Айзък Азимов
Роботите на зората (50)

50.

Бейли сдържано каза:

— Просто задавам въпроси. А вие не ми отговорихте. Прав ли съм или греша?

— Не стана точно така — отвърна Гремионис. — Не просто така. Тя наистина ми говореше за Гладиа, но… — Той захапа долната си устна и после добави — Е, всичко се свежда до това, което казахте. Стана точно така, както го описахте.

— И не останахте разочарован? Гладиа наистина ли ви приличаше на д-р Василия?

— В известен смисъл, да. — Погледът на Гремионис блесна. — Но всъщност не. Ако ги поставите една до друга, ще видите разликата. Гладиа е много по-нежна и по-изтънчена. И с много по-силен стремеж към… към… развлечения.

— Предлагали ли сте се на Василия, след като срещнахте Гладиа?

— Луд ли сте? Разбира се, че не.

— Но сте се предлагали на Гладиа?

— Да.

— И тя ви отказа?

— Е, да, но трябва да разберете, че тя иска да е сигурна така, както бих искал и аз, ако бях на нейно място. Помислете си само каква грешка бих направил, ако бях принудил д-р Василия да ме приеме. Гладиа не иска да прави подобна грешка и аз не й се сърдя.

— Но вие не мислите, че тя би допуснала грешка като ви приеме и се предлагате отново… и отново… и отново.

Гремионис втренчи безучастен поглед в Бейли, после потръпна. Издаде долната си устна напред и заприлича на непослушно дете.

— Казвате го по такъв обиден начин…

— Съжалявам. Не исках да прозвучи обидно. Моля ви, отговорете ми на въпроса.

— Е добре, да, предлагах се.

— Колко пъти сте се предлагали?

— Не съм ги броил. Четири пъти. Добре, пет. Или може би повече.

— И тя винаги ви отказваше.

— Да. В противен случай нямаше да й се предлагам пак, нали?

— Отказите й сърдити ли бяха?

— О, не. Това не е в стила на Гладиа. Много любезни бяха.

— Това накара ли ви да се предложите на някой друг?

— Какво?

— Добре, Гладиа ви е отказала. Един от начините да й отвърнете би могло да бъде като се предложите на някой друг. Защо не? Ако Гладиа не ви е искала…

— Не. Не искам никой друг.

— Защо, как мислите?

С известно усилие, Гремионис отвърна:

— Откъде да знам защо? Искам Гладиа. Това е… това е вид лудост, само че според мен, това е най-чудесният вид безумие. Бих полудял ако не страдах от този вид лудост. Не очаквам от вас да ме разберете.

— Опитахте ли се да обясните това на Гладиа? Тя би могла да го разбере.

— Никога. Бих й причинил болка. Бих я смутил. За такива работи не се говори. Ще трябва да отида на ментолог.

— Ходил ли сте?

— Не.

— Защо не?

Гремионис направи гримаса.

— Имате способността да задавате въпроси по най-груб начин, землянино.

— Може би защото съм землянин. Не мога да ги задавам другояче. Но освен това съм и следовател и трябва да знам тези неща. Защо не сте ходили на ментолог?

Гремионис изненадващо се изсмя.

— Казах ви. Лечението би било по-голяма лудост от заболяването. Бих предпочел да остана при Гладиа и тя да ме отхвърля, отколкото да бъда с някой друг, който да ме приеме. Представете си, че сте се чалнал и искате да си останете чалнат. Първият срещнат ментолог би ме затворил за основно лечение.

Бейли помисли малко, после попита:

— Знаете ли дали д-р Василия не е донякъде ментолог?

— Тя е роботик. Казват, че това е най-близко до другото. Ако знаеш как са устроени роботите, значи имаш представа и как е устроен човешкият мозък. Поне така казват.

— Не ви ли е хрумвало, че Василия се досеща за тези странни чувства, които изпитвате по отношение на Гладиа?

Гремионис изстина.

— Никога не съм й го казвал. Искам да кажа толкова надълго и нашироко.

— Не допускате ли, че тя може да разбере какво чувствате и без да ви пита? Известно ли й е, че сте се предлагали многократно на Гладиа?

— Ами… Тя ме питаше как вървят нещата. В духа на старото ни познанство, нали. Казвах й по нещичко. Нищо от интимен характер.

— Сигурен ли сте, че никога не е било от интимен характер? Сигурно тя ви е подтиквала да продължавате да се предлагате.

— Знаете ли… сега, като казахте, като че ли започвам да виждам всичко в нова светлина. Не знам как успяхте да ми го вкарате в главата. Предполагам, че се дължи на въпросите, които ми задавате, но сега ми се струва, че тя наистина продължаваше да ме подтиква към сприятеляване с Гладиа. Тя го подкрепяше активно. — Гремионис изглеждаше силно смутен. — Досега никога не ми е идвало наум. Никога не съм се замислял.

— Как мислите, защо ви е окуражавала във вашите многократни предлагания на Гладиа?

Гремионис сбърчи печално вежди и пръстът му докосна мустака.

— Допускам, че се е опитвала да се отърве от мен. Опитвала се е да се подсигури, че няма повече да досаждам на нея. — После добави с насмешка — Това не ми прави особено чест, нали?

— Д-р Василия престана ли да бъде приятелски настроена към вас?

— Съвсем не. Беше по-приятелски настроена от всякога.

— Тя опитваше ли се да ви дава съвети как да спечелите Гладиа? Например, да проявявате повече интерес към нейната работа?

— Нямаше нужда да го прави. Работата на Гладиа и моята много си приличат. Аз работя с човешки същества, а тя с роботи, но ние и двамата сме дизайнери… художници… Това сближава, нали разбирате. Понякога дори си помагахме един на друг. Когато не й се предлагам и не ми отказват, ние сме добри приятели. И това не е малко, като си помисли човек.

— Д-р Василия не ви ли подмяташе да проявявате повече интерес към работата на д-р Фастълф?

— Защо да ми подмята такова нещо? Не знам нищо за работата на д-р Фастълф.

— Гладиа може би се интересува от работата на своя благодетел и това би могло да бъде начин за спечелване на нейното разположение към вас.

Гремионис присви очи. Той се изправи рязко, запъти се към другия край на стаята, върна се обратно, изправи се пред Бейли и каза:

— Вижте… сега… какво! Не съм от най-големите мозъци на планетата, нито дори от по-големите, но не съм и пълен идиот. Разбирам накъде биете, нали така.

— О?

— С всичките си въпроси целяхте да ме подмамите да кажа, че д-р Василия ме е накарала да се влюбя… Това е — сепна се той изведнъж. — Аз съм влюбен, също като в историческите роман. — Гремионис се замисли с искрено учудване в погледа си. После гневът му се върна. — Че ме е накарала да се влюбя и да си остана влюбен, за да мога да измъкна разни неща от д-р Фастълф и да разбера как да повредя онзи робот Джендър.

— Вие не мислите ли, че това е така?

— Не, не е! — изкрещя Гремионис. — Нямам никакво понятие от роботика. Никакво. Колкото и внимателно да ми обясняват каквото и да било от роботиката, не бих разбрал и една дума. Не мисля, че и Гладиа би могла да разбере. Да не говорим, че никога не съм питал никого за нищо относно роботиката. Никога не са ми обяснявали — д-р Фастълф или някой друг — нищо за роботиката. Никой никога не ми е предлагал да се заинтересувам от роботика. Д-р Василия никога не ми го е предлагала. Цялата ви скапана теория отива на кино. — Той изстреля ръцете си встрани. — На кино. Зарежете я.

Гремионис седна на мястото си със скръстени на гърдите си ръце и присви устни, при което мустаците му настръхнаха.

Бейли погледна към обеления портокал, който все още тананикаше своята тиха, приятна мелодия и показваше нежната игра на цветовете, докато се поклащаше хипнотично под един малък свод.

Дори избухването на Гремионис да беше спряло неговото настъпление, Бейли не го показа с нищо. Вместо това продължи:

— Разбирам за какво говорите, но все пак е вярно, че се виждате често с Гладиа, нали?

— Да.

— Вашите многократни предложения не я обиждат — и нейните многократни отхвърляния не обиждат вас, така ли е?

Гремионис сви рамене.

— Аз й предлагам учтиво. Тя ми отказва меко. Защо да се обиждаме?

— Тогава как прекарвате времето заедно? Очевидно сексът се изключва, не говорите и за роботика. Какво правите?

— С това ли се изчерпват възможностите, когато си в нечия компания — със секса и роботиката? Правим много неща заедно. Преди всичко си говорим. Тя иска да научи много неща за Аврора и аз й разказвам с часове за нашата планета. Видяла е много малко от нея, нали разбирате. А тя ми разказва с часове за Солария и какъв ад представлява онзи свят. Бих предпочел да живея на Земята — без да ви обиждам. И мъртвият й съпруг. Той пък какъв нещастник е бил. Не й е било леко на Гладиа, горката жена. Ходим на концерти, водих я няколко пъти в Института по изкуствата, и работим заедно. Казах ви вече. Преглеждаме заедно моите модели — или нейните. Честно да си призная, работата с роботи не ми изглежда много благодарна, но всеки си има свое мнение по въпроса, нали разбирате. Като стана дума, беше й страшно забавно, когато й обяснявах, защо хубавата прическа е толкова важно нещо — нейната прическа не е много хубава, нали разбирате. Но най-вече се разхождаме.

— Разхождате? Къде ходите?

— Никъде специално. Просто се разхождаме. Тя има такъв навик — защото така е била възпитана на Солария. Били ли сте на Солария? Да, били сте, разбира се. Извинете. На Солария имат едни такива огромни имения, в които живеят един или двама души, иначе само роботи. Можеш да пребродиш цели километри, без да срещнеш никого, и Гладиа казва, че това те кара да се чувстваш собственик на цялата планета. Роботите са винаги наоколо, разбира се, и те държат под око и се грижат за теб, но стоят, естествено, настрана. На Гладиа й липсваше това чувство за собственост тук, на Аврора.

— Да не би да искате да кажете, че тя копнее да притежава планетата?

— Имате предвид стремежа към власт? Това е налудничаво. Просто на нея й липсва усещането да е насаме с природата. Аз самият не го разбирам, нали, но обичам да я занасям по този повод. Разбира се, нещата на Аврора не могат да се усетят като на Солария. Тук винаги има хора, особено в митрополната област на Еос, а роботите не са програмирани да стоят настрана. Всъщност, обикновено аврорианците се разхождат с роботите. Все пак, знам някои маршрути, които са приятни и където няма много навалица, и на Гладиа й харесва.

— А на вас харесва ли ви?

— Ами, само защото съм с Гладиа. Аврорианците също обичат да се разхождат като цяло, но трябва да призная, че аз не съм от тях. Отначало имах мускулна треска и Василия ми се присмиваше.

— Значи, тя е знаела, че вие се разхождате заедно?

— Ами, един ден се появих на куц крак и със скърцащи мускули, така че се наложи да й обясня. Тя се смя и ми каза, че това било добра идея и че най-сигурният начин да склоня човек, който обича разходките, да приеме моето предложение, било като се разхождам с него. „Дръж фронта“ — каза ми тя — „и Гладиа ще размисли още преди да си успял да й се предложиш пак. Сама ще ти се предложи.“ Както стана ясно, Гладиа беше далече от такива намерения, но така или иначе постепенно разходките започнаха много да ми харесват.

Изглежда той беше преодолял своя пристъп на ярост и сега се държеше много свободно. „Сигурно си спомня за разходките.“ — помисли си Бейли, като забеляза полу-усмивката, която изпълзя на лицето на Гремионис. Докато мислите му се връщаха към тези моменти от разговорите, които са ги отвеждали кой знае докъде, Гремионис изглеждаше доста симпатичен — и уязвим. Бейли почти се усмихна в отговор.

— Значи, Василия е знаела, че продължавате своите разходки.

— Предполагам. Започнах да си освобождавам средите и съботите, защото тези дни пасваха с програмата на Гладиа — а от време на време Василия се шегуваше по повод на моите „СС-занимания“, когато й разказвах някои забавни моменти.

— Д-р Василия не идваше ли понякога с вас да се разхожда?

— Определено не.

Бейли се поизправи в стола и втренчи поглед във върха на пръстите си, когато зададе следващия въпрос:

— Предполагам, че по време на разходките са ви придружавали роботи?

— Разбира се. Един от моите и един от нейните. Обаче стояха доста настрани. Не се блъскаха около нас по аврориански маниер, както го нарича Гладиа. Казваше, че иска да има соларианското спокойствие. И аз отстъпих, макар че в началото си изкривих врата от обръщане да видя дали Брунджи ме следва.

— А кой робот придружаваше Гладиа?

— Не беше винаги един и същи. Който и да беше, той също се държеше по-настрани. Не ми се е налагало да говоря с тях.

— Ами Джендър?

Слънчевият израз върху лицето на Гремионис тутакси помръкна.

— Какво Джендър? — парира той.

— Той не идваше ли понякога с вас? Ако е идвал, вие бихте разбрали, нали?

— Че е хуманоидният робот? Разбира се, че щях да разбера. Но той не идваше с нас — никога.

— Сигурен ли сте?

— Напълно сигурен. — Гремионис му хвърли зъл поглед. — Допускам, че го е смятала за много по-ценен и не е искала да го хаби за работи, с които и един обикновен робот би се справил.

— Изглеждате раздразнен. И тогава ли смятахте така?

— Той си беше неин робот. Не ми пукаше за него.

— И никога не сте го виждали, когато сте ходили в имението на Гладиа?

— Никога.

— Тя не е ли споменавала нещо за него? Или да го е обсъждала?

— Не, доколкото си спомням.

— Това не ви ли се струваше странно?

Гремионис поклати глава.

— Не. Защо да говорим за роботи?

Бейли закова бистрия си поглед върху лицето му.

— Имахте ли представа какви са били отношенията между тях двамата?

Гремионис отвърна:

— Да не би да искате да ми кажете, че са имали сексуална връзка?

Бейли попита:

— Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че е било така?

Гремионис флегматично занарежда:

— Случва се. Не е необичайно. Може понякога да използваш роботите за такава цел, ако си настроен на такава вълна. А един хуманоиден робот — напълно хуманоиден, допускам…

— Напълно — увери го Бейли със съответния жест.

Гремионис нацупи устни.

— Ами, добре тогава, в такъв случай една жена трудно би устояла.

— Тя е устояла на вас. Не ви ли притесняваше, че Гладиа е предпочела един робот пред вас?

— Ами, ако става дума за това, не съм убеден, че то отговаря на истината — но ако е така, няма нищо обезпокоително. Един робот си е просто робот. Жена и робот — или мъж и робот — това е просто мастурбация.

— Кажете ми честно, не сте ли знаели за връзката, мистър Гремионис? Не сте ли подозирали?

— Никога не съм се замислял — настоя Гремионис.

— Не сте знаели? Или сте знаели, но не сте обръщали внимание?

Гремионис злобно отвърна:

— Пак ме притискате. Какво искате да ви кажа? Сега, след като ми го набихте в главата и ме притискате, ми се струва, че като се замисля, може и да е имало моменти, когато съм се чудил дали няма нещо такова. Както и да е, преди да започнете да ме разпитвате, никога не съм имал чувството, че нещата са стояли така.

— Сигурен ли сте?

— Да, сигурен съм. Не се заяждайте.

— Не се заяждам. Просто се чудя, дали не е било възможно да сте знаели, че Гладиа редовно е общувала сексуално с Джендър, да сте знаели, че тя е нямало да ви приеме никога, докато това продължава, да сте я желали толкова силно, че не бихте се спрели пред нищо, за да премахнете Джендър, че, накратко, сте ревнували толкова силно, че сте…

В този миг Гремионис — сякаш вътре в него някаква навита до краен предел пружина, едвам удържана на място в продължение на няколко минути, изведнъж се беше развила — се хвърли върху Бейли с дивашки крясък. Бейли, сварен напълно неподготвен, се отметна инстинктивно назад и столът му се преобърна.