Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране и допълнителна корекция
Диан Жон (2011)
Корекция и форматиране
taliezin (2011)

Издание:

Цончо Родев. Светослав Тертер

Редактор: Петър Бутев

Художник: Георги Недялков

Худ. редактор: Петър Кръстев

Техн. редактор: Йорданка Кирилова

Коректор: Вера Кожухарова

Държавно военно издателство, 1971

Печатница на Държавно военно издателство

История

  1. — Добавяне

Приложение І
Хронологически и родословни бележки за българските цари и за някои от другите исторически лица споменати в книгата

Иван-Асен ІІ — български цар (1218–1241), син на Асен І.

Коломан І Асен — български цар (1241–1246), син на Иван-Асен ІІ от втория му брак — с унгарската принцеса Ана.

Михаил ІІ Асен — български цар (1246–1256), син на Иван-Асен ІІ от третия му брак — с Ирина, дъщеря на епирския деспот Теодор Комнин. Убит от Коломан ІІ.

Коломан ІІ — български цар (кратко време през 1256), братовчед на Михаил ІІ Асен. Убит при неизвестни обстоятелства. С него завършили преките мъжки потомци на Асеневците.

Мицо — месемврийски болярин, женен за Мария, сестра на Михаил ІІ Асен. Поради роднинството си с Асеневците (по женска линия), претендирал за българския престол и предизвикал междуособна война. Победен от Константин Тих, той предал Месемврия на ромеите и избягал във Византия, където получил богато имение и титлата патриций. Мицо е баща на цар Иван-Асен ІІІ и на Кера-Мария, втора жена на цар Георги Тертер.

Константин Тих — български цар (1257–1277). Избран за цар от болярите след смъртта на Коломан ІІ. Напуснал първата си жена и се оженил за Ирина, дъщеря на имп. Теодор ІІ Ласкарис и внучка на Иван-Асен ІІ. Поради този брак прибавил към името си Асен. След смъртта на Ирина се оженил за прочутата Мария, племенница на имп. Михаил VІІІ Палеолог. От този брак се родил Михаил-Асен, който в 1300 г. направил опит да заеме българския престол.

Михаил VІІІ Палеолог — византийски император (1259–1282). Освободил Цариград от латинците и възобновил Византийската империя. Родоначалник на династията на Палеолозите.

Ивайло — български селски цар (1278–1279), подигравателно наричан „Лахана“ от ромеите и „Бърдоква“ от бълг. царедворци, заел престола след народно въстание. Женен за Мария, вдовицата на Константин Тих. Водил въстаническите войски и през 1280 година, а после убит предателски от Ногай.

Иван-Асен ІІІ — български цар (1279), син на избягалия във Византия болярин Мицо. Женен за Ирина, дъщеря на Михаил VІІІ Палеолог. Мария, дъщеря от този брак, се омъжила за Роже дьо Флор, каталански вожд.

Ногай — виден пълководец и политически деец на татарското ханство Кипчак („Златната орда“), а след 1280 г. и негов фактически господар. Внук на Чингиз-хан. Женен за Ефросина, незаконна дъщеря на Михаил VІІІ Палеолог. През 1299 г. разгромен и убит от Токтай, когото сам бил въздигнал за хан на Кипчак.

Георги Тертер І — български цар (1280–1290). Развел се с първата си жена, българката Мария, и я изпратил (заедно със сина си) на заточение във Византия, за да сключи политически брак с Кера-Мария, сестра на Иван-Асен ІІІ. После под натиска на църквата и болярите отново се развел и прибрал първата си жена. От брака с българката Мария имал следните деца:

— дъщеря Ана, омъжена за сръбския крал Стефан Урош ІІ Милутин, втори брак — виз. пълководец Михаил Кутрул, епирски деспот;

— дъщеря (в книгата Белослава), омъжена за татарина Чака, син на Ногай и

— Тодор-Светослав, по-късно български цар.

Андроник ІІ Палеолог — виз. император (1282–1328), син на Михаил VІІІ.

Смилец — български цар (1290–1298), женен за племенница на Андроник ІІ и дъщеря на севастократор Константин (в книгата Елена). Теодора, дъщеря от този брак, е била омъжена за сръбския крал Стефан Урош ІІІ Дечански; друга дъщеря (в книгата Теофана) станала жена на Елтимир Тертер. Смилец имал двама братя, севастократор Радослав и Войсил, които след смъртта му избягали във Византия, преминали на византийска служба и воювали срещу България.

Елтимир Тертер — деспот, владетел на Крънската област. Брат на Георги-Тертер и чичо на Тодор-Светослав. Емигрант през царуването на Смилец, той се върнал след смъртта му и се оженил за дъщерята на умрелия цар. По-късно подслонил в Крън вдовицата на Смилец.

Чака — български цар (няколко месеца в края на 1299). Син на Ногай от Алаку и зет на Георги Тертер.

Тодор-Светослав, познат повече като Светослав Тертер — български цар (1300–1321), син на Георги Тертер І. Женен за Енкона, наречена по християнски Ефросина (по името на кръстницата й Ефросина, жената на Ногай). След смъртта й се оженил за Теодора, внучка на имп. Андроник ІІ и сестра на имп. Андроник ІІІ (Млади).

Михаил ІХ Палеолог — син на Андроник ІІ и негов съимператор (от 1295 до 1320), баща на Андроник ІІІ.

Георги Тертер ІІ — български цар (1321–1323), син на Тодор-Светослав и Ефросина. Умрял млад и не оставил наследници. С него завършила династията на Тертеровци.