лежиград, няма. Измислили сте си ги сигурно. Но нищо. Книгата и така е добра. Напишете и други такива. Само описвайте нашите слабости по-остро, по-смело, по-силно! Не ни жалете, не ни прощавайте!

За пионерите от V «Ъ» клас на 3769-то училище

Пенчо Пилешков, председател на отряда.“

Това е. Ето какви неща ми пишат. Сега ще трябва да отговарям на другаря Пилешков, защото иначе ще каже, че не съм отзивчив към вълненията на пионерите, а може и против книгата ми да изнесе доклад. Ще трябва да му кажа, че наистина си обичам Билянка и Живко. Че как да не ги обичам? Ако не бяха те, щях ли да напиша тая фантастична повест? Откъде щях да измисля такива герои?

А колкото до Дармадан и Лежиград — вярно е това, което пише Пенчо Пилешков. Няма такива градове. Но я си представете, че се навъдят повече разпилянки и ленивковци! Какво ще стане тогава? Нали те сами ще си създадат градове като Дармадан и Лежиград? И ще си живеят там спокойно и безгрижно. А може и нашите градове да обърнат с главата надолу или в места само за лентяйство. Виж, че и държава поискали да си създадат…

А колкото за прощаването, няма да послушам Пенчо. Ще ви прощавам. Чак пък толкова не сте лоши. Даже никак не сте лоши. Ех, понякога правите дребни грешки, но за всяка грешка има и прошка. А да не мислите, че и аз, и татковците ви, и майките ви са без грешки? И на нас ни се случва понякога да се чувствуваме виновни, и нас ни мъмрят, и ние имаме нужда от прошка. Та нали за такива като нас всяка седмица излиза вестник „Стършел“, който е два пъти по-голям от вестник „Септемврийче“ и пише за такива чичковци и лелки, дето са объркали важни работи.

Но какво да се прави? Живи хора сме, а не измислени ангелчета и си имаме човешки слабости. Добре е да си ги знаем, да не се сърдим, като ни ги посочват, и сами да се борим с тях.

Това е. Сега вече започвам!