Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тримата мускетари (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Trois Mousquetaires, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 161 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
belleamie (2009)
Разпознаване
?
Сканиране
Стоян
Корекция
Сергей Дубина (1 август 2005 г.)
Добавяне на илюстрации, допълнителна корекция
dave (2013)

Източник: http://dubina.dir.bg

 

Издание:

Александър Дюма, Тримата мускетари

Преведе от френски Йордан Павлов

Редактор Людмила Харманджиева

Художник Морис Лероар

Художествено оформление Стефан Груев

Художествен редактор Димитър Чаушов

Технически редактор Маргарита Лазарова

Коректор Мери Илиева

Френска. IV издание.

Издателство „Народна младеж“, София, 1978

История

  1. — Добавяне
  2. — Редакция: belleamie, 2009
  3. — Добавяне на илюстрации, сканирани от dave; Корекции от dave

Статия

По-долу е показана статията за Тримата мускетари от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Тримата мускетари.

Тримата мускетари
Les trois mousquetaires
Арамис, Атос, д'Артанян и Портос (от ляво надясно) – илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.
Арамис, Атос, д'Артанян и Портос (от ляво надясно) – илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.
АвторАлександър Дюма - баща
ИлюстраторМорис Лероар
Първо издание1844 г.
 Франция
Оригинален езикфренски
ЖанрИсторическа
Приключенска
Видроман
ПоредицаТримата мускетари
СледващаДвадесет години по-късно

Издателство в България„Народна младеж“, София, 1955
ПреводачЙордан Павлов
Тримата мускетари в Общомедия

„Тримата мускетари“ (на френски: Les trois mousquetaires) е роман на френския писател Александър Дюма - баща. Разказва за приключенията на млад гасконски благородник, наречен д'Артанян, напуснал дома си за да стане мускетар. Д'Артанян не се включва в броя на мускетарите от заглавието на романа. Тримата мускетари са неговите приятели Атос, Портос и Арамис, неразделните другари, чието мото е „Един за всички, всички за един“.

Историята за д'Артанян е продължена в другите романи от трилогията – „Двадесет години по-късно“ и „Виконт дьо Бражелон“.

Първоначално „Тримата мускетари“ е публикуван като сериал от списание Le Siècle в периода мартюли 1844 година. Дюма твърди, че романът се основава на ръкописи, които той е намерил в Националната библиотека на Франция. По-късно се доказва, че Дюма базира своето произведение на книгата „Спомените на господин д'Артанян, капитан-лейтенант на ротата на кралските мускетари“, написана от Гатен дьо Куртил дьо Сандра (Кьолн, 1700). Дюма заема книгата от марсилската градска библиотека.

Сюжет

През 1625 г. бедният благородник д'Артанян напуска семейството си в провинция Гаскония, за да стане кралски мускетар в Париж. В Тарб до Мьон той е пребит и ограбен от непознат благородник, който е забелязан от младежа да говори с красива дама наречена милейди. В Париж пострадалият отива в дома на капитана на мускетарите г-н дьо Тревил, който обещава на момчето, че ще съдейства да влезе в Кралската академия. Неочаквано д'Артанян хуква навън, видял своя грабител. По пътя се сблъсква случайно с мускетарите Атос, Портос и Арамис, като с всеки от тях си урежда дуел. Двубоят е провален от гвардейците на кардинала. Между двете групи започва битка, в която победители излизат кралските мускетари и д'Артанян.

Слухът за подвизите на четиримата стига до крал Луи XIII и той поисква да се срещне със славните воини. Преди срещата с краля, д'Артанян предизвиква още една вражда между кралските мускетари и гвардейците, в която едва не изгаря дома на г-н дьо Ла Тремуй. Този път кралят е бесен, но дьо Тревил оневинява своите мускетари и владетелят връчва на д'Артанян парична награда. През следващите месеци между четиримата започва неразделно приятелство. Д'Артанян е приет за кадет в гвардейската рота на г-н де-з-Есер. Междувременно парите свършват и мускетарите изпадат в затруднения.

Една вечер при д'Артанян идва за помощ хазяина на неговата квартира, г-н Бонасийо, чиято съпруга Констанс, работеща като прислужница за Ана Австрийска, е била отвлечена. Набеден за отвличането е благородникът от Мьон. Зад привидно обикновеното престъпление обаче се крие любовната интрига между Бъкингамския дук и кралицата. Хазяинът е отведен от хора на кардинала в Бастилията, а избягалата от плен г-жа Бонасьо е спасена от д'Артанян. Дръзкият спасител веднага се влюбва в младата дама и ѝ помага в тайната среща между дука и кралицата. Ана Австрийска подарява на своя ухажор своята огърлица за спомен.

По-нататък версията на Дюма обхваща приключенията на д'Артанян и неговите приятели от до 1628 година и обсадата на Ла Рошел.

Персонажи

Д'Артанян и тримата мускетари

  • д'Артанян – осемнайсетгодишен гасконец, главен персонаж в историята. Дръзко и смело момче, нечувано ловък с шпагата за възрастта си. Набит и дребен юноша с мургаво лице. Раздразнителен и горд, винаги готов да защити честта си.
  • Атос – верен и благороден мускетар с красива външност. Арамис позволява да бъде поучаван само от него.
  • Портос – шумен и груб мускетар, който се слави със своя весел нрав и дразнеща суетност. Портос винаги се старае да се отличава от другите с облеклото си. Харесва му да се хвали с многото си любовни похождения. Безкрайно разговорлив и склонен да клюкарства. Притежава висок ръст и е леко пълна фигура. Лицето му излъчва надменност.
  • Арамис – 22 – 23 годишен мъж, който, по собствените му думи, временно е мускетар, преди да стъпи в служба като абат. красив младеж с наивно и миловидно лице, черни и кротки очи и тънки мустачета. Има плавни и изискани маниери. Не обича да говори много, но не е необщителен. Суетен към външността си. Изкарва се пред другите духовен, но е забелязван в компанията на много жени.

Второстепенни персонжи

  • Милейди де Уинтър – жена на 20 – 22 години, изключително красива с бледа кожа, руси къдрави коси и големи сини очи.
  • Граф дьо Рошфорд – 40 – 45 годишен благородник, верен слуга на кардинал Ришельо. Високомерен и груб, склонен да действа подмолно и нечестно. Има сурово изражение на лицето. Носи черни, грижливо поддържани мустаци. Облича се във виолетови дрехи.
  • Констанс Бонасьо – прислужница на кралицата Ана Австрийска и нейна вярна помощница в любовната ѝ авантюра с Бъкингамския дук. Женена за г-н Бонасьо. Д'Артанян моментално се влюбва в нея.
  • Г-н Бонасьо – страхлив и малодушен човек, хазяин на Д'Артанян. Той е съпруг на Констанс, но не таи особена привързаност към нея.

Исторически личноси

  • Луи XIII – крал на Франция и наследник на Анри IV, към чиято памет се отнася с голямо уважение. В романа на Дюма владетелят е описан като слаб и неуверен, намиращ се под силното влияние и зависимост на кардинал Ришельо. Егоистичен и неискрен към обкръжаващите го хора. Таи голямо уважение към граф дьо Тревил, чийто баща е бил верен служител на предишния крал.
  • Граф дьо Тревил – капитан на мускетарите, който произхожда от беден благороден род от Гаскония. Верен на своя господар Луи XIII, към когото постъпва с нужното внимание, взимайки предвид неговите слабости. Умел интригант, Тревил често измъква своите мускетари от гнева на краля и кардинала. Ползва се с голямо уважение и възхищение сред мускетарите, които непрекъснато се навъртат в дома на улица Стария гълъбарник. Известен е с многото си завоевания от женски пол.
  • Кардинал Ришельо – съветник на Луи XIII и пръв министър на Франция. Лукав и интригант. Сдобива се със своя собствена гвардия, за да съперничи на мощта на краля. Подиграван и мразен от кралската гвардия. Мадам д’Егийон е спрягана за негова любовница.
  • Ана Австрийска – съпруга на краля и любовница на Бъкингамския дук.
  • Джордж Вилиърс – безразсъден любовник на кралицата.

Слуги на мускетарите

  • Планше – слуга на д'Артанян.
  • Гримо – слуга на Атос.
  • Мускетон – слуга на Портос.
  • Базен – слуга на Арамис.

Епизодични персонажи

  • Г-н дьо Ла Тремуй – благородник, който е на страната на кардинал Ришельо.
  • Бернажу – гвардеец на кардинала, славещ се с бойните си умения.
  • Г-н дьо Жюсак – предводител на гвардейците на кардинала. Убит е от д'Артанян.
  • Каюзак – гвардеец, любимец на кардинала.
  • Бикара – гвардеец, измъкващ се единствено мъртъв от двубой.

Издания на български език

  • 1955; София. Изд: „Народна младеж“. Биб: „Пътешествия и приключения“, №1.[1]
  • 1983; Издателство: ЦК на ДКМС „Народна младеж“, София; „Тримата мускетари“; Редактор: Людмила Херманджиева; Твърди корици; Стр. 736 (роман от 9 до 721); Формат: 1/16 60/90
  • 1997; Издателска къща „Хермес“, Пловдив; „Тримата мускетари“ (Адаптирано издание за деца); Серия „Златно перо“ (№5 по ред на издаванията); Преводач: Светозар Златаров; Художествено оформление и илюстрации: Борис Стоилов; Меки корици; Стр. 100; ISBN 954-459-366-7
  • 2005; Издателска къща „Пан '96“, София; „Тримата мускетари“; Поредица „Вечни детски романи“ №96; Меки корици; Стр. 449; ISBN 954-657-105-9

Външни препратки

Източници

  1. Тримата мускетари – Александър Дюма. 1955 // admin. biblio.detstvoto.net, 10 ноември 2009. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 27 юли 2015.

IV
В тази глава се говори за екипировката на Арамис и Портос

Откакто четиримата приятели бяха тръгнали всеки на лов за екипировката си, те не се събираха вече редовно. Обядваха един без друг, където се намираха или по-скоро където можеха. Службата също отнемаше част от скъпоценното време, което летеше тъй бързо.

Бяха се уговорили само да се срещат веднъж седмично към един часа в квартирата на Атос, тъй като той, верен на клетвата, която беше дал, не прекрачваше прага на стаята си.

Същия ден, в който Кети отиде в дома на д’Артанян, беше ден, в който приятелите се събираха.

Веднага щом Кети си излезе, д’Артанян тръгна към улица Феру.

Той свари Атос и Арамис да умуват. Арамис имаше някакво смътно желание пак да надене расото. Атос, както винаги, нито го разубеждаваше, нито го насърчаваше. Той беше привърженик на свободната воля. Не даваше никога съвети, без да му искат. При това трябваше да му ги искат два пъти.

— Изобщо — казваше той — хората искат съвети само за да не ги изпълняват; или ако ги изпълнят, да има кого да укоряват, че ги е посъветвал.

Портос дойде малко след д’Артанян. И така четиримата приятели се събраха.

Лицата на четиримата изразяваха четири различни чувства: лицето на Портос — спокойствие, на д’Артанян — надежда, на Арамис — безпокойство, а на Атос — безгрижие.

След кратък разговор, в който Портос успя да загатне, че някаква високопоставена особа се е заела на драго сърце да го избави от затруднение, влезе Мускетон.

Мускетон помоли Портос да се прибере в къщи — присъствието му било необходимо, каза той с много жален израз.

— За конете ми ли? — запита Портос.

— И да, и не — отговори Мускетон.

— Но най-после не можеш ли да кажеш?…

— Елате, господине.

Портос стана, сбогува се с приятелите си и тръгна след Мускетон.

Миг след това на прага се появи Базен.

— Какво има, приятелю? — запита Арамис с оня кротък глас, който се забелязваше у него всеки път, когато мислите му се отправяха към черквата.

— Един мъж ви очаква в къщи, господине — отвърна Базен.

— Мъж ли! Какъв мъж!

— Един просяк.

— Дайте му милостиня, Базен, кажете му да се помоли за един беден грешник.

— Този просяк иска да говори на всяка цена с вас и твърди, че ще ви бъде много приятно да го видите.

— Не каза ли да ми предадеш нещо?

— Да, господине. Ако господин Арамис не иска да дойде да се видим — каза той, — предайте му, че ида от Тур.

— От Тур ли? — възкликна Арамис. — Хиляди извинения, господа, но навярно този човек ми носи известията, които очаквах.

Той стана веднага и бързо си отиде. Останаха Атос и д’Артанян.

— Изглежда, че тези юначаги са си уредили работата. Какво мислите вие по този въпрос, д’Артанян? — каза Атос.

— Зная, че у Портос всичко е наред — заяви д’Артанян. — И за Арамис, да си призная, никога не съм се тревожил много; но вие, Атос, вие, който раздадохте така щедро пистолите на англичанина, които бяха ваше законно право, вие какво ще правите?

— А съм много доволен, че убих онзи обесник, момчето ми, защото да убиеш англичанин е свето дело: но ако бях сложил в джоба си пистолите му, те щяха да ми тежат като угризение на съвестта.

— Де, де, драги Атос! Вие наистина имате странни разбирания.

— Добре, добре! Но какво ми казваше господин дьо Тревил, който вчера ми направи честта да дойде да ме види? Вие сте посещавали ония съмнителни англичани, които кардиналът закриля.

— Искате да кажете, че посещавам една англичанка, тази, за която ви говорих.

— Ах, да! Русата жена, за която ви дадох съвети, които вие, разбира се, не сте и мислили да следвате.

— Казах ви причините.

— Да, казахте, струва ми се, че там ще намерите екипировката си.

— Нищо подобно! Уверих се напълно, че тази жена има пръст в отвличането на госпожа Бонасийо.

— Да, разбирам; за да намерите една жена, вие ухажвате друга: това е най-дългият път, но и най-забавният.

Д’Артанян беше на път да разкаже всичко на Атос, но едно обстоятелство го спря: Атос беше благородник, строг по отношение на честта, а в малкия план, който нашият влюбен беше замислил срещу милейди, имаше някои неща, които пуританът нямаше да одобри — той предварително беше убеден в това. Ето защо предпочете да мълчи и понеже Атос беше най-нелюбопитният човек на света, откровеността на д’Артанян се свърши с това.

Но да оставим двамата приятели, които нямаха да си кажат нищо важно, за да проследим Арамис.

Ние видяхме с каква бързина младежът последва или по-право превари Базен, като чу, че мъжът, който искал да говори с него, иде от Тур. С един скок той се намери от улица Феру на улица Вожирар.

Когато влезе в къщи, той наистина свари един дребен на ръст мъж с умни очи, но целият в дрипи.

— Вие ли ме търсите? — попита мускетарят.

— Аз търся господин Арамис. Вие ли се казвате така?

— Да, аз, имате ли да ми предадете нещо?

— Да, ако ми покажете някаква си везана кърпичка.

— Ето я — рече Арамис, като измъкна от вътрешния си джоб едно ключе и отвори малко ковчеже от абаносово дърво, инкрустирано със седеф. — Ето я, вижте.

— Добре — каза просякът. — Кажете на слугата си да излезе.

И наистина Базен, любопитен да узнае какво иска просякът от неговия господар, бе избързал подире му и бе стигнал почти едновременно с него, но тази бързина не му помогна много. По покана на просяка неговият господар му даде знак да излезе и той бе принуден да се подчини.

След излизането на Базен просякът хвърли бърз поглед наоколо, за да се увери, че никой не може да го види, нито чуе разгърна дрипавото си палто, зле пристегнато с кожен колан, почна да разпаря горната част на дрехата си и измъкна оттам писмо.

Щом видя печата, Арамис нададе радостен вик, целуна писмото и почти с благоговение го отвори. Писмото имаше следното съдържание:

Приятелю, съдбата иска да бъдем разделени още няколко време, но хубавите дни на младостта не са изгубени безвъзвратно. Изпълнете дълга си на бойното поле, аз изпълнявам другаде своя дълг. Вземете това, което приносящият ще ви предаде, бийте се като добър и храбър благородник и мислете за мене. Целувам нежно черните ви очи.

Сбогом или по-скоро довиждане!

Просякът продължаваше да разпаря. Той измъкна един по един от мръсните си дрехи сто и петдесет двойни испански пистола и ги нареди на масата. После отвори вратата, поздрави и излезе, преди смаяният младеж да посмее да заговори.

trimata_musketari_316_1.jpg

Тогава Арамис препрочете писмото и забеляза, че имаше послепис:

П.П. Можете да приемете приносителя, който е конт и испански благородник.

— Златни мечти! — извика Арамис. — О, хубав живот! Да, ние сме млади! Да, за нас ще настъпят пак щастливи дни! О! На тебе, на тебе принадлежи моята любов, моята кръв, моят живот! Всичко, всичко, всичко, моя възлюбена хубавице!

И той целуваше страстно писмото, без дори да погледне златото, което блестеше на масата.

Базен почука леко на вратата, Арамис нямаше вече причини да го държи вън и му позволи да влезе.

Базен се спря смаян, като видя златото, и забрави, че влезе да доложи за идването на д’Артанян, който, любопитен да узнае какъв е тоя просяк, идеше у Арамис направо от Атос.

Но понеже д’Артанян не се стесняваше много от Арамис, представи се сам, като видя, че Базен е забравил да доложи за идването му.

— Ах, дявол да го вземе, драги ми Арамис! — подхвърли д’Артанян. — Ако това са сливите, които ви изпращат от Тур, поздравете от мое име градинаря, който ги отглежда!

— Лъжете се, драги мой — отвърна винаги потайният Арамис. — Моят издател ми изпраща хонорара за поемата в едносрични стихове, която бях започнал през нашето пътешествие.

— Ах, наистина ли? — рече с престорено учудване д’Артанян. — Е добре! Вашият издател е много щедър, скъпи ми Арамис, само това мога да ви кажа.

— Как, господине! — извика Базен. — Толкова скъпо ли струва една поема! Невероятно! О, господине, вие правите всичко, каквото пожелаете! Вие можете да станете равен на господин дьо Воатюр и на господин дьо Бенсерад! И това ми харесва. Поетът е почти като абат. Ах, господин Арамис, станете поет, моля ви!

— Базен, приятелю — забеляза Арамис, — струва ми се, че се намесвате в разговора.

Базен разбра, че е сбъркал. Той наведе глава и излезе.

— А! — каза усмихнат д’Артанян. — Вие продавате произведенията си на цената на златото, вие сте много щастлив, приятелю. Но внимавайте, ще изгубите писмото, което се подава от дрехата ви и което навярно е пак от вашия издател.

Арамис се изчерви до уши, прибра навътре писмото и закопча дрехата си.

— Драги ми д’Артанян — предложи той, — да отидем, ако искате, да намерим приятелите си и понеже аз вече съм богат, ще започнем от днес да обядваме пак заедно, докато и вие забогатеете.

— Боже мой! С голямо удоволствие! — съгласи се д’Артанян. — Отдавна не сме обядвали както трябва. И понеже тази вечер аз предприемам доста опасен поход, признавам, че ще ми бъде приятно да поразпаля главата си с няколко бутилки старо бургундско вино.

— Нямам нищо против старото бургундско. Аз също го обичам — добави Арамис, у когото видът на златото премахна сякаш с ръка всички мисли за оттегляне от света.

И като сложи в джоба си три или четири двойни пистола, за да посрещне насъщните нужди, той затвори останалите в абаносовото ковчеже, инкрустирано със седеф, където се намираше вече известната кърпичка, която му служеше за талисман.

Двамата приятели отидоха най-напред у Атос, който, верен на клетвата, която беше дал да не излиза, се зае да нареди да донесат обеда в квартирата му. Понеже той разбираше отлично гастрономическите тънкости, д’Артанян и Арамис веднага му предоставиха тази важна грижа.

Когато отиваха у Портос, на ъгъла на улица Бак срещнаха Мускетон, който, унил, караше пред себе си един кон и едно муле.

Д’Артанян ахна от изненада, примесена с известна радост:

— Ах, жълтият ми кон! — извика той. — Арамис, погледнете тоя кон!

— О! Каква отвратителна кранта! — възкликна Арамис.

— Е, драги мой — продължи д’Артанян, — това е конят, с който пристигнах в Париж.

— Как, господине, познавате ли тоя кон? — запита Мускетон.

— Той има особен цвят — каза Арамис. — За пръв път виждам такъв косъм.

— И аз мисля така — продължи д’Артанян и го продадох за три екю, и то само заради косъма, защото крантата не струва и осемнадесет ливри. Но как е попаднал този кон в ръцете ти, Мускетон?

— Ах! — въздъхна слугата. — Не ми говорете, господине, това е една отвратителна шега, която ни скрои мъжът на нашата дукеса!

— Как така, Мускетон!

— Да, към нас е много благосклонно разположена една знатна дама, дукеса дьо… но извинете! Господарят ми забрани да й казвам името: тя ни принуди да приемем един малък подарък, един чуден испански кон и едно андалуско муле, просто да им се не нагледаш. Но мъжът й, научил за това, спрял по пътя двете прекрасни животни, които ни изпращаха, и ги заменил с тези ужасни кранти!

trimata_musketari_318_1.jpg

— Които ти му връщаш, нали? — попита д’Артанян.

— Точно така — продължи Мускетон. — Разбирате, че ние не можем по никой начин да приемем такива животни вместо ония, които ни бяха обещани.

— Не, разбира се, при все че ми се искаше да видя Портос на моя жълт кон. Щях да имам представа как съм изглеждал аз самият, когато пристигнах в Париж. Но да не те задържаме, Мускетон. Изпълни поръчката на господаря си. Той вкъщи ли си е?

— Да, господине — отвърна Мускетон, — но е много сърдит, нали разбирате?

И той продължи пътя си по кея Гран Огюстен, а двамата приятели отидоха да позвънят на вратата на злощастния Портос. Последният ги беше видял, като прекосяваха двора, и не мислеше да им отвори. Звъняха напразно.

Мускетон продължи пътя си, мина по Пон Ньоф, като гонеше пред себе си двете кранти, и излезе на улица Мечкарска. Като стигна там, той върза, както беше наредил господарят му, коня и мулето за чукчето на вратата на прокурора. После, без да се грижи за по-нататъшната им съдба, се върна при Портос и му съобщи, че поръчката му е изпълнена.

След известно време двете бедни животни, които не бяха яли от сутринта, започнаха така да шумят, като сваляха и дигаха чукчето на вратата, че прокурорът заповяда на малкото писарче да отиде и разпита съседите на кого са конят и мулето.

trimata_musketari_319_1.jpg

Госпожа Кокнар позна подаръка си и в началото съвсем не разбра защо са го върнали. Но посещението на Портос скоро й обясни всичко. Гневът, който блестеше в очите на мускетаря въпреки усилията му да се владее, изплаши чувствителната любовница. И наистина Мускетон не беше скрил от господаря си, че е срещнал д’Артанян и Арамис и че д’Артанян познал жълтия кон, който бил оня беарнски жребец, с който пристигнал в Париж и го продал за три екю.

Портос си отиде, след като определи среща на прокуроршата при манастира Сен Маглоар. Прокурорът, като видя, че Портос си отива, го покани на обяд, покана, която мускетарят надменно отхвърли.

Госпожа Кокнар отиде при манастира Сен Маглоар цялата разтреперана, защото предвиждаше какви укори я очакваха там, но тя беше запленена от величественото държание на Портос.

Портос изля върху преклонената глава на своята прокурорша всички проклятия и укори, които един мъж със засегнато честолюбие може да излее върху главата на една жена.

— Уви — въздъхна тя, — направих го за добро. Един от нашите клиенти, търговец на коне, дължеше пари на кантората и не искаше да плати. Взех мулето и коня срещу дълга. Обещал беше да ми даде коне, достойни за самия крал.

— Госпожо — каза Портос, — ако ви е дължал повече от пет екю, вашият търговец е крадец.

— Не е забранено да се търси евтиното, господин Портос — опита се да се оправдае прокуроршата.

— Не, госпожо, но тези, които търсят евтиното, трябва да позволят на другите да си търсят по-щедри приятели.

И Портос се обърна и тръгна да си отива.

— Господин Портос! Господин Портос! — извика прокуроршата. — Сгреших, признавам, не биваше да се скъпя, когато ставаше дума за екипировката на благородник като вас!

Без да отговори, Портос се отдалечи с още една крачка.

Прокуроршата сякаш го видя в сияен облак, заобиколен от дукеси и маркизи, които му хвърлят торби със злато в краката.

— Спрете, за бога, господин Портос! — извика тя. — Спрете да си поприказваме.

— Разговорът с вас ми носи нещастие — отвърна Портос.

— Но кажете ми, какво искате?

— Нищо, защото то е равносилно, че съм ви поискал нещо. — Прокуроршата увисна на ръката на Портос и в изблик на скръб извика:

— Господин Портос, аз не разбирам нищо от тези работи! Зная ли какво е кон? Зная ли какво са хамути?

— Трябваше да предоставите на мене, госпожо, тъй като аз разбирам от тия неща. Но вие искахте да пестите, с други думи, да спечелите малко пари.

— Сгреших, господин Портос, и ще поправя грешката си честна дума.

— Как? — запита мускетарят.

— Слушайте. Тази вечер господин Кокнар отива у господин дук дьо Шон, който го е викал за някакво допитване, което ще трае най-малко два часа. Елате, ще бъдем сами и ще си оправим сметките.

— Най-после! Така се говори, скъпа моя!

— Прощавате ли ми?

— Ще видим — заяви величествено Портос.

И двамата се разделиха, като си казаха: до тази вечер.

„Дявол да го вземе! — помисли си Портос, като си отиваше. — Струва ми се, че най-после ще се приближа до сандъка на господин Кокнар.“