Кристина Дод
Правилата на капитулацията (28)

28

— Милорд… — пошепна невярващо Шарлът.

Съпругът й влетя в спалнята със скоростта и силата на пясъчна буря.

— Уинтър?

Той хвърли пистолета на мраморната тоалетна масичка и смъкна от хълбока си една от златните кордели, без изобщо да спре. Шарлът се опита да се отдръпне, но той я сграбчи за китките. Стегна ги с корделата, обърна я и върза очите й с мека яркочервена кърпа. Преди да е казала и една дума, отново я обърна към себе си. Вдигна я на ръце и я метна на рамото си. После хукна нанякъде… но накъде?

— Какво правите… Не можете да…

Той я внесе през някаква врата и Шарлът усети как се извъртя настрана, внимавайки да не я удари в касата.

— Милорд, не е прилично… — Тя се опита да се опре на лакти и да се изтегли нагоре, но бързо се отказа. Като че ли можеше да види нещо с вързани очи.

Не стига, че беше вързана като престъпница, ами и не можеше да вижда! За да влезе в стаята й, Уинтър бе използвал пистолет! Явно е очаквал, че тя ще се заключи, и се е подготвил.

Първоначалният й гняв се превърна в страх. Но навън трябваше да показва само възмущение.

— Какво правите с мен? — изсъска гневно. — Това е чудовищно!

Той продължи напред, без да реагира. Къде я носеше? Тя се опита да доближи ръце до лицето си. Ако успееше да издърпа превръзката… Откъм партера се чу глас:

— Казвам ви, че това беше изстрел!

Шарлът не повярва на ушите си. Нима бяха на път към стълбището?

— Къде ме носите, милорд?

Гласът му прозвуча напълно спокойно:

— Отвличам собствената си жена.

Шарлът се опита да раздвижи крака.

— Къде точно отиваме?

— На място, което съм приготвил специално за вас.

— Нима ще минете през салона…

Когато той заслиза по стълбите, Шарлът престана да рита. Не искаше да падне от рамото му и да се изтърколи надолу по стъпалата. Имаше само едно нещо, което би било по-скандално.

— Уинтър, забранявам ви!

Той пренебрегна вика й, но внимаваше да не я друса твърде много.

Глъчката се засили и един мъж — май беше Бъкнел — извика:

— В името на Зевс!

Най-лошите опасения на Шарлът се потвърдиха. Уинтър вървеше право към салона.

— Вижте какво става там! — изчурулика женски глас.

— Уинтър, моля ви, не ме показвайте на гостите — изплака Шарлът.

— Само за секунда — увери я той.

Гласовете приближаваха и Шарлът попита панически:

— Какво целите с това представление?

— Трябва да мина оттук, за да ви отведа на мястото, което ви обещах.

Вече започнаха да се различават отделни гласове.

— Какво прави там Уинтър? — заекна братовчедът Стюарт.

— Не е ли възхитително? — засмя се Адорна. — Уинтър е луд по Шарлът. Да знаете как двамата обичат малките си игрички.

Шарлът не намираше нищо възхитително в тази игричка, а и изобщо не обичаше да играе. Заби нокти в гърба на мъжа си и изсъска:

— Можехте да минете и по друг път!

— Но този е най-прекият.

— Искате да ме унижите.

Уинтър рязко спря.

— Не това е целта ми, лейди мис Шарлът. — Ръката му се плъзна в собственически жест по дупето й. — Още сте девица и разбирам страховете ви. Но аз съм добър мъж и ще прогоня страха ви. Вие ще ми признаете любовта си и двамата ще бъдем щастливи до края на дните си.

Страхът окончателно отстъпи място на възмущението.

— Държите се така, сякаш това грозно представление е нещо напълно нормално.

— Бъкнел ми напомни, че с опърничавите жени не можеш да се справиш по друг начин, освен да ги отвлечеш.

Ако не висеше на рамото му, Шарлът щеше да зяпне смаяно.

— Лорд Бъкнел ви е навел на тази безумна идея?

— Да. — Уинтър продължи напред, сякаш всичко беше казано.

Гласовете вече не се чуваха. Уинтър явно бе минал покрай салона, но Шарлът не беше в състояние да определи къде се намират. Най-сетне успя да се докопа до превръзката на очите си, вдигна я — и видя, че вървяха право през балната зала. Гостите ги зяпаха безмълвни, с широко отворени очи.

Шарлът побърза да спусне превръзката над очите си и се отпусна. И това беше тя, мис Прайс? След скандалния годеж и това отвличане никога вече нямаше да я смятат за стълб на приличието и морала.

Най-сетне вратата се отвори. Полъхна свеж въздух и тя усети слънчева светлина върху гърба си. Това я успокои. Какво облекчение, че най-сетне бяха излезли от къщата, макар да знаеше, че сега всички, наистина всички гости на сватбата са се натрупали по прозорците и вратите и запят подире им.

Чу цвилене на кон и отново зарита.

— Милорд, моля ви. Не искам да препускате, докато аз вися на рамото ви. Ще ни убиете, Уинтър!

Той я намести по-удобно. Конят беше съвсем близо до тях. Шарлът го помириса, усети топлината му. Уинтър я вдигна на седлото, сложи ръцете й върху издатината и се намести зад нея.

Боже, как мразеше този цирк! Мразеше и него и въпреки това се чувстваше… жива. Силното тяло на Уинтър топлеше гърба й, едната му ръка беше на кръста й. Кога ужасното смущение се бе превърнало в това възбудено очакване? Или беше едно и също? Препускаха около четвърт час, малко в галоп, през повечето време в тръс. От време на време изпод копитата на коня хвърчеше чакъл. След малко Шарлът усети миризма на трева. Посегна отново към превръзката на очите, но той улови китките й, по-точно корделата, и ги задържа. Тя не биваше да знае къде е мястото, избрано от съпруга й за нея.

— Пристигнахме — обяви той.

Когато го усети да слиза от седлото, не й стигаше въздух. Той посегна и я взе в обятията си. Този път я понесе на ръце. Вървеше право напред, смееше се гръмко и безгрижно и я държеше високо, сякаш искаше да покаже на света най-новото си завоевание.

Шарлът заби лакти в гърдите му.

— Лейди мис Шарлът — изпухтя сърдито Уинтър, — ако отказвате да ми сътрудничите, ще се наложи да ви вържа и краката.

— Няма да посмеете!

— Денят е мой. Вие сте моя жена и ще правя, каквото искам.

Смешно! — помисли си Шарлът. През кърпата виждаше, че светлината се е променила. Очевидно бяха влезли в къща. Стана по-топло и тя усети замайващи миризми. Рози, лимони и някаква топла, пикантна подправка, която й беше непозната.

Уинтър затвори вратата с крак и я пусна на пода. Развърза китките й и свали превръзката от очите. Опря ръце на хълбоците си и се засмя като пустинен принц, откраднал своята принцеса.

Шарлът никога не се беше чувствала като принцеса. Тя беше пленница.

Помещението й беше чуждо, но вероятно се намираше някъде в Остинпарк, защото беше просторно, с много високи тавани. Завесите бяха спуснати, мебели нямаше.

Затова пък в средата беше издигната палатка. Огромна палатка от бяла и нежнорозова коприна. Платнището на входа беше вдигнато и разкриваше вътрешността на палатката, достатъчно висока, за да стоиш прав. Подът беше покрит с килими, а в средата имаше легло. Твърде ниско легло, по-скоро матрак, огромен, покрит с кадифени възглавници и няколко елегантно драпирани завивки.

В легло като това добродетелните жени губеха девствеността си.

Шарлът направи крачка назад, но Уинтър стоеше непосредствено зад нея и немилостиво я бутна през входа.

— Знам, че ще ви е много приятно да загубите девствеността си в тази палатка.

— Няма да ми е приятно. — Шарлът се спъна в ръба на един килим и влезе в палатката.

— Престанете да се държите като малко дете! Аз искам да ви доставя радост, а вие отговаряте на всичко с „няма“ и „не искам“.

Босите крака на Шарлът потънаха в килимите. Леглото беше още по-голямо, отколкото изглеждаше отдалеч.

— Няма да ми доставите радост.

Той я обърна към себе си и я хвана за раменете.

— Тогава аз ще си доставя радостта да ви докажа колко сте била несправедлива.

Тя го изгледа гневно, но веднага си каза, че това е глупаво и безсмислено.

Ала какво друго й оставаше? Да го заудря с юмруци, както правеше Лейла? Днес вече беше плакала като дете, сега оставаше и да се разкрещи като дете.

— Разпуснете косата си.

Шарлът посегна към изкусния шиньон, направен от камериерката на Адорна.

Уинтър я наблюдаваше като омагьосан, докато треперещите й пръсти разваляха сложната фризура.

— Ако все още не съм ви казал, булчинската ви рокля е невероятно красива. Въпросът е: как да я сваля от гърба ви?

Не се поддавай на ласкателствата му, заповяда си Шарлът и отпусна ръце.

— Няма да ми свалите роклята! — заяви твърдо тя. Ей сега щеше да изпадне в паника.

Уинтър извади от кончова на ботуша си нож. Шарлът знаеше, че той никога не би и причинил болка. Не биваше да му позволява да я сплаши.

— За какво ви е нож? Може би в палатката има ростбиф?

— Няма нищо такова. — Извитото острие блесна в полумрака, когато го приближи до шията й. — Смятам да използвам ножа, за да ви сваля роклята.

Шарлът си заповяда да остане неподвижна. Ножът беше на сантиметър от кожата й!

— Не се дръжте като дете. Само защото не можете да наложите волята си…

Уинтър дръпна финия сатен и го разкъса.

— Развалихте прекрасната рокля!

— Не ми пречете, лейди мис Шарлът, ножът ми е много остър — изръмжа той и продължи надолу.

— Отзад има копчета!

— Прекалено много са. — Той разпори деколтето до талията и го разтвори.

Смаяна, Шарлът видя как прекрасната й булчинска рокля увисна на парцали.

— О, Шарлът… — Гласът му прозвуча задавено. — Не вярвам на очите си! Вие нямате фусти! — Продължи да реже и установи зарадвано: — И чорапи.

Погледна я с блестящите си кафяви очи и задиша тежко.

— Свалили сте и обувките!

Всичко досега беше игра — макар и с нож. Той контролираше напълно смешното отвличане на булка, което беше измислил. Но когато видя красивите й голи крака, се задъха. Много скоро щеше да я притежава.

Докато Уинтър събуваше ботушите си, Шарлът отстъпи крачка назад. Ала той отново вдигна ножа и тя изпадна в паника. Обърна се да избяга, заплете се в разрязаната рокля и падна на леглото. Той я сграбчи за полата и я дръпна. За да се освободи, Шарлът трябваше да свали ръкавите и Уинтър, проклетият негодник се засмя.

Естествено. Току-що бе свалил сватбената й рокля. Тя се отдръпна към задния край на палатката с надеждата да се измъкне. Разбира се, ако успееше да мине между копринените платнища.

Той я хвана за талията и я хвърли върху леглото.

— Хиляди пъти съм ви казвал, че трябва да махнете този проклет корсет, лейди мис Шарлът. И сега… — Коленичи, въоръжен с извития си нож, и продължи: — Сега най-сетне ще ви освободя от него. — Обърна я по корем, натисна я с коляно, за да не мърда, и започна да реже.

Шарлът побесня от гняв и забрави опасността. Опита се да се изтегли по завивките, но гладката коприна не предлагаше опора, а пухеният матрак беше невероятно дебел и мек. Нищо не можа да направи. Междувременно стегнатите шнурове се късаха един след друг, а фуркетите ги следваха по някакъв странен начин. Накрая остана само по тънка долна риза и полуразпуснати червени къдрици.

Фризурата не можеше да бъде спасена, но тя беше готова да защитава ризата си със зъби и нокти — макар да нямаше понятие как.

Трябваше да приложи хитрост! Уинтър беше дързък дявол, но тя не му отстъпваше.

Шарлът премести възглавницата от лицето си и го погледна укорително.

— Това не е честно, милорд. Аз съм почти гола, а вие не сте свалили нито една от дрехите си.

Той захвърли отворения корсет настрана и я обърна по гръб. Ризата се беше вдигнала до хълбоците й и Шарлът съзнаваше, че прозрачната батиста не скрива почти нищо. Но незнайно по какви причини Уинтър я гледаше в лицето.

— Ако наистина желаете, ще сваля дрехите си.

Златните кордели бяха просто вързани. Когато дръпна едната, Шарлът разбра, че сама се е надхитрила.

— Не, Уинтър…

Корделата падна на пода и той разви джелабата си. Най-сетне любопитството й бе задоволено. Той не носеше нищо отдолу!

Добродетелната девица трябваше да затвори очи.

Не и Шарлът. Два пъти беше виждала голи гърди и ги намираше привлекателни — макар и по примитивен начин. Но онова, което се намираше под кръста, беше съвсем друга работа. Там имаше нещо грамадно, изправено, внушаващо страх.

Уинтър свали бедуинската си одежда от раменете и позволи на Шарлът да задоволи любопитството си.

— Като моя гувернантка, сега сигурно ще ми обясните, че е невъзпитано да се показвам на когото и да било. Но като ваш съпруг ви казвам, че в случая се касае за галантен комплимент.

Шарлът не беше сигурна, че той се шегува. По-вероятно беше да се гордее с тялото си, сякаш сам го е създал, а не го е получил в дар от бога. А онова нещо между краката му… Шарлът не беше в състояние да откъсне поглед от слабините му.

През това време той разряза късите ръкавчета на долната й риза. Това беше сериозна причина да отмести поглед и да блъсне ръката му.

— Не смейте!

— Вие ме принудихте да действам по този начин. Не ми оставихте избор. — Уинтър предпазливо мушна ножа в деколтето и направи последен разрез. След това се прицели съсредоточено в близката масичка и заби ножа в дървения плот с такава сила, че Шарлът се разтрепери. Само едно посягане към тънката батиста и тя щеше да се освободи окончателно от дрехите си. За да е готова за него.

Каква хитрост да приложи? Крайно време беше да промени начина си на действие. Шарлът се опита да прикрие голотата си и се изтегли назад. Шиньонът се развали окончателно, долната риза оголи гърба й. Въпреки това гласът й прозвуча овладяно, сякаш правеше контролно по латински.

— Добре, милорд, признавам: вие спечелихте. Значи приключваме един с друг.

Той я хвана за глезена и се засмя на добрите й маниери.

— Още не сме започнали.

Шарлът зарита отчаяно, за да се освободи. Той се изтегли сантиметър по сантиметър към нея. Мина по глезените й, по бедрата и хълбоците. Изобщо не си направи труда да освободи ръцете й от ризата. Посегна към единия край и рече:

— Вие наистина сте цивилизована, съзнаваща дълга си английска лейди.

Прас! — и долната риза се разкъса до ръба.

Очите му се разшириха и той пое шумно въздух, когато за първи път видя голото й тяло. Шарлът дори се зарадва. Ето че най-после бе замълчал.

Ала не за дълго. Ръката му се плъзна по гърдите й и продължи надолу през корема към хълбоците.

— Сега ще се отдадете на съпруга си, както изискват традициите и законите.

Беше й все едно, че той е много по-едър и силен от нея. Беше й все едно, че имаше право. Беше й все едно какво изискваха от нея традициите и законите. Нямаше да капитулира.

Без да се бави, тя заби юмрук в свивката на лакътя му. Той се отпусна, но само за миг. Шарлът се претърколи настрана и Уинтър падна до нея.

Поне не лежеше вече под него, но ръбът на долната й риза беше заклещен между краката му. Въпреки това Шарлът се възползва от моментната му изненада и успя да скочи от леглото и да запълзи към платнището.

Той я улови почти веднага и я притисна към пода като лъв, който си играе с мишка.

Той беше тежък. Гол. И възбуден.

Килимът погъделичка голия й корем. Гърдите й заболяха от натиска, а върху бедрата си усети, корав и търсещ… онзи орган.

Всяка възпитана англичанка би била шокирана. Шарлът изпита само див гняв. Да, Уинтър беше по-висок и по-силен от нея. Но това не му даваше право винаги да побеждава.

— Махнете се от мен! Вие сте свиня! — изохка тя и се опита да го хване за косата.

Той се надигна и я възседна като кон.

— Ако промените малко позата си, бих могъл да… — Пръстите му се плъзнаха между задните й части и стигнаха до мястото, където обичаше да я милва.

През последните две седмици се бе възползвал от всеки шанс да проникне в нея с пръсти. Изследваше всяка частица от най-интимното й място, откриваше най-чувствителните места и контролираше реакциите й. Колкото и да се стараеше да остане безчувствена, Шарлът попадна под властта му. Охкаше и стенеше под негова команда, трепереше и изживяваше оргазъм, заливаха я непознати досега емоции. А сега той беше отново при нея, държеше я в плен против волята й и правеше с нея, каквото искаше. Но от днес той беше неин съпруг и имаше пълното право да се държи така.

Това не беше почтено. На всичкото отгоре тя беше влажна и готова за него.

Трябваше ли да се примири с това? Защо да не се опита да се пребори с доминантността му?

Тя се изви под него и го изрита. Обърна се настрана и го блъсна, колкото сила имаше. Той падна назад, стовари се върху матрака като отсечено дърво и Шарлът се нахвърли върху него. Възседна го, без да помисли за която и да било част от тялото му — и от своето. Качи се отгоре му и го изгледа войнствено.

— Не си мислете, че ще се отдам на някакъв си бесен воин само защото съм цивилизована! — Той посегна към гърдите й, но тя успя да улови китките му. — Какво ме е грижа за законите! Аз не съм просто придатък към един мъж. Аз съм самостоятелна личност. — Притисна раменете му върху матрака и заяви твърдо: — И няма да се предам!

Уинтър изрева като ранен звяр, надигна се и я претърколи по гръб. Шарлът зарита с всичка сила, улучи подходящия ъгъл и двамата се затъркаляха. Белите и розовите платнища, покривът на палатката, копринените завивки, килимите — всичко се завъртя като в калейдоскоп. Отново завивките и накрая… покривът.

Най-сетне намериха опора. Шарлът лежеше по гръб. Краката й бяха увити около хълбоците на Уинтър. Той продължаваше да се смее, но в смеха му нямаше коварство. Това беше смях на воин сред хаоса на битката и Шарлът забеляза, че тя му отговаряше по същия начин. Кръвта шумеше във вените й. Всяко мускулче беше напрегнато. Тя изпъшка и жадно пое въздух, за да продължи битката.

Битката беше живот. Никога не се беше чувствала така жива.

Той я притисна върху матрака с гръдния кош и хълбоците си, но тя все още стискаше китките му. Поне не можеше да я докосва на онова място…

Но той го направи — както и преди. Проникна бавно в нея — както никога преди. Не с пръсти. В нея влезе нещо голямо и нахлу дълбоко, водено от ритъма на хълбоците му.

Шарлът пусна китките му, вкопчи се в раменете му, устреми се срещу него — и изпищя.

Как бе успял да се забие толкова дълбоко в нея? Уинтър отметна глава назад, затвори очи, стисна зъби и простена:

— Шарлът! Велики боже на небето, Шарлът!

Как смееше да изглежда така, сякаш страдаше от болка, след като не той, а тя търпеше мъчения… но мъчение ли беше това? Тя пламтеше. Искаше го целия в себе си. Всичко я болеше и за да му отмъсти, тя го захапа с все сила за рамото.

Уинтър отвори очи и погледна невярващо първо Шарлът, после отпечатъка на рамото си. И тогава се случи неизбежното. Той загуби контрол.

Заби се дълбоко в нея, проправи си път към най-съкровената й същност, завладя тялото й. Очите й се напълниха със сълзи. Той се отдръпна, но тя го придърпа с краката си. Той я притисна към себе си и този път проникна по-внимателно. Тръпки разтърсиха тялото й и тя застена задавено.

— Шарлът! — В тъмния, дълбок глас на Уинтър се усещаха звуците на нощната пустиня. — Ти си прекрасна, Шарлът.

Тя го усещаше дълбоко в себе си. Силните, ритмични тласъци. Стъпалата й притискаха все по-силно задните му части и тя усети как мускулите му се стегнаха. Той я завладя изцяло и усещането беше прекрасно. Тя се надигна насреща му, пое ритъма му и остана много доволна от съзнанието, че и тя има начини да го възбуди.

Той посегна към косата й, повдигна главата и покри лицето й с нежни целувки. Толкова леки, че Шарлът едва ги усещаше, но те й казаха повече, отколкото можеше да се изрече с думи.

Тя се вкопчи в раменете му и посрещна бързите му тласъци. Болката — или беше екстаз? — се засилваше с всяка секунда. През последните седмици беше опознала тези чувства.

Но това беше много повече. С Уинтър дълбоко в тялото й, станал беше част от нея, изчезна самотата на един безрадостен живот. Тя чуваше дишането му съвсем близо до лицето си. Все по-бързо и по-бързо. Възбудата й нарастваше с всеки тласък и всяка целувка. Всеки шепот беше стон. Тя беше в прегръдката му и се чувстваше закриляна, но нещо дълбоко в нея крещеше и чакаше.

Най-сетне усети, каквото беше чакала. Движенията му станаха още по-мощни. Пъшкайки, той се забиваше в нея, сякаш искаше да я прониже. Тя вдигна крака, уви се здраво около него и се отдаде на сладкото опиянение. Изкрещя, но този път не от болка. Еуфорията преобрази остро изсеченото му лице. Още няколко тръпки, няколко дълбоки тласъка, и той я изпълни със семето си.

Шарлът затвори очи и се наслади на покоя след преживяната наслада. На аромата и тежестта му, на дълбокия екстаз, негов и неин. Трепереща и поразена, преживя последните мигове на пълното удовлетворение.

— Шарлът — пошепна задъхано той. — Моя жена. Най-сетне моя жена.

В продължение на един безкраен миг тя не усети нито мъка, нито вина…

Божичко, какво направи?