Айзък Азимов
Роботите на зората (67)

67.

Това беше въпрос — въпрос, породен от изненадата, но всъщност дълбоко в себе си Бейли не беше изненадан. Като се замисли, разбра, че беше познал нейния глас още в началото.

Огледа се. Жискар стоеше в една от нишите, но Бейли не му обърна внимание. Всяко нещо по реда си.

— Къде е Данил? — попита той.

— Той се изми и изсуши в помещенията за роботи и сега е със сухи дрехи — отвърна му Гладиа. — Заобиколен е от домакинския ми персонал, който получи съответни инструкции. Мога да те уверя, че никой външен човек не би могъл да припари до моето имение в радиус от петдесет метра, без моментално да ни бъде предизвестено. Жискар също е измит и изсушен.

— Да, виждам — каза Бейли. Не го интересуваше Жискар, само Данил. С облекчение си помисли, че Гладиа изглежда взимаше присърце необходимостта да се охранява Данил и че нямаше да му се налага да изпада в излишни разяснения по въпроса.

И все пак имаше пропуск в стената от сигурност и в гласа на Бейли прозвуча нотка на недоволство:

— Защо го остави, Гладиа? След като си излязла, в къщата вече не е имало човешко същество, което да спре евентуално нашествие на банда външни роботи. Можело е да вземат Данил насила.

— Глупости — сряза го Гладиа. — Не сме се бавили дълго, а и д-р Фастълф беше осведомен. Много от неговите роботи се присъединиха към моите, а при необходимост, той можеше да е тук на минутата — и бих искала да видя коя банда външни роботи би устояла на него.

— Виждала ли си Данил след като се върнахте, Гладиа?

— Разбира се! Той е в безопасност, уверявам те.

— Благодаря! — Бейли се отпусна и притвори очи. Странно, но си помисли: „Не е било толкова зле.“

Разбира се, че не беше. Нали оцеля? При тази мисъл нещо в него щастливо се захили.

Нали оцеля?

Бейли отвори очи и попита:

— Как ме открихте, Гладиа?

— Жискар те откри. Те дойдоха тук — двамата — и Жискар ми обясни набързо положението. Погрижих се за безопасността на Данил, но той не миряса докато не му обещах, че ще наредя на Жискар да отиде да те вземе. Беше много убедителен. Неговите реакции по отношение на теб са много изострени, Илайджа. Данил остана, разбира се. Беше много нещастен, но Жискар настоя да му наредя да остане с най-категоричния си тон. Трябва да си дал на Жискар много строги нареждания. После се свързахме с д-р Фастълф, след което взехме моя аеромобил.

Бейли уморено поклати глава.

— Не е трябвало да идваш, Гладиа. Мястото ти е било тук, да следиш да не се случи нещо на Данил.

Лицето на Гладиа се изкриви в гримаса.

— И да те оставя да умреш насред бурята, както си мислехме? Или да те хванат враговете на д-р Фастълф? Не мога да си представя, че бих го допуснала. Не, Илайджа, моето присъствие можеше да се окаже необходимо, за да се справя с другите роботи, ако те първи те бяха открили. Може да не ме бива за много за такива работи, но ти казвам, че всеки соларианин е в състояние да се справи с шайка роботи. Ние сме свикнали с тях.

— Но как ме открихте?

— Не беше чак толкова трудно. Всъщност, аеромобилът ви не беше много далеч. Можехме да отидем и пеша, ако не беше бурята. Ние…

— Искаш да кажеш — прекъсна я Бейли, — че сме били стигнали почти до имението на Фастълф?

— Да — отвърна Гладиа. — Или аеромобила ви не са го повредили чак толкова, че да спре по-рано, или със своето умение Жискар е успял да го управлява по-дълго време, отколкото са допускали вандалите. Което е било много добре за вас. Ако бяхте спрели по-близо до Института, те сигурно щяха да ви хванат всички заедно. Както и да е, отидохме с моя аеромобил до мястото, където беше спрял вашият. Жискар знаеше как да стигне до там, разбира се, и ние слязохме…

— И ти се намокри цялата, така ли, Гладиа?

— Ни най-малко — възпротиви се тя. — Носех голям чадър, а също и светеща сфера. Обувките ми се изкаляха и краката ми леко се понамокриха, защото нямах време да ги напръскам с латекс, но това не е голяма беда. Както и да е, стигнахме при аеромобила ви след по-малко от половин час от момента, когато Жискар и Данил са те оставили, но разбира се ти не беше там.

— Опитах се да… — започна Бейли.

— Да, разбрахме. Помислих си, че те — другите — са те отмъкнали, защото Жискар каза, че са ви проследили. Но Жискар намери твоята кърпичка на около петдесет метра от аеромобил и каза, че сигурно си тръгнал в тази посока. Жискар каза, че си постъпил съвсем нелогично, но че човешките същества често постъпвали така и че трябвало да те търсим. Така че тръгнахме да оглеждаме — ние двамата, — като използвахме светещата сфера, но той те откри пръв. Каза, че вижда инфрачервеното излъчване от топлината на твоето тяло под онова дърво и те докарахме тук.

— Защо да е било нелогично да се махна от колата? — попита Бейли с искрица негодувание.

— Не ми обясни, Илайджа. Защо не го попиташ? — Тя махна с ръка към Жискар.

— Жискар, какви са тия работи? — обърна се Бейли към него.

Безучастният поглед на Жискар мигом изчезна и очите му се фокусираха върху Бейли.

— Сметнах — отвърна роботът, — че напразно сте се изложили на бурята. Ако ни бяхте изчакали, щяхме да ви докараме тук по-бързо.

— Другите роботи можеха да ме открият първи.

— Така и е станало — но вие сте ги отпратили, сър.

— Откъде знаеш?

— Около вратите от двете страни имаше много отпечатъци от стъпки на роботи, сър, но вътре в аеромобила нямаше следи от влага, както би било в случай, че мокри ръце се бяха протягали, за да ви измъкнат. Реших, че не бихте излезли сам от аеромобила с цел да се присъедините към тях, сър. А след като сте ги отпратили, не е имало основания да се страхувате, че ще се върнат много бързо, защото са преследвали Данил — по вашата собствена преценка на положението, — а не вас. Освен това, можехте да сте сигурен, че аз щях да се върна бързо.

— Разсъждавах точно по този начин — измърмори Бейли, — но реших, че може да има полза ако пообъркам малко конците. Направих така, както сметнах за най-добре. Пък и нали ти все пак ме откри.

— Да, сър.

— Но защо ме доведохте тук? — попита Бейли. — Щом сме били наблизо до имението на Гладиа, значи сме били също толкова близо, ако не и повече, и до имението на д-р Фастълф.

— Не съвсем, сър. Това място беше малко по-наблизо и аз прецених, съдейки по спешността на вашите нареждания, че всяка секунда е от значение за сигурността на Данил. Данил се съгласи с мен, макар че с голяма неохота се отдели от вас. След като дойдохме тук, сметнах, че бихте предпочели да ви доведем и вас, за да можете, ако пожелаете, да се уверите в безопасността на Данил.

Бейли кимна и дръпнато (все още се сърдеше по повод забележката за нелогичността на своята постъпка) каза:

— Добре си направил, Жискар.

— Ще искаш ли да се видиш спешно с д-р Фастълф, Илайджа? — попита го Гладиа. — Мога да го извикам тук. Или може да се свържеш с него тримерно.

Бейли се изтегна в стола. Можеше да си позволи да се съобрази със своите притъпени умствени процеси и с факта, че беше страшно уморен. Нямаше да има никаква полза да се среща сега с Фастълф.

— Не — отвърна Бейли. — Ще се видя с него утре след закуска. Имаме достатъчно време. А после мисля, че ще се видя и с онзи мъж, Келдън Амадиро, шефът на Института по роботика. И с висшия представител на властта — как го наричахте? Председателят. Предполагам, че той също ще присъства.

— Изглеждаш ужасно изморен, Илайджа — каза Гладиа. — Разбира се, тук ги няма онези микроорганизми — онези бактерии и вируси, — които ги имате на Земята, а и ти си измит, така че няма да се разболееш от нищо, но очевидно си уморен.

Бейли си помисли: „След всичко това никаква настинка? Никакъв грип? Никаква пневмония?“ В това отношение си струваше човек да е на Външните светове.

— Съгласен съм — рече той, — че съм уморен, но това може да се излекува с малко почивка.

— Гладен ли си? Време е за вечеря.

Бейли направи гримаса.

— Не ми се яде.

— Не съм сигурна, че това е разумно. Може би не ти се иска тежка вечеря, но какво ще кажеш за малко гореща супа? Ще ти се отрази добре.

На Бейли му се прииска да се засмее. Може и да беше соларианка, но в определени моменти се държеше съвсем като жена от Земята. Той подозираше, че това би се оказало така и с аврорианките. Има някои неща, върху които разликите в културата не оказват влияние.

— Имаш ли готова супа? — попита Бейли. — Не искам да ти създавам проблеми.

— Какви проблеми можеш да ми създадеш ти? Имам персонал — не много голям, както беше на Солария, но достатъчно, за да приготви набързо нещо не прекалено засукано. Стой си там и само ми кажи каква супа предпочиташ. Ще се погрижат за всичко.

Бейли не можа да устои.

— Пилешка супа?

— Разбира се. — После тя невинно добави — И аз щях да предложа същото — и то с повече месо, за да е по-хранителна.

Донесоха му купата с учудваща бързина.

— Ти няма ли да ядеш, Гладиа? — учуди се Бейли.

— Вече ядох, докато те къпеха и обработваха.

— Обработваха?

— Само рутинните биохимични процедури, Илайджа. Доста беше пострадал физически и не искахме да се стига до усложнения. Яж, де!

Бейли приближи за проба една лъжица до устните си. Не беше лоша супата, макар че като всички останали храни на Аврора, имаше странен, прекалено пикантен вкус. Или може би беше приготвена с по-различни подправки от онези, с които беше свикнал Бейли.

Изведнъж той се сети за майка си — споменът нахлу рязко в неговото съзнание, от което тя му се стори по-млада дори от него самия в момента. Бейли си спомни, как тя стоеше над главата му, когато той отказваше да си изяде „хубавата супа“.

Казваше му: „Хайде, Лайдж. Това е истинско пиле и е много скъпо. Дори и космолитите не ядат по-вкусни неща.“

Така си беше. Бейли се провикна към нея през годините: „Не ядат по-вкусни неща, мамо!“

Наистина! Ако можеше да се довери на своята памет и като вземеше предвид силата на младежките си вкусови усещания, пилешката супа на неговата майка — когато не му втръсваше от повторение — беше къде-къде по-добра.

Бейли сръбна още веднъж, после пак — и когато свърши, измърмори леко засрамено:

— Може ли още малко?

— Колкото искаш, Илайджа.

— Само малко.

Докато привършваше, Гладиа подхвана:

— Илайджа, тази среща утре сутринта…

— Да, Гладиа?

— Означава ли, че разследването ти е приключило? Знаеш ли какво се е случило с Джендър?

— Имам някаква идея по въпроса — предпазливо отвърна Бейли, — какво може да се е случило с Джендър. Но не мисля, че бих могъл да убедя когото и да било, че това е така.

— Тогава защо ще се събирате утре?

— Идеята не е моя, Гладиа. Тя принадлежи на Главния роботик Амадиро, който е против разследването и ще се опита да ме отпрати на Земята.

— Той ли е човъркал вашата кола и се е опитал да хване Данил, като е пратил роботите си?

— Мисля, че е той.

— Добре, не може ли да бъде разпитан, осъден и съответно наказан?

— Сигурно би могъл — язвително отбеляза Бейли, — ако нямаше един дребен проблем — не мога да го докажа.

— Значи, той може да направи всичко това, да се измъкне и в крайна сметка да спре разследването, така ли?

— Боя се, че има тази добра възможност. Както той самият казва, хората, които не разчитат на правосъдие, не се разочароват.

— Но той не трябва да успее. Ти не трябва да го оставиш да успее. Трябва да завършиш разследването и да откриеш истината.

Бейли въздъхна.

— Ами ако не мога да открия истината? Или ако мога — но не мога да накарам хората да ме чуят?

— Можеш да откриеш истината. И можеш да накараш хората да те чуят.

— Твоята вяра в мен е трогателна, Гладиа. И все пак, щом правителството на Аврора иска да ме отпрати и нарежда разследването да бъде прекратено, не мога да направя нищо срещу това.

— Сигурно не ти се иска да се върнеш, без да си постигнал нищо.

— Разбира се, че не. По-лошо е, отколкото да не съм постигнал нищо, Гладиа. Ще се върна със съсипана кариера и с опропастено бъдеще за Земята.

— Тогава не им позволявай, Илайджа.

— Йосафате, Гладиа — възкликна Бейли, — ще се опитам да не им позволя, но не мога да повдигна цяла планета с голите си ръце. Не можеш да искаш от мен чудеса.

Гладиа кимна и свела поглед надолу, подпря с юмрук устата си — неподвижна, сякаш изгубена в своите мисли. Мина известно време, преди Бейли да забележи, че тя мълчаливо плаче.