Цончо Родев
Светослав Тертер (19)

8

В началото на лятото деспот Елтимир пристигна в Търновград и нетърпеливо се отправи начаса при царя. Носеше важна вест: Георги Тертер бе пристигнал в Крън!

— Много добре — рече спокойно Светослав, след като го изслуша. — А пленниците? Погрижи ли се да ги изпратиш? Ние не сме хора, които не държат на думата си.

— Пленниците аз изпратих — възнегодува деспотът. — Но само това ли ще попиташ, Светославе? Ако си безразличен към моя брат, в сърцето ти няма ли да се намери поне една топла дума за собствения ти баща?

— А, ще се погрижа и за баща си — все така нехайно отговори царят. — Нека отпочине десетина дни при тебе, а сетне да се отправи веднага за Хръсград. Назначавам го за катепан на града. Богата земя е и далеч от размирните граници — ще преживее безгрижно старините си. Пожелавам му живот и здраве и… да не се мярка пред очите ми.

— Това е… това е… чудовищно!… — отдръпна се от него Елтимир. — Какво си ти — човек или камък?

— Аз съм цар. Един истински цар не принадлежи нито на себе си, нито на своя род. И не роднинските чувства трябва да ръководят постъпките му, а дългът и отговорността — Светослав сви рамене. — Затова казвам тате да не се мярка пред очите ми. Предпочитам да не го видя, нежели да го съдя.

— Да го съдиш? Мигар баща ти е заслужил да бъде съден?

— Заслужил е, чичо. Той беше призван да води един велик и славен народ към благоденствие и могъщество, а го докара до нищета. И когато се сгромоляса, предпочете позорното бягство във Византия, вместо доблестно да понесе отговорността за делата си. Това е, чичо. Като сина Тодор-Светослав аз осигурявам на баща си охолни и спокойни старини. И така извършвам повече, отколкото е позволено на царя Тодор-Светослав.

… Всичко стана според волята на царя. Георги Тертер отиде в определения му град, стана негов катепан и там дочака смъртта си. Животът му беше такъв, че историята не го спомена повече.