Каси Едуардс
Дива илюзия (16)

Шестнадесета глава

Само след миг младата жена се съвзе, но вместо да прояви любопитство към казаното от него, тя се разгневи. Беше й ясно, че той е знаел от самото начало истината за нейните родители, но бе предпочел да не й я каже.

В този момент единственото й желание бе да разбере кой е истинският й баща и къде може да го намери, но гневът към Петнистия орел я заслепяваше. Почувства се така, сякаш той се е подиграл с нея, щом не е споделил онова, което би накарало сърцето й да запее.

Джолена се питаше дали всичко, казано от него, не е било само игра.

Гневно събра дрехите си от земята и се изправи с гръб към Петнистия орел.

Докато се обличаше, чувстваше върху себе си погледа му. Очевидно, бе смаян от реакцията й, както и тя от внезапното му решение да разкрие тайната за нея самата, за семейството и за миналото й.

Сърцето й я подканяше да се обърне към него и да го помоли да й разкаже всичко. Ала тя не го стори. Бе сигурна, че Петнистия орел не е единственият, който знае тайната на произхода й.

Навярно Двата хребета също знаеше нещо! Сигурно затова винаги я гледа така втренчено. Но в такъв случай защо не споделя нищо с нея?

Тя имаше право да научи истината!

Внезапно нечии ръце здраво стиснаха раменете й; Джолена настръхна и широко отвори очи, а Петнистия орел я обърна към себе си и прикова гневен поглед в нея.

— Сгреших ли, като ти разкрих, че познавам твоя истински баща? — попита той с отпаднал глас. — Познавах и майка ти.

Джолена трепна и забрави болката, която й причиняваха ръцете му. Той е познавал родната й майка! Бе твърде трудно да се въздържа да не го засипе с въпроси, макар и все още да не можеше да превъзмогне обидата от факта, че не й е казал истината веднага щом е разбрал коя е.

— Не става въпрос за това, което ми каза или се каниш да споделиш — най-после промълви тя с пресъхнало гърло, — а за момента, който избра. Не мога да разбера защо чака толкова дълго? Навярно ти е доставяло удоволствие да криеш нещо от мен. — Тя замълча и още по-настойчиво го изгледа, сетне продължи с пресекващ от вълнение глас: — Откъде знаеш кои са моите родители? — Ръцете й трепереха.

Петнистия орел отпусна раменете й и докосна лицето й.

— В мига, когато за пръв път те видях, разбрах, че ти си дъщерята на Сладката гълъбица и на Кафявия лос — отговори той, докато я милваше по шията. — Все пак се страхувах да не би приликата да е случайна. Исках да те опозная и да съм сигурен, преди да ти кажа.

Дълбоко в душата си индианецът знаеше, че това не е напълно вярно. Истината бе свързана най-вече със Сладката гълъбица. Ако Джолена разбере за момчешкото му увлечение по нея и че самата тя си прилича като две капки вода със своята майка, ще повярва ли, че той обича нея, а не спомена за една мъртва жена?

— Значи ти си… познавал… моята майка? — попита тя с треперещ глас. Представи си, че той е разговарял с нея, когато е бил малък.

Петнистия орел се почувства впримчен между спомените и реалността.

Взе дрехите си и започна да се облича, за да забави отговора на нейния въпрос.

— Моля те, отговори — настойчиво изрече Младата жена. — Искам да знам всичко. Когато за пръв път открих разликата в цвета на кожата на децата, с които играех, и моята, принудих родителите си да ми обяснят защо е така. Отговориха ми, че съм индианка, не бяла.

Петнистия орел нервно разроши косата си и гневно я изгледа.

— Ти ми обърна гръб преди малко, когато бях готов да ти кажа всичко. Сега ме молиш за това. Защо?

— Защото не можех да разбере причините, поради които си премълчал истината в момента, когато си разбрал коя съм — отговори Джолена. — Мислех, че се подиграваш с мен. Сега разбирам, че причината е друга. Досега нещо те е възпирало да ми разкриеш истината. Какво те накара да промениш решението си?

— Нашата любов — отвърна той и нежно взе ръцете й в своите. — Не трябва да има тайни между мъж и жена, които възнамеряват да се оженят.

— Действително ли възнамеряваме да се оженим? — тихо попита Джолена.

— Съкровеното ми желание е ти да бъдеш моя съпруга — отговори индианецът, притегли я към себе си и я прегърна. — Искам да се грижа за теб и заедно да правим всичко. Тържествено обещавам, че повече няма да има тайни помежду ни.

— Има само едно нещо в живота ми, което искам така, както и да се омъжа за теб — промълви Джолена и го погледна право в очите. — Петнист орел, ти спомена имената на моите родители и вярвам, че си ги познавал. Знам, че майка ми е мъртва. Какво е станало с баща ми?

— Истинският ти баща, Кафявия лос, е добре и скоро ще те заведа при него. Ако искаш, ще го направим още утре, при изгрев-слънце.

Джолена се изтръгна от прегръдката му и бавно закрачи напред-назад. Бе неспокойна. Копнееше да види истинския си баща и да бъде прегърната от своите роднини, но… но имаше друг човек, когото досега бе смятала за родител.

Приемайки предложението на Петнистия орел за женитба, бе направила своя избор — нямаше да живее повече с Брайс Едмъндс. Но как да пренебрегне задълженията си към него, след като той й е дал всичко в живота. Ще може ли да я разбере?

Спря и се обърна към Петнистия орел. Знаеше как трябва да постъпи, макар че отлагането на срещата с нейния истински баща я измъчваше. След миг заяви с треперещ от вълнение глас:

— Не, трябва да продължа търсенето на рядката неуловима пеперуда. Щом я уловя, ще я изпратя на баща ми в Сейнт Луис заедно с другите екземпляри, които съм събрала за колекцията му. Чак тогава донякъде ще му се отплатя за добрината му към мен. — Замълча и го погледна със сияещи очи. — Тогава ще съм свободна да отида при моя истински баща и да му разкрия коя съм. Ще бъде ден, изпълнен с чудеса. След дългата раздяла ще прегърна баща си и своите кръвни роднини. — После лицето й отново помръкна. — Все още не си ми казал как разбра коя съм. Знае ли и друг за това? Досеща ли се някой, че съм дъщерята на Кафявия лос? — Преди Петнистия орел да отговори, тя нетърпеливо му зададе нов въпрос: — И аз ли като теб съм от племето Черните крака?

— Да — той я притегли към себе си и я прегърна.

— Това е чудесно! — възкликна Джолена и се притисна към гърдите му. — Хайде, скъпи, обясни ми как разбра коя съм.

Внезапно почувства, че Петнистия орел се вцепени и сърцето му лудешки затуптя.

В този момент страхът й от отговора стана по-голям, отколкото желанието й да го чуе.

— Как ли? — индианецът я пусна от обятията си. Хвана я за ръката и я поведе към брега на реката. — Обещах ти, че повече няма да има тайни между нас. Ще ти доверя всичко.

Той започна разказа си от времето, когато като деветгодишно момче бил безнадеждно влюбен в по-възрастна от него жена. Пазел тайната дълбоко в сърцето си и я споделил единствено с Двата хребета. Говореше на Джолена за чувствата си към Сладката гълъбица и как е изживял вестта за смъртта й и за бебето, взето от неизвестен човек.

Разказа й как се е усамотил на любимото си място и се помолил детето на мъртвата да бъде отгледано с любов.

Разкри колко дълго е тъгувал от загубата на Сладката гълъбица и какво странно чувство е изпитвал, когато я е виждал в съзнанието си все така красива, енергична и приветлива.

— И вече не изпитваш това странно чувство, когато мислиш за моята майка, нали? — тихо попита Джолена. — Защо, Петнист орел?

Той извърна поглед, сетне отново се взря в очите й и докосна лицето й.

— Защо ли? Заради теб. Когато ти се появи в живота ми, всичко се промени.

— Да, разбирам. Аз… аз съм заела мястото на моята майка в сърцето ти — прошепна Джолена.

— Нещо повече — добави младият мъж и отново извърна очи.

— О, господи! — тихо възкликна девойката. — Сега знам как си разбрал коя съм. Когато ме погледнеш, виждаш моята майка. Така е, нали? В твоите очи, в сърцето ти, аз съм Сладката гълъбица.

— Не е вярно — прекъсна я индианецът. — Чувствата ми към теб са напълно различни. Бях сляпо влюбен в майка ти — типично за всеки хлапак. Но теб обичам като мъж — искрено и безпределно.

— Но ти не можеш да не виждаш майка ми, когато гледаш мен. — Гласът й пресекна от вълнение. — Искам да бъда обичана заради мен самата, а не защото съм огледален образ на другиго.

— Вярно е, че когато те видях за първи път, чувствата ми бяха като на юношата, който скърбеше за по-възрастната от него жена — опита се да й обясни той. — Но след като те опознах и разбрах колко се различаваш от своята майка, започнах да те обичам истински. Ти ме превърна в мъж. Сладката гълъбица сега е един хубав спомен, а ти си до мен — реална и прекрасна.

— Когато се любехме, искаше ли тя да е на моето място? — не се стърпя да попита Джолена. — Представяше ли си, че съм Сладката гълъбица?

Петнистия орел стисна зъби, очите му заблестяха от гняв и той процеди:

— Не съм обичал един спомен, когато съм те държал в прегръдките си. И никога няма да бъде така. Обичам само теб.

— Иначе щях да умра — Джолена се хвърли в обятията му. Опряла глава на неговите гърди, тя започна своята изповед. — Скъпи, аз също те видях, преди да се срещнем.

— Как е възможно? — попита той, докато галеше дългата й коса.

— Не знам. Истината е, че се слисах, когато те зърнах, защото бях виждала лицето ти в сънищата си.

Той я хвана за раменете и я дръпна така, че погледите им се срещнаха, сетне учудено възкликна:

— Ти си ме сънувала? Видяла си лицето ми в сънищата си?

— Да, много пъти. И все още не разбирам как е възможно.

— Ти си от племето Черните крака. Много неща се предричат в нашите сънища.

— Нима? — попита тя с широко отворени очи. — Моля те, обясни ми! Предусещала съм много неща чрез сънищата си. Понякога се плаша от… от своята способност.

— Не бива да се плашиш от дарбата, която се предава от поколение на поколение. — Той отново я прегърна и вдъхна аромата на косата й. — Хората от нашето племе вярват в сънищата. Говори се, че те са ни изпратени от Слънцето, за да ни подскаже какво ще се случи. Когато сънят е „силен“, което ще рече, че образите в него са ясни и живи, почти винаги се сбъдва. — Спря се за миг и отново продължи: — Ако момче или мъж мечтае за сила и в съня си види животно или предмет, смята се, че това отсега нататък ще бъде неговият таен помощник, неговият амулет.

— Аз се подчиних на съня си — сгуши се в него Джолена. — Последвах зова му и те намерих, скъпи.

Изведнъж я обзе паника. Спомни си за съня, в който Петнистия орел умира. Ужаси се при мисълта, че кошмарът може да се сбъдне. Прегърна любимия си, изпълнена с желание никога да не се разделят.

Наоколо цареше непрогледна тъмнина, мъглата се издигаше към високите клони на дърветата. Двамата влюбени тръгнаха обратно към лагера. Нещо на пътеката привлече погледа на Петнистия орел и го накара да спре. Бе перо, навярно от орел. Джолена не бе виждала толкова голямо перо, светлосиво, с бели шарки. Индианецът се наведе, взе го и й го подаде, после тихо попита:

— Споменавал ли съм ти, че крилото на птицата е символ на възвишени мисли?

— Независимо дали си ми го казвал, приятно ми е да го чуя — звучи прекрасно.

Тя притисна перото до сърцето си и спокойно продължи да крачи редом с индианеца. Наближиха лагера, където огънят хвърляше златисти отблясъци между дърветата.

Джолена се притисна до Петнистия орел. Искаше й се тези вълшебни мигове да не свършват.