Айзък Азимов
Роботите на зората (56)

56.

Бейли проследи, как Амадиро се прицели към своето последно парче сладкиш и го напъха наполовина в устата си с нескривано удоволствие.

— Много е вкусно — каза Амадиро, — но съм прекалено запален по яденето. За какво говорехме? А, да. Мистър Бейли, да не би да си мислите, че сте открили нещо велико? Че съм ви казал нещо, което все още да не е известно на нашите планети? Че моите планове представляват опасност, и че аз ги дрънкам на всеки срещнат? Предполагам, че си мислите, че ако приказвам достатъчно дълго време, все ще изтърся някоя глупост, от която вие да се възползвате. Бъдете сигурен, че едва ли ще стане така. Моите проекти за създаване на все по-хуманоидни роботи, семейства от роботи и култура, която да се доближава възможно най-много до човешката, са протоколирани. Те са на разположение на Парламента и на всеки, който би се заинтересувал от тях.

— Запозната ли е с тях широката публика? — попита Бейли.

— Вероятно не. Широката публика си има своите предпочитания и се интересува повече от следващото ядене, следващото хипервълново шоу и следващата среща по космически футбол, отколкото от следващия век или следващото хилядолетие. Но въпреки това, широката публика ще приеме моите проекти със същото задоволство, както и онези представители на интелигенцията, които вече са запознати с тях. Онези, които ще възразят, няма да бъдат толкова много, че да заслужават внимание.

— Как можете да сте сигурен в това?

— Колкото и да е странно, мога. Боя се, че не разбирате дълбочината на чувствата, които аврорианците — и космолитите като цяло — питаят спрямо земляните. Не споделям тези чувства, напомням ви, и лично аз, например, не се смущавам ни най-малко от вашето присъствие. Не изпитвам онзи примитивен страх от зараза, не си въобразявам, че миришете лошо, не ви приписвам най-разнообразни черти на характера, които намирам за обидни, не мисля, че вие и вашите съграждани кроите заговори как да ни отнемете живота и да откраднете всичко, което притежаваме — но огромното болшинство аврорианци имат точно такова отношение. Може да не го показват и може да се насилват да бъдат много учтиви с отделните земляни, които им се сторят, че са безобидни, но ако решите да ги подложите на изпитание, цялата им омраза и подозрение ще лъснат на бял свят. Кажете им, че земляните се готвят да плъзнат по новите светове и да изпреварят останалите в овладяването на Галактиката, и те ще надигнат вой да се разруши Земята, за да не се стигне до там.

— Дори ако алтернативата е общество от роботи?

— Разбира се. Вие не разбирате и нашето отношение към роботите. Ние сме близки с тях. Ние се чувстваме добре с тях.

— Не. Те са ваши слуги. Вие усещате своето превъзходство над тях и се чувствате добре само ако това превъзходство съществува. Ако ви застраши размяна на ролите, при което те ще ви превъзхождат, вие ще се ужасите.

— Говорите така, само защото по този начин биха реагирали земляните.

— Не. Вие не ги допускате в Личните. Това е симптоматично.

— Те нямат нужда да влизат там. Имат си свои приспособления за миене и не се изхождат. Разбира се, те не са хуманоидни. Ако бяха, може би нямаше да правим това разграничение.

— Тогава ще се боите още повече от тях.

— Ами? — възкликна Амадиро. — Това е глупаво. Да не би да се боите от Данил? Ако трябва да вярвам на онова хипервълново шоу — а признавам, че не смятам, че бих могъл, — у вас се е зародила завидна привързаност към него. И сега я усещате, нали?

Мълчанието на Бейли беше красноречиво и Амадиро се възползва от своето предимство.

— Точно в този момент — продължи той, — на вас не ви пука, че Жискар стои прав в нишата, мълчалив и не реагиращ, но съдейки по пестеливата символика на езика на тялото мога да позная, че не се чувствате удобно от факта, че и Данил е принуден да прави същото. Смятате, че видът му е прекалено човешки, за да бъде третиран като робот. Нещо повече, не се боите от него, защото прилича на човек.

— Аз съм землянин. Ние имаме роботи — отвърна Бейли, — но не и такава култура. Не можете да съдите по мен.

— Ами Гладиа, която е предпочела Джендър пред човешките същества…

— Тя е соларианка. Не можете да съдите и по нея.

— Тогава вие по какво можете да съдите? Вие само си играете на предположения. За мен е очевидно, че ако един робот прилича достатъчно на човек, той ще бъде приеман като човек. Вие изисквате ли от мен доказателство, че аз не съм робот? Фактът, че изглеждам като човек е достатъчен. В крайна сметка, нас няма да ни интересува, дали новата планета е заселена от аврорианци, които са истински хора, или само на външен вид приличат на хора, щом като вече няма да можем да ги различаваме. Но — хора или роботи, — заселниците ще бъдат аврорианци и в двата случая, не земляни.

Бейли или се разколеба в своята увереност.

— Ами ако никога не успеете да разберете как да направите хуманоидния робот? — настъпи той неубедително.

— Защо си мислите, че няма да успеем? Забележете, че казвам „ние“. Тук играят роля мнозина от нас.

— Може би дори произволно голям брой посредствени хора не се равняват на един гений.

— Ние не сме посредствени — рязко отсече Амадиро. — А и на Фастълф може все пак да му се стори изгодно да дойде при нас.

— Не мисля така.

— Аз пък — да. Няма да му хареса да остане без власт в Парламента, а когато нашите планове за овладяване на Галактиката напреднат и той разбере, че не може да ни спре, сигурно ще се присъедини към нас. Би било напълно човешко да го направи.

— Не мисля, че ще спечелите — натърти Бейли.

— Защото си въобразявате, че с това ваше разследване ще оневините Фастълф и ще обвините мен, или може би някой друг.

— Може би — отчаяно отвърна Бейли.

Амадиро поклати глава.

— Приятелю, ако смятах, че нещо, което бихте извършили, щеше да провали моите планове, щях ли да си седя спокойно и да гледам как ме съсипвате?

— Не го и правите. Напротив, правите всичко възможно да прекратите това разследване. Нямаше да си правите труда, ако бяхте убеден, че с нищо не мога да ви попреча.

— Добре — отстъпи Амадиро, — можете да ми попречите, като деморализирате някои членове на Института. Не представлявате опасност, но можете да ми създадете неприятности — а не бих искал да се стига и дотам. Така че, ако е по силите ми, ще си спестя неприятностите — но ще го направя благоразумно, меко и справедливо. Ако наистина представлявахте опасност…

— Какво щяхте да направите тогава, д-р Амадиро?

— Можех да издействам да ви хванат и да ви затворят, докато получите присъда. Не мисля, че аврорианците като цяло биха се загрижили прекалено много за това, какво бих си позволил да сторя на един землянин.

— Опитвате се да ме заплашите — отвърна Бейли, — но това няма да стане. Знаете много добре, че не можете и с пръст да ме докоснете в присъствието на моите роботи.

— Не ви ли е идвало наум — възрази Амадиро, — че мога да повикам стотина робота? Какво ще представляват вашите двама пред тях?

— И сто не могат да ми навредят. Те не правят разлика между аврорианци и земляни. Аз съм човек и за мен важат трите закона.

— Могат да ви обездвижат напълно — без да ви навредят, — докато вашите роботи бъдат унищожени.

— Не мисля така — каза Бейли. — Жискар ви чува и ако дори само се опитате да повикате вашите роботи, Жискар ще обездвижи вас. Той се придвижва много бързо, а след като това стане, вашите роботи ще са безпомощни, дори и да успеете да ги повикате. Те ще могат да разберат, че всеки техен опит да ме доближат ще доведе до вашето нараняване.

— Искате да кажете, че Жискар ще ме нарани?

— За да ме предпази от нараняване? Разбира се. Той ще ви убие, ако се наложи.

— Не може да бъде.

— Напротив — продължаваше Бейли. — На Данил и Жискар им е заповядано да ме защитават. В това отношение, действието на Първия закон е подсилено с цялото умение, което притежава д-р Фастълф — и то конкретно спрямо мен. Не са ми го обяснявали подробно, но съм съвсем сигурен, че това е самата истина. Ако моите роботи трябва да избират между това, дали да бъдете наранен вие, или аз — макар и да съм землянин, — няма да се поколебаят в своя избор. Предполагам, че си давате прекрасно сметка, че д-р Фастълф не е особено загрижен да обезпечи вашето благополучие.

Амадиро се захили и лицето му се изкриви в крива усмивка.

— Сигурен съм, че сте прав във всяко едно отношение, мистър Бейли, но наистина добре стана, че го казахте. Знаете, скъпи ми господине, че записвам този разговор — казах ви още в самото начало — и се радвам, че стана така. Възможно е д-р Фастълф да изтрие последната част от разговора, но ви уверявам, че аз няма да го направя. От онова, което казахте, стана ясно, че той се е постарал твърде много да изобрети начин, по който да ми навреди физически със своите роботи — дори да ме убие, ако успее да го направи. Докато от този разговор — както и от който и да било друг — не си личи аз да имам някакви планове да му навредя физически — на него, или дори на вас. Кой от нас двамата е негодник, мистър Бейли? Мисля, че сте разбрали и че в такъв случай с това можем да приключим нашата среща.

Той се изправи все така широко усмихнат. Бейли преглътна сухо и се изправи на свой ред почти по инерция.

— Все пак — каза Амадиро, — имам да добавя още едно нещо. То няма нищо общо с нашите малки неприятности тук, на Аврора — тези на Фастълф и моите. Свързано е по-скоро с един лично ваш проблем, мистър Бейли.

— Мой проблем?

— Може би трябваше да кажа проблем на Земята. Предполагам, че сте много загрижен да отървете бедния Фастълф от неговата собствена глупост защото смятате, че по такъв начин ще дадете шанс на вашата планета да се разшири. Не се надявайте, мистър Бейли. Грешите много, да не кажа че сте обратен, както гласи един вулгарен израз, на който попаднах веднъж в някаква ваша историческа повест.

— Не ми е познат този израз — вдървено отвърна Бейли.

— Имам предвид, че не разсъждавате правилно, а си представяте нещата наопаки. Разбирате ли, когато моята гледна точка спечели в Парламента — и забележете, че казвам „когато“, а не „ако“ — Земята ще бъде принудена да остане в своята планетарна система, признавам, но това ще й бъде само от полза. Пред Аврора ще се отвори възможността за разрастване и основаване на една безгранична империя. Ако при това положение сме сигурни, че Земята ще си остане просто Земя и нищо повече, тогава тя няма да ни създава грижи. След като ще имаме на разположение цялата Галактика, няма да оспорваме на земляните тяхната единствена планета. Дори бихме могли да решим да превърнем Земята в една толкова удобна за обитаване от народа й планета, колкото би било разумно.

От друга страна, мистър Бейли, ако аврорианците направят така, както иска д-р Фастълф, и позволят на Земята да изпрати заселнически групи, то няма да мине много време, преди те да си дадат сметка, че Земята ще превземе Галактиката и че ние ще бъдем обградени и задушени, че ще бъдем обречени на разпад и смърт. След което, няма да мога да направя нищо. Моето твърде любезно благоразположение спрямо земляните няма да бъде в състояние да устои на всеобщия взрив на аврорианското подозрение и предразсъдъци и тогава Земята ще загази много.

Така че, мистър Бейли, ако наистина сте загрижен за вашето население, би трябвало да направите така, че Фастълф да не успее да натрапи на нашата планета своя много подвеждащ план. Би трябвало да сте мой верен съюзник. Помислете си. Уверявам ви, че ви казвам това от най-искрени приятелски чувства към вас и защото ви харесвам — вас и вашата планета.

Амадиро се беше усмихнал възможно най-широко, но този път вълкът в него ясно прозираше.