Кристина Дод
Правилата на капитулацията (9)

9

— Поставете дивана под ъгъл към камината. — Изправена насред стаята с ръце на хълбоците, Адорна даваше нареждания на слугите. — Сложете моя стол тук и по един свещник на масичките до дивана, за да виждам добре.

Откакто бе навършила четиридесет години, тя усещаше как зрението й постепенно отслабва. Добрата светлина й помагаше да открива по лицата на гостите си многозначителни признаци за неловкост или радост. Отдавна се беше научила да управлява живота по този начин.

Тя се замисли за лорд Бъкнел и челото й се набръчка. Той беше предизвикателство, но същевременно я и объркваше. Постоянно беше близо до нея, а си оставаше неподатлив на авансите й. Но тя беше опитна в тази игра. Мъжът, който би могъл да й устои, още не се беше родил.

— Сложете на малката масичка гарафа с бренди и гарафа с ратафия. — Винаги й беше приятно да гледа златната течност зад блестящия кристал. После откри празна чаша с отпечатък от пръсти и я връчи на мисис Сиймс, която я предаде на един от слугите.

— Нали знаете, че не търпя такива неща в салона си!

Слугата притисна чашата до гърдите си и хукна към кухнята. Адорна знаеше, че може да очаква трудности само когато не се е вслушала в инстинкта си. Досегашният й живот я беше научил на това. В момента семейните дела не бяха в особено добро състояние, но както казваше скъпата й леля Джейн: грешниците не се успокояват.

Често бе казвала тези думи на съпруга си Рансъм и той й отговаряше: „Значи ти си голяма грешница, скъпа моя.“

Адорна беше твърдо убедена, че е направила добро дело, когато ги събра.

Слугата се върна с чиста чаша и чинийка с бадемови бисквити, които имаха за цел да настроят Уинтър по-примирително. Шарлът, естествено, нямаше да се впечатли от нещо толкова обикновено, ала мъжете често се ръководеха от стомаха и суетността си. Жените бяха по-комплексни и не се подчиняваха единствено на телесните си потребности. Ако бе отгатнала правилно, Шарлът никога не се ръководеше от поривите на тялото си. Значи трябваше да разчита на коварното действие на алкохола. И преди всичко на непоколебимата честност на момичето. Чувството за чест и дълг нямаше да позволи на Шарлът да се противопостави на молбата й.

Мисис Сиймс скръсти ръце над внушителния си корем.

— Наред ли е всичко, милейди?

Адорна огледа внимателно обстановката.

— Да, мисля, че сме готови. — Усмихна се на всеки слуга поотделно и обяви: — Много ме зарадвахте с усърдието си.

Както се очакваше, момчетата се изчервиха и даже старият Сандърфорд, който служеше в техния дом още отпреди брака й, изглеждаше поласкан. Мисис Сиймс, любимата тиранка, се усмихна в отговор.

— О, мисля, че Уинтър ще поиска чашка от кафето, което толкова обича. — Адорна изкриви лице. Не разбираше защо синът й твърдо отказва да пие алкохол. Виното и концентрираните напитки не го интересуваха. — Веднага щом лорд Ръскин влезе, донесете кафето.

— Както желаете, милейди — отговори с достойнство мисис Сиймс.

Слугите се поклониха и я оставиха сама. Тя седна, сложи една книга в скута си и зачака. Чакаше двете пеперуди, за да ги омагьоса със светлината си.

С повечето хора нямаше проблеми — жена като нея беше в състояние да накара почти всекиго да изпълни желанието й, без изобщо да забележи, че е манипулиран. Обаче Уинтър притежаваше нейната интуиция и острия ум на баща си. Значи трябваше да бъде много предпазлива. В противен случай той щеше да застане на пътя й.

А след случилото се днес следобед Шарлът със сигурност желаеше да избягва Уинтър. Мисис Сиймс, естествено, бе разказала на господарката си за шумната сцена по време на вечерята. Какво точно бе казала Лейла? „Можем да си имаме нова майка. Предлагам татко да се ожени за лейди мис Шарлът.“

Адорна се изкиска доволно. Хлапето беше дяволски проклето, но тя го харесваше заради смелостта му да изкрещи желанията си, сякаш крясъкът беше достатъчен, за да се изпълнят. Подобна връзка би била нечуван скандал. И без това щеше да й е много трудно да въведе Уинтър в английското общество. Ако си вземеше жена със съмнително име… не, в никакъв случай. Шарлът не беше подходящата жена за сина й.

Слава богу, момичето също не одобряваше подобна перспектива.

Малката Лейла бе затруднила задачата й, но планът й беше толкова добър, че непременно трябваше да го осъществи. Лятото щеше да дойде много скоро.

Шарлът се появи първа. Почука внимателно на вратата и се плъзна безшумно в салона. Тоалетът й беше избран грижливо и отговаряше напълно на поканата на господарката й да пият по нещо освежително и да си поговорят. Тъмносинята рокля беше грижливо изчеткана и изгладена. Скромните маншети и яка бяха заменени с колосана бяла дантела, много скъпа, макар и малко старомодна. Яката беше хваната с ониксова брошка. Наистина беше позорно, че обстоятелствата бяха лишили младата жена от полагащото й се място в обществото. С красотата, очарованието и безупречните си маниери тя щеше да си намери много добра партия.

Адорна се усмихна на себе си. В действителност Шарлът не се нуждаеше от нищо повече. Красотата й беше напълно достатъчна. Повечето мъже не бяха в състояние да устоят на строгата й резервираност. Това беше най-доброто предизвикателство.

— Заповядайте, седнете, мила моя. — Адорна посочи удобния диван. — Искате ли да пием по нещо, докато очакваме сина ми?

— Не е нужно да чакате, майко, вече съм тук.

Адорна се обърна рязко и едва не се удари в Уинтър, който бе влязъл в салона, облечен в одеждите си на бедуин.

И друг път го беше виждала с тях и не можеше да сдържи отвращението си. Тези одежди приличаха на чаршаф, стегнат на кръста с три златни кордели и яркочервен ешарп — символи, които показваха ранга му в племето. Все пак тя не можеше да отрече, че хладната бяла материя е по-удобна от скованите английски костюми, както и че Уинтър има право да се облича, както му харесва. Освен това бялата одежда подчертаваше по най-добрия начин широките му рамене и позволяваше възхитителни бегли погледи към босите стъпала и глезени. Възхитителни, защото Адорна подозираше, че той не носи нищо под одеждите си.

Дали Шарлът предполагаше същото?

Уинтър застана насред стаята с ръце на хълбоците и изгледа заплашително гувернантката. Тежко й, ако направи дори най-невинна забележка!

— Нещо не е наред ли, лейди мис Шарлът?

Младата жена дори не трепна.

— Ни най-малко, милорд. Възхищавам се на костюма ви. Естествено, чувала съм за тези одежди, но никога не ги бях виждала. Това се казва джелаба, нали?

Уинтър докосна устните си с върховете на пръстите и отговори с тъмен акцент:

— Както винаги, проявихте мъдрост. Вие сте като старейшина на племето.

За момент Шарлът го погледна изненадано, но бързо се овладя и наподоби лек поклон.

— Много сте любезен, сър.

Адорна с мъка се удържа да не се изкиска. Повечето жени щяха да му откъснат главата за такива думи. Шарлът сигурно предполагаше, че й е направил комплимент. Може би беше точно така, но все пак… не.

Уинтър много обичаше да подчертава непригодността си към живота в Англия. Какво ли искаше да постигне с тази тактика?

Шарлът зае място на дивана. Уинтър се запъти към напитките.

— Какво да ти налея, мамо?

Краткият въпрос сложи край на мълчанието, запълнено от Адорна с вихрушка от случайни мисли.

— За мен бренди. Знам, че дамите никога не пият бренди на публично място, но пътуването беше ужасно, а Уинтър имаше много работа във фирмата — права ли съм, скъпи? — докато аз полагах всички усилия да науча слуховете около завръщането му, които се носят в обществото. Както можете да си представите, Шарлът, жените на приятелите му разказват какви ли не неща за посещението си тук. Разпространяват сочни хапки в салоните, от които местните клюкарки са изградили образ на самонадеян сноб. Как не понасям такива жени! Брендито ще ме успокои. Желаете ли и вие една глътка, Шарлът?

Младата жена се поколеба. Би било по-прилично да помоли за дамска напитка. От друга страна, не биваше да напомня на Адорна, че не подобава на дама да пие бренди.

— Да, и за мен малко бренди, моля.

Лека усмивка заигра по устните на Уинтър. Наля солидни порции в две кристални чаши и ги подаде на дамите с поклон. След това се настани срещу Шарлът в другия край на дивана. Там имаше място за още един човек, но в тази одежда Уинтър заемаше много място. Разкрачи се, сложи едната си ръка на резбованата странична облегалка, обърна лице към Шарлът и я огледа безсрамно. Пръстите на другата му ръка почти я докосваха.

Шарлът го погледна само с ъгълчето на окото си, отпи глътка бренди и потрепери.

— Ужасен вкус, нали, лейди мис Шарлът? — попита провлечено Уинтър. — Въпреки това вашите англичани се наливат при всеки удобен случай, и то със значителни количества.

Шарлът отпи втора, по-голяма глътка и Адорна разбра, че двамата бяха стигнали до онзи стадий на конфронтацията, в който се сражаваха мълчаливо с вирната брадичка и непоколебима поза.

— Уинтър, кафето ти ще се появи всеки момент — побърза да каже тя. — Двамата сигурно се питате защо ви помолих да ме посетите тази вечер.

Това привлече вниманието им. И двамата устремиха погледи към нея, бдителни и остри като ножове.

— Трябва да призная, Шарлът, че когато ви взех на работа, не разкрих напълно намеренията си. Наистина трябва да научите двете деца на добри маниери, но това може и да почака. — Адорна отпи малко бренди и остави чашата си на масичката. — Както вероятно сте забелязали, Уинтър е този, който се движи всеки ден в обществото и се нуждае от уроците ви.

Прозрението улучи Уинтър като удар. Ето какво било намерението на майка му! Подозираше, че е замислила нещо, но това… В гърдите му лумна гняв.

Шарлът също изглеждаше изненадана и той заключи, че не е знаела нищо за интригата на майка му. Тя го зяпаше, сякаш е тигър, готвещ се за смъртоносен скок. Направи си удоволствието да затвърди това мнение, като я изгледа наистина жадно.

Тя отмести поглед. Жестовете й бяха отмерени както винаги, само гласът прозвуча леко дрезгаво. Отпи още малко бренди и заговори:

— Разбирам, че сте загрижена за поведението на лорд Ръскин, но аз не се смятам подходяща за тази задача. Защо не му назначите домашен учител?

Шарлът очевидно смяташе, че той има нужда не само от уроци по прилично поведение в обществото. Това беше вбесяващо.

— Можете ли да си представите мъж, който е съгласен да бъде наставляван от друг мъж? — попита със съмнение Адорна. — Нищо няма да излезе.

— При момчетата става — възрази меко Шарлът.

— Обаче Уинтър е мъж. Нали видяхте как реагира на предпазливите намеци на лорд Бъкнел да се държи по-прилично.

— Бъкнел? — Уинтър изпухтя презрително. Този надут, скован старец!

— Виждате ли? — Адорна направи жест в посока на сина си.

— Джентълмените не пухтят.

Уинтър повтори изпухтяването си.

— Има цял куп мъжки заведения, от които не разбирам нищо — клубове, стадиони, мъжката стая след масата… — Шарлът отново отпи глътка бренди и бузите й се зачервиха. — Как бих могла да постигна успех?

Мама почти я е убедила, помисли си ядосано Уинтър. Гласът й звучеше едва ли не умолително. Как щеше да се чувства, докато Шарлът му предписва какво да прави и как да го прави? Днес следобед му беше струвало много сили да преодолее гордостта си. Ако не бяха тъжните лица на децата му, никога нямаше да й позволи да се върне на терасата.

— Достатъчно време прекарахте с него, Шарлът, за да знаете, че маниерите му не са истинският проблем.

Адорна очевидно бе забелязала неверие по лицето на гувернантката, защото допълни:

— О, разбира се, че има неща, които се нуждаят от корекция. Но той е израснал в Англия. Не може да е забравил основните правила.

— Ако е така — Шарлът го удостои с хладен поглед, — значи безкрайните му пропуски и грешки не са нищо повече от опит да привлече вниманието върху себе си. Тогава му липсва по-скоро дисциплина, отколкото гувернантка.

— А може би — Уинтър говореше през здраво стиснати зъби — ми е необходим човек, който да обясни защо английската аристокрация толкова държи на тези глупави учтивости.

Адорна ги прекъсна, преди отново да започнат да си разменят обиди.

— Мила Шарлът, трябва да знаете, че той не е в състояние да схване някои подробности. Как да се облича…

— Неудобно — подхвърли Уинтър.

— Какво да казва и кога да го казва. Той е твърде…

— Искрен — подхвърли Уинтър.

— … твърде откровен и в положителната, и в отрицателната си преценка.

Адорна го изгледа сърдито.

— Децата постигат първите си успехи. Ако съкратим уроците с тях, вредата ще бъде непоправима — заяви категорично Шарлът.

О, милата! Само да знаеше как сама се прави неустоима за него! Трапчинката на брадичката и меко закръглените бузи бяха знак за жена с мек характер, но хладният поглед и желязната устойчивост ги изобличаваха в лъжа. Тази жена имаше здрав гръбнак. Ала когато говореше за децата му, не можеше да скрие истината. Неговите деца бяха за нея не товар, а съкровище, за което тя се грижеше всеотдайно. Знаеше ли колко привлекателна я прави тази сърдечна доброта?

Не, сигурно не знаеше, защото иначе щеше да скрие тази част от характера си за неговия остър поглед. Вероятно при предишните си работодатели беше постъпвала точно така, в противен случай майка му нямаше да я избере.

— Досега го държах далеч от светските забавления, защото се боях от коментарите му, но много скоро ще се наложи да се облече елегантно и да излезе в обществото. Клюките се носят по всички салони и ако не им се противопоставим, вредата ще бъде непоправима. От друга страна обаче… Представяте ли си какво ще се случи, ако Уинтър заяви на младата дама, решила да пофлиртува с него, че е най-добре да се прибере вкъщи и да помоли баща си да я просвети по някои въпроси? Или ако започне да обяснява колко абсурдна игра е вистът? Или пък ако се скара на някой лорд, че се отнася зле със слугинчето от кухнята! — Адорна буквално трепереше.

Уинтър зяпаше двете дами насреща си с големи невинни очи. Лека-полека му ставаше забавно. Знаеше, че ще намери начин да осуети намеренията на майка си, а дотогава можеше да се позабавлява. Освен това беше решен да разследва злоупотребите във фирмата. Сумата, за която ставаше дума, не беше причинила кой знае какви загуби на компанията, но той нямаше да намери покой, докато не открие виновника.

Да, майка му беше права. Той можеше да научи много неща от Шарлът, която го развеселяваше със своята безкрайна тактичност, със сериозността, с която разясняваше правилата за поведение в обществото, и особено с трапчинката на брадичката.

— През следващите дни ще имам много работа във фирмата. Това означава, че уроците ще се провеждат вечер, след като децата си легнат.

Адорна го погледна одобрително. Очевидно се зарадва на съгласието му. Въпреки това не се обърна към него, а към Шарлът.

— Това означава, че задълженията ви ще се удвоят, мила моя. Затова съм готова да ви дам половин ден почивка всяка седмица и да повиша заплатата ви.

Шарлът сведе глава и лицето й побледня. Опита се да скрие мислите си, но и майката, и синът разбраха, че се бори с изкушението. За жена, която трябваше да се оправя сама в живота, парите означаваха много. Уинтър я разбираше и одобряваше поведението й.

Адорна продължи с омайващия дрезгав глас и прочутото си красноречие:

— Шарлът, мила Шарлът, аз дойдох в академията за гувернантки, за да намеря учителка за Уинтър. И съм благодарна на бога, че намерих вас. Разберете, ние сме търговци и изисканото общество ни е поставило, така да се каже, на изпитателен срок. Трябва да докажем годността си.

Това беше прекалено. Постоянните намеци, че хората, които работят, не са уважавани колкото безделниците. Мъжът от стар род беше светец, все едно дали беше годен за нещо или не. Ако неговите бедуини мислеха по същия начин, днес от него щяха да са останали само купчинка кости в пясъка! Английските аристократи не притежаваха и една десета от интелигентността на хората в пустинята — това беше истината. Бедуините си завоюваха място в живота с хитрост, сила и воля за живот.

Адорна пое дълбоко въздух и продължи:

— Ако Уинтър продължи да се държи по същия начин, дори моите връзки няма да ни спасят от окончателна анатема — а това не е добре за бъдещето на децата.

— Колко непочтено — прошепна Шарлът. Очевидно имаше предвид, че е непочтено да се използват децата като аргумент, но Адорна се направи, че не е разбрала.

— Непочтено, но истина. Освен това не е нужно да се занимавате постоянно с него. Само докато дойде приемът за кралското семейство.

Шарлът плъзна пръст по ръба на чашата с бренди. Много грациозни пръсти, помисли си Уинтър, потънал в съзерцание, фини и изискани, добре поддържани, със скромен златен пръстен на единия показалец. Може би спомен от изгубен любим? Веднага облече мисълта си в думи:

— Откъде имате този пръстен, лейди мис Шарлът?

При този внезапен въпрос майка му изгуби търпение.

— Уинтър, не ни отклонявай от темата!

— О, няма нищо — отговори бързо Шарлът. — Това е брачният пръстен на майка ми. — Тя помилва гладката халка и добави язвително: — Не съм го откраднала, ако това намеквате.

— О, разбира се, че не! — Уинтър беше почти уплашен. — Кражбата не е във вашата природа.

— Ако наистина мислите така, за в бъдеще се въздържайте да задавате лични въпроси с толкова обвинителен тон.

Мъжът кимна сериозно.

— Абсолютно сте права, лейди мис Шарлът.

Адорна се засмя зарадвано.

— Видяхте ли? Знаех си, че ще проработи. О, моля ви, Шарлът, дори ако сте равнодушна към нашето добро име, помислете за доброто име на Англия. Нямаме право да се провалим, нали? Трябва да се покажем откъм най-добрата си страна пред серемианското кралско семейство.

Следващите думи на Адорна окончателно извадиха Шарлът от равновесие.

— На приема ще присъстват не само серемианците, а и кралица Виктория.

Младата жена преплете ръце и ги стисна до болка.

— Нейно величество? Тук? — В погледа, отправен към Уинтър, се четеше неприкрито стъписване. Босите стъпала, краката, които се очертаваха под джелабата, небрежната поза… — С него?

Мъжът тържествено наклони глава — и размърда пръстите на краката си.

— Сигурен съм, че ще впечатля кралицата с откритостта си. Знам, че тя е мъдра и силна.

— О, не! — изохка Шарлът. — Аз пък съм сигурна, че Нейно величество няма да се впечатли. Добре, Адорна, ще се опитам, но само вечер и… искам да удвоите хонорара ми за тези часове.

— Да го удвоя? — Щом станеше въпрос за пари, Адорна се превръщаше в съвсем друга жена. Ала Уинтър й кимна едва забележимо и тя се примири; — Е, добре, щом така искате — кимна тържествено тя и наложи на лицето си сияеща усмивка.

Шарлът изпразни чашата си и стана. Олюля се леко и Уинтър протегна ръка да я подкрепи, но тя го отблъсна.

— Ако това е всичко, бих желала да се оттегля в стаята си.

— Да, това е всичко — потвърди Адорна.

Шарлът излезе от салона с изкуственото достойнство на леко пийнала жена, все още с чашата в ръката си. Майката и синът я проследиха с погледи.

— Бедничката — отбеляза Адорна, след като стъпките на гувернантката заглъхнаха по коридора. — По всичко личи, че нашата Шарлът не понася бренди.

— Права си. — Уинтър се наведе към майка си и добави: — Мисля, че за в бъдеще трябва да намалим порцията й.

— Прав си… — Адорна взе чашата си и отпи голяма глътка.

— Когато не се налага да я убеждаваме в нещо…

— Някой трябва да провери дали е намерила стаята си.

Адорна посегна към звънчето.

— Ще повикам мисис Сиймс.

Уинтър я спря.

— Аз ще се погрижа. Искам да изясня на мис Прайс какви са задълженията й спрямо мен.

Адорна се усмихна ласкателно.

— Надявам се, че ми прощаваш тази малка хитрост, скъпи Уинтър?

— О, мамо, ти си изпълнена с „малки хитрости“. Последната изобщо не ме изненада.

Уинтър беше син на майка си. Приемаше плана й, за да прикрие собственото си, току-що оформило се в план намерение. Щеше да го осъществи много трудно, като имаше предвид колко лесно Адорна подушва тези неща. Но той притежаваше нещо, което липсваше на другите. Имаше достатъчно опит, за да я заблуди. Беше овладял това умение по принуда.

— Добре, аз ще участвам в играта, но тя трябва да си знае мястото.

Видя как сините очи на майка му засвяткаха гневно и се усмихна.

— За пореден път ми доказваш, че имаш спешна нужда, от уроци по прилично поведение. Какви са тези изказвания!

— Все още не разбирам защо толкова държеше да ми намериш гувернантка. — Той стана и се поклони. — Отивам след учителката си. Лека нощ, мамо!