Айзък Азимов
Роботите на зората (75)

75.

Председателят беше нисък — учудващо нисък. Амадиро се издигаше над него с почти тридесет сантиметра.

Но понеже загубата на височина идваше главно от бедрата му, когато всички седнаха, Председателят не беше забележимо под ръста на останалите. Всъщност той беше най-дебел, с масивен гръден кош и рамене, а в седнало положение изглеждаше твърде внушително.

Главата му също беше голяма, с набраздено и белязано от възрастта лице. Бръчките му не бяха от онзи приветлив тип, който издълбава смеха. Човек оставаше с чувството, че те се бяха врязали в бузите и челото му в резултат на дълго упражняваната власт. Косата му беше бяла и рядка, а в центъра, където би трябвало да се завива в кръг, имаше плешиво петно.

Гласът му пасваше идеално на всичко останало — дълбок и решителен. Може би възрастта го беше лишила донякъде от тембър и му придаваше острота, но за един Председател това беше по-скоро преимущество, отколкото недостатък, помисли си Бейли.

Фастълф премина през целия ритуал на поздравления, отправи няколко бегли забележки без никакъв смисъл и предложи питиета и храна. През цялото това време не се спомена по никакъв начин присъствието на страничен човек и никой не му обърна внимание.

Едва след като приключиха с предварителните встъпления и след като всички заеха местата си, Бейли (който седеше по-настрана от останалите) беше представен.

— Господин Председател — каза той, без да протяга ръка. После с безцеремонно кимване добави — И, разбира се, д-р Амадиро, когото познавам.

Усмивката на Амадиро не трепна от обидната нотка в гласа на Бейли.

Председателят не отвърна на поздрава на Бейли. Той опря ръце с разперени пръсти на колената си и каза:

— Нека започнем и видим, дали не можем да направим нашата среща възможно най-кратка и резултатна.

Нека първо подчертая, че бих искал да подминем въпроса с недостойното поведение — или евентуално недостойното поведение — на землянина и да се спрем направо на същината на въпроса. При това няма да обсъждаме и онзи раздут въпрос с робота. Подриването дейността на един робот е въпрос от компетенцията на гражданския съд, който може да отсъди, че е нарушено правото на собственост и може да се произнесе за възстановяване на нанесените щети, но нищо повече. А ако бъде доказано, че д-р Фастълф е извел от строя робота Джендър Панел, то в крайна сметка това е робот, в чието проектиране д-р Фастълф е участвал, чието конструиране е ръководил и чиито собственик по времето на повреждането е бил. Едва ли ще бъде предявена присъда, тъй като всеки човек може да прави каквото си иска със своята собственост.

Онова, което действително е от значение, е въпросът за изследването и заселването на Галактиката: дали то да бъде проведено единствено от нас, аврорианците, дали да го направим съвместно с останалите Външни светове, или да го оставим на Земята. Д-р Амадиро и Глобалистите предпочитат аврорианците сами да се нагърбят със задачата; д-р Фастълф иска тя да бъде оставена на Земята.

Ако можем да уредим този въпрос, тогава въпросът с робота може да бъде оставен за уреждане от гражданския съд, а въпросът с държанието на землянина вероятно ще стане спорен и бихме могли просто да се отървем от него.

Следователно, нека започна с въпроса, дали д-р Амадиро е готов да приеме позицията на д-р Фастълф в името на постигането на единство в решението, или дали д-р Фастълф е готов да приеме позицията на д-р Амадиро в името на същата крайна цел.

Той замълча и зачака.

— Съжалявам, господин Председател — каза Амадиро, — но трябва да настоя земляните да бъдат изолирани на тяхната планета, а Галактиката да бъде заселена само от аврорианци. Бих направил компромис обаче, дотолкова, че и на останалите Външни светове да бъде позволено да участват в заселването, ако така бихме избегнали излишни караници помежду си.

— Разбирам — каза Председателят. — Вие, д-р Фастълф, бихте ли изоставили своите позиции предвид това твърдение?

— Компромисът на д-р Амадиро едва ли съдържа нещо в себе си, господин Председател — отвърна Фастълф. — Бих предложил по-съществен компромис. Защо планетите в Галактиката не бъдат отворени еднакво и за космолитите, и за земляните? Галактиката е голяма и ще има място за всички. Бих се съгласил с подобно положение.

— Без съмнение — възрази бързо Амадиро, — защото това не е никакъв компромис. Над осем милиардното население на Земята надвишава повече от два пъти населението на всички Външни светове, взети заедно. Земляните живеят кратко и подменят бързо своите загуби. Те не зачитат като нас отделният човешки живот. Ще завладеят новите планети на всяка цена, при това ще се размножат като насекоми и ще окупират Галактиката, още преди ние да сме започнали. Да се предостави на Земята привидно равен шанс за заселване на Галактиката, означава да им дадем Галактиката — а това не е равенство. Земляните трябва да се ограничат със Земята.

— Какво ще кажете, д-р Фастълф? — попита Председателят.

Фастълф въздъхна.

— Моите възгледи са документирани. Сигурен съм, че няма нужда да ги повтарям. Д-р Амадиро предвижда използването на хуманоидни роботи за изграждането на заселнически планети, където в последствие аврорианците ще мигрират наготово. Но той не разполага с хуманоидни роботи. Не може да ги конструира, а проектът му не би се осъществил, дори и да имаше такива роботи. Не е възможен никакъв компромис, освен ако д-р Амадиро принципно не се съгласи земляните да могат поне да участват в заселването на новите планети.

— Тогава не е възможен никакъв компромис — отсече Амадиро.

Председателят изглеждаше раздразнен.

— Боя се, че един от вас двамата трябва да отстъпи. Нямам намерение да оставя Аврора да бъде разпокъсана в една емоционална оргия, произтичаща от толкова незначителен въпрос.

Той погледна безучастно към Амадиро, като се стараеше да не показва с вида си нито предпочитание, нито неодобрение.

— Вие възнамерявате да използвате повреждането на робота Джендър като довод против възгледите на Фастълф, така ли?

— Да — отвърна Амадиро.

— Чисто емоционален довод. Възнамерявате да обявите, че Фастълф се опитва да срази вашите възгледи, като нарочно е направил така, че хуманоидните роботи да изглеждат по-малко полезни, отколкото са в действителност.

— Той се опитва да прави точно това…

— Клевета! — вметна Фастълф с тих глас.

— Не и ако мога да го докажа, което мога — отвърна Амадиро. — Доводът може и да е емоционален, но е убедителен. Разбирате това, господин Председател, нали? Моята гледна точка сигурно ще победи, но сама по себе си няма да представлява нищо. Бих предложил да накарате д-р Фастълф да приеме своето неизбежно поражение и да спести на Аврора огромната скръб от един спектакъл, който ще отслаби положението ни сред Външните светове и ще разклати нашата собствена вяра в самите нас.

— Как можете да докажете, че д-р Фастълф е повредил робота?

— Самият той признава, че е единственото човешко същество, което е могло да го направи. Знаете това.

— Знам — каза Председателят, — но исках да ви чуя да го казвате не на своите избиратели, не на средствата за масова информация, а на мен — лично. А вие направихте точно обратното.

Той се обърна към Фастълф.

— А вие какво ще кажете, д-р Фастълф? Вие ли сте единственият човек, който би могъл да унищожи робота?

— Без да остави физически белези? Да, аз, доколкото ми е известно. Не вярвам, че д-р Амадиро притежава необходимите познания в областта на роботиката, за да го направи и непрекъснато се учудвам, че откакто основа своя Институт по роботика, разгласява с такава ревност собствената си некомпетентност, дори с всичките си помощници зад гърба — при това толкова публично. — Той се усмихна на Амадиро, не без известна злоба.

Председателят въздъхна.

— Не, д-р Фастълф. Без риторични трикове сега. Да се разделим със сарказма и хитрите удари. Как ще се защитите?

— Ами, просто не съм сторил нищо на Джендър. Не казвам, че някой го е направил. Било е случайност — принципът за неопределеност в действие по отношение на позитронните връзки. Понякога се случва. Нека д-р Амадиро просто се съгласи, че е било случайност, че никой няма да бъде обвиняван без доказателства, и тогава ще обсъдим конкурентните предложения за заселването според техните собствени достойнства.

— Не — възрази Амадиро. — Вероятността за случайно унищожение е толкова малка, че няма смисъл да се разглежда. Много по-малка е, отколкото вероятността д-р Фастълф да е виновен — толкова по-малка, че да се отхвърли вината на д-р Фастълф би било безотговорно. Няма да отстъпя и ще спечеля. Господин Председател, знаете, че ще спечеля и ми се струва, че единствената разумна стъпка, която може да се предприеме, е да се принуди насила д-р Фастълф да приеме своето поражение в интерес на единството на нашата планета.

— А това ни отвежда към въпроса с разследването, което помолих да извърши мистър Бейли от Земята — вметна бързо Фастълф.

— Действие, на което се възпротивих още когато беше предложено за първи път — парира също толкова бързо Амадиро. — Землянинът може да е умен следовател, но не познава Аврора и тук не може да постигне нищо. Нищо, освен да бълва клевети и да представя Аврора пред Външните светове в унизителна и абсурдна светлина. Имаше сатирични предавания по въпроса в половин дузина от по-важните хипервълнови канали за новини на Външните светове. В канцеларията са ви изпратени техни записи.

— И бях запознат с тях — отбеляза Председателят.

— А тук, на Аврора, имаше брожения — продължи Амадиро. — В мой собствен интерес е разследването да продължи. То коства на Фастълф загубата на подкрепа сред населението и на гласове сред депутатите. Колкото по-дълго продължи то, толкова по-сигурен ще бъда аз в моята победа. Но това вреди на Аврора, а аз не желая да се подсигурявам с цената на вредата за моята планета. Предлагам — с оглед на това — да прекратите разследването, господин Председател, и да накарате д-р Фастълф да се предаде сега на онова, което в крайна сметка ще трябва да приеме — на много по-голяма цена.

— Съгласен съм — каза Председателят, — че може да е било неразумно да позволяваме на д-р Фастълф да организира това разследване. Казвам „може“. Признавам, че се изкушавам да го спра. И все пак землянинът — той не показа с нищо, че знае за присъствието на Бейли в стаята — е бил вече тук известно време…

Той млъкна, като че ли даваше на д-р Фастълф възможност да го потвърди, от което Фастълф веднага се възползва.

— Днес е третият ден от неговото разследване, господин Председател.

— В такъв случай — продължи Председателят, — преди да прекратя разследването, смятам, че би било справедливо да попитам, дали има някакви значителни разкрития до момента.

Той отново млъкна. Фастълф хвърли бърз поглед към Бейли и му отправи едва забележим знак с глава.

— Не бих искал, господин Председател — каза тихо Бейли, — да натрапвам своите наблюдения без да съм бил поканен. Въпрос ли ми отправяте?

Председателят се намръщи. Без да поглежда към Бейли, той каза:

— Питам мистър Бейли от Земята дали разполага с някакви съществени резултати.

Бейли пое дълбоко въздух. Моментът беше настъпил.