Айзък Азимов
Роботите на зората (71)

71.

Все още гол и дотолкова мокър след душа, че да се чувства напълно освежен, Бейли огледа критично резултатите, след като вчеса косата си. Щеше да е съвсем естествено да закуси с Гладиа, но той не беше сигурен как щяха да го посрещнат. Може би щеше да бъде най-добре, ако се държи така, сякаш нищо не се беше случило, а после щеше да прецени нещата по нейното отношение. Помисли си, неясно защо, че щеше да му е от полза, ако изглежда прилично добре на външен вид — ако това беше в границите на възможното. Той направи гримаса на отвращение при вида на своето отражение в огледалото.

— Данил! — извика той.

— Да, колега Илайджа.

Бейли продължи да говори, докато търкаше зъбите си с паста:

— Май са нови тези дрехи, дето ги носиш.

— Не са мои, колега Илайджа. Били са на приятеля Джендър.

Веждите на Бейли подскочиха.

— Тя ти е дала дрехите на Джендър?

— Мис Гладиа не искаше да стоя необлечен, докато чакам прогизналите си от бурята неща да бъдат изпрани и изсушени. Те вече са готови, но мис Гладиа каза, че мога да задържа тези.

— Кога ти каза това?

— Тази сутрин, колега Илайджа.

— Значи е будна?

— Така е. А вие ще се присъедините към нея на закуска, след като се приготвите.

Бейли присви устни. Странно, но в момента се безпокоеше много повече от срещата си с Гладиа, отколкото с Председателя. Работата с Председателя, беше в края на краищата, в ръцете на Съдбата. Бейли си беше избрал стратегия, която или щеше да се окаже печеливша, или не. Колкото до Гладиа — тук той просто нямаше никаква стратегия.

Е, ще трябва просто да се срещне с нея.

Помъчи се гласът му да прозвучи възможно най-безгрижно и безразлично и попита:

— А как се чувства мис Гладиа тази сутрин?

— Изглежда добре — отвърна Данил.

— Развеселена? Депресирана?

Данил се поколеба.

— Трудно е да се прецени вътрешното състояние на човешките същества. В нейното поведение няма нищо, което да издава вътрешен безпорядък.

Бейли хвърли бърз поглед към Данил и се зачуди отново, дали той не намекваше за събитията от последната нощ. Но отново отхвърли подобна възможност.

Нямаше смисъл да изучава изражението на Данил. Човек не можеше да разгадаете мислите на един робот по вида му, защото нямаше такива мисли в човешкия смисъл на думата.

Бейли се върна в спалнята и погледна дрехите, които бяха приготвени за него. Заразглежда ги замислено и се зачуди, дали ще успее да ги облече без да обърка нещо и без да му се наложи да търси помощта на роботите. Бурята и нощта бяха отминали и той искаше да се загърне отново в мантията на зрелостта и независимостта.

— Какво е това? — попита Бейли и повдигна в ръката си някаква дълга лента, изпъстрена с причудливо оцветени арабески.

— Това е лента за туника — обясни Данил. — Чисто декоративна. Минава през лявото рамо и се връзва от дясната страна на кръста. Представлява традиционно облекло за закуска на някои Външни светове, но не е много популярна на Аврора.

— Тогава защо да я слагам?

— Мис Гладиа реши, че ще ви стои добре, колега Илайджа. Начинът на връзване е доста сложен и ще се радвам, ако мога да ви помогна.

„Йосафате“ — помисли си Бейли жално, — „тя иска да изглеждам добре. Какво ли е намислила?“

По-добре беше да не мисли за това!

— Няма значение — рече той. — Ще мина с една проста фльонга. Но виж какво, Данил, след закуска ще трябва да отида при Фастълф, където ще се срещна с него, с Амадиро и с Председателя на Парламента. Не знам дали ще присъстват и други.

— Да, колега Илайджа. Известно ми е. Не мисля, че ще има други хора.

— Добре тогава — започна Бейли, докато бавно обличаше бельото си, за да не обърка нещо и да не се налага да търси Данил за помощ, — кажи ми за този Председател. От прочетеното на кораба разбрах, че на Аврора той олицетворява в най-голяма степен изпълнителната власт, но от същото място разбрах, че статутът му е чисто представителен. Доколкото разбирам, той няма никаква реална власт.

— Боя се, колега Илайджа… — отвърна Данил.

— Сър — прекъсна го Жискар, — аз съм по-наясно с политическото положение на Аврора, отколкото приятелят ми Данил. В работна изправност съм от по-дълго време. Бихте ли искали аз да ви отговоря на въпроса?

— Ами, разбира се, Жискар. Давай.

— Когато в началото била разработена системата на управление на Аврора, сър — започна Жискар с поучителен тон, сякаш вътре в него някакво информационно кълбо бавно и методично се размотаваше, — е било решено фигурата, олицетворяваща изпълнителната власт, да има чисто представителни функции — да посреща официални лица от други планети, да открива и да председателства всички заседания на Парламента и да гласува само в случай на равенство на гласовете за и против. След Полемиката за Реките, обаче…

— Да, четох нещо за това — вметна Бейли. Ставаше дума за един особено скучен епизод от историята на Аврора, в който непреодолимите противоречия по въпроса за правилното разпределение на хидроелектрическите мощности довело нещата като никога до ръба на гражданската война. — Няма нужда да изпадаш в подробности.

— Да, сър — съгласи се Жискар. — След Полемиката за Реките обаче, се стигнало до общо споразумение никога занапред да не се допуска подобни спорове да застрашават благоденствието на аврорианското общество. Затова станало обичайна практика всички диспути да се решават мирно и в тесен кръг извън Парламента. Гласуването, в крайна сметка, протича по споразумение, така че винаги има преобладаващо мнозинство на едната или другата страна. Ключовата фигура в уреждането на спорните въпроси е Председателят на Парламента. Смята се, че той стои над всички ежби, и се задържа на власт — която макар на теория да е нулева, на практика е значителна — докато това е така. Ето защо Председателят ревностно пази своята обективност. Обикновено именно той взима решенията, които уреждат всякакви спорове в полза на едните или на другите.

— Искаш да кажеш — каза Бейли, — че Председателят ще изслуша първо мен, Фастълф и Амадиро и чак след това ще вземе решение, така ли?

— Вероятно. От друга страна, сър, това може да не му е достатъчно и той може да поиска още показания, време за още размисъл — или и двете.

— Ами ако Председателят вземе решение, Амадиро ще се подчини ли, ако то не е в негова полза — или Фастълф, ако то е срещу него?

— Това не е абсолютно задължително. Винаги ще има несъгласни с решението на Председателя, а както д-р Амадиро, така и д-р Фастълф са непреклонни и упорити — ако се съди по техните постъпки. Но болшинството в Парламента ще се съгласят с Председателя, каквото и да реши той. Д-р Фастълф или д-р Амадиро — в зависимост от това, против кого от тях ще бъде насочено решението на Председателя — със сигурност ще се причислят към малцинството, когато дойде време за гласуване.

— Това сигурно ли е, Жискар?

— Почти напълно. Обикновено мандатът на Председателя трае тридесет години, като е възможно да го преизберат за още толкова. Ако обаче, резултатът от гласуването не е в подкрепа на неговото решение, той ще трябва да подаде оставка и ще настъпи правителствена криза, която ще трае дотогава, докато Парламентът намери друг Председател в условията на остри вътрешни противоречия. Малцина депутати са склонни да рискуват подобно нещо и вероятността болшинството да гласуват против Председателя — при заплахата от подобни последствия — е почти нулева.

— Тогава — тъжно констатира Бейли — всичко зависи от тазсутрешната среща.

— Много е вероятно.

— Благодаря ти, Жискар.

Бейли мрачно подреждаше и пренареждаше мислите си. Изглежда имаше надежда, но той не знаеше нито какво щеше да каже Амадиро, нито какво представляваше Председателят. Амадиро беше инициаторът на срещата; той сигурно се чувстваше уверен и сигурен в себе си.

В този миг Бейли си спомни, че когато заспиваше с Гладиа в своите обятия, той отново беше видял — или си беше помислил, че вижда — или си беше въобразил, че вижда — логиката във всички събития на Аврора. Всичко му се беше сторило ясно — очевидно — сигурно. И отново, за трети път, всичко се беше изпарило, сякаш никога не е било.

А с тази мисъл сякаш се изпариха и неговите надежди.