Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тримата мускетари (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Trois Mousquetaires, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 161 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
belleamie (2009)
Разпознаване
?
Сканиране
Стоян
Корекция
Сергей Дубина (1 август 2005 г.)
Добавяне на илюстрации, допълнителна корекция
dave (2013)

Източник: http://dubina.dir.bg

 

Издание:

Александър Дюма, Тримата мускетари

Преведе от френски Йордан Павлов

Редактор Людмила Харманджиева

Художник Морис Лероар

Художествено оформление Стефан Груев

Художествен редактор Димитър Чаушов

Технически редактор Маргарита Лазарова

Коректор Мери Илиева

Френска. IV издание.

Издателство „Народна младеж“, София, 1978

История

  1. — Добавяне
  2. — Редакция: belleamie, 2009
  3. — Добавяне на илюстрации, сканирани от dave; Корекции от dave

Статия

По-долу е показана статията за Тримата мускетари от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Тримата мускетари.

Тримата мускетари
Les trois mousquetaires
Арамис, Атос, д'Артанян и Портос (от ляво надясно) – илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.
Арамис, Атос, д'Артанян и Портос (от ляво надясно) – илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.
АвторАлександър Дюма - баща
ИлюстраторМорис Лероар
Първо издание1844 г.
 Франция
Оригинален езикфренски
ЖанрИсторическа
Приключенска
Видроман
ПоредицаТримата мускетари
СледващаДвадесет години по-късно

Издателство в България„Народна младеж“, София, 1955
ПреводачЙордан Павлов
Тримата мускетари в Общомедия

„Тримата мускетари“ (на френски: Les trois mousquetaires) е роман на френския писател Александър Дюма - баща. Разказва за приключенията на млад гасконски благородник, наречен д'Артанян, напуснал дома си за да стане мускетар. Д'Артанян не се включва в броя на мускетарите от заглавието на романа. Тримата мускетари са неговите приятели Атос, Портос и Арамис, неразделните другари, чието мото е „Един за всички, всички за един“.

Историята за д'Артанян е продължена в другите романи от трилогията – „Двадесет години по-късно“ и „Виконт дьо Бражелон“.

Първоначално „Тримата мускетари“ е публикуван като сериал от списание Le Siècle в периода мартюли 1844 година. Дюма твърди, че романът се основава на ръкописи, които той е намерил в Националната библиотека на Франция. По-късно се доказва, че Дюма базира своето произведение на книгата „Спомените на господин д'Артанян, капитан-лейтенант на ротата на кралските мускетари“, написана от Гатен дьо Куртил дьо Сандра (Кьолн, 1700). Дюма заема книгата от марсилската градска библиотека.

Сюжет

През 1625 г. бедният благородник д'Артанян напуска семейството си в провинция Гаскония, за да стане кралски мускетар в Париж. В Тарб до Мьон той е пребит и ограбен от непознат благородник, който е забелязан от младежа да говори с красива дама наречена милейди. В Париж пострадалият отива в дома на капитана на мускетарите г-н дьо Тревил, който обещава на момчето, че ще съдейства да влезе в Кралската академия. Неочаквано д'Артанян хуква навън, видял своя грабител. По пътя се сблъсква случайно с мускетарите Атос, Портос и Арамис, като с всеки от тях си урежда дуел. Двубоят е провален от гвардейците на кардинала. Между двете групи започва битка, в която победители излизат кралските мускетари и д'Артанян.

Слухът за подвизите на четиримата стига до крал Луи XIII и той поисква да се срещне със славните воини. Преди срещата с краля, д'Артанян предизвиква още една вражда между кралските мускетари и гвардейците, в която едва не изгаря дома на г-н дьо Ла Тремуй. Този път кралят е бесен, но дьо Тревил оневинява своите мускетари и владетелят връчва на д'Артанян парична награда. През следващите месеци между четиримата започва неразделно приятелство. Д'Артанян е приет за кадет в гвардейската рота на г-н де-з-Есер. Междувременно парите свършват и мускетарите изпадат в затруднения.

Една вечер при д'Артанян идва за помощ хазяина на неговата квартира, г-н Бонасийо, чиято съпруга Констанс, работеща като прислужница за Ана Австрийска, е била отвлечена. Набеден за отвличането е благородникът от Мьон. Зад привидно обикновеното престъпление обаче се крие любовната интрига между Бъкингамския дук и кралицата. Хазяинът е отведен от хора на кардинала в Бастилията, а избягалата от плен г-жа Бонасьо е спасена от д'Артанян. Дръзкият спасител веднага се влюбва в младата дама и ѝ помага в тайната среща между дука и кралицата. Ана Австрийска подарява на своя ухажор своята огърлица за спомен.

По-нататък версията на Дюма обхваща приключенията на д'Артанян и неговите приятели от до 1628 година и обсадата на Ла Рошел.

Персонажи

Д'Артанян и тримата мускетари

  • д'Артанян – осемнайсетгодишен гасконец, главен персонаж в историята. Дръзко и смело момче, нечувано ловък с шпагата за възрастта си. Набит и дребен юноша с мургаво лице. Раздразнителен и горд, винаги готов да защити честта си.
  • Атос – верен и благороден мускетар с красива външност. Арамис позволява да бъде поучаван само от него.
  • Портос – шумен и груб мускетар, който се слави със своя весел нрав и дразнеща суетност. Портос винаги се старае да се отличава от другите с облеклото си. Харесва му да се хвали с многото си любовни похождения. Безкрайно разговорлив и склонен да клюкарства. Притежава висок ръст и е леко пълна фигура. Лицето му излъчва надменност.
  • Арамис – 22 – 23 годишен мъж, който, по собствените му думи, временно е мускетар, преди да стъпи в служба като абат. красив младеж с наивно и миловидно лице, черни и кротки очи и тънки мустачета. Има плавни и изискани маниери. Не обича да говори много, но не е необщителен. Суетен към външността си. Изкарва се пред другите духовен, но е забелязван в компанията на много жени.

Второстепенни персонжи

  • Милейди де Уинтър – жена на 20 – 22 години, изключително красива с бледа кожа, руси къдрави коси и големи сини очи.
  • Граф дьо Рошфорд – 40 – 45 годишен благородник, верен слуга на кардинал Ришельо. Високомерен и груб, склонен да действа подмолно и нечестно. Има сурово изражение на лицето. Носи черни, грижливо поддържани мустаци. Облича се във виолетови дрехи.
  • Констанс Бонасьо – прислужница на кралицата Ана Австрийска и нейна вярна помощница в любовната ѝ авантюра с Бъкингамския дук. Женена за г-н Бонасьо. Д'Артанян моментално се влюбва в нея.
  • Г-н Бонасьо – страхлив и малодушен човек, хазяин на Д'Артанян. Той е съпруг на Констанс, но не таи особена привързаност към нея.

Исторически личноси

  • Луи XIII – крал на Франция и наследник на Анри IV, към чиято памет се отнася с голямо уважение. В романа на Дюма владетелят е описан като слаб и неуверен, намиращ се под силното влияние и зависимост на кардинал Ришельо. Егоистичен и неискрен към обкръжаващите го хора. Таи голямо уважение към граф дьо Тревил, чийто баща е бил верен служител на предишния крал.
  • Граф дьо Тревил – капитан на мускетарите, който произхожда от беден благороден род от Гаскония. Верен на своя господар Луи XIII, към когото постъпва с нужното внимание, взимайки предвид неговите слабости. Умел интригант, Тревил често измъква своите мускетари от гнева на краля и кардинала. Ползва се с голямо уважение и възхищение сред мускетарите, които непрекъснато се навъртат в дома на улица Стария гълъбарник. Известен е с многото си завоевания от женски пол.
  • Кардинал Ришельо – съветник на Луи XIII и пръв министър на Франция. Лукав и интригант. Сдобива се със своя собствена гвардия, за да съперничи на мощта на краля. Подиграван и мразен от кралската гвардия. Мадам д’Егийон е спрягана за негова любовница.
  • Ана Австрийска – съпруга на краля и любовница на Бъкингамския дук.
  • Джордж Вилиърс – безразсъден любовник на кралицата.

Слуги на мускетарите

  • Планше – слуга на д'Артанян.
  • Гримо – слуга на Атос.
  • Мускетон – слуга на Портос.
  • Базен – слуга на Арамис.

Епизодични персонажи

  • Г-н дьо Ла Тремуй – благородник, който е на страната на кардинал Ришельо.
  • Бернажу – гвардеец на кардинала, славещ се с бойните си умения.
  • Г-н дьо Жюсак – предводител на гвардейците на кардинала. Убит е от д'Артанян.
  • Каюзак – гвардеец, любимец на кардинала.
  • Бикара – гвардеец, измъкващ се единствено мъртъв от двубой.

Издания на български език

  • 1955; София. Изд: „Народна младеж“. Биб: „Пътешествия и приключения“, №1.[1]
  • 1983; Издателство: ЦК на ДКМС „Народна младеж“, София; „Тримата мускетари“; Редактор: Людмила Херманджиева; Твърди корици; Стр. 736 (роман от 9 до 721); Формат: 1/16 60/90
  • 1997; Издателска къща „Хермес“, Пловдив; „Тримата мускетари“ (Адаптирано издание за деца); Серия „Златно перо“ (№5 по ред на издаванията); Преводач: Светозар Златаров; Художествено оформление и илюстрации: Борис Стоилов; Меки корици; Стр. 100; ISBN 954-459-366-7
  • 2005; Издателска къща „Пан '96“, София; „Тримата мускетари“; Поредица „Вечни детски романи“ №96; Меки корици; Стр. 449; ISBN 954-657-105-9

Външни препратки

Източници

  1. Тримата мускетари – Александър Дюма. 1955 // admin. biblio.detstvoto.net, 10 ноември 2009. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 27 юли 2015.

XVI
Как канцлерът Сегие потърси неведнъж камбаната, за да я бие, както правеше някога

Невъзможно е да си представи човек впечатлението, което тези няколко думи направиха на Луи XIII. Той се изчерви, после пребледня и кардиналът веднага разбра, че е спечелил с един удар позициите, които беше загубил.

— Господин дьо Бъкингам в Париж! — извика той. — А защо е идвал?

— Навярно за да съзаклятничи с вашите врагове хугенотите и испанците.

— Не, дявол да го вземе, не! За да съзаклятничи срещу моята чест с госпожа дьо Шеврьоз, с госпожа дьо Лонгвил и с всички Конде!

— О, сир, що за мисъл! Кралицата е толкова благоразумна и най-важното, тя обича много Ваше величество.

— Жената е слаба, господин кардинал — забеляза кралят. — А ако става дума за нейната голяма любов към мен, аз имам особено мнение по този въпрос.

— Аз все пак продължавам да поддържам — заяви кардиналът, — че Бъкингамският дук е дошъл в Париж с чисто политическа цел.

— Аз съм убеден, че той е дошъл за друго, господин кардинал. Но ако кралицата е виновна, горко й!

— Наистина — подзе кардиналът, — колкото и неприятно да ми е да допусна такава измяна, Ваше величество ме навежда на тази мисъл, госпожа дьо Ланоа, която разпитвах няколко пъти по заповед на Ваше величество, ми каза тая сутрин, че нощес Нейно величество е стояла будна до късно, че тая сутрин е плакала много и цял ден е писала.

— Да — каза кралят. — Навярно на него. Кардинале, трябват ми книжата на кралицата.

— Но как да ги вземем, сир? Струва ми се, че нито аз, нито Ваше величество можем да се нагърбим с такава задача.

— Как постъпихте с жената на маршал д’Анкр? — извика страшно разгневен кралят. — Преровиха шкафовете й, а в края на краищата претърсиха и самата нея.

— Жената на маршал д’Анкр беше само жена на маршал д’Анкр, някаква си флорентинска авантюристка, сир, нищо повече, докато височайшата съпруга на Ваше величество е Ана Австрийска, кралица на Франция, с други думи, една от най-великите владетелки в света.

— Затова нейната вина е много по-голяма, господин дук! Колкото повече е забравила високото положение, до което е стигнала, толкова по-ниско е паднала. Всъщност аз отдавна съм решил да сложа край на тези дребни политически и любовни интриги. И при нея има някакъв си Ла Порт…

— Когото аз смятам за главна пружина на всичко, признавам — заяви кардиналът.

— И вие ли мислите като мене, че тя ми изневерява? — запита кралят.

— Аз мисля и повтарям, Ваше величество, че кралицата е в заговор срещу властта на своя крал, но никога не съм казвал — срещу неговата чест.

— А аз ви казвам, че е в заговор и срещу едното, и срещу другото. Казвам ви, че кралицата не ме обича, че тя обича друг, казвам ви, че тя обича този подлец Бъкингам! Защо не го арестувахте, докато беше в Париж?

— Да арестуваме дука? Да арестуваме първия министър на Чарлз I! Какво говорите, Ваше величество? Какъв скандал! Ами ако подозренията на Ваше величество, в което аз продължавам да се съмнявам, се оправдаеха, какъв страшен шум, какъв нечуван позор!

— Но щом като той самият се е излагал като някакъв скитник или крадец, трябваше…

Луи XIII сам се спря, уплашен от това, което щеше да каже, а Ришельо, проточил шия, напразно очакваше думите, които бяха замрели на устните на краля.

— Трябваше?

— Нищо — каза кралят, — нищо. Но докато е бил в Париж, той е бил непрестанно под наблюдение, нали?

— Да, сир.

— Къде живееше?

— На улица Ла Арп, номер седемдесет и пет.

— Къде се намира тази улица?

— Близо до Люксембург.

— И уверен ли сте, че той не се е виждал с кралицата?

— Мисля, че кралицата е твърде усърдна в своите задължения, сир.

— Но са си писали. На него кралицата е писала днес цял ден. Господин дук, тези писма ми трябват!

— Но, сир…

— Господин дук, аз ги искам на каквато и да било цена!

— Но аз трябва да забележа на Ваше величество…

— И вие ли ми изменяте, господин кардинал? Затова ли се противите винаги на моите желания? И вие ли сте в съюз с испанците и англичаните, с госпожа дьо Шеврьоз и с кралицата?

— Сир, — отвърна с въздишка кардиналът, — мислех, че аз съм защитен от такива подозрения.

— Господин кардинал, вие ме чухте. Искам тези писма.

— Има само един начин.

— Какъв?

— Да натоварим с тая задача канцлера Сегие. Тя влиза напълно в неговата длъжност.

— Изпратете да го повикат още сега!

— Той трябва да е у дома, сир. Изпратил бях да го повикат и заповядах, ако дойде, докато аз съм в Лувър, да го накарат да ме почака.

— Да го повикат веднага.

— Заповедите на Ваше величество ще бъдат изпълнени, но…

— Но какво?

— Но може би кралицата ще откаже да се подчини.

— На моите заповеди ли?

— Да, ако не знае, че тия заповеди изхождат от краля.

— Добре! За да не се съмнява в това, лично аз ще я предупредя.

— Ваше величество, вие не бива да забравяте, че направих всичко възможно, за да предотвратя разрива.

— Да, дук, зная, че вие сте много снизходителен към кралицата, прекалено снизходителен може би, и ви предупреждавам, че ще си поговорим по-късно за това.

— Когато ви е угодно, Ваше величество. Но аз ще бъда винаги щастлив и горд, сир, да се пожертвувам за доброто съгласие, което желая да цари между вас и кралицата на Франция.

— Добре, кардинале, добре, изпратете да повикат канцлера; аз отивам при кралицата.

И Луи XIII отвори общата врата и влезе в коридора, който съединяваше неговите покои с покоите на Ана Австрийска.

Кралицата беше с придворните си дами госпожа дьо Гито, госпожа дьо Сабле, госпожа дьо Монбазон и госпожа дьо Гемене. В един кът се намираше и испанската прислужница доня Естефана, която беше дошла с нея от Мадрид. Госпожа льо Гемене четеше и всички я слушаха внимателно, с изключение на кралицата, която беше предложила това четене, за да може, като се преструва, че слуша, да следи нишката на собствените си мисли.

Тези мисли, макар и позлатени от последния отблясък на любовта, бяха много тъжни. Ана Австрийска, лишена от доверието на своя мъж, преследвана от омразата на кардинала, който не можеше да й прости, че е отблъснала нежните му чувства, имаше пред очите си примера на кралицата-майка, която цял живот е била измъчвана от тази омраза, макар че Мария дьо Медичи, ако се вярва на летописите от онова време, започнала да дарява на кардинала чувството, което Ана Австрийска винаги му отказвала; Ана Австрийска видя да падат около нея най-преданите й слуги, най-близките й довереници, най-скъпите й любимци. Като онези предопределени от съдбата нещастници тя носеше гибел на всеки, до когото се докоснеше. Дружбата й беше съдбоносен знак, който влечеше след себе си преследвания. Госпожа дьо Шеврьоз и госпожа дьо Верне бяха заточени. А и самият Ла Порт не криеше от господарката си, че очаква всеки миг да бъде задържан.

Тъкмо когато беше потънала в своите най-дълбоки и мрачни мисли, вратата на стаята се отвори и влезе кралят.

В същия миг тази, която четеше, млъкна, всички дами станаха и настъпи дълбоко мълчание.

Кралят не прояви никаква вежливост, спря се само пред кралицата и каза с променен глас:

— Госпожо, ще ви посети господин канцлерът и ще ви съобщи нещо по мое нареждане.

Нещастната кралица, която вечно беше заплашвана с развод, със заточение и дори със съд, пребледня въпреки ружа си, не можа да се сдържи и каза:

— Защо е това посещение, сир? Какво ще ми каже господин канцлерът, което Ваше величество не можете лично да ми кажете?

Но кралят се обърна, без да отговори, и почти в същия миг гвардейският капитан господин дьо Гито доложи за посещението на господин канцлера.

trimata_musketari_146_1.jpg

Когато канцлерът се яви, кралят беше вече излязъл през другата врата.

Канцлерът влезе поусмихнат и поизчервен. Тъй като навярно ще го срещнем в развоя на нашия разказ, не е зле читателят ни още отсега да се запознае с него.

Канцлерът беше интересен човек. Де Рош дьо Мал, каноник в черквата „Света Богородица“, който някога беше камердинер на кардинала, го препоръча на негово високопреосвещенство като напълно предан човек. Кардиналът му повярва и не сбърка.

Разказаха за него разни истории, между които и тази:

След бурна младост той се оттеглил в един манастир, за да изкупи поне за известно време младежките си лудории.

Но когато влязъл в светата обител, бедният грешник не успял да затвори достатъчно бързо вратата, за да попречи на страстите, от които бягал, да се вмъкнат след него. Те не го оставяли на мира и игуменът, на когото той доверил нещастието си, искал да го предпази, доколкото му позволявали силите, и го посъветвал да тича в такива случаи при камбаната и да я бие с всички сили, за да прогони демона изкусител. По камбаната монасите щели да познаят, че техен брат е изпаднал в изкушение и цялото братство щяло да се моли за него.

Съветът се харесал на бъдещия канцлер. Той заклинал злия дух с помощта на безбройните молитви на монасите. Но Дяволът не отстъпвал лесно от мястото, където се бил загнездил. Колкото повече били заклинанията, толкова по-многобройни ставали изкушенията. Така че денем и нощем биела силно камбаната и известявала горещото желание на грешника да умъртви плътта си.

Монасите нямали вече нито миг покой. Денем те само се качвали и слизали по стълбите, които водели към параклиса, а нощем освен за вечерните и чинните молитви били принудени още по двадесет пъти да скачат от леглата си и да се просват върху плочите на своите килии.

Не се знае дяволът ли отстъпил, или пък на монасите им дотегнало, но след три месеца отшелникът се появил отново в света със славата на най-страшния грешник, който някога е съществувал.

Като излязъл от манастира, той приел съдийско звание, станал председател на парламент на мястото на чичо си, минал на страната на кардинала, което доказвало дълбоката му прозорливост, станал канцлер, служил усърдно на Негово високопреосвещенство в омразата му към кралицата-майка и в отмъщението му срещу Ана Австрийска, настройвал съдиите в делото на Шале, насърчавал опитите на Лафема, главния иконом на Франция. И накрая, облечен в пълното доверие на кардинала, доверие, което той тъй достойно беше заслужил, прие особената поръчка, за чието изпълнение се явяваше пред кралицата.

Кралицата стоеше още права, когато той влезе, но щом го забеляза, седна на креслото си, даде знак на дамите си да седнат на възглавниците и табуретките и се обърна към него с извънредно високомерен тон:

— Какво желаете, господине — запита Ана Австрийска, — с каква цел идете тук?

— За да направя, госпожо, от името на краля щателен обиск на книжата ви въпреки дълбокото уважение, което имам честта да изпитвам към Ваше величество.

— Как, господине! Обиск на моите книжа!… На мене! Но това е недостойно!

— Моля да ме извините, госпожо, но в случая аз съм само оръдие, с което си служи кралят. Не излезе ли Негово величество преди малко оттук и не ви ли покани лично той да бъдете готова за това посещение?

— Претърсвайте, господине. Аз съм престъпница, както изглежда: Естефани, дайте ключовете от масите и писалищата ми.

Канцлерът прегледа колкото за лице чекмеджетата, той знаеше много добре, че кралицата не е скрила в чекмедже важното писмо, което е писала през деня.

След като отвори и затвори безброй пъти чекмеджетата, трябваше, колкото и да се колебаеше, трябваше, казвам, да направи последната стъпка; с други думи, да претърси самата кралица. И канцлерът пристъпи към Ана Австрийска и доста смутен и объркан, и каза:

— А сега ми остава да направя главния обиск.

— Кой? — попита кралицата, която не разбираше или по-скоро не искаше да разбере.

— Негово величество е уверен, че кралицата е писала днес през деня писмо. Той знае, че то още не е изпратено на местоназначението си. Писмото не се намира нито в масата, нито в писалището ви, а все пак то е някъде.

— Ще се осмелите ли да посегнете на своята кралица? — каза Ана Австрийска, като се изправи с цялото си величие и втренчи в канцлера очите си, чийто поглед беше станал почти застрашителен.

— Аз съм верен поданик на краля, госпожо, и ще изпълня всичко, което Негово величество ми заповяда.

— Да, истина е! — каза Ана Австрийска. — Шпионите на господин кардинала му служат добре. Аз писах днес писмо и писмото още не е изпратено. Писмото е тук.

И кралицата сложи хубавата си ръка на гърдите.

— Дайте ми тогава писмото, госпожо — рече канцлерът.

— Ще го дам само на краля, господине — заяви Ана.

— Ако кралят искаше това писмо да бъде предадено на него, госпожо, щеше да ви го поиска сам. Повтарям ви, аз съм натоварен да изискам писмото и ако вие не го дадете…

— Е?

— Пак аз съм натоварен да го взема от вас.

— Как, какво искате да кажете?

— Дадена ми е пълна свобода, госпожо, и съм упълномощен да потърся съмнителното писмо в самата вас, Ваше величество.

— Какъв ужас! — извика кралицата.

— Моля ви, госпожо, улеснете задачата ми.

trimata_musketari_149_1.jpg

— Вашето поведение е позорно насилие! Знаете ли това, господине?

— Кралят заповяда, госпожо, извинете ме.

— Няма да понеса това: не, не, по-скоро ще умра! — извика кралицата, в която се бунтуваше гордата кръв на испанката и австрийката.

Канцлерът се поклони ниско, после с явното намерение да не отстъпи нито крачка в изпълнението на задачата, която му беше възложена, и както би направил палач в стаята за изтезания, той се приближи към Ана Австрийска, от очите на която в същия миг бликнаха яростни сълзи.

Кралицата, както вече казахме, бе чудно хубава. Беше деликатно да се възлага на когото и да било такава задача, но от силна ревност към Бъкингам кралят беше стигнал дотам, че не ревнуваше вече от никого другиго.

Навярно канцлерът Сегие потърси в тоя миг с поглед въжето на прословутата камбана, но като не го намери, се примири и посегна към мястото, където кралицата бе признала, че се намира писмото.

Ана Австрийска отстъпи крачка назад, тъй бледа, сякаш щеше да умре. За да не падне, тя се опря с лявата си ръка на масата, която се намираше зад нея, а с дясната измъкна от пазвата си писмото и го подаде на канцлера.

— Вземете, господине, ето писмото — извика кралицата с пресекващ и разтреперан глас, — вземете го и ме освободете от отвратителното си присъствие.

Канцлерът, който също трепереше от лесно обяснимо вълнение, взе писмото, поклони се до земята и се оттегли. Вратата едва се затвори след него и кралицата падна почти в безсъзнание в ръцете на своите дами.

Канцлерът занесе писмото на краля, без да хвърли, поглед върху него. Кралят го взе с разтреперана ръка, потърси адреса — то не беше надписано, — пребледня силно, отвори го бавно и после, като разбра още от първите думи, че е до испанския крал, много бързо го прочете.

То беше план за борба срещу кардинала. Кралицата предлагаше на брат си и на австрийския император, които бяха оскърбени от политиката на Ришельо, която вечно се стремеше да унизи австрийския кралски двор, да обявят привидно война на Франция и да наложат като условие за мир отстраняването на кардинала. Но за любов не се споменаваше нито дума в писмото.

Радостен, кралят се осведоми дали кардиналът е още в Лувър. Казаха му, че Негово високопреосвещенство чака в кабинета заповедите на Негово величество.

Кралят отиде веднага при него.

— Знаете ли, дук — каза му той, — вие сте имали право, а аз съм се лъгал. Цялата интрига е политическа, а за любов не става и дума в това писмо. Вземете го. В замяна на това в него се говори много за вас.

Кардиналът взе писмото и го прочете най-внимателно. После го препрочете.

trimata_musketari_150_1.jpg

— Е, Ваше величество! — рече той. — Виждате докъде стигат моите неприятели: заплашват ви с две войни, ако не ме отстраните. На ваше място, сир, аз действително бих отстъпил на тези тъй могъщи настоявания, а и за мене ще бъде истинско щастие да се оттегля от политиката.

— Какво говорите, дук?

— Казвам, сир, че здравето ми се руши в тези напрегнати борби и безконечна работа. Казвам, че по всяка вероятност не ще мога да издържа преумората при обсадата на Ла Рошел и по-добре ще бъде да назначите там или господин дьо Конде, или господин дьо Басомпиер, или пък някой храбър мъж, работата на когото е да воюва, а не мене, духовника, когото непрестанно отклоняват от призванието му и го карат да се занимава с неща, към които няма никакво влечение. Ще бъдете по-спокоен във вътрешния живот на страната, сир, а не се съмнявам, че ще затвърдите славата си и в чужбина.

— Господин дук — отговори кралят, — разбирам, бъдете спокоен. Всички лица, споменати в това писмо, ще получат такова наказание, каквото заслужават, дори и самата кралица.

— Какво говорите, сир? Пази боже, кралицата да изпита и най-малката неприятност заради мене! Тя винаги ме е смятала за свой враг, сир, но ваше Величество можете да потвърдите, че аз винаги съм я защищавал най-горещо дори срещу вас. О, ако тя петнеше честта ви, Ваше величество, друг въпрос, аз пръв щях да кажа: „Никаква милост, сир, никаква милост за престъпницата!“ За щастие не е така и Ваше величество още веднъж се уверихте в това.

— Истина е, господин кардинал — отвърна кралят, — и вие, както винаги, имахте право. Но въпреки това кралицата заслужава напълно моя гняв.

— Вие, сир, си навлякохте нейния гняв и наистина, ако тя ви се разсърди сериозно, Ваше величество, аз бих я разбрал: Ваше величество се отнесохте много строго с нея!…

— Така ще се отнасям винаги с моите врагове, а също и с вашите, дук, колкото и високопоставени да са те и на каквато и опасност да се излагам, като постъпвам строго с тях.

— Кралицата е мой враг, но не ваш, сир. Напротив, тя е предана съпруга, покорна и безукорна. Позволете ми, сир, да се застъпя за нея пред Ваше величество.

— Тогава нека тя отстъпи и дойде първа при мене.

— Напротив, сир, дайте й пример! Вие пръв сгрешихте, тъй като вие заподозряхте кралицата.

— Аз да отида пръв! — възрази кралят. — Никога!

— Сир, умолявам ви.

— Всъщност как да отстъпя пръв?

— Направете нещо, което знаете, че ще й достави удоволствие.

— Какво?

— Дайте бал. Вие знаете, че кралицата обича много да танцува. Уверявам Ви, че гневът й ще се разсее при такова внимание от ваша страна.

— Господин кардинал, вие знаете, че мразя всички светски удоволствия.

— Кралицата ще ви бъде още по-признателна, защото знае вашето отвращение към това удоволствие. Да, и ще бъде удобен случай за нея да сложи хубавия диамантен накит, който й подарихте скоро на рождения й ден, и който тя още не е имала възможност да сложи.

— Ще видим, господин кардинал, ще видим — каза кралят, който в радостта си, че кралицата е виновна в едно престъпление, което малко го тревожеше, а невинна в друго, от което много се опасяваше, беше напълно готов да се помири с нея. — Ще видим, но кълна се в честта си, вие сте много снизходителен.

— Сир — рече кардиналът, — оставете строгостта на министрите, а снизходителността е кралска добродетел; прибягвайте към нея и ще видите, че ще успеете.

След това, като чу, че стенният часовник удари единадесет, кардиналът се поклони дълбоко, поиска разрешение от краля да се оттегли и го помоли да се помири с кралицата.

След като отнеха писмото й, Ана Австрийска очакваше укори и много се изненада, като видя на другия ден кралят да прави опити за помирение. В първия миг реши да го отблъсне — женската й гордост и нейното кралско достойнство бяха жестоко засегнати и тя не можеше да се примири така изведнъж. Но повлияна от съветите на своите дами, тя започна накрая да се преструва, че забравя. Кралят използува тази първа стъпка към помирение, за да й съобщи, че в най-скоро време смята да даде бал.

За клетата Ана Австрийска баловете бяха такава голяма рядкост, че при това известие, както беше предположил кардиналът, и последните следи от обида изчезнаха ако не в сърцето й, то поне от нейното лице. Тя запита кога ще бъде балът, но кралят отговори, че ще се разбере по този въпрос с кардинала.

И наистина всеки ден кралят питаше кардинала кога ще бъде балът и всеки ден кардиналът отлагаше под някакъв предлог насрочването му.

Така изминаха десет дни.

На осмия ден след случая, който разказахме, кардиналът получи писмо от Лондон, което съдържаше само следните няколко реда:

„Успях да ги взема, но не мога да напусна Лондон, понеже нямам пари. Изпратете ми петстотин пистола и четири-пет дена след като ги получа, ще бъда в Париж.“

Същия ден, когато кардиналът получи писмото, кралят му зададе обичайния въпрос.

Ришельо пресметна на пръсти и си каза:

„Пише, че ще пристигне четири или пет дни, след като получи парите; четири-пет дни, докато стигнат парите, четири-пет дни, докато тя се върне — стават десет дни, да включим в сметката насрещния вятър, непредвидените случайности, женски неразположения и стават дванадесет дни.“

— Е, господин дук? — запита кралят. — Пресметнахте ли? — Да, сир: днес сме двадесети септември; на трети октомври градските старейшини устройват празненство. Това е прекрасен случай, тъй като по този начин няма да се разбере, че вие се помирявате с кралицата. После кардиналът добави:

— Между другото, сир, не забравяйте да кажете на Нейно величество в навечерието на празника, че искате да видите как й стои диамантеният накит.