Михаил Лъкатник
Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко (21) (Фантастична повест в две части, с две въведения и две заключения)

Заключение

И така, млади читатели, дойде ред до заключението. Естествено, щом книгата има въведение, трябва да има и заключение. Иначе се нарушава редът, а както вярвам, сте разбрали вече, аз написах цялата тая книжка, за да ви докажа, че в света трябва да има някакъв ред. Не може всеки да прави каквото си иска.

Моите герои и досега са живи и здрави. Билянка учи и помага на майка си. Живко също учи и също помага на майка си.

Вълшебникът Всичкомога развежда други деца да Лежиград и Дармадан. Аз все още го срещам ту в някоя приказка, ту в някоя детска пиеска.

Живко и Билянка малко са поизраснали. Но Всичкомога си е същият. Вие сигурно знаете, че вълшебниците не растат. Те си стоят все на една възраст. Нали са вълшебници. Никой не ги помни да са били някога малки деца, но и никой няма да каже, че са много остарели.

Свършвам книжката си, като смятам, че всичко в нея ви е ясно. Но ако намирате, че нещо съм пропуснал, нещо съм забравил или пък сгрешил, пишете ми. Пишете ми, без да се срамувате от правописните грешки, които ще направите, на адрес:

София

улица „Янко Софийски войвода“ №15

за Михаил Лъкатник

За всяко писмо ще ви бъда много, много благодарен.

Довиждане.