Каси Едуардс
Дива илюзия (9)

Девета глава

Краката й отмаляха. Не можеше повече да тича. Обърна се и втренчено погледна пантерата, която също спря освирепяла, готова да я нападне. Твърде изплашена, за да потърси с поглед Петнистия орел, Джолена стоеше замръзнала на място. Нямаше сили дори да извика.

Пантерата започна да се промъква към жертвата си, а Петнистия орел закрепи стрела на лъка си. В момента, когато животното изръмжа, широко отвори уста и се хвърли към Джолена, стрелата на индианеца полетя във въздуха.

Девойката усети, че й прималява, съзряла зейналата паст на пантерата. В този момент свистящата стрела прониза животното. Джолена притисна ръце към устата си и с обезумели очи наблюдаваше как пантерата падна на земята, като яростно виеше, после се изправи на крака и отново се насочи към нея.

Петнистия орел закрепи втора стрела на лъка си и този път се прицели по-точно. Улучи животното право в сърцето.

Главата й се замая от моменталното чувство за нереалност — сякаш всичко това не бе се случило.

Изведнъж се отърси от унеса. Видя как Петнистия орел хвърли лъка си настрана и се затича към нея.

Тя също се втурна към индианеца. Това, което изпитваше, бе много повече от обикновена благодарност. Стигна до него и се хвърли в обятията му. Притисна се с все сила до гърдите му и зарида.

Внезапно кошмарното преживяване избледня. Отново оживяха чудесните сънища, когато устните им се срещнаха и те започнаха да се целуват страстно и да се наслаждават на потисканите си чувства.

Той потръпна, когато усети, че нейното тяло се отпусна в ръцете му. Устните й бяха топли и чувствени. Дълбоко в себе си знаеше, че тя винаги е била негова, а в тази нощ всичко стана действително — държеше я в ръце, целуваше я и споделяше с нея страстта си.

Вдигна я и я понесе. Когато стигнаха закътаната полянка, огряна от луната, далече от лагера и от мъртвото животно, той я пусна.

Отново я прегърна и целуна и сякаш въздухът затрептя от силните им чувства.

Джолена се задъха. Прималя й от удоволствие, когато Петнистия орел пъхна ръката си под блузата й и докосна твърдите й гърди. Разтапяше се от сладостно усещане, докато той я милваше, без да усети как индианецът внимателно я сложи на земята и се наведе над нея.

Тревата бе като мека постелка.

Девойката затвори очи. Наслаждаваше се на чувството, което изпита, когато Петнистия орел плъзна ръката си под полата й. Потръпна от бавното придвижване на пръстите му нагоре по бедрото й. Кожата й изгаряше от допира му.

Индианецът свали бельото й, захвърли го настрана и целуна замаяната Джолена. Тя лежеше неподвижна, почти бездиханна, преливаща от чувства. Пръстите му отново се плъзнаха нагоре по крака й и обхванаха нежното пухкаво възвишение между бедрата.

Сърцето й лудо заби. Потръпна от удоволствие, когато пръстите му изкусно започнаха да галят центъра на нейната страст. Досега не знаеше, че тази част от анатомията може да й достави такава наслада. В сънищата си усещаше как мястото, докосвано и милвано сега от него, става някак влажно и чувствено, но никога не бе предизвиквала такива изживявания със собствените си пръсти. Щом се събуждаше, топлината и влагата вече ги нямаше и тя оставаше със своите сладостни сънища и илюзии.

А сега възхитителните усещания прерастваха в нещо сладостно, невъобразимо и пораждаха страстно желание.

Дишаше тежко, на пресекулки. Изви се настрана с широко отворени очи, когато той неочаквано пъхна в нея пръста си и тя за момент усети болка, въпреки че преди няколко мига бе изпитвала удоволствие.

Петнистия орел отдръпна устни от нейните, без да извади пръста си, и прошепна:

— Ти си девствена. Искаш ли още да си такава или жадуваш да станеш жена?

Сърцето й биеше до пръсване и тя не бе в състояние да мисли. Докато пръстът му оставаше в нея и внимателно се движеше там, пораждайки нови желания в тялото й, Джолена не знаеше какво да каже и как да реагира на възхитителната летаргия, обхванала сърцето и ума й.

Петнистия орел разбираше мълчанието й. Този чувствен свят бе непознат за нея. За да не остане разочарована, страстно я целуна по устните, докато ръката му продължаваше да милва овлажнилото се възвишение между краката й.

Самият той копнееше за Джолена и с мъка контролираше своите бурни желания. Трябваше да устои на страстния стремеж, който гореше в тялото му.

Искаше Джолена изцяло да изживее с него любовния екстаз. Тя отвръщаше на целувките му и се притискаше към него. Индианецът разбра, че и двамата жадуват едно и също нещо.

Наближаваше върховният момент, към който се стремяха. Петнистия орел се отдръпна от Джолена, за да се наслаждава тя на удоволствието по-дълго. Безмълвно — той разбираше желанията на девойката от начина, по който отвръщаше на неговите ласки — хвана края на блузата й, повдигна я и я изхлузи през главата й.

Нежното гладко тяло на девойката проблесна под лунната светлина. При вида на стегнатия й младежки бюст Петнистия орел не можеше повече да се въздържа. Наведе се над нея, обхвана едната й гърда и докосна с език зърното.

Потръпна. Никога не бе опитвал нещо толкова приятно и нежно.

Така направи и с другата гърда, убеден от нейната реакция, че това я изпълва с блаженство. Тя изстена, после прокара пръсти през косата му.

Имаше чувството, че е безтегловна и съмненията й дали трябваше да допуска всичко това, бяха забравени. Затвори очи, развълнувана от откритието, че той вече споделя чувствата й.

Двамата щяха да станат едно цяло.

В този момент Джолена осъзна, че се свързват завинаги.

Усмихна се вътрешно и се отпусна. Очакването за това, какво още щеше да се случи между тях тази нощ й въздействаше опияняващо. Твърде увлечена в чувствата си, тя не усети как Петнистия орел свали дрехите й и се съблече. Изправен пред нея, захвърли последната част от своето облекло. Гледаше го втренчено, изпълнена с възхищение от широките му рамене, от мускулестите му гърди и жилаво тяло.

Сърцето й подскочи, когато тя видя символа на неговата мъжественост. Макар и поуплашена, протегна ръце към този прекрасен мъж. Въздъхна, когато той легна върху нея и я обгърна с топлината на своето тяло.

Петнистия орел безмълвно впи очи в лицето й и страстно я целуна.

Тялото й потръпна от страст, когато ръката му се плъзна надолу, обхвана гърдата й и пръстите започнаха да се движат около зърното. Джолена изстена.

Целуна го с треперещи устни и го притегли към себе си. Сърцето й заби до полуда, щом пулсиращият му член докосна центъра на нейното желание.

Сякаш знаеше какво трябва да направи, а всъщност инстинктът, заложен в жената още от времето, когато Ева е съблазнила Адам в райската градина, я подтикна да разтвори краката си по-широко. Бе открита покана към него да направи това, което и двамата желаеха.

Когато индианецът проникна дълбоко в нея, Джолена изстена от болка. Но това усещане бе скоро заменено от нещо удивително приятно. Задъха се, обзета от луда страст.

Петнистия орел плъзна устните си надолу и обсипа гърдите й с целувки. Сърцето му биеше до пръсване. Желанието и удоволствието му нарастваха.

Хвана гладките й бедра, потръпващи от възбуда, и се притисна към нея.

Голите им тела се сляха.

Отново я целуна, пламнал от страст.

За миг се отдръпна от нея. Протегна ръка и отмести косата от лицето й. Взря се в очите й, сякаш искаше да надникне в нейната душа. Чувстваше нещо, неизпитано никога с други жени. Сякаш тя бе част от него: сърцата и душите им се бяха слели.

— Обичам те! — промълви Петнистия орел и покри устните й с целувки. — Винаги ще те обичам. — Помълча, отново я погледна в очите и продължи: — Винаги съм те обичал.

Признанието му я сепна. Знаеше, че може да му каже същото нещо и щеше да е вярно. Бяха се обикнали още преди да се срещнат.

Нежно погали лицето му.

— И аз винаги съм те обичала — прошепна тя. Потръпна от удоволствие, когато мъжът отново я притисна в обятията си и я обсипа с целувки.

Впила устни в неговите, Джолена го обгърна с бедрата си. В този миг той проникна в нея. Младата жена се изпъна и откликна на енергичните му тласъци. Усещаше ударите на сърцето му, докато той я държеше в силните си ръце.

След това я пусна, пропълзя на колене и застана до нея в поза, от която сякаш сърцето й спря да бие и гърлото й пресъхна. Джолена разбра безмълвния му зов, докато той се преместваше по-близо до устата й.

Петнистия орел бе я задоволил всеотдайно, възхитително и тя искаше да му отвърне със същото. Взе в ръка пулсиращия му член, после докосна върха му с език. Неговият страстен стон издаде удоволствието му.

Намести се по-удобно, обгърна го с ръка и отново го докосна с устни. Прокара няколко пъти езика си около него и отново го пъхна в уста. Усети как тялото му настръхна и потръпна от удоволствие.

Скоро той се отдръпна от нея и я подтикна към нещо друго. Принуди я да застане на колене и той проникна в нея отзад. Тя изправи глава, затворила очи, очакваща мига на облекчение.

Струваше й се, че цялото й тяло пулсира с ударите на сърцето.

И отново достигна до блаженството, което ги разтърси така, сякаш земята се люлееше под тях.

Отпуснаха се изтощени на тревата.

— Никога не съм се чувствала така — въздъхна Джолена и го погледна с обич. — Да се любим по такъв особен начин! Не мисля, че постъпихме благоприлично. Как се съгласих? Защо го допуснах?

Петнистия орел я притегли към себе си.

— Това, което стана е правилно, защото е породено от любов. Вечно ще си спомням тази нощ.

Джолена положи глава на гърдите му и промълви:

— Дано да е така. Бе чудесно, Петнист орел. Никога не съм се чувствала така свободна и в същото време — завладяна. Как е възможно?

— Любовта е съчетание от двете усещания — обясни той. — Когато обичаш, чувствата ти са свободни, а тялото ти се завладява от този, който те обича. Това не бива да те плаши. С радост приемам да бъда завладян от теб. Ти запълваш празнотата в моя живот отпреди много години. Вече няма да бъда самотен, поне докато имам теб.

— Усещам толкова много неща — каза Джолена притисната в него. — Чувствам прекомерно щастие. Прегърни ме, Петнист орел, силно ме прегърни. Не искам никога да те загубя. Никога.

Той я притисна в обятията си. Мислеше само за бъдещето и за тази жена, която отново пробуди любовта в сърцето му.

 

 

Двата хребета се събуди. Не видя Петнистия орел. Измъкна се от одеялата, отиде до палатката на Джолена и изтръпна. Вътре нямаше никого.

Забързано се огледа във всички посоки. Питаше се накъде ли са тръгнали Петнистия орел и Джолена. Трябваше да ги намери и да предотврати сближаването им.

Копнееше да бъде пръв с нея.

Искаше тя никога да не мисли за друг мъж, особено за Петнистия орел. Като добър следотърсач, той се взря във високата трева и на лунната светлина откри накъде са тръгнали неговата смугла принцеса и приятелят му.

Тръгна по дирята им и се отдалечи от лагера. Изненада се, когато намери убитата пантера с двете забити в тялото й стрели.

Клекна до животното, разгледа стрелите и изсъска:

— На Петнистия орел са!

Отново тръгна с разтуптяно сърце по следата. Внезапно спря, забелязал на полянката две голи тела.

Гърлото му пресъхна. Краката му отмаляха. Знаеше кои са любовниците.

— Закъснях — гневно прошепна той, — но няма да се откажа от нея. Тя ще бъде моя. Скоро. Ще се оженя за нея, дори с риск да се превърна във враг на приятеля си.

Когато Петнистия орел вплете ръце в черната коса на Джолена, притегли я към себе си и я целуна по устата, Двата хребета нервно извърна очи и стисна ръце в юмруци.

— Ще съжаляваш, приятелю мой! — Гласът му бе жлъчен.