Айзък Азимов
Роботите на зората (52)

52.

Бейли се върна към своите служебни задължения и попита с малко по-плътен от обичайния си глас:

— Мистър Гремионис, преди малко споменахте името на шефа на Института по роботика. Бихте ли ми го казали пак?

— Келдън Амадиро.

— А има ли някакъв начин, по който да мога да се свържа с него от тук?

Гремионис отвърна:

— Ами, и да, и не. Може да се свържете с неговия секретар или асистент. Съмнявам се да успеете да се свържете с него самия. Казват, че е много надут. Не го познавам лично, разбира се. Виждал съм го веднъж-два пъти, но никога не сме разговаряли.

— Да разбирам ли в такъв случай, че той не ви използва като дизайнер на дрехи или като личен фризьор?

— Не знам изобщо да ползва нечии услуги, а от малкото пъти, когато съм го виждал, мога да кажа, че има точно такъв вид и бих предпочел да не повтаряте забележката си.

— Сигурен съм, че сте прав, но ще оправдая вашето доверие — сериозно отвърна Бейли. — Бих искал да се опитам да се свържа с него, колкото и да минава за недосегаем. Ако разполагате с тримерен предавател, ще имате ли нещо против да го използвам за тази цел?

— Брунджи може да се свърже вместо вас.

— Не, мисля че би трябвало да го направи Данил — ако нямате нищо против.

— Изобщо нямам нищо против — каза Гремионис. — Имам предавател тук, така че, Данил, последвай ме. Трябва ти код 75-30-нагоре-20.

Данил сведе глава.

— Благодаря ви, сър.

Стаята с тримерния предавател беше празна, с изключение на тънката колона в единия й край. Колоната свършваше на височината на кръста с плоска повърхност, върху която се намираше доста сложното табло за управление. Беше разположена в центъра на окръжност, която изпъкваше на фона на светло зеления под със своя неутрален сив цвят. Наблизо имаше още една подобна по цвят и размери окръжност, но там нямаше колона.

Данил пристъпи към колоната, при което окръжността под нея засия с бледа белезникава светлина. Ръката на робота се плъзна по таблото, а пръстите му се стрелкаха прекалено бързо по нея, за да може Бейли да различи какво точно правеха. Само след миг съседната окръжност засия по същия начин. Върху нея се появи един робот — тримерно изображение, което обаче проблясваше много слабо и с това издаваше своя холографски произход. До него се виждаше табло, подобно на онова, до което стоеше Данил. То проблясваше също и също представляваше само един образ.

— Аз съм Р. Данил Оливо — каза Данил и леко наблегна на „Р“-то, да не би роботът да го сбърка с човешко същество — и представлявам своя колега, Илайджа Бейли, детектив от Земята. Моят колега би искал да говори с Главния роботик Келдън Амадиро.

Роботът отвърна:

— Главният роботик Келдън Амадиро е на съвещание. Ще ви задоволи ли да говорите с Роботик Чичиз?

— Може би ще е по-добре първо да… — плавно започна Данил.

— Всичко е наред, Данил — провикна се Бейли. — Нямам нищо против да почакам.

— Колега Илайджа — възрази Данил, — като личен представител на Главния роботик Хан Фастълф, вие заемате неговото социално положение, поне временно. На вас не ви се полага да чакате за…

— Всичко е наред, Данил — прекъсна го Бейли достатъчно категорично, за да прекрати всякакви по-нататъшни диспути. — Не искам да се бавя със спорове относно етикета в обществото.

Данил отстъпи от окръжността и Бейли зае неговото досегашно място. Усети леко погъделичкване (вероятно напълно въображаемо), което бързо отмина.

Образът на робота, който стоеше в другата окръжност, избледня и изчезна. Бейли зачака търпеливо и най-накрая се появи мътното петно на друг образ, който постепенно се проясни в тримерен вид.

— Говорите с Роботик Малуун Чичиз — обяви фигурата с доста остър и ясен глас. Имаше ниско подстригана коса с бронзов оттенък, което само по себе си беше достатъчно да му придаде типичния, според Бейли, вид на космолит, макар че в извивката на носа му се долавяше известна некосмолитоподобна асиметрия.

— Аз съм детектив Илайджа Бейли от Земята — тихо изрече Бейли. — Бих искал да говоря с Главния роботик Келдън Амадиро.

— Имате ли уговорен час, детективе?

— Не, сър.

— Ще трябва да си запишете, ако искате да се срещнете с него. Нямаме свободни часове за тази седмица, както и за следващата.

— Аз съм детектив Илайджа Бейли от Земята…

— Както вече ми дадохте да разбера. Това не променя нещата.

— По молба на д-р Хан Фастълф и с разрешението на Парламента на Аврора — продължи Бейли, — аз водя разследване по убийството на Джендър Панел…

— Убийството на Робот Джендър Панел? — натърти Чичиз с толкова учтивост в гласа, колкото да изрази своето презрение.

— Роботоубийство, в такъв случай, ако предпочитате. На Земята, унищожението на един робот не би било от такова значение, но на Аврора, където роботите се третират малко или повече като човешки същества, изглежда че може да се употреби думата „убийство“.

— Както и да е — каза Чичиз, — убийство, или роботоубийство, или изобщо нищо, невъзможно е да се срещнете с Главния роботик Амадиро.

— Мога ли да оставя съобщение за него?

— Можете.

— Ще му бъде ли предадено веднага? Още сега?

— Ще се опитам, но очевидно не мога да ви гарантирам.

— Това е достатъчно. Ще наблегна на няколко неща, които ще номерирам. Може би ще решите да си водите бележки по тях.

Чичиз изкриви устни в бледа усмивка.

— Мисля, че ще успея да ги запомня.

— Първо, където има убийство, има и убиец, и аз бих искал да дам на д-р Амадиро възможност да каже нещо в своя защита…

— Какво! — извика Чичиз.

(А Гремионис, който гледаше от другия край на стаята, зяпна с отворена уста.)

Бейли се помъчи да наподоби бледата усмивка, която така внезапно изчезна от устните на другия.

— Прекалено бързо ли говоря, сър? Все пак, няма ли да решите да си водите бележки?

— Да не би да обвинявате Главния роботик, че има нещо общо с тази работа около Джендър Панел?

— Напротив, роботико. Трябва да се срещна с него именно защото не искам да го обвинявам в подобно нещо. Не бих искал да гадая какви са връзките между Главния роботик и повредения робот на базата на непълна информация, когато само една негова дума може да изясни нещата.

— Вие сте луд!

— Много добре. Тогава кажете на Главния роботик, че един луд иска да говори с него, за да не се наложи да го обвинява в убийство. Това е първа точка. Имам и втора. Бихте ли му казали, че същият този луд току-що е приключил с подробния разпит на Естет-оформителя Сантирикс Гремионис, от чието имение се обажда. И третата точка — много ли избързвам?

— Не! Свършвайте!

— Третата точка е следната. Може би Главният роботик, който сигурно има един куп неща на главата си, не си спомня кой е този Щатен художник Сантирикс Гремионис. В такъв случай, моля да го представите като някой, който живее на територията на Института и който през последната година е правил дълги разходки с Гладиа, една жена от Солария, която сега живее на Аврора.

— Не мога да предам толкова странно и обидно съобщение, землянино.

— В такъв случай, бихте ли му казали, че ще отида направо в Парламента и ще заявя, че не мога да продължа своето разследване, защото Малуун Чичиз си позволява да ме убеждава на своя глава, че Главния роботик Келдън Амадиро няма да ми съдейства в разследването на унищожението на Робот Джендър Панел и няма да предприеме нищо срещу моите обвинения, че има вина за това унищожение?

Чичиз почервеня.

— Не бихте посмели да кажете нещо подобно.

— Не бих ли? Какво ще загубя? От друга страна, как би прозвучало това пред обществеността? В края на краищата, аврорианците са съвсем наясно, че д-р Амадиро е вторият по величина експерт по роботика след д-р Фастълф и че ако самият д-р Фастълф не е виновен за роботоубийството… Необходимо ли е да продължавам?

— Ще ви стане ясно, землянино, че аврорианските закони за клевета са много строги.

— Несъмнено, но ако оклеветяването на д-р Амадиро е основателно, неговото наказание изглежда ще бъде по-голямо от моето. Защо просто не предадете съобщението ми още сега? Така, ако той обясни някои несъществени моменти, можем да избегнем всякакви въпроси, свързани с клевета, или обвинения, или каквото и да било от този род.

Чичиз хвърли един злобен поглед и отсече:

— Ще предам това на д-р Амадиро и ще му препоръчам горещо да ви откаже срещата. — Образът му изчезна.

Бейли отново търпеливо зачака, а в това време Гремионис ожесточено заръкомаха, докато занарежда шепнешком:

— Не можете да постъпвате така, Бейли. Не можете! — Бейли му махна с ръка да млъкне.

След около пет минути (на Бейли му се сториха далеч повече) Чичиз се появи пак с невероятно разгневен вид.

— Д-р Амадиро ще заеме мястото ми след няколко минути й ще говори с вас — каза той. — Изчакайте!

На което Бейли тутакси отвърна:

— Няма защо да чакам. Ще дойда направо в кабинета на д-р Амадиро и ще се видя с него там.

Той отстъпи от сивата окръжност и направи знак на Данил да прекрати връзката, което незабавно беше изпълнено. Гремионис заговори, давейки се задъхано:

— Не може да разговаряте по такъв начин с хората на д-р Амадиро, землянино!

— Току-що го направих — отбеляза Бейли.

— Той ще се погрижи да ви изгонят от планетата за по-малко от дванадесет часа.

— Ако не напредна в избистрянето на тази каша, така или иначе ще ме изгонят дотогава.

— Колега Илайджа — намеси се Данил, — мисля че мистър Гремионис с право е обезпокоен. Парламентът на Аврора не може да направи друго, освен да ви експулсира, тъй като не сте жител на планетата. Те могат обаче да настоят пред земните власти да бъдете жестоко наказан и Земята така и ще направи. Тя не може да устои на искането на Аврора в този конкретен случай. Не бих искал да ви накажат по такъв начин, колега Илайджа.

Бейли тежко въздъхна:

— Нито пък аз го желая, Данил, но трябва да се възползвам от своя шанс. Мистър Гремионис, съжалявам, че трябваше да им кажа, че се обаждам от вашето имение. Трябваше да предприема нещо, с което да го принудя да се срещне с мен, а сметнах, че той би отдал значение на този факт. В края на краищата, онова, което му казах, си е чиста истина.

Гремионис поклати глава.

— Ако знаех какво се каните да направите, мистър Бейли, нямаше да ви позволя да се обадите от моето имение. Чувствам със сигурност, че ще изгубя своето сегашно положение тук, а… — добави той с горчивина — … не знам какво бихте направили вие, за да компенсирате това?

— Ще направя всичко, което е по силите ми, мистър Гремионис, за да не изгубите своето сегашно положение. Убеден съм, че няма да имате проблеми. Ако обаче не успея, свободен сте да ме обявите за луд, който ви е отправил най-безумните обвинения и ви е заплашил, че ще ви злепостави, ако не му дадете да използва вашия предавател. Сигурен съм, че д-р Амадиро ще ви повярва. В края на краищата, нали вече сте подали до него оплакване, че ви оклеветявам?

Бейли вдигна ръка за сбогом.

— Довиждане, мистър Гремионис. Благодаря ви още веднъж. Не се безпокойте и… не забравяйте какво ви казах за Гладиа.

Притиснат от Данил и Жискар като в сандвич отпред и отзад, Бейли напусна имението на Гремионис, без въобще да се тревожи от факта, че излиза отново на открито.