Кристина Дод
Правилата на капитулацията (21)

21

— Мама се е върнала.

Забележката на Уинтър върна Шарлът в действителността. Тя се огледа и забеляза Адорна, изправена на терасата сред голям куп кутии за шапки. Слугите тичаха забързано насам-натам.

— Скъпи мои — извика тя, щом двамата наближиха, — какъв прекрасен ден за езда!

Шарлът беше отдавна в този занаят и веднага усети съмнението в гласа на работодателката си. Адорна не беше особено зарадвана, че синът й е излязъл на езда с гувернантката. Начинът, по който огледа двамата, издаде, че е забелязала промяната във връзката им.

Шарлът хвърли поглед към Уинтър, за да разбере дали е забелязал неодобрението на майка си. Ала той само сияеше от радост да я види отново.

Може би не бе чул лекото пренебрежение в гласа й… Мъжете бяха известни с неумението си да забелязват и най-очевидните знаци. А може би просто не го беше грижа.

Шарлът го погледна отново. Този път той отговори на погледа и сърдечно й се усмихна.

Ясно. Този мъж не се интересува какво си е помислила майка му. Изобщо не го беше грижа за хорското мнение. Бе направил на лейди Шарлът Далръмпл предложение, което беше в противоречие с всички светски правила, макар че можеше — и трябваше — да се ожени за богата и високопоставена дебютантка.

— Да, лейди Ръскин — кимна спокойно Шарлът, — денят наистина е прекрасен за разходка. Лорд Ръскин пожела да провери ездаческите ми умения, преди да ми повери Лейла. Нали знаете, трябва да я науча да язди с дамско седло.

Тя успя да слезе от коня, преди Уинтър да й се притече на помощ, и бързо изкачи стъпалата към терасата.

— Смятам, че е доволен от мен, и още утре ще започна да обучавам детето.

Уинтър изкачи стълбата с обидено изражение. Шарлът застана редом с Адорна и се обърна към него:

— Позволявате ли да започна с уроците, милорд?

Той я изгледа злобно.

— Разбира се. Аз ще ви придружа.

— Скъпо момче — намеси се Адорна, — не ми се вярва, че утре ще си свободен. След вечерта у лейди Хауърд, на която постигна забележителен успех, хората непрекъснато ме питат за теб. — Тя сложи ръка на рамото на Шарлът и продължи:

— Вашите уроци имат ефект, скъпа. Уинтър се държа толкова очарователно, че цял Лондон иска да се запознае с него. Особено дамите. Пощенската ми кутия е препълнена с покани.

Шарлът разбра: Адорна търсеше подходяща жена за сина си. Дали да не й каже, че подкрепя тази идея с цялото си сърце?

— Това означава, че трябва да замине за Лондон още утре.

— Лондончани и техните желания не ме интересуват, майко — отговори съвсем спокойно Уинтър. — Ако отида, ще отида заради компанията.

Шарлът сметна, че моментът е подходящ да се оттегли, и направи лек поклон.

— Моля да ме извините, но трябва да отида да видя как са децата.

В къщата цареше полумрак и мина известно време, докато очите й привикнат с липсата на светлина. Някой я повика от галерията.

— Шарлът!

Точно на лорд Хауърд ли трябваше да попадне!

По време на обратния път почти бе забравила за него и възможното му присъствие в къщата. Сега си пожела да бе прекосила помещението бързо, все едно не е чула вика му. Но вече не можеше да избегне тази без съмнение неприятна среща.

— Починахте ли си добре, милорд? Надявам се, че са ви поднесли освежителни напитки?

— Да, много благодаря, но аз съм тук, за да…

По дяволите учтивостта. По-добре да го прекъсне.

— А на децата ви? Отведоха ли ги в класната стая?

— Да, благодаря, малките си играят, а аз слязох тук и зачаках…

— Тогава трябва веднага да отида при тях. Децата се нуждаят от постоянен надзор, милорд, а аз ценя мястото си на гувернантка. — Тя направи реверанс и понечи да се отдалечи.

— Би могла да заемеш място до мен. — В големите му очи имаше тъга, тонът му умоляваше. — Аз бих могъл да те направя щастлива.

Шарлът се отдръпна стреснато. Той искаше да я направи своя любовница! Някога го харесваше. Спомни си, че беше много горд с титлата и произхода си — толкова самонадеян, че я вбесяваше още преди да си отвори устата. Днес лицето му беше белязано от алкохола, някакво голямо нещастие бе унищожило без остатък надменността му и тя не можеше да изпитва към него нищо друго, освен съчувствие.

— Благодаря, но аз съм доволна от сегашното си място.

Той я последва.

— Говоря сериозно. Ще те назнача като гувернантка. Ще се грижиш за дъщерите ми.

Шарлът почти си пожела да види отново стария Хауърд — гордо изправен, въобразяващ си, че стои по-високо от всички. Защо беше станал толкова жалък? Що за ужасен брак бе неговият, та се унижаваше така пред нея, макар че след грозната сцена преди девет години се бе заклел никога вече да не й проговори?

— Ще взема предвид предложението ви, в случай, че ситуацията тук се промени. — Тя изтича нагоре по стълбата, съзнавайки, че той гледа след нея. Но в момента не искаше нищо друго, освен да избяга от мъжа, когото смяташе отговорен за страшната промяна в живота си.

След като го бе видяла още веднъж, бе осъзнала, че не е била права. Решителността на чичо й да я ожени незабавно и без зестра и нейната ожесточена съпротива бяха станали причина за нещастието му.

Едва когато изчезна от погледа му, тя се отпусна. И установи, че дори тази мелодраматична сцена не е в състояние да я разтърси. След преживяното през последните дни — по вина на Уинтър — се чувстваше странно спокойна. Какво толкова бе направил той? Нищо особено. Просто я прегърна и я притисна до себе си. Без хищнически намерения. Само я държеше здраво. За момент забрави арогантността му и натрапчивата му решителност да я направи своя жена. Беше просто… мил. Много мил. Целувката също беше прекрасна и ако шапката й не бе паднала…

О, я престани, заповяда си енергично тя. Не бе отговорила истински на целувката и никой не би могъл да я обвини, че го е прелъстила.

Когато отвори вратата към класната стая, Лейла я поздрави с радостен вик, а Роби я помоли да го освободи от настъпващите вражески женски войски.

Най-после се бе върнала в нормалното ежедневие.

Лорд Хауърд не дойде да повика дъщерите си, затова след кратък разговор с учителката по рисуване Шарлът реши да почете на децата. Надяваше се присъствието на Емили и Мери да събуди честолюбието на Лейла и да я накара да прочете нещо. Беше готова да се закълне, че малката познава всички букви и умее да ги свързва в думи, но момиченцето упорито отказваше да чете.

Може би трябваше да помоли Памела за съвет. Памела обучаваше малки деца и сигурно знаеше как да подтикне момиченцето към четене.

Шарлът потърси изданието на „Хиляда и една нощ“ и за своя изненада намери книгата не в чантата си, а на пода до нея.

— Вероятно съм проявила невнимание — каза тя и изтри грижливо кожената подвързия. — Книгите не бива да лежат по пода. Всички знаете това, нали?

— Да, лейди мис Шарлът — отговори веднага Лейла. — Ще ни прочетете ли една история?

Шарлът поправи изкривената й плитка и попита:

— Това ще ти хареса ли?

— Това ми харесва най-много от всичко.

— А на мен ще ми хареса ли? — обади се бледничката лейди Мери.

— Разбира се, че ще ти хареса — увери я Лиша.

От това момиче ще излезе добра гувернантка, помисли си развеселено Шарлът. Ясно и делово обясняваше на всеки какво го очаква.

Шарлът отвори книгата и остави на децата време да се разположат удобно. Роби се отстрани от момичетата, но остана достатъчно близо, за да може да чува историята. Лейла се притисна към гувернантката си, Мери и Емили последваха примера й. Докато четеше, Шарлът често-често поглеждаше към двете момиченца. Лейди Мери изглеждаше малко плачлива, а лейди Емили — мрачна, но и двете имаха добри сърца и слушаха с интерес. Като си помислеше за живота им, сърцето й се късаше от болка, но тя не можеше да им даде това, от което се нуждаеха — истинска майчина любов. Сегашното й място беше стократно по-добро от онова, което й предлагаше лорд Хауърд.

Вратата на класната стая се отвори и мисис Сиймс провря глава през отвора. Шарлът очакваше, че лорд Хауърд ще повика дъщерите си, но икономката очевидно бе дошла за друго. Изгледа я мрачно изпод изпъкналото си чело, а устните й бяха толкова стиснати, че мустачките й потръпваха.

— Мис Далръмпл! — изсъска тя. — Лейди Ръскин желае да говори с вас в галерията. Незабавно!

Стресната от тона на икономката, Шарлът скочи.

— Да не би да има някакви проблеми с децата?

Мисис Сиймс изпухтя презрително.

— Не ми е наредено да кажа.

— Не мога да оставя децата без надзор — възрази Шарлът.

— Новата бавачка ще дойде след минута, а лейди Адорна не търпи закъснения.

Нещо се бе случило. Смелостта я напусна. Ами ако Уинтър бе разказал на Адорна за предложението си? Сигурно беше това.

Шарлът щеше да увери работодателката си, че никога няма да се омъжи за арогантен мъж като Уинтър. Все едно колко дълго я е държал в прегръдката си. Но да я уволнят… би било катастрофа за доброто й име. И за общото начинание с Памела и Хана.

— Ето я и нея. — Мисис Сиймс избута бавачката пред себе си. — Идвайте, мис Далръмпл.

Шарлът забърза по коридорите и стълбищата. Мисис Сиймс вървеше по петите й като овчарско куче пазач. Щом стигнаха галерията, Шарлът се поколеба.

— Къде…?

— В дългия салон.

Там не можеше да се състои среща на четири очи, както си я представяше досега. Там щеше да има и други хора. И наистина — зад вратата се чуваха половин дузина гласове.

— Влизайте. — Гласът на мисис Сиймс беше студен като лед. — Очакват ви.

— Кой?

Мисис Сиймс отново изпухтя.

— Ще видите.

Първото лице, което се яви пред очите й, беше чичо й, граф Портърбридж, който се пръскаше от злобно задоволство, до него седеше леля й, следваха свещеникът, жена му, половин дузина от блюдолизците на чичо й и братовчедът Орфорд. В средата седеше Адорна. Тя хапеше гневно устни и се взираше право пред себе си с едва прикрито отвращение. Всички погледи се устремиха към Шарлът. По лицето на Адорна се изписа чувство за вина, примесено с облекчение.

Какво се бе случило?

— Шарлът, скъпа… — Обичайното добро настроение на Адорна бе изчезнало.

— Винаги съм знаела, че тя ще свърши зле — обади се леля Пипър.

Адорна се обърна към нея и изфуча:

— Млък, Пипър! — Няма да търпя грубости в дома си.

Леля Пипър се оцвети в тъмновиолетово и замълча. Доволна, че е укротила глутницата, Адорна продължи:

— Шарлът, скъпа, тези добри хора ми съобщиха нещо, което много ме обезпокои.

Донос, значи. Ами да, след дългата поредица от недискретност. За които беше виновен Уинтър. Скандалният разговор в картинната галерия. Целувката в старата детска стая. Безумната сцена в спалнята му…

— Видели са ви да целувате Уинтър на хълма.

Шарлът я погледна смаяно.

— Кога?

— Да не би да се е случило няколко пъти? — изгърмя Орфорд. Чичо Портърбридж замахна и цапна сина си зад ухото. Адорна притисна пръсти към слепоочието си.

— Днес, Шарлът.

— Днес? — След всички мигове на страст между нея и Уинтър общественото мнение се бе възмутило от една добродетелна целувка!

— Вярно ли е? — попита Адорна.

Смаяната Шарлът не бе в състояние да отговори.

— Свещеникът и съпругата му са видели мръсната сцена — изгърмя Портърбридж. — Да не би да се съмняваш в думите им?

В този момент Шарлът проумя, че общуването с Уинтър я е направило нецивилизована. Всяка интимност между гувернантка и джентълмен беше неприемлива. Всяка интимност, дори да е напълно безобидна. Тя беше първата, готова да се подпише под това правило… преди два месеца. Сега помнеше само емоционалните моменти, споделени с Уинтър. И благодареше на бога, че клюкарите не бяха видели нито един от тях.

В противен случай не би могла да стои пред съдиите си с ясен поглед и без да се изчерви, да признае:

— Да, вярно е. Тази сутрин Уинтър ме целуна.

Хаосът, който последва, напомни на Шарлът сцените след отказа й да се омъжи за лорд Хауърд. По-лошото беше, че Уинтър имаше славата на варварин и това правеше историята още по-пикантна.

Гласът на леля Пипър се удряше в ушите й като крясък на хищна птица. Свещеникът държеше догматична реч. Адорна напразно се опитваше да надвиха гостите си.

Шарлът отговори на погледа на чичо си със спокойна упоритост и презрение. Този път нямаше измъкване. Вече никой нямаше да я назначи на работа. Трябваше да си потърси друга професия, да промени името си или да напусне страната. Тъкмо когато крясъците си извисиха в кресчендо, някой затръшна вратата с такава сила, че всички млъкнаха стреснато. Всички глави се обърнаха в една посока.

На прага стоеше Уинтър. Зад него бе застанал Хауърд.

— Искам някой да ми обясни какво означава този шум. Вие! — Той посочи с пръст леля Пипър. — Искам да ми обясните защо сте дошли в къщата ми и крещите до бога.

Леля Пипър обичаше да е в центъра на вниманието, но не непременно в центъра на вниманието на мъж, който кипи от гняв и е развален от чуждоземни влияния.

— Става въпрос… за вашата гувернантка.

— Лейди мис Шарлът?

— Ами… да. Лейди Шарлът… мис Далръмпл.

Шарлът също беше човек — и сега се наслади злобничко на смущението и уплахата, с които леля й стоеше пред крайно напрегнатия Уинтър.

— Тя… видели са я… да…

Орфорд реши да се притече на помощ на жалката си майка.

— О, за бога, мамо, та той е само един проклет чужденец! Тя — пръстът му посочи обвинително Шарлът — се прояви отново като уличница, каквато си е отдавна. Тази сутрин ви е целунала, и то така, че всички да я видят.

Лорд Хауърд пое шумно въздух и погледна обвинително Шарлът, сякаш беше съпругът рогоносец. Уинтър направи няколко крачки напред и застана плътно пред братовчеда на Шарлът.

— Помня те. Ти си момчето, което на погребението на баща ми каза, че той бил селянин, а аз съм бил копеле. — Замахна и заби юмрук в лицето на Орфорд. Жените изпищяха. Уинтър сграбчи Орфорд за яката, преди да е паднал. — Това беше за баща ми.

Отново замахна и го удари от другата страна.

— А това е за лейди Шарлът. — Пусна го и Орфорд се строполи със стон на пода. Когато се опита да се надигне, Уинтър проговори предупредително: — Ако станеш, ще се наложи да те ударя трети път.

Орфорд прояви здрав разум и изпадна в безсъзнание. Уинтър огледа присъстващите.

— Е, кой ще ми обясни какво се е случило? Все още не разбирам.

Заповедническият му поглед накара присъстващите да сведат глави. Единствено Адорна остана спокойна.

— Доброто име на гувернантката е задължително — обясни тя. — И трябва да остане ненакърнено. Шарлът е била видяна тази сутрин да те целува. Не за първи път целува мъж без благословията на брака. Това вреди на доброто й име, затова трябва да я уволним.

Уинтър погледна Шарлът и тя кимна.

— Съжалявам, милорд, но е точно така. Нашата размяна на нежности е неприемлива за обществото и аз не мога да се надявам на снизхождение.

Уинтър смръщи чело. Объркването му нарасна.

— Наистина не разбирам. Мамо, обясни ми. Наистина ли според английското общество една целувка на хълма е достатъчна да разруши живота на лейди мис Шарлът?

Адорна безпомощно кършеше ръце.

— Точно така.

— Тогава значи е приемливо тя да стои с мен в спалнята ми, докато се събличам?