Каси Едуардс
Дива илюзия (36)

Тридесет и шеста глава

От върха на високия хълм Джолена и Петнистия орел наблюдаваха Кърк, докато той се изгуби в далечината. Засенчила очите си с ръка, младата жена видя как брат й бавно премина осеяната с цветя поляна и навлезе в гората.

Петнистия орел я прегърна през кръста и Джолена му се усмихна, сетне отново погледна към далечината. Кърк навлезе в сенките на гората и изчезна.

— Искаше ми се да остана по-дълго — промълви тя и се отпусна в прегръдките на съпруга си.

— Брат ти беше тук достатъчно, за да се помирим — отговори той и я обгърна с лице към себе си. — Това е важното.

— Да, така е. — Джолена докосна лицето му — въпреки че бяха женени от пет години, все още не можеше да се нагледа на неговата красота. — Той се привърза към своя племенник, нали? Жълтия орел очевидно хареса вуйчо си, дори се разплака, когато Кърк си замина. Никога преди не съм го виждала да плаче. Смята, че това е присъщо само на момичетата.

Петнистия орел се засмя дяволито, обгърна с длани лицето й, целуна я нежно и прошепна:

— Моя съпруго, не е ли хубав животът ни сега? Щастлива ли си като мъжа, който те държи в прегръдките си?

— Да — отвърна Джолена и си помисли, че неуловимата пеперуда изобщо не я интересува.

В живота й сега имаше много по-съществени неща — съпруг, син и обичан баща.

Младата жена прекъсна страстната му целувка и промълви:

— Да си отиваме вкъщи. — Искаше й се да е вече в дома си, където се чувстваше по-щастлива от всякога.

Хванати за ръце, двамата слязоха по стръмния склон и тръгнаха към селото. Джолена се усмихна. Все още не бе казала на Петнистия орел чудесната новина — подозираше, че отново е бременна. Беше сънувала, че ще има момиче.

Погледна крадешком към своя съпруг, сетне сложи ръка на корема си и си представи как ще роди дъщеря и тя ще споделя с нея онова, което синовете не споделят със своите майки.

— Петнист орел, трябва да ти кажа нещо — прошепна Джолена, убедена, че сега е най-подходящият момент да каже на съпруга си за второто им дете.

Петнистия орел, се усмихна и лицето му засия.

— И аз сънувах нещо. Сърничке, този път ще бъде момиче.

Джолена го погледна учудена, сетне се засмя щастливо, когато той я вдигна на ръце и я понесе към селото.

На едно клонче зад тях страховитата нимфалида — пеперудата, предвещаваща смърт — излетя от какавидата и изпусна червеникава течност, подобна на кръв.

Насекомото запърха с крила, после полетя високо над хълмовете, далече от индианското село.