Цончо Родев
Светослав Тертер (40)

Приложение ІV
Обяснения на непознатите думи

Алагатор — началник на военен конен отряд; офицер от кавалерията. Както при други подобни служби и титли, заимствувани от ромеите, наименованието било използувано едновременно и еднакво във Византия и България.

Апокриспарий — императорски или царски пратеник.

Аспра — дребна сребърна монета.

Бащинници — категорията селяни в средновековна България в най-добро положение: икономически свободни, незакрепостени и подчинени направо на Централната власт. (Сравни парици и отроци.).

Бомбицин — предшественик на съвременната хартия.

Велик примикюр — длъжност, отговаряща на съвременната придворен маршал.

Вития — сладкодумец, красноречив човек.

Гончия — вестоносец.

Деспот — най-висша титла, по ранг веднага след царя. Обикновено се давала само на едно лице — близък роднина на царя или заслужил болярин — и едва след неговата смърт преминавала на друг.

Друнга — военна част във византийската армия в състав 200 души.

Дук — управител на град. (Сравни катепан и кефалия.).

Дукат — златна венецианска монета с висока стойност.

Епикерний — царски виночерпец — почетна служба.

Епиникия — победна песен.

Кастрофилакс — началник на крепостта (на крепостната стража).

Катепан — управител на град. (Точната разлика от дук не е известна.).

Кефалия — управител на голям град, който имал функции и на областен управител, обединяващ в себе си административната, съдебната и военната власт.

Кочия — колесница.

Кула — в замъците, укрепените феодални жилища на Средновековието, имало изградена освен кулите по стените и една голяма и особено здрава кула (на Запад наричана „донжон“ и „пирг“ във Византия), която служела за последно убежище на защитниците. У нас в Рилския манастир е напълно запазена 50-метровата Хрельова кула, пететажна с църква и пр.

Купец — търговец.

Куропалат — висша длъжност във Византия.

Логотет — висша длъжност, отговаряща на пръв министър или канцлер.

Нотарий — писар.

Отроци — най-низшата категория селяни: безимотни, закрепостени (но не роби).

Парици — селяни полусобственици, зависими от феодала.

Перпера — византийска златна монета.

Поприще — стара мярка за разстояние, равна на 1000 стъпки (около 300 метра).

Прония — право да се използуват земи и селяни без придобиване собственост върху тях. Прониар — облагодетелствувано лице, получило от царя прония; обикновено поемали задължение в случай на война да представят на централната власт определен брой войници, облечени, въоръжени и хранени от самите прониари.

Протоасикрит — началник на царската или императорската канцелария.

Протовестиарий — управител на държавното съкровище; министър на финансите.

Протоиракарий — царски соколар — почетна служба.

Протокелиот — царски адютант.

Протостратор — висш военачалник, но все пак след царя, който, като самодържец, бил главнокомандуващ.

Севастократор — благородническа титла, по-низша от деспот.

Синклит (или булевторион) — болярски съвет, в който участвували само великите боляри и патриархът.

Таран — обсадна машина, приспособена за разбиване крепостни врати, стени и пр.

Технитар — занаятчия.

Тълмач — преводач.

Хора — област.

Цънгар — обущар.