Цончо Родев
Светослав Тертер (9)

6

Измина още един месец. За разлика от онзи през есента, спокойния, той бе изпълнен с важни събития.

Започна с разпоредбата на царя, че забранява на всички, включително и на най-висшите сановници, да влизат в двореца въоръжени. За маскировка заповедта обхващаше също Бегил бег и другите татарски първенци, но Светослав не се измами: тази мярка бе в резултат на неговата намеса при разпита на Богомир и всъщност бе проява на недоверие към него, княза. Така или иначе вече всички оставяха оръжието си при вратата на двореца.

Второто събитие засегна само Светослав — от Сърбия се завърна сестра му Ана. Напъдена преди година от Милутин, тя бе постояла в един манастир с напразната надежда, че нещата някак си ще се развият в нейна полза. Ала „светият крал“ не промени решението си, дори се ожени за Симонида, дванадесетгодишната дъщеря на император Андроник, и Ана, в невъзможност да направи друго, се прибра в Търновград. След като размисли, Светослав предпочете да не я приютява в дома си и измоли от Чака да отреди покойнина на развенчаната сръбска кралица в двореца — обичаше сестра си, но твърде отдавна не я бе виждал, не я познаваше и затова благоразумно сметна, че не може така с лека ръка да я направи свидетел на нощните си действия и срещи.

Ала смъртта на Ханко нямаше „семеен характер“. Въпреки предупрежденията, прямият болярин се бе уловил в хитрите капани на патриарха и бе издал участието си в заговора. Задържан, той бе подложен на нечувани мъчения, но издържа, не проговори. Само при последния разпит (по желание на Чака на него присъствува целият синклит, включително Светослав) той дръзко запрати една кървава храчка в лицето на Йоаким. Побиха го на кол и под него запалиха клада. За нещастие той остана още дълго жив — дотогава, докато прегорелият кол се срина в жаравата на кладата. Последното му слово, произнесено с неописуем глас малко преди смъртта, беше: „Братя, борете се за България!…“

Противно на Светославовото очакване трагичната гибел на Ханко не потисна духовете, а напротив — разпали ги. И от всички краища на царството заприиждаха воини. Облечени като купци или отроци, те криеха оръжието под дрехите си, пътуваха на малки групи и се настаняваха по определените им и подготвени места в околностите на Търновград.