Много се радвам, че си намерих книгата. Имам я на френски и това е добар начин за упражнение.
Тя е просто класика и нямя спор, че е мноого хубава.
Наистина е класика тази книга , но и цялата поредица . За да се придобие цялостен поглед върху събитията след края на тази книга е хубаво да се прочетат и останалите три части от поредицата. Независимо колко отдавна съм чела романите, всеки път ме разчувстват. Препоръчвам ги на всички , които харесват приключенска , романтична и историческа литратура.
Историята е трогателна. Препоръчвам я на всички!
Абсолютният връх в творчеството на Александър Дюма — Баща. За мен това си остава най-добрата му книга. Силно препоръчвам да се прочетат и останалите книги от тетралогията.
Наистина е класика и шедьовър, но е по-скоро за деца. Бих наредила преди нея в творчеството на Дюма поредицата за Мария Антоанета и поредицата за династията Валоа.
Само по един начин се определя тази книга — шедьовър!
Шедьовър,може би най-четената от мен книга-над десет пъти. Цялата поредица от шест книги е връх в литературата.
Тази книга е в моя топ 3 — на трето място след „Властелинът на пръстените“ и „Синовете на Великата мечка“. Въпреки че „Тримата мускетари“ все пак е писана от мъж (има само три жени, от които две са кифли, а една е суперзлодей) и е с френски маниер, тя все пак носи послание за морал и се противопоставя срещу властта — което сигурно е било доста опасно по онова време.
Книгата има още много интересни моменти. Горещо я препоръчвам на интелигентните, готини любители на приключения (и малко добър хумор
Роман, пълен с интриги, приключения, любов, омраза и история! Наистина е по-скоро за деца, но е все така колоритна и завладяваща книга.
Класиката си е класика.
Съдържанието по нищо не отстъпва на това от модерен трилър. Има политика, интриги, война, любов, ревност, съперничество и история. И всичко това е без излишни отклонения и многословни описания, както е било в стила на тогавашната епоха. Предполага се, че за това е спомогнала медията на първото издание: романът е излизал като продължения в подлистник на вестник всяка седмица. В други свои по-късни романи Дюма е по-обстоятелствен.
Преводът е от 70-те, но е качествен. Предполагам, че преводачът е надничал в руския превод — открих грешка, преписана оттам, но това са дреболии. За щастие не се е опитвал да поправя многобройните логически грешки на Дюма, които ние му прощаваме, като на всеки гениален автор.
Роялист и консерва!
Ноо спомените ми, о Боже!
Върни ме там!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.