Цончо Родев
Светослав Тертер (32)

8

На следното утро Светослав събра войводите си и с лице, което приличаше на всичко друго, но не и на лице на победител, им заповяда след сутрешното раздаване на храната да вдигнат людете си и да се отправят на юг, към Адрианопол. После нареди да изпратят при него в шатрата му патриарх Петър. Тази последна повеля изненада войводите; царят беше добър християнин, но не чак толкова богобоязлив, че да започва похода след молитвено уединение с главата на българската църква.

Случи се, че този ден войските се позабавиха, та Светослав не ги догони, а тръгна пред тях. Тогава войводите наобиколиха патриарха и го заразпитваха за какво толкова се е молил царят.

— Как? Не знаете ли? Мигар не е споделил дори с вас? — Патриархът се прекръсти. — Тази нощ Светослав е получил вест от Търновград. Господарката ни Ефросина, царство й небесно, се е преселила в отвъдния свят и сега е в нозете на онзи, към когото винаги бе устремена душата й…