Цончо Родев
Светослав Тертер (3)

3

Когато известиха, че българите са пристигнали в столицата му Бакче-сарай, за да поднесат ежегодния данък и уверенията в покорност на новия им цар Смилец, Ногай кимна към синовете си Чака и Тага:

— Проводете човек да повика оня, заложника.

— Но защо, татко и господарю? — престраши се да попита Тага. — Ние имаме опитни тълмачи, не по-малко опитни водят и българите. Ще минем и без Светослав…

— Не е работата до тълмачеството — търпеливо ги поучи Ногай. — Светослав, твоето шурейче, Чака, е царски син. Не се знае какво е писано в книгата на съдбата; може утре Светослав да украси главата си с царска корона. Е добре, нека тази глава отсега да привикне да се прекланя пред нас. Както главите на тия, пратениците…

И стана така, че двадесет и две годишният Светослав, вече от седем години заложник при могъщия господар на „Златната орда“ и при зет си Чака, влезе в пищно украсения сарай малко преди пратениците на Смилец. Той видя бездействуващите до стената тълмачи, присъствува при явяването и до погнуса раболепното превиване на пратениците, после преведе чуждите на всяко достойнство слова на логотета Зубислав. А когато усети върху себе си изпитателните и дебнещи погледи на Ногай и Чака, той без мъка разбра не особено хитрата игра на татарите.

Светослав наложи на лицето си маска на учтива безстрастност и зад нея скри присмеха си към татарското хитруване и омерзението си от блюдолизничеството на Зубислав и другите боляри.

— Научи се да не издаваш мислите и чувствата си — промърмори той под носа си. — Превърни лицето си в камък. Нека никой да не може да чете върху него онова, което таиш в сърцето си…