Айзък Азимов
Роботите на зората (77)

77.

Бейли все още седеше с вперен в обувките си поглед, когато Председателят се върна, разположи се отново на стола и хвърли свиреп и мрачен поглед към землянина.

— Мистър Бейли от Земята? — каза той.

— Да, господин Председател.

— Мисля, че ми губите времето, но не бих искал да кажат, че не съм изслушал и двете страни, дори това да ми се струва загуба на време. Можете ли да представите някакъв мотив за налудничавите действията, в които обвинявате д-р Амадиро?

— Господин Председател — отвърна Бейли с тон, който се доближаваше до отчаянието, — наистина има мотив — при това много солиден. Той почива на факта, че планът на д-р Амадиро за заселване на Галактиката не би довел доникъде, ако той и Институтът му не успеят да произведат хуманоидни роботи. Засега той не ги е произвел и не може да произведе нито един. Попитайте го, склонен ли е да допусне в Института му да бъде извършена проверка за установяване на евентуални признаци на успешно производство или проект на хуманоидни роботи от страна на парламентарна комисия. Ако той настои, че успешни хуманоидни модели са пуснати на поточна линия, или ги има поне на чертеж — или дори само съществуват като адекватна теоретична постановка — и ако е готов да демонстрира този факт пред квалифицирана комисия, няма да кажа нищо повече и ще призная, че със своето разследване не съм достигнал до нищо. — Бейли затаи дъх.

Председателят погледна Амадиро, чиято усмивка се стопи.

— Ще се съглася, че не разполагаме с разработка на модел на хуманоидни роботи в момента — каза Амадиро.

— Тогава ще продължа — Бейли пое дълбоко въздух, сякаш досега го бяха душили. — Д-р Амадиро може разбира се, да намери всичката необходима за неговия проект информация, ако се обърне към д-р Фастълф, който разполага с нея в главата си, но д-р Фастълф не би се съгласил на подобно сътрудничество.

— Не, няма — измърмори Фастълф, — при никакви условия.

— Но, господин Председател — продължи Бейли, — д-р Фастълф не е единственият, който държи ключа към тайната на проектирането и конструирането на хуманоидни роботи.

— Не ли? — възкликна Председателят. — Кой друг би могъл да я знае? Самият д-р Фастълф изглежда удивен от вашето изявление, мистър Бейли. — (За първи път той не добави „от Земята“.)

— Наистина съм удивен — съгласи се Фастълф. — Доколкото ми е известно, аз определено съм единственият. Не знам какво иска да каже мистър Бейли.

— Подозирам, че и мистър Бейли не знае — вметна Амадиро с леко изкривени устни.

Бейли се почувства обграден. Той местеше поглед от един към друг и почувства, че никой от тях — никой — не беше на негова страна.

— Не е ли вярно — попита Бейли, — че всеки един хуманоиден робот го знае? Вероятно не съзнателно, не и дотолкова, че да е в състояние да дава инструкции по въпроса — но в него със сигурност има информация, нали? Ако един хуманоиден робот бъде разпитан по съответен начин, неговите отговори и реакции биха издали дизайна и конструкцията му. В крайна сметка, при достатъчно време и правилно формулирани въпроси, един хуманоиден робот би доставил информацията, която прави възможно проектирането и конструирането на други хуманоидни роботи. Накратко, устройството на никоя машина не може да представлява загадка, ако самата машина е в ръцете ви за достатъчно задълбочено изследване.

Фастълф изглеждаше потресен.

— Разбирам какво искате да кажете, мистър Бейли, и вие сте прав. Никога не се бях сещал за това.

— Моите уважения, д-р Фастълф — каза Бейли, — но трябва да кажа, че подобно на всички аврорианци, вие имате изключително индивидуалистична гордост. Вас ви задоволява напълно съзнанието, че сте най-добрият роботик, единственият роботик, който е в състояние да конструира хуманоиди — и така оставате сляп за очевидното.

Председателят се отпусна в усмивка.

— Хванаха ви, д-р Фастълф. Чудех се защо толкова ревностно настоявате, че сте единственият, който притежава ноу-хауто за унищожаването на Джендър, след като това отслабва толкова много вашето политическо положение. Сега виждам ясно, че по-скоро бихте оставили да рухне политическото ви положение, отколкото вашата изключителност.

Фастълф видимо се изнерви.

Колкото до Амадиро, той се намръщи и попита:

— Това има ли нещо общо с проблема, който обсъждаме?

— Да, има — увереността на Бейли се възвърна. — Не можете да изкопчите информация направо от д-р Фастълф. Не можете да наредите на своите роботи да го наранят, да го измъчват — примерно, — докато той открие тайната си. Вие самият също не можете да му навредите, заради охраната от неговия персонал. Можете обаче, да изолирате един робот и можете да накарате други роботи да ви го доведат, когато присъстващото човешко същество е в прекалено лошо здравословно състояние, за да вземе необходимите мерки и да ви попречи. Всички събития от вчерашния следобед бяха част от един набързо импровизиран план, според който е трябвало да се доберете до Данил. Вие съобразихте тази възможност още когато настоях да се видя с вас в Института. Ако не бях отпратил моите роботи, ако не бях просто достатъчно добре, за да настоя, че съм добре и да пратя вашите роботи в погрешна посока, щяхте да го хванете. И накрая щяхте да се доберете до тайната на хуманоидните роботи чрез един дълго подготвян анализ на поведението и реакциите на Данил.

— Господин Председател — каза Амадиро, — протестирам. Никога досега не съм чувал толкова злостно отправена клевета. Всичко това се базира върху фантазиите на един болен човек. Ние не знаем — и вероятно никога няма да успеем да разберем — дали аеромобилът наистина е бил повреден; а дори и да е бил, то от кого; дали роботите наистина са преследвали аеромобила и наистина са говорили с мистър Бейли, или не. Той просто трупа своите изводи един след друг върху съмнителните показания за тези събития, чиито единствен свидетел е бил той — и то в момент, когато е бил наполовина откачил от страх и може да е халюцинирал. Нищо от казаното не би имало стойност пред съда, дори за един миг.

— Ние не сме в съда, д-р Амадиро — каза Председателя, — а мой дълг е да изслушвам всичко, което би могло да е свързано с обсъждания въпрос.

— Това не е свързано, господин Председател. Това е паяжина.

— И все пак се крепи по някакъв начин. Не намирам засечка в логиката на мистър Бейли. Ако приемем за вярно онова, което той твърди, че е преживял, тогава в неговите заключения определено има логика. Отричате ли всичко това, мистър Амадиро? Повреждането на аеромобила, преследването, намерението да си присвоите хуманоидния робот?

— Отричам! Напълно! Нищо от казаното не е истина — отвърна му Амадиро. Беше изминало доста време, откакто престана да се усмихва. — Землянинът може да предостави запис на целия ни разговор и без съмнение би изтъкнал, че съм го задържал, като съм говорил по-обстойно, като съм го поканил да го разведа из Института, като съм го поканил на вечеря — но всичко това може да се разгледа със същия успех като стремеж да се покажа учтив и гостоприемен. Може би се поддадох на известната доза симпатия, която изпитвам към земляните, но това е всичко. Отричам неговите заключения и онова, което той каза, не струва нищо пред моето отрицание. Репутацията ми не е такава, че една проста спекулация да може да убеди когото и да било, че съм един хитър заговорник, както твърди този землянин.

Председателят почеса замислено бузата си и каза:

— Разбира се, аз нямам намерение да ви обвинявам въз основа на онова, което каза землянинът до момента. Мистър Бейли, ако това е всичко, то е интересно, но не е достатъчно. Имате ли да ни кажете още нещо, което да е от значение? Предупреждавам ви, че ако не е така, то аз вече изгубих всичкото време, което мога да си позволя.