Айзък Азимов
Роботите на зората (42)

42.

Бейли гледаше ужасено обезумялата жена.

Той заекна и повтори наново:

— Нищо не разбирам, д-р Василия. Моля ви, успокойте се и помислете. Защо му е на д-р Фастълф да разрушава робота? Какво общо има това с начина, по който се е отнасял с вас? Да не смятате, че така той си връща за вашето отношение към него?

Василия дишаше учестено (подсъзнателно, Бейли разсеяно отбеляза, че макар Василия да беше дребничка като Гладиа, гърдите й бяха по-големи) и се мъчеше да овладее гласа си.

— Нали ви казах, землянино — отвърна тя, — че Хан Фастълф се интересува само от изследването на човешкия мозък? Подлага го без колебание на стресове, за да може да изследва резултатите. И предпочита мозъци, които да не са обикновени — например, детските, — така че да може да наблюдава тяхното развитие. Който и да било друг мозък, стига да не е обичайно срещаният.

— Но какво общо има това с…

— Задайте си тогава въпроса, защо се интересува толкова много от тази чужденка.

— От Гладиа? Питах го и той ми каза. Прилича му на вас и приликата действително е голяма.

— А когато вие ми го казахте преди малко, на мен ми стана забавно и ви попитах, дали му вярвате? Питам пак. Вярвате ли му?

— Защо да не му вярвам?

— Защото не е вярно. Приликата може и да е привлякла вниманието му, но истинската причина за неговия интерес е, че чужденката си е чужденка. Възпитана е на Солария, в лицемерие и сред социални норми, които не приличат на аврорианските. Следователно, той би могъл да изследва един мозък, който се е оформил по-различно от нашите и предлага интересни възможности. Не разбирате ли това? Като стана въпрос, защо, мислите, се интересува от вас, землянино? Толкова ли е глупав да си въобразява, че можете да разрешите един аврориански проблем, когато не знаете нищо за Аврора?

Внезапно Данил пак се намеси и Бейли се стресна от неговия глас.

— Д-р Василия, колегата Илайджа разреши един проблем на Солария, без да знае нищо за тази планета.

— Да — кисело отвърна Василия, — всички планети го забелязахме от онова хипервълново представление. Веднъж може да дойде озарение, но се съмнявам д-р Фастълф да вярва, че то би се повторило още веднъж толкова скоро. Не, землянино, привлекли сте го, на първо място, защото сте землянин. Вие притежавате друг, чужд мозък, който той може да изследва и манипулира.

— Сигурно не смятате, д-р Василия, че д-р Фастълф би рискувал жизненоважни за Аврора въпроси, като повика някой^[1] само за да изучава необикновеният му мозък!

— Сигурно би могъл. Точно това ви обяснявам. Няма такава криза на Аврора, която да е по-важна за него от решаването на проблемите на мозъка. Мога да ви кажа какво точно ще отговори, ако го попитате: „Аврора може да се издигне или да пропадне, да процъфти или да загние — всичко това са дреболии в сравнение с проблемите на мозъка, защото ако човек наистина опознае мозъка, всичко, което може да пропадне за хилядолетие поради небрежност или неправилни решения, може да се поправи за десет години, разумно управлявайки човешкото развитие под ръководството на «психоисторията»“. С този аргумент той ще оправдае всичко — лъжата, жестокостта, всичко, за което се сетите — и ще каже, че всичко трябва да служи на целта да се опознае мозъка.

— Не мога да си представя, че д-р Фастълф е толкова жесток. Той е мил човек.

— Отдавна ли го познавате?

— Няколко часа на Земята, преди три години, и един ден на Аврора.

— Виж ти: цял ден! А аз бях с него почти постоянно в течение на тридесет години, а после следих кариерата му отдалеч. А вие сте бил с него цял ден? И през целият този ден той не е направил нищо, което ви е уплашило или унизило?

Бейли мълчеше. Той си мислеше за неочакваната атака с прибора за подправки, от която го спаси Данил; за тоалетната, която му причини такива затруднения заради маскировката си; далечната разходка навън, предназначена да провери неговата адаптация.

— Виждам, че е правил — каза Василия. — Вашето лице, землянино, не е толкова непроницаемо, колкото си въобразявате, че е. Заплаши ли ви с психосонда?

— Спомена за нея.

— Един ден — и вече я е споменал. Мисля, че това не ви е харесало?

— Разбира се, че не.

— А имаше ли причина за това споменаване.

— Имаше — бързо каза Бейли. — Казах му, че ми е хрумнала някаква мисъл и веднага е изчезнала, и беше съвсем естествено да намекне, че психосондата може да я открие.

— Не — каза Василия. — Не би могла. Психосондата не може да се използва за толкова деликатно докосване, а ако направите опит, има голям шанс мозъкът ви да бъде увреден.

— Може би не, ако е направено от експерт — да кажем, д-р Фастълф.

— Той? Та той не може да различи единия край на сондата от другия. Той е теоретик, а не техник.

— Е, тогава някой друг.

— Не, землянино. Никой. Помислете сами: ако психосондата можеше да се използва безопасно върху хората, и ако Хан Фастълф толкова се безпокои от проблема с деактивацията на робота, нима не би предложил да приложат психосондата върху него? Не ви ли е идвало на ум това? Всеки разумен човек ще стигне до заключението, че Фастълф е виновен. Единственото доказателство за неговата невинност е собственото му отрицание на вината. Защо да не докаже своята невинност с психосондата? Той намеквал ли е за подобно нещо?

— Не. Във всеки случай, не и пред мен.

— Защото той прекрасно знае колко опасно е това. Обаче той, без да се замисля, ви намеква за вас — просто за да види как мозъкът ви работи под натиска, как реагирате на страха. А може би си е помислил, че такава проба, колкото и опасна да е за вас, може да му даде интересни сведения относно вашият земен мозък. Това, според вас, не е ли жестоко?

Бейли подмина този въпрос.

— Как да приложим това към роботоубийството?

— Соларианската жена Гладиа е привлякла вниманието на бившия ми баща. Тя има интересен за него мозък. Той й е дал роботът Джендър, желаейки да провери как жена, която не е израснала на Аврора, ще се срещне с робот, който във всички отношения прилича на човек. Той знае, че аврорианската жена веднага ще използва робота за секс, без изобщо да се притеснява. Признавам, самата аз бих се притеснявала малко от това, защото съм възпитавана ненормално, не като обикновените аврориански жени. Соларианката би се притеснявала много, понеже е израсла в свят, пълен с роботи, и е имала необикновено твърди мислени позиции относно роботите. Тази разлика може да е много поучителна за баща ми, който на базата на тези вариации се опитва да построи теория за работата на мозъка. Хан Фастълф изчака половин година, докато соларианката започне първите експерименти…

— Вашият баща не знаеше нищо за отношенията между Гладиа и Джендър — прекъсна я Бейли.

— Кой ви каза това? Баща ми ли? Гладиа? Ако е той — тогава лъже; ако е тя — тогава просто не знае, най-вероятно. Можете да сте сигурни, Фастълф е знаел. Знаел е, защото в изследването му е влизало как човешкият мозък се променя под натиска на соларианските условия. А после си е помислил — аз съм напълно сигурна в това, — какво ще стане, ако жената, която току-що е започнала да използва Джендър, изведнъж го загуби без никаква видима причина. Той е знаел какво ще направи аврорианската жена: би почувствала леко разочарование и веднага би започнала да търси замяна; но как би се държала соларианката? И затова е повредил Джендър.

— Да унищожи безкрайно ценен робот заради тривиално любопитство?

— Чудовищно, нали? Но Хан Фастълф е направил точно това. Върнете се при него, землянино, и му кажете, че с малката му игра е свършено. Ако все още има някой на планетата, който не вярва във вината му, той ще повярва след моето изказване.