Кристина Дод
Правилата на капитулацията (23)

23

Скъпа Памела, скъпа Хана,

Не знам как бих могла да ви опиша случилото се с достойнство и приличие. Поради някои неща, случили се през днешния ден, които, уверявам ви, бяха напълно невинни, съм принудена да се омъжа. Годеникът ми е лорд Ръскин, който в много отношения е достоен мъж, но до такава степен ме е докарал до отчаяние, че не виждам шанс за любов. Бързината, с която се урежда венчавката ни, е почти неприлична. Сватбата ще се състои веднага щом изтече срокът след обявяването, което означава в понеделник сутринта. Можехме да го избегнем, но само след месец ни предстои кралският прием!

Както сигурно можете да си представите, вие ми липсвате болезнено, скъпи приятелки. Не само по причините, които вече познавате, но и защото бях принудена да отправя едно ужасно предизвикателство към лорд Ръскин и се боя, че той ще постъпи, както е решил, каквото и да му струва…

Шарлът никога преди не се беше замисляла за отдавна починалите, достойни дами и господа, чиито портрети украсяваха дългата галерия на предните. Но тази нощ, двадесет и четири часа след злокобната сцена на стълбището, нервите й бяха опънати до скъсване.

Трябваше да го признае поне пред себе си. Уинтър беше този, който я правеше нервна. От портрета я гледаше едно безмилостно малко момче. Досега не беше обръщала особено внимание на изображението на младия лорд с кучето му. Ала докато вървеше от покоите на Адорна към собствената си спалня, непрекъснато мислеше за картината.

Тази сутрин Уинтър бе заминал за Лондон, но образът му непрестанно я преследваше.

Никога не се беше питала какво се крие зад вратите в стените на галерията. Днес обаче изпита чувството, че нещо или някой я дебне. На всичкото отгоре една от вратите беше открехната…

Тя се запъти бавно нататък. Галерията беше осветена от няколко свещи, но трепкащата им светлина не беше достатъчна да проникне и в помещението зад вратата. То лежеше в пълен мрак и колкото и да се напрягаше, тя не можа да различи нищо. Може — да не беше жена с богата фантазия, но изведнъж в ума й изникнаха десетина причини, поради която вратата би могла да бъде отворена. Сигурно прислужничките са почиствали. Или децата са си играли на криеница. Или…

— Лейди мис Шарлът!

Младата жена нададе силен вик.

Гласът на Уинтър, изведнъж изникнал от мрака точно пред носа й, я стресна до смърт. Тя се хвана за гърдите и попита задъхано:

— Какво правите тук? По това време?

Гъвкав като змията от райската градина, той излезе от мрака и се приближи към нея.

— Мислех, че сте в Лондон — продължи Шарлът.

— Бях. — Той улови китката й. — Да не мислите, че ще ви оставя сама повече от няколко часа?

Точно на това се беше надявала. Искаше той да отсъства по-дълго, за да си възвърне равновесието. Но той не беше на това мнение. В сърцето й бавно се надигна подозрението, че времето няма никакво значение. Вече никога нямаше да си върне предишното спокойствие.

Каква страшна мисъл! Да загуби контрол над себе си…

Той я привлече към себе си. Тъмно същество, което пулсираше от желание.

Трябваше веднага да му обясни, че не бива да се държи така.

— Милорд, не е прилично да оставаме насаме преди сватбата.

— Ако зависи от вас, след това също няма да останем нито веднъж насаме. — В гласа му звънна смях, но на светлината на свещите тя не видя усмивка. — Или забравихте какво ми изкрещяхте пред всички онези хора?

— Не.

— Да не би да сте променили мнението си? Няма ли все пак да ме поканите в леглото си?

Тази игра не можеше да бъде спечелена. Тя знаеше. Само близостта му беше достатъчна да сломи съпротивата й. Отметна глава назад и го погледна в лицето. Той беше не само много по-висок от нея, но и многократно по-силен. Разликата беше ужасяваща. Но още по-страшни бяха английските закони. Щом се омъжеше за него, Уинтър щеше да разполага с тялото й по свое усмотрение. Имаше пълното право да я пребива от бой или да я държи под ключ. Тя знаеше, че той няма да го направи. Но щеше да наложи брачните си права. А мъжете, които правеха законите, щяха само да вдигнат рамене, ако тя посмееше да се оплаче от съдбата си. В страната живееха хиляди, десетки хиляди други жени, които имаха много по-лош късмет от нейния. Те сигурно очакваха от нея да се покори. Тя нямаше избор. Той щеше да я вземе.

В случай, че оттеглеше изискването си, може би той щеше да я остави на мира до злокобната първа брачна нощ.

Но тя не можеше да го направи. Не можеше просто така да му предостави тялото си. Колкото и безсмислено да беше, тя се чувстваше длъжна да се съпротивлява. В противен случай щеше да изгуби важна част от своята личност. Той нямаше да я разбере, но тя трябваше да му го каже.

— Ако се обичахме истински, щяхме да се отдадем един на друг. Но ние не се обичаме. Вие сам ми го казахте. Затова няма да получите нищо от мен. Абсолютно нищо.

Той я прегърна властно и тя усети физически объркването и гнева му.

— Как смеете да ме отблъсквате? Бих могъл да ви смачкам с голи ръце, а вие въпреки това се изправяте дръзко пред мен и казвате „не“.

— Ако вярвах, че искате да ме смачкате, щях да капитулирам — от страх. Но за онова, което искате да направите с мен, ви трябвам цяла и красива.

Уинтър се усмихна с половин уста.

— Може и да сте права, моя утринна зора, мой ангел на желанието. — Отведе я в тъмната стая и го направи толкова бързо и елегантно, сякаш танцуваха валс. Уинтър затвори вратата с крак. Вътре беше хладно и тихо и мракът сякаш живееше свой живот.

Шарлът не се страхуваше от тъмното. Само глупаците и слабите се божа от нощта. Но тя не знаеше къде се намира. Без Уинтър не можеше да направи нито крачка. Беше изцяло зависима от него и знаеше, че той цели точно това. Тактиката му беше много умна и тя неволно си го представи като воин в арабската пустиня.

Очевидно мракът не му пречеше да вижда, защото се облегна на… на нещо и я заклещи между краката си.

Шарлът продължи да протестира, макар да знаеше, че няма измъкване.

— Тази интимност в мрака никак не ми харесва, милорд.

Той сложи ръце на хълбоците й.

— Вие се страхувате не от мрака, принцесо моя, мое сладко карамелче. — Приближи се още до нея и продължи: — Просто не искате да сте зависима от мен, това е.

Шарлът беше готова да му каже, че не е само това. Страхуваше се, защото затвореното помещение, потънало в тъмните нощни сенки, й внушаваше чувство за сигурност — сякаш най-сетне бяха намерили място един за друг, далеч от ежедневието, място, където всичко случващо се засягаше само тях.

След толкова години служба Шарлът беше свикнала да е постоянно под наблюдение. Самотната стаичка свали от гърба й товар, за чието съществуване не беше подозирала.

Както обикновено, тя носеше практична синя рокля с бяла якичка, хваната с брошка. Уинтър я настани удобно в скута си я тя усети горещия му дъх в тила си. По тялото й пролази тръпка.

Тя не се отбраняваше, но му се противопостави, като остана изправена и скована.

— Каква е тази стая?

— Гостна. — Той плъзна ръка по гърдите й и закръжи около тях като сокол около плячка. — Прислужничките са подредили всички стаи за нашата сватба.

Шарлът усети миризма на сапун и пчелен восък. И неговата миризма на ярка мъжественост и дързост.

— Ако пожелаем, в дъното на стаята ни чака проветрено легло с чисти ленени чаршафи — добави той.

Страхът напрегна всичките й мускули.

— Казахте, че ще почакате до първата ни брачна нощ.

Той се засмя и топлият му дъх погали бузата й.

— Да, казах. Но с удоволствие бих изпълнил молбата ви още сега.

Тя събра цялото презрение, на което беше способна.

— Да не мислите, че ще ви помоля?

— О, да, ще го направите — пошепна в ухото й той.

Ръката му се сключи около гърдата й и палецът започна да масажира зърното. Шарлът се надигна на пръсти. Напразно претърси мрака с поглед, за да намери нещо, върху което да се концентрира. Нещо, което да отклони вниманието й от ритмичните движения на пръстите му. Но вътре беше дяволски тъмно! А той не отстъпваше нито на сантиметър. Милваше я, сякаш имаше пълното право да я направи нещастна. Не, „нещастна“ не беше правилната дума. По-скоро… да я обърка. Да я смути. Да я отчая.

Тя премести тежестта си, за да се отърве от него.

Но не успя да направи и крачка, когато той я улови отново.

— Защо бързате да избягате? О, лейди мис Шарлът, та ние изобщо не сме започнали!

Тя се постара да запази достойнството си, но изпита ужас от глупостите, които излязоха от устата й.

— Бих желала да престанете да ме докосвате на това място.

— Както желаете, най-изкусителна от всички сирени. — Ръката му се плъзна към яката й. После се опита да откопчее брошката й.

Шарлът беше готова да се изсмее тържествуващо. Уинтър не можеше да отвори брошката с една ръка. Даже тя не се справяше, след като години наред я беше използвала…

Изведнъж яката й се отвори, а брошката изчезна.

Как го бе направил? Шарлът посегна към шията си и чу как брошката падна на пода.

— Искам си я!

— Не харесвам подобни ограничаващи декорации — отговори кратко Уинтър и свали яката й.

Този път тя беше по-добре подготвена за сръчността му и задържа ръката му, но той отвори седефените копченца с такава бързина, че би надминал и най-опитния светски лъв.

— Престанете!

— Както заповядате, повелителко на съдбата ми.

Уинтър изпълни желанието й, но само защото вече беше разкопчал роклята до талията. Шарлът се опита да се отблъсне от раменете му, но той я задържа с помощта на коленете.

Без да бърза, той свали горнището на роклята и тя потръпва от хладния полъх. Отчаяно замахна към главата му — по-точно, към мястото, където предполагаше, че е главата му. Близо до гърдите й. Улучи право в целта. Юмрукът й го удари в темето.

Уинтър изръмжа.

Шарлът изплака тихо и разтърка кокалчетата на ръката си. Той я нападна отстрани и тя се свлече на пода. Отчаяно потърси опора, защото не знаеше къде ще се стовари, но изведнъж се озова върху мека тапицерия. Диван ли беше това? Тя протегна ръка. Диван без облегалка? Тапицерията под главата й беше повдигната. Кушетка, създадена специално за припадащи дами.

Той се наведе над нея — невидима фигура, криеща опасност и страст.

— Шарлът — пошепна той и мушна ръка под главата и, за да я подкрепи. Тя нямаше представа къде е другата му ръка. Опита се да се извие настрана, но коляното му притискаше полата й. Беше пленница. На коляното му и… и на собствената си страст. Или на любопитството си? Знаеше само, че е на път да се предаде на чара на новото и да се наслади на неприличните си чувства.

Само да можеше да се чувства сигурна с него! Само да беше убедена, че той ще спре, когато стигне границата. Но не. Този мъж щеше да продължи да я тласка към пропастта — все по-бързо. Затова не биваше да губи ума си. Не биваше да се вслушва в изкусителния му акцент, когато нежно произнасяше името й. Не биваше да забелязва как дългите му пръсти се движат по гърдите й.

— Шарлът… — Гласът му прозвуча съвсем близо.

Тя събра остатъците от силите си, за да пренебрегне целувките му. По устните й, по голите й гърди.

— Не. — Зарови ръка в косата му и я дръпна.

— Зверче! — Уинтър обхвана едното зърно с устни и го засмука, за да го помилва с език.

Шарлът издиша шумно. Сложи ръце на тила му и отново въздъхна. Гърбът я болеше. В продължение на един сладостен миг разумът я напусна. Нагонът и емоциите я завладяха и тя изстена от удоволствие.

Ала разумът се върна много бързо. Какво правеше тя? Притискаше лицето на Уинтър към гърдите си. Стремеше се към устата му като леко момиче. Стенеше. Наистина ли се бе самозабравила дотам, че да изстене? Да, за съжаление. Ехото все още изпълваше тихата, тъмна стая. А дълбоко в тялото й пулсираше желание.

Това, значи, беше имал предвид, когато казваше, че ще я накара да проси и да умолява. Щеше да я обсипва с нежности, докато изгуби разума и гордостта си. Не биваше да го допусне. Макар че — тя зарови пръсти в косата му — макар че щеше да й бъде много трудно.

— Стига толкова, Уинтър. — За жена на ръба на пропастта гласът й прозвуча учудващо сухо. — Мисля, че ми представихте становището си достатъчно убедително.

Дъхът му охлади влажната й гърда. Той се смееше!

Тя реагира с втвърдяване на зърната и треперене на крайниците.

— Аз наистина не съм започнал, Шарлът. — Как произнасяше името й — сякаш беше най-скъпоценният бисер във вселената. — Има толкова неща, които още не знаете.

— Разбира се, че знам. Аз съм достатъчно образована. — Той зарови пръсти в косата й и това докосване я накара да осъзнае, че е излъгала. Нямаше понятие, че мъжът може да събуди желанието на жената, като милва главата й. Протегна се сладостно като котка. — Липсва ми само практическият опит.

Той пренебрегна отговора й с вродената си нетолерантност.

— Вие сте най-сияйната звезда на кадифения небосвод. — Отмести се и коленичи от другата й страна. — Само аз мога да сваля тази звезда от небето и да я запазя за себе си.

Той я възседна и тя неволно го оприличи на Зевс Прелъстителя. Устните му започнаха да обхождат бузите й, устата, ресниците… и изпълниха зажаднелите й сетива.

Шарлът не смееше да помръдне. Позволи му да я завладее с магията си. Позволи на себе си да се наслади на нежността му. Затворила очи, тя дишаше дълбоко, изцяло съсредоточена върху докосванията му.

За съжаление следващата му стъпка я заля със студена вода. Незнайно как, ръката му бе проникнала под полата й. Той вдигна едното й коляно, хвана я здраво за бедрото и докосна с два пръсти най-интимното й място.

Шарлът се опита да седне, за да се отърве от ръката му, но не можа. На всичкото отгоре полата й отново беше стегната между коленете му.

— Шшт — пошепна нежно той и мушна пръст под бельото й. — Не се движи.

— Да не се движа? — отговори със същия шепот тя, докато напразно се опитваше да затвори бедрата си. Но в гласа й имаше гняв. Кракът му й пречеше. — Това е неприемливо, милорд. Не можете просто да… Да ме докосвате там, където е сега ръката ви.

— Всичко, което искам, си ти. — Ръцете му бяха меки като устните. Божичко, той милваше фините косъмчета, които скриваха най-тайното й място! Трябваше да го спре, но гласът й се пречупи.

— Това е ужасно неприлично…

— Но ти е приятно, нали? — Май наистина беше любопитен, макар да усещаше, че по гърба й пробягват тръпки и тялото й се опъва като струна. Тя заби пети в тапицерията и пожела нещо повече… сама не знаеше какво. Преглътна мъчително и пошепна:

— Моля, Уинтър.

— Той я отвори с пръсти. Палецът му се плъзна навътре и намери влажното място, което тя не можеше да контролира.

— О…

Шарлът буквално чу усмивката му и й се дощя да го удари. Ала не беше в състояние да раздвижи ръката си. Той обхвана тила й и рече:

— Лейди мис Шарлът, аз ви доставих удоволствие. — Палецът му закръжи около едно особено чувствително място и Шарлът се скова в ръцете му, сякаш я измъчваше болка. — А колко по-прекрасно ще бъде да ви милвам там с уста. — Палецът му продължи навътре. — И да целувам всяко местенце. — Той проникна внимателно в нея. — И да проникна там с език.

Тя се опита да не слуша. Последва напразен опит да се пребори със стона, който се надигна в гърлото й. Долната част на тялото й се усещаше тежка и жадна. Пръстите й се вкопчиха в ръба на кушетката, сякаш я заплашваше земетресение. Краката й се раздвижиха безцелно и той я притисна с тежестта си.

— Представете си — първата брачна нощ — заповяда шепнешком той. — Когато дрехите няма да ни пречат и ще бъдем голи като Адам и Ева в рая. Телата ни ще се слеят. Вие ще ме обгърнете с ръце и крака, а аз ще заема мястото си в тялото ви. Ще проникна съвсем бавно, ето така… — палецът му направи необходимото движение, — а вие…

Той притисна цялата си ръка между краката й и тя простена задавено.

Вече не разбираше нищо. Долната част на тялото й — не, цялото й тяло — се стремеше към него. Ръцете й се вкопчиха в раменете му с все сила и тя изкрещя:

— Уинтър!

Всичко в нея се концентрира върху пръстите му… не, по-дълбоко… о, господи, толкова дълбоко… Тръпките не свършваха и докосванията, гласът и тежестта му я тласкаха все по-нататък.

Когато контракциите най-сетне престанаха и Шарлът се отпусна, пъшкайки, на кушетката, той приглади нападалите по челото й кичури и обеща:

— Ще правя това с вас, докато ми признаете любовта си.

Шарлът не знаеше откъде намери сили. Едва вдигна глава, дори не се изчерви, но намери сили да пошепне „Не“. Уинтър се засмя. Дълбок, еротичен, възхитен смях.

— Така ми харесвате, мое пустинно цвете. Борете се срещу мен. С цялата си сила. Това ще направи победата още по-сладка.

 

 

— Шарлът, имам подарък за вас.

Младата дама тъкмо наливаше чай, когато Уинтър се появи в края на галерията. Носеше пътническо облекло, по изключение беше с обувки и държеше в ръце плоска, полирана дървена кутия. Поканените дами, четиринадесет на брой, си, зашепнаха любопитно.

Шарлът посегна инстинктивно към широката копринена панделка, която бе увила около шията си. Тя скриваше червения белег, оставен от устните му миналата нощ. Кръглото червено петно беше болезнено, но тя нямаше представа как го е получила. Изобщо не беше забелязала, че той е правил нещо на шията й. Вместо това трябваше да му попречи да й свали бельото.

Затова на сутринта се украси с панделка. Можеше само да се надява, че сръчните му пръсти няма да я развържат пред всички гостенки и да я поставят в неловко положение.

Адорна седеше в най-удобното кресло. Спокойствието й показваше, че напълно се доверява на способностите на Шарлът да обслужва гостенките.

— Скъпо мое момче, вече се питах защо замина така внезапно за Лондон. Каква хубава идея — да купиш скъпоценности за годеницата си! — Адорна се обърна към Шарлът, който седеше сама до масичката за чай: — Вие двамата сте съвършена двойка. Не мога да изкажа с думи колко се радвам… — Тя беше напълно искрена. Откакто преди седмица бяха обявили годежа, съмненията й изчезнаха, сякаш никога не бяха съществували. За щастие, защото бързите приготовления и многобройните покани бяха безкрайно напрягащи за Шарлът и без подкрепата на Адорна сигурно щеше да рухне.

— Може ли да ги видим, Уинтър? — попита Адорна.

— Естествено.

Всички трябваше да видят скъпоценностите. Шарлът трябваше да знае, че следващата му стъпка ще бъде да я отрупа с накити. Уинтър правеше всичко, за да превърне връзката им в незабравим спектакъл. Искаше да я притежава изцяло и да задуши всяко съмнение в зародиш. Тя остави каната за чай и се усмихна, за да я видят гостенките.

— Много сте внимателен, милорд. Треперя от вълнение.

Искаше да го ядоса, но той се усмихна зарадвано и продължи играта с обичайната си наглост.

— Точно такава обичам да ви виждам, лейди мис Шарлът.

Някой шумно пое въздух. Мисис Бъртън потисна кискането си. Уинтър вдигна масичката за чай, премести я настрана и коленичи толкова близо пред Шарлът, че докосна коленете й. Даже на колене изглеждаше по-едър от нея и тя едва виждаше над раменете му дамите, зяпнали в очакване на драматична сцена.

Шарлът се боеше, че наистина ще видят драма, защото Уинтър я преследваше безмилостно. Ден и нощ, където и да беше, каквото и да правеше, той беше наблизо. В обществото се ограничаваше да я милва по гърба или страстно да целува ръката й. Въпреки всичките й усилия по няколко пъти на ден я намираше някъде сама и даваше воля на ръцете си. Притискаше я до себе си, докосваше я навсякъде, целуваше я на невъзможни места и от време на време — но невинаги — й позволяваше отново да преживее онази скандална тръпка.

Но каквото и да правеше, колкото и често да го правеше, Шарлът още не му беше признала любовта си. Тя очакваше той да се разочарова. Той очакваше тя да се изтощи. Докога щеше да продължава това? Уинтър й поднесе кутията и я отвори. Под светлината блеснаха наситено кафяво и ковано злато. Върху кадифена подложка лежаха огърлица и гривна от излъскан кехлибар, обкован със злато, обици в същия стил и пръстен, който изглеждаше твърде голям за ръката й. Целият комплект изглеждаше твърде огромен за кея — може би защото изработката беше твърде сурова, почти средновековна и накитите излъчваха странна магия. Въпреки волята си Шарлът беше възхитена и неволно протегна ръка да докосне огърлицата. В шафрановото жълто на кехлибара блещукаха червеникави искри.

— Да. — Уинтър говореше съвсем тихо, за да го чуе само тя. — Знаех, че ще ви харесат. Лично съм избрал всеки камък и през цялото време си представях пламтящата ви червена коса. Настоях обковът също да бъде специално за вас. Обработен и излъскан, но уникален… и страстен, Шарлът. Защото вие сте страстна жена.

Дълбокият, дрезгав шепот я омагьоса и тя впи очи в неговите.

Ама че глупачка беше! Той я завладя с погледа си, приближи се още до нея и я направи своя заложница.

Кутията се изплъзна от скованите й пръсти и падна на пода.

Той отвори устни и наклони глава. Сега щеше да я целуне. През съседите и пред жадните за клюки лондонски дами… и тя щеше да му позволи.

Когато устните му намериха нейните, тя затвори очи. За дамите целувката изглеждаше невинна, но езикът на Уинтър моментално отвори устните й и проникна в устата й, за да я изпълни с вкуса си. Смело я преви назад, докато главата и се удари в облегалката и в кръвта й зашумя забранена похот.

Зърната на гърдите й — все още не можеше да повярва, че изрича такива думи! — станаха толкова твърди, че чак я заболя и тя го хвана за ревера на жакета, за да го задържи.

Пръстите му се заровиха в косата й и развалиха грижливо навития шиньон, но тя мислеше само за своето удоволствие. Когато Уинтър най-сетне я пусна, тя отвори очи и бавно осъзна къде се намира.

В салона цареше абсолютна тишина. Нямаше кой да отклони вниманието от Уинтър и Шарлът. С блестящи от желание очи и влажни устни, тръпнещи от целувката, с треперещи ръце, които се мъка се отделиха от тялото на другия.

Той бе изиграл тази игричка само за да изложи на показ желанието й да стане негова, но тя трябваше да признае, че самият той е също така необуздан, както твърдеше за нея. Шарлът знаеше, че щом той напусне салона, смущението ще я връхлети като буря, но сега… в този момент тя искаше само да остане насаме с него и да му позволи да я докосва навсякъде.

Планът му сработи.

Най-сетне тя пусна жакета му и ръцете й паднаха безсилно в скута.

— Бих искал да разпуснете прекрасната си коса за мен. — Той нави на пръста си един червен кичур. — Цветът й е като огъня, но се усеща като коприна. Често мечтая за първата ни брачна нощ, когато ще я разпилея по възглавниците и ще заровя лице в ароматното й великолепие.

Той вдигна кутията, сложи гривната на китката й и подпечата дара си с целувки по китките.

Тя се опита да издърпа обиците от ръцете му, но той не остави съмнение, че смята да ги сложи сам, а Шарлът нямаше никакво желание да загуби и битката, и достойнството си. Устните му докоснаха съвсем леко крайчетата на ушите й, но въпреки това целувките му изпратиха тръпки по гърба й и дишането й се ускори.

Сега обаче трябваше да махне копринената панделка, за да й сложи колието. Той го направи меко и нежно като любовникът от сънищата й, обърна главата й настрани и я целуна по свивката на шията. Пулсът й се удари в устните му и от гърлото й се изтръгна задавен стон. Ако не беше добродетелното й деколте, сигурно щеше да продължи надолу…

Уинтър посегна към последния накит — пръстена. Халката се плъзна по стройния пръст и го обхвана здраво. Кехлибарът й изпрати безмълвно послание. Жена на Уинтър. Собственост на Уинтър. Твърде късно да му изтръгне ръката си. Той я взе в двете си ръце и я поднесе към устните си. Целуна пръстена и връхчетата на пръстите й по начин, който нямаше нищо общо със страстна целувка. Неговите целувки бяха отговор на нейното условие. Безмълвно й казваше, че ще продължи да я преследва и ще я вземе все едно тя иска ли или не.

Накрая заключи пръстите й над целувката на дланта й, за да й покаже, че трябва да го задържи.

— Запазете тази целувка за самотните нощи в студеното си легло. Притискайте я към всяка част от тялото си и си представяйте какво ще прави там устата ми, когато най-сетне ще ви държа в прегръдките си и ще ви любя до полуда.

Уинтър се изправи елегантно, без да пуска ръката й, и не устоя да целуне пръстите й за последен път. След това се отдалечи, като се поклони в посока към дамите. Последният му поклон — вече на вратата — беше за Шарлът и той успя да вложи в него цялата си страст и отдаденост. Толкова много очаквания в един прост жест. Шарлът знаеше, че е отнесъл със себе си спомена за зачервените й бузи.

Щрак! Четиринайсет ветрила се отвориха като по команда и се развяха пред зачервените лица на собственичките си.

— Велики боже… толкова е топло тук! — Адорна попи капчиците пот от челото си с копринена кърпичка.

 

 

Шарлът натъпка възглавницата под главата си и отчаяно си пожела да заспи моментално и да не сънува нищо. Не искаше да мисли постоянно за Уинтър с вечните му нападения и мъчения. Искаше й се да крещи! Тя, която толкова се гордееше, че никога не казва необмислени думи. Уинтър щеше да й се изсмее, ако знаеше колко се е гордяла с предпазливостта и разума си. И да й обясни, че звуците, които се издават при любовната игра, не са думи, а изразяват силни емоции.

Не в това беше проблемът. Най-добре би било той изобщо да не разбере какви са чувствата й. Нима жената нямаше право на спокойствие, даже когато беше в своята спалня?

Вероятно не. И тази нощ Уинтър не й излизаше от главата.

Стресна я силен трясък откъм балкона. Удар на метал върху дърво. Тя се протегна и откри върху парапета абордажна кука, за която беше завързано въже.

Уинтър. Уинтър имаше намерение да се покатери по въжето, за да влезе в стаята й.

Сърцето й заби ускорено — както винаги, когато Уинтър беше наблизо. Велики боже, нима бе решил да я изнасили? Или това беше поредният му хлапашки номер? Мисълта за онова, което й предстоеше, я възбуди и тя притисна здраво крака един в друг.

Беше зависима от близостта му, точно както той я бе заплашил.

Щом се венчаеха, сигурно щеше да се предаде безславно.

Но сега искаше да бъде сама. Абордажната кука се затъркаля по балкона и се захвана за парапета. Още едно силно дръпване, за да фиксира куката — и парапетът се счупи с оглушително скърцане и трясък.

Шарлът скочи и погледна ужасено дупката, където допреди секунди беше парапетът. Последва страхотен удар, посипаха се парчета дърво, чу се ядно проклятие.

Тя си легна отново, помоли се Уинтър да не е тежко ранен и заспа, както не беше спала от две седмици насам.