Каси Едуардс
Дива илюзия (31)

Тридесет и първа глава

Джолена трепереше от студения утринен вятър, докато гледаше как Кърк се стяга да тръгне към форт Чене. Имаше известие, че речният параход ще спре там. Кърк разполагаше с ограничено време да стигне до форта.

Намръщи се, когато видя как брат й помогна на Лунното цвете да се качи на седлото, след което и той се метна на взетия назаем кон. Извърна се към Петнистия орел, неволно му се усмихна и промълви:

— Радвам се, че ще бъдеш с воините, придружаващи брат ми до форт Чене. Разбирам защо не искаш да дойда с теб. Бързо се връщай, мили. Нощите стават все по-хладни. Когато не си до мен, леглото е студено.

— Добре, че разбираш защо трябва да останеш тук — отговори той. Повдигна брадичката й така, че нейните устни бяха съвсем близо до неговите. — Трудно ще ти е да се сбогуваш с брат си, когато отново се озовеш сред белите хора във форта. По-добре е да не се изкушаваш.

— Скъпи, знам, че е безполезно да споря с теб по този въпрос, и няма да го направя. Ще остана с моите близки и ще науча повече за живота им, докато те чакам да се върнеш при мен.

— Ще бъдем разделени само една нощ. — Той леко я целуна по устните, без да се съобразява, че Кърк ги гледа, след което продължи шепнешком: — И ако ти е студено под завивките, припомни си моментите, когато се любехме. Няма ли това да те стопли, жено?

— Едва ли — отвърна тя усмихната. — Най-добре ще е да мисля за друго, когато не си при мен. Спомените ще ме накарат още по-силно да закопнея за теб.

— Навярно раздялата ще се отрази добре и на двама ни — каза индианецът с дяволита усмивка. Наведе се към нея, за да е сигурен, че това, което ще й каже няма да бъде чуто от никого, най-малко от Кърк: — Чакането ще засили удоволствието. Когато се видим, ще се любим така, сякаш ни е за пръв път.

— Сърцето ми ще отброява минутите до твоето завръщане — отвърна тя и го целуна. После се приближи до брат си.

— Кърк, надявам се, че не ми се сърдиш. Моля те, направи всичко възможно татко да ме разбере. Точно той би трябвало да ми влезе в положението. Отнел ме е от моите истински роднини в продължение на осемнайсет години, считал ме е за дъщеря. Ще бъда с истинския си баща много по-малко време, защото е стар и не му остава да живее дълго.

Кърк не отговори. Мълчание между тях стана тягостно. Той протегна ръка и докосна бузата й.

— Сестричке, не ти се сърдя. Ако толкова дълго бях лишен от своите близки и аз щях да постъпя така. Сигурен съм. Бъди щастлива, скъпа. Това е по-важно сега. Дано си щастлива, след като реши да живееш с хората от твоето племе. Имаш… моята благословия.

Джолена осъзнаваше, че думите му са неискрени, но му беше благодарна, че на раздяла съумя да прикрие истинските си чувства.

— Благодаря ти, Кърк. — Джолена сподави риданието си. Погледна Лунното цвете й потръпна при мисълта, че тази индианка го мами. Все пак не посмя да го предупреди. Кърк вече бе мъж и трябваше да взема решенията си сам.

Петнистия орел яхна коня си, приближи се до тях и рече:

— Бели братко, време е да тръгваме. — Сетне се обърна към Джолена: — Ще се върна, когато слънцето утре достигне най-високата точка в небето.

— Моля те, внимавай — прошепна тя, като неспокойно свиваше и разпускаше пръсти.

Петнистия орел кимна и побърза да настигне другите воини.

Кърк и Джолена няколко мига се гледаха втренчено. След това той заби пети в хълбоците на коня и се отдалечи. Лунното цвете покорно яздеше редом с него.

Джолена ги проследи с поглед, докато се превърнаха в две точки на хоризонта. Обърна се и огледа селото.

Слънцето изгряваше. В тихата утрин тънки струйки дим се извиваха от отворите на индианските колиби. Жените носеха вода и дърва или приготвяха закуска. На брега на реката някои вече копаеха червена глина, която използваха за боядисване.

Мъжете излизаха навън и се отправяха към реката, следвани от децата. Носеха на ръце тези, които още не бяха проходили. Отиваха на брега, сваляха одеждите си и се гмуркаха в студената вода.

Джолена знаеше, че зиме и лете, в буря и в пек, ежедневно вършеха това. От малки ги учеха, че така ще станат здрави и жилави и по-лесно ще понасят студа, когато ловуват в прерията.

Тъй като вече бе закусила с Петнистия орел, Джолена възнамеряваше да свърши много неща, за да мине по-лесно дългият самотен ден без него.

Щом жените излязоха от жилищата си и се заеха с ежедневната си работа, Джолена се присъедини към тях. Слушаше напътствията им и се учеше да прави всичко както трябва. Този ден те приготвяха храна от изсушено месо. Прясното бе вече нарязано на дебели късове и окачено да съхне на слънце.

Сланината от гърба на животните също се сушеше и се консумираше заедно с месото, както Джолена като малка ядеше хляба с масло.

Освен това направиха питки от сушено месо, като за целта избраха най-крехките парчета. Хвърлиха ги в жаравата от два големи огъня и ги обърнаха от всички страни, като внимаваха да не се препекат.

Най-напред използваха единия огън и когато при печенето се вдигна пушек, който би предал горчив вкус на месото, побързаха да го прехвърлят върху друг огън, докато първият се разгори отново.

Обвиха готовото месо със сурова кожа и започнаха да го удрят с пръчки. Лесно го раздробиха на парчета, защото бе крехко.

Междувременно стопиха лойта в голям котел и приготвиха кори за питките, които бяха изработени от кожа и побираха четири-пет килограма.

Изсипаха раздробеното месо и мазнината в мех и започнаха да бъркат с пръчка. Сетне натъпкаха сместа в кожените торби толкова плътно, че вътре да не остане въздух.

След това зашиха отворите им. Сложиха ги на земята и жените скочиха върху тях и ги затъпкаха с крака, за да ги уплътнят още по здраво.

Показаха на Джолена как да направи по-фини питки от най-качественото бизонско месо, смесено с костен мозък. Към основните съставки се прибавяха сушени къпини и диви череши и така се приготвяше вкусна и изключително питателна храна.

Увлечена в работа, денят й мина неусетно. Капнала от умора, младата жена влезе в колибата на Петнистия орел грабна кърпа и тръгна към реката. Стигна до брега и като се увери, че наоколо няма никой, свали дрехите си и се гмурна във водата.

Дълго плува, за да се измори още повече и да заспи, без да мисли непрестанно как ще прекара нощта без Петнистия орел. Чувстваше се неловко, когато оставаше сама с хората от племето.

Но така щеше да провери дали е постъпила правилно, като реши да заживее при индианците Черните крака.

Стъпи на дъното и отметна главата си така, че косата й се понесе по течението. Гледаше звездите, които постепенно се появяваха на тъмно кадифеното небе, и тънкия сребрист сърп на луната.

Подухваше студен вятър. Джолена потръпна и заплува към брега. Тъкмо възнамеряваше да излезе от водата, когато видя, че някой стои в мрака и я наблюдава. Дъхът й спря.

Потопи се до шия във водата и напрегнато се взря в човека на брега, сетне извика:

— Кой е там? Покажи се, който и да си.

Кафявия лос пристъпи напред. Наведе се и взе кърпата, после я подаде на Джолена, като промълви:

— Аз съм, баща ти. Не те намерих в колибата на Петнистия орел и се уплаших, да не би да си постъпила неразумно и да си дошла да се къпеш сама. Виждам, че съм бил прав. Дъще, знаеш ли какви неприятности можеше да си навлечеш с подобна постъпка?

Джолена облекчено въздъхна. Едва сега осъзна, че не биваше да идва на реката сама и то през нощта. Вместо баща й, някой друг можеше да я наблюдава, докато излизаше от водата.

— Бях твърде неспокойна да остана сама — отвърна тя. Взе кърпата, излезе от водата и се загърна.

— Не помисли ли, че и аз съм самотен? — попита Кафявия лос. Гласът му бе тъжен и отпаднал. — Можеше да дойдеш и да стоплиш сърцето ми с присъствието си, вместо да бродиш в нощта.

— Съжалявам — измърмори младата жена. — Не се съобразих, татко. Действително трябваше да прекарам вечерта с теб. Ще дойда сега, ако нямаш нищо против.

Тя се засрами от егоизма си. Мислеше само за себе си и за своята самота, без да осъзнае, че баща й се е почувствал изоставен. Та нали самата тя отиде да живее в колибата на Петнистия орел. Лунното цвете също го остави набързо, след като той така щедро отвори сърцето си за нея и я покани да остане в дома му.

— Колибата ми е на твое разположение винаги щом пожелаеш, особено тази нощ.

След като Джолена се изсуши, Кафявия лос събра дрехите й и ги подаде. Тя застана зад едно дърво и се облече. Почувства се по-добре. Заедно отидоха в неговия дом, ядоха супа, смяха се и говориха.

Внезапно дочуха някакъв шум пред колибата. И двамата погледнаха към входа.

Ахнаха от изумление, когато на прага се появи Лунното цвете с наведени очи.

Зад нея се показа Петнистия орел. Джолена се завтече към него, без да отделя очи от момичето. Кафявия лос бавно приближи до Лунното цвете, прегърна я и я въведе в своето жилище.

— Защо се връщаш? — попита той, без да пуска ръката й.

Индианката нерешително го погледа и по страните й потекоха сълзи.

— Не можех да постъпя иначе. Обичах го твърде много, за да го мамя. Аз… казах му за детето. Той отвърна очи от мен и не ме погледна повече. Кърк ме пропъди от живота си.

Джолена не знаеше какво да мисли за брат си и за постъпката му, но бе сигурна, че се възхищава от смелостта и от честността на Лунното цвете.

Още когато се запозна с нея, си каза, че не е способна да измами.

И се оказа права!

Съзнаваше, че Лунното цвете е съсипана. Заплака и я прегърна. Девойката се притисна към нея и зарида.

— Съжалявам — прошепна Джолена. — Съжалявам, че брат ми не е пожелал да те приеме с детето. Разбирам как се чувстваш и искам да бъда твоя приятелка.

Петнистия орел наблюдаваше вълнуващата сцена със сърце, преливащо от обич към Джолена. Приближи до двете жени и ги прегърна.

Лунното цвете остана притихнала в обятията на своите приятели няколко мига, след което приближи до Кафявия лос и го погледна смирено.

— Ще ме приемеш ли в своя дом? — попита тя с пресекващ от вълнение глас.

— Дотогава, докато пожелаеш — отговори Кафявия лос и я прегърна. — Моя малка принцесо, ти и твоето дете ще ме направите щастлив. Ще се отрази добре на стар човек като мен.

Джолена и Петнистия орел излязоха на пръсти от колибата. Щом се озоваха навън, той я прегърна, целуна я страстно и я понесе към своя дом.

— А Кърк? Ужасно ли се държа с Лунното цвете? — попита Джолена, приковала поглед в него.

— Нищо не продума, след като тя му каза истината. Само се метна на коня си и се отдалечи. Аз реших да я доведа, а другите воини продължиха с брат ти.

Джолена въздъхна и промълви:

— Е, поне истината е излязла наяве. Ако Лунното цвете беше изчакала, положението щеше да стане трагично за тях двамата и за детето.

Петнистия орел я вдигна на ръце, занесе я в своята колиба и я сложи върху застланите до огъня кожи. Набързо се съблякоха.

Той започна да я целува от гърдите и продължи надолу, като попита между целувките:

— Кой се нуждае от одеяло тази вечер.

Наслаждаваше се на нейното тяло с устни и език. После легна върху нея върху нея и я облада. Вдигна ръцете й над главата и пламенно я целуна по устата.

Джолена усети, че възбудата и нараства. Тя обгърна с крака Петнистия орел, за да му позволи да проникне по-дълбоко в нея. После пламенно прошепна:

— Толкова те обичам!

Петнистия орел захапа зърното й и го обгърна с език. Младата жена се задъха от удоволствие.

Индианецът започна да милва всяко чувствително място от тялото й, а Джолена отметна глава и потръпна.

Двамата едновременно достигнаха върховния момент на блаженството.

Дълго останаха притиснати един до друг.

След известно време Петнистия орел и погледна усмихнат и заяви:

— Утре ще разбереш какво трябва да знае една жена от нашето племе, преди да стане съпруга.