Михаил Лъкатник
Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко (14) (Фантастична повест в две части, с две въведения и две заключения)

Дванадесета глава
Когато не се спазва правилникът за движение

И как да не ахнеш! Къщите бяха разхвърляни като бобени зърна, най-безразборно. Сякаш някой ги бе носил в торба и както си вървял, бъркал с ръка, вадил и хвърлял къща след къща. Една паднала на северната си страна, друга на южната, трета — на покрива си, и така си останали. Много смешни бяха къщите, обърнати с покривите надолу. Те стояха на комините си, сякаш бяха стъпили на земята със своите къси, дебели крачета.

— Майчице — хвана се за главата Живко. — Че в тоя град няма нито една права улица! Гледайте, гледайте: всички електрически стълбове са изпочупени, кофите за боклук обърнати… Да не си изпатим в тоя Дармадан, Всичкомога?

Но Билянка сякаш беше възхитена от гледката. Тя веднага възрази на Живко:

— Стига пък ти, бе пъзльо! Че какво може да си изпатим?

Живко я погледна и сякаш за пръв път я виждаше такава. Тя беше оживена, възбудена. В очите й блестяха пламъчетата на нетърпението. Явно, Билянка се радваше, че са в град Дармадан.

— Но ти имаш ли понятие от улично движение? — каза разтревожен Живко. — Не виждаш ли, че тук всичко е наопаки, всичко се движи в пълно безредие? Кой където си иска, там кара. Ами ако ни блъсне някой камион?

С правилника за движението Живко беше добре запознат. Той знаеше, че превозните средства са длъжни да се движат в дясната страна на уличното платно. Иначе има опасност от катастрофи. Но дармаданци като че ли нямаха правилник. Камиони, леки коли, мотоциклети, велосипеди и каруци се движеха, както сварят — едни вляво, други вдясно, трети по средата на уличното платно. Живко тръпнеше от страх и очакваше всеки момент я камион, я лека кола да връхлети върху тяхното вълшебно легло.

— За нас няма опасност — успокои го Всичкомога. — Ако някой камион налети върху нас, леглото ще го прескочи. Не забравяй, че то е вълшебно.

— Разбра ли, че няма опасност! — каза Билянка.

— Няма опасност за нас, ама за твоите дармаданци има! — отвърна й Живко. — Ето, гледай, гледай сега какво ще стане.

Иззад една къща на улицата изскочи камион. Насреща му с пълна скорост летеше мотоциклет. И двамата караха един срещу друг и никой не отбиваше встрани.

— Сега ще се чукнат мотоциклетът и камионът — добави Живко. — Може ли такова безобразие? Шофьорът кара вляво, а мотоциклетистът кара вдясно. И двамата карат един срещу друг. Ето, готово!

Последните думи на Живко значеха, че катастрофата е станала. И наистина, чу се изскърцване на спирачки, чу се трясък и мотоциклетът се блъсна о радиатора на камиона. Предното му колело се смачка и заприлича на осморка. Мотоциклетистът изхвръкна от седалката, преметна се във въздуха и като по чудо падна на краката си.

— Браво! — възхити се Живко. — Тоя мотоциклетист трябва да е акробат. Ако беше друг, щеше да се пребие о камъните.

Мотоциклетистът само за миг се огледа, опипа се дали е съвсем здрав и се спусна към камиона. Оттам излезе шофьорът. И двамата размахаха юмруци в закана.

— Ти не гледаш ли къде караш? — закрещя шофьорът.

— А ти къде гледаш? — закрещя мотоциклетистът.

— Аз си карам вляво! — крещеше шофьорът.

— А аз си карам вдясно! — крещеше мотоциклетистът.

— Аз ще те науча тебе! — крещеше шофьорът.

— Аз ще ти дам да разбереш! — крещеше мотоциклетистът.

— Кой глупак ти даде книжка? — крещеше шофьорът.

— Глупак е тоя, който на тебе ти е дал шофьорска книжка! — крещеше мотоциклетистът.

Двамата се хванаха за яките и започнаха здравата да се налагат. Живко се възмути.

— Не стига, че катастрофираха, ами се и бият. Няма ли КАТ в тоя град? Да продължаваме. Какво ще ги гледаме? Никак не обичам да гледам побойници.

В това време се появи човек с униформа. Той постоя с ръце в джобовете, погледа как мотоциклетистът и шофьорът се бият, после извади ръце от джобовете си и ги разтърва.

— Този трябва да е милиционер — рече Билянка. — Сега ще разбереш, че в град Дармадан има ред.

— Много не ми се вярва — усъмни се Живко.

— Вие защо се биете и внасяте безредие в град Дармадан? — попита милиционерът.

— Аз си карах вдясно! — каза мотоциклетистът.

— А аз си карах вляво! — каза шофьорът.

— Не ме интересува кой къде си е карал! — прекъсна ги строго милиционерът. — Питам ви, защо се биете?

— Той ми блъсна мотоциклета! — каза мотоциклетистът.

— Не аз, а той ми блъсна камиона! — каза шофьорът.

Милиционерът изгуби търпение:

— Какво ме интересува кой кого е блъснал? Питам ви, защо се биете?

— Ама че милиционер! — възмути се Живко. — Именно за това се бият, защото мислят, че и двамата са прави. И те му обясняват, а той като се хванал за това „защо се биете“…

— Ти не се меси! — предупреди го Билянка. — Той си знае работата.

— Надали! — усъмни се Живко. — Струва ми се, че в тоя град Дармадан няма нито един човек, който да си знае работата.

В това време милиционерът, отегчен от обясненията на мотоциклетиста и шофьора, извика:

— Щом не можете да ми кажете защо се биете, ето ви наказание: по една плесница и на двамата!

И той така плесна шофьора, че оня се завъртя около себе си и седна на бордюра, като се хвана за бузата. После така плесна мотоциклетиста, че и той се завъртя около себе си и седна до шофьора, като също се хвана за бузата.

Милиционерът ги остави там и си отиде.

— Браво! Разреши въпроса! — каза подигравателно Живко.

— Че лошо ли го разреши? — опита се да го защити Билянка.

— Много хубаво — засмя се Живко. — Представи си, че татко и мама така разрешаваха спорните въпроси между мене и тебе. Сигурно много ще бъдеш доволна.

По едно време шофьорът погледна разбития радиатор на камиона си. Приплака му се от мъка и той отправи ненавистен поглед към мотоциклетиста.

Мотоциклетистът погледна предното колело на мотоциклета си, което бе заприличало, както казахме вече, на осморка. Приплака му се и той отправи ненавистен поглед към шофьора.

— Ти защо разби радиатора ми? — скочи шофьорът.

— Ти защо ми смачка мотоциклета? — скочи мотоциклетистът.

— Аз ще те науча тебе! — закрещя шофьорът.

— Аз ще ти дам да разбереш! — закрещя мотоциклетистът.

— Да ги оставим сами да си решават спора — рече Живко. — Хайде, Всичкомога, давай по-нататък! Да видим още какви чудеса ще ни поднесе град Дармадан.

Леглото полетя напред. Добре че беше вълшебно и нищо не можеше да му попречи. То минаваше над камионите и къщите, които срещаше по пътя си, без да му трепне таблото. Щях да кажа „без да му трепне окото“, но се страхувам да не пресиля вълшебните качества на леглото. То нямаше око, но затова пък имаше две табла, които служеха на Билянка и Живко да се държат за тях…

И така — леглото полетя напред.