Кристина Дод
Правилата на капитулацията (1)

1

Англия, 1840 година

Лейди Шарлът Далръмпл, мис Памела Локхарт и мис Хана Сетерингтън, на които отдавна е омръзнало да ги награждават за успешна работа с уволнение,

Ви канят да посетите

Изисканата академия за гувернантки, основана от нас с твърдото решение най-сетне да вземем живота си в свои ръце, където ще ви представим квалифицирани гувернантки, компаньонки и учителки, способни да се справят и с най-сложните случаи.

От вчера 1 март 1840 г. сме на разположение на висшето общество.

Виконтеса Ръскин, наричана от приятелите си само с малкото си име Адорна, приближи визитната картичка до очите си, прочете я внимателно, после вдигна глава към могъщата каменна фасада на внушителната градска къща. Под мътната светлина на пролетното лондонско слънце сградата изглеждаше солидна, макар и малко западнала. Преди трийсет години, когато Адорна беше младо момиче, кварталът принадлежеше към най-изисканите в Лондон и дори сега тук живееха някои от най-добрите семейства на Англия. Това събуди в сърцето й надежда.

Тя прибра визитната картичка в джоба си, изкачи широкото стълбище и позвъни на вратата, която незабавно се отвори.

Насреща й застана иконом с напудрена перука и панталон до коленете един от малкото оцелели представители на старата школа. Измери я с добре обучен поглед и се поклони толкова дълбоко, че корсетът му изскърца. Тонът му със сигурност беше по-изискан от този на младата кралица Виктория.

— С какво мога да ви услужа, мадам?

— Аз съм виконтеса Ръскин.

Веднага пролича, че името му беше познато, все едно дали заради богатството, обществените й връзки или легендарната й слава. Но това беше без значение. Адорна отдавна беше свикнала с ролята си на най-красивата жена в Англия.

Икономът направи крачка назад, за да я пропусне да влезе.

— Лейди Ръскин, Изисканата академия за гувернантки на мис Сетерингтън се чувства почетена.

Дамата влезе и го удостои с любезната усмивка, с която даряваше всеки мъж, независимо от възрастта и обществената му позиция.

— С кого имам удоволствието?

Достолепният иконом се изчерви от яката на ризата до ръба на перуката, но запази непоколебимата си стойка.

— Аз съм Кишън, милейди.

— Кишън? Какво възхитително име!

Старият иконом наподоби усмивка.

— Благодаря, милейди.

— Ето на! Знаех си, че можете да се усмихвате, Кишън. — Адорна беше в състояние да изтръгне усмивка и от най-киселата физиономия. — Кишън, дошла съм да говоря със собственицата на тази институция.

Кишън щракна с пръсти към един млад слуга, който покорно сведе глава и пое шапката и палтото на Адорна. Тя протегна ръка и изтри едно петно от брадичката му.

— Приличаш досущ на сина ми, когато беше на твоята възраст. Даже по брашното на брадичката.

— Помагах на готвача, милейди.

— И Уинтър обичаше да помага в кухнята — кимна Адорна и неохотно пусна момчето. В последно време животът й беше претърпял сериозни промени, но тя се надяваше, че ще са за добро.

— Мис Хана Сетерингтън в момента консултира една графиня — каза Кишън. — Но ако позволите, ще отида да видя дали разговорът е приключил.

— Благодаря. Би било чудесно. — Докато икономът крачеше с достойнство през фоайето, Адорна огледа обстановката. Мебелите бяха старомодни, но всички бяха излъскани до блясък и ухаеха на пчелен восък. Внушителни и добре поддържани. Напрежението й отслабна.

Кишън почука на огромната двукрила врата и бе поканен да влезе. Върна се само след минута.

— Мис Сетерингтън и графинята са завършили разговора си. Ако милейди желае да ме последва… — Възрастна, приведена, плътно забулена дама, трепереща от хладния мартенски въздуха, излезе от кабинета подръка с висока, стройна млада госпожица.

— Благодаря ви, мис Сетерингтън. Безкрайно съм доволна от компаньонката, която ми препоръчахте. Можете да разчитате на мен и за в бъдеще — изрече с дрезгав глас графинята.

Това ли беше мис Сетерингтън? Адорна огледа учудено младата жена в черна тафтена рокля. Очакваше да види по-възрастна дама, но поне спокойствието на мис Сетерингтън загатваше за известен опит в общуването с мрачни и раздразнителни клиенти. Тя помилва ръката на възрастната клиентка и я предаде в ръцете на Кишън.

— Най-сърдечна благодарност, милейди — усмихна се, направи реверанс и се обърна към Адорна: — Ще се постараем да изпълним и вашите желания, милейди. Последвайте ме, ако обичате, в кабинета…

Адорна проследи куцукащата възрастна дама с изпитателен поглед, след което последва мис Сетерингтън в уютната библиотека. В камината гореше огън, килимите бяха излинели, но абсолютно чисти, по етажерките бяха наредени подвързани в кожа книги.

— Бях сигурна, че познавам всички английски благородници — рече Адорна, — но не можах да си спомня коя е тази дама.

— Лейди Темпърли е прекарала по-голямата част от живота си в чужбина. Затова беше доста трудно да й намерим подходяща компаньонка. Днешните млади дами предпочитат да работят в Англия.

— Лейди Темпърли. — Разбира се, името беше познато на Адорна. — Мисля, че не съм имала удоволствието да се запозная с нея. — Имаше спомен за някакви слухове около дамата, но в момента не беше време да се замисля за старата лейди Темпърли. Първо трябваше да се занимае със своите дела.

Мис Сетерингтън й предложи стол и Адорна седна пред красивото малко писалище от орехово дърво. Макар и старомодно, то беше отлично изработено и снабдено с всичко необходимо. Мастилница, ножче за подостряне на пера, красива поставка за пера и няколко папки. Докато мис Сетерингтън сядаше, Адорна бързо се наведе да прочете какво пише на папките. „Маркиза Уинкър“ бе написано на едната и „баронеса Ренд“ — на другата. Мисълта, че не е първата, която търси услугите на Изисканата академия за гувернантки, я успокои.

— Разчитам изцяло на вашата дискретност, мис Сетерингтън.

Мис Сетерингтън се настани на креслото си и взе една празна папка.

— Това е естествено, милейди.

— Търся гувернантка. — Младата дама понечи да каже нещо, но Адорна вдигна ръка. — Не просто гувернантка. Намирам се в необикновено положение, поради което ми е необходима дама с най-строги морални принципи и непоколебима решителност.

— В такъв случай мога да ви препоръчам единствено лейди Шарлът Далръмпл — отговори мис Сетерингтън и думите отекнаха като изстрел от пистолет.

Адорна я измери с невярващ поглед и се запита дали пък не е попаднала на глупачка.

— Разбираемо е, че изпитвате съмнения по повод прибързания ми отговор, милейди — продължи мис Сетерингтън. — Но ако трябва да опиша лейди Шарлът Далръмпл с две думи, ще използвам точно това, което вие казахте. Вероятно вече сте чували за успехите на нейните възпитаници. През деветте години, откакто работи като гувернантка, тя подготви шестима уж непоправими млади господа за въвеждането им в обществото. Сигурно помните младия лорд Маршан, който беше известен с изстъпленията си и упорито отказваше да се поклони пред кралицата?

— Естествено! — Адорна знаеше историята във всички подробности. За първи път от две седмици насам я обзе надежда: — Значи е била мис Далръмпл? Но той наричаше гувернантката си мис Прайс!

— Да, като своеобразно съкращение от педантка и строга. Другите й препоръки също са превъзходни. — Мис Сетерингтън потопи перото в мастилото и написа на етикета на папката „Виконтеса Ръскин“. — Ще спомена още мис Адлер и лейди Кромбл.

Току-що придобитата увереност на Адорна отново изчезна.

— Доколкото разбирам, лейди Шарлът подготвя млади дами и джентълмени за дебюта им в обществото. При мен обаче… как да кажа… в моя случай става въпрос за подрастващи.

— Лейди Шарлът Далръмпл вече не желае да се ограничава в подготовката на дебютанти.

— И защо?

— В момента е при мен. Ще я повикам, за да я попитате лично. — Мис Сетерингтън разклати звънчето на писалището. Кишън се появи веднага и тя го помоли да повика лейди Далръмпл и да донесе чай.

Щом отново останаха сами, Адорна наложи на лицето си най-прелестната си усмивки и се опита да задоволи любопитството си.

— Докато чакаме, мис Сетерингтън, бих: желала да ми разкажете нещо за Изисканата академия за гувернантки.

Мис Сетерингтън — поне така се стори на посетителката — се опита да прикрие лек пристъп на уплаха, като се изправи.

— С удоволствие, но няма ли първо да седнем по-удобно? — Адорна се настани до огъня в камината и мис Сетерингтън премести малката масичка пред нея.

— Така е по-приятно — заяви тя и се настани от другата страна. — Всъщност ние сме нарекли начинанието си „Училище за възпитателки“. — Тя скръсти ръце в скута и се усмихна с меко задоволство. Адорна реши, че преди малко се излъгала — младата дама в никакъв случай не се беше паникьосала от въпроса й. — Лейди Шарлът Далръмпл, мис Памела Локхарт и аз основахме академията и я ръководим.

Адорна посочи претовареното с папки писалище.

— Как е възможно толкова скорошно начинание да има толкова много клиенти?

— Ние трите имаме дългогодишен опит.

Адорна погледна изпитателно младата дама. Мис Сетерингтън не бе дала конкретен отговор на въпроса й. Домакинята продължи спокойно:

— Препоръчваме възпитателки, компаньонки, учителки по пиано, ръчен труд и танци. Щом академията се разрасне, ще започнем сами да обучаваме кадрите си. Убедени сме, че много скоро всеки член на висшето общество, който търси учителка, ще се обръща съвсем естествено към Училището за възпитателки.

Идеята беше нова, авангардна, но изключително добра. Адорна се учудваше, че никой не се е сетил досега.

— Струва ми се, че начинанието е доста трудно за три дами. Не помислихте ли да потърсите мъжка подкрепа?

Усмивката на Хана угасна.

— И трите сме неомъжени, а вие знаете колко бързо се разпространяват слуховете.

Адорна открай време беше мишена на слухове и не се учуди.

— Разбирам.

— Боя се, че участието на мъж ще бъде разбрано по неправилен начин — продължи мис Сетерингтън. — Ще се наложи да се справяме сами.

— Много ми напомняте за леля ми Джейн. Тя е известна художничка. Разликата е, че тя просто отказва да чува глупавите слухове.

Хана приглади полите си.

— Да, може би и ние се тревожим без основания.

— О, не. Не бих отишла чак дотам. В доброто общество вече се чуха някои неодобрителни забележки по повод на вашето начинание.

Мис Сетерингтън въпросително устреми кафявите си очи към Адорна.

— Неодобрителни забележки?

Посетителката опря брадичка на дланта си и се замисли.

— Нарекоха начинанието ви абсурдно, невероятно, дори… възмутително. — Очаквайки чая, тя свали ръкавиците си. — Все пак държа да кажа, че повечето от приятелите ми са на години и отдавна са се превърнали в строги блюстители на традиционния морал.

Очите на Хана засвяткаха.

— Наистина ли?

— Като ги слушам какво говорят днес, не мога да не си спомня как някога танцуваха по цели нощи, без да се уморят. — Адорна се усмихна на спомена за първия си бален сезон. Беше прекарала страхотни нощи. — Честно казано, ако положението ми не беше толкова отчаяно, щях да направя обичайното и да помоля хората от приятелския ми кръг да ми препоръчат гувернантка.

— Радвам се, че не сте го направили.

Адорна беше сигурна, че постъпва правилно. Нито за секунда не се поддаваше на илюзията, че някои приятел ще й помогне и ще запази мълчание.

Мис Сетерингтън я изтръгна от нерадостните мисли.

— Ето го и нашия чай, поднесен лично от лейди Шарлът.

Лейди Шарлът Далръмпл — това младо момиче, понесло тежката табла със сребърни съдове за чай? Адорна не можа да повярва.

Мис Сетерингтън бе описала лейди Шарлът като жена с най-строги морални принципи и непоколебима решителност.

Нито едно от двете не се връзваше с външността й. Изглеждаше млада като деловата си партньорка, не по-възрастна от двайсет и две години, грациозна, с добре оформен бюст и талия, която всеки мъж би обхванал с ръце. Лицето й беше възхитително, устата сякаш канеше за целувки. Сиянието на огъня в камината озаряваше разкошните кичури на медночервената коса, строго разделена на път по средата и хваната на тила с черна панделка. Беше се постарала да прикрие с пудра свежия си младежки тен, но опитът да придаде строгост на лицето си бе претърпял пълен провал заради веселите трапчинки от двете страни на брадичката.

Едва когато младата жена остави натоварената с прибори и сладкиши табла и устреми коравите си зелени очи към Адорна, посетителката разбра защо мис Сетерингтън е предложила тъкмо нея за поста на гувернантка.

Да. Наистина изглеждаше подходяща.

— Лейди Ръскин, за мен е чест да се запозная с вас.

Тъмният глас разкриваше перфектен акцент, а реверансът олицетворяваше съвършена елегантност и почтителност. Младата дама се изправи и изчака позволението на Адорна да седне. Като видя строго изпънатия гръб, Адорна изпита глупавото желание да я остави завинаги в тази поза.

В следващия миг обаче й протегна ръка. Искаше да провери дали студенината на лейди Шарлът стига до върховете на пръстите. Ала ръкостискането беше здраво и топло, а фактът, че Адорна го удължи твърде много, изобщо не я извади от равновесие.

Дамата предположи, че нищо не е в състояние да развълнува такава жена.

— Моля ви, седнете и изпийте чаша чай с нас, лейди Шарлът.

Младата дама седна, но гърбът й остана абсолютно изправен и нито за секунда не се опря на облегалката на стола.

Мис Сетерингтън наля чай.

— Вашата приятелка и съдружничка ми каза, че вече девет години работите като гувернантка, но според мен сте твърде млада, за да имате такъв богат опит — каза Адорна.

— Започнах да работя на седемнадесет години. Мис Сетерингтън ще ви представи препоръките ми.

Значи лейди Шарлът беше на двайсет и шест години. По-възрастна, отколкото изглеждаше. Млада и красива, но енергична и строга. Да, май наистина беше подходяща.

— Значи вие сте известната мис Прайс, която подготвя нашите млади хора за обществен дебют. Питам се дали ще пожелаете да се занимаете с моите внуци. Роби е на десет, а Лейла на осем години. Ако, разбира се, предпочитате да работите с по-възрастни…

— Десет и осем? Роби и Лейла! Какви възхитителни имена. — Лейди Шарлът се усмихна и Адорна за първи път откри в лицето й нещо като топлина. Ала само за един кратък миг.

— Ще отговоря на въпроса ви съвсем откровено, милейди: Непостоянният живот, който водя, ужасно ми е омръзнал. Аз съм добре организирана, дисциплинирана жена и желая да водя добре организиран, дисциплиниран живот. Вече ми е омръзнало постоянно да сменям работното си място, да обучавам млади дами и господа в добри маниери на масата, танци, свирене на пиано и флиртове. С което не искам да кажа, че няма да науча внуците ви на всичко това, милейди. Но ми се иска да започна отрано и да им преподавам и други неща. Четене, география, чужди езици… но Роби сигурно вече има домашен учител.

— Още не. — Адорна посегна към чашата с чай и призна един от проблемите си — вероятно най-лекия: — Моите внуци са живели досега в чужбина.

— В чужбина? — Лейди Шарлът вдигна въпросително прекрасните си вежди.

Адорна пренебрегна незададения въпрос за точното място.

— Боя се, че са… истински варвари.

Мис Сетерингтън се учуди много на думите й, докато лейди Шарлът каза само:

— Това е естествено. Липсата на стабилизиращо английско влияние не може да им се е отразила добре. Като по-голям от двамата, Роби сигурно е…

— Ще ви прозвучи учудващо, но не е така. Лейла е… — Адорна не можа да намери думи, за да опише дивото момиченце.

Лейди Шарлът кимна.

— Защото обществото поставя по-високи изисквания към момичетата и им признава по-малко свободи. Малката се бунтува.

Адорна се учуди от преценката на лейди Шарлът, но тя й помогна да разбере как младата дама е успяла да укроти много опърничави младежи и да ги вкара в правия път.

— Точно така, тя се бунтува. И е много сърдита, че са я принудили да напусне дома си.

— Има ли нещо, което винаги е правила с удоволствие и което може да продължи да прави и тук, за да улесним свикването с новия живот?

— Вероятно да. Обича да язди и умее много добре, но упорито отказва дамско седло. Твърди, че позата е глупава.

Шарлот замислено събра вежди.

— А какво ще кажете за Роби? С какво се занимава?

— Хвърля ножове. — Адорна нервно подръпна роклята си. — Предпочита френските ми тапети.

— Защо, за бога? — извика учудено мис Сетерингтън.

— Защото розите върху тях били добре очертана цел.

За чест на лейди Далръмпл тя изобщо не се развесели.

— Значи малкият е много сръчен с ножовете?

— О, да — отвърна потиснато Адорна. — Като тяхна гувернантка, лейди Шарлът, трябва да ги научите да живеят като нас, да им помогнете да свикнат с Англия и да придобият добри маниери. Естествено, ще ги учите и на четене, и на география, но… — Адорна пое дълбоко дъх. — Работата е там, че всичко трябва да стане много бързо.

Лейди Шарлът отпи глътка чай, като постави малкото си пръстче под съвършен ъгъл.

— Колко бързо?

— В края на сезона давам прием за кралското семейство на Серемина, което е на официално посещение в Англия. Кралските деца ще участват в приема, което означава, че моите внуци също трябва да са там.

Мис Сетерингтън остави чашката си с леко тракване.

— Но дотогава има само три месеца!

Лейди Шарлът остави чашата си напълно безшумно.

— Правилно ли ви разбрах, лейди Ръскин? Ако за три месеца науча внуците ви да се държат като цивилизовани малки англичани, ще ме назначите за тяхна гувернантка, докато Лейла дебютира?

— Точно така.

— Това са десет години.

— Правилно. Но да знаете, че първите три месеца ще подложат търпението ви на невероятно изпитание.

Усмивката на младата дама беше почти снизходителна.

— С цялото си уважение, лейди Ръскин, аз се смятам за достатъчно квалифицирана, за да се оправя с две малки деца.

Адорна знаеше, че е по-добре веднага да каже истината на лейди Шарлът. Беше убедена, че трябва да постъпи именно така. Но, от една страна, новата гувернантка щеше да се сблъска с реалността много скоро и от нея зависеше успехът на приема за кралското семейство. От друга страна, дълбоко в сърцето си Адорна много искаше да види как младата дама загубва надменната си усмивка.

Тя, естествено, знаеше как да успокои угризенията на съвестта си и направи щедро предложение за възнаграждението.

След което мис Сетерингтън доказа деловитостта си и изчисли такса за посредничество, от която Адорна получи сърцебиене.

— Гарантирате ли ми абсолютна дискретност? — попита почти сърдито тя.

— Гарантираме ви всичко.

Адорна се надигна, дамите я последваха.

— Лейди Шарлът, ще ви изпратя каретата си в единадесет часа. Ще заминем за Съри и ще пристигнем късно следобед.

Младата дама прие новината дори с по-голямо безразличие отпреди — нещо, което Адорна не беше смятала за възможно.

— Радвам се на предстоящото пътуване, милейди — каза само тя и направи реверанс, когато Адорна се обърна да си върви.

Шарлът и Хана се вслушваха мълчаливо в заглъхващите стъпки на лейди Ръскин във вестибюла. Мълчаха, докато Кишън й държеше палтото и я изпроводи с поклони до вратата. Даже когато лейди Ръскин излезе, те останаха неподвижни, докато се уверят окончателно, че си е отишла.

Тогава Хана нададе радостен вик, сграбчи Шарлът за талията и затанцува див танц около ниската масичка.

Шарлът се смееше с необичайно дрезгав смях, който издаваше рядка употреба, й се остави с готовност в ръцете на приятелката си.

В задната стая се чу тропот на крака и в библиотеката се втурна лейди Темпърли. Все още носеше черните си дрехи, но падналият воал разкриваше красиво младо лице.

— Успяхме ли?

— Успяхме, успяхме! — запя Хана.

— Назначи ли Шарлът? Плати ли таксата за посредничество?

— О, да, Памела, направи и първото, и второто. — Шарлот отново се засмя. — Сто фунта! А Хана дори не трепна, когато поиска тази нечувана сума.

Мис Памела Локхарт хвърли воала високо във въздуха и се включи в дивия танц.

Кишън влезе в библиотеката с обичайната си строга физиономия.

— В случай, че дамите са готови, ще донеса чашите.

— Да, много ти благодаря, Кишън. — Хана проследи стария иконом с блеснали от радост очи, докато той бършеше праха от бутилката с бренди и пълнеше чашите с количество, подходящо за млади дами. — Моля ви, пийте и вие с нас. Без вас никога нямаше да се справим.

Кишън прие поканата с дълбок поклон.

— Много благодаря, милостива госпожице. Знаете, че готвачът и аз се надяваме пламенно начинанието да се увенчае с успех. На нашата възраст е трудно да се намери ново място.

— Сигурна съм, че ще успеем! — заяви Памела.

— И аз съм сигурен. — Кишън вдигна чашата си.

— За истинската лейди Темпърли. — Хана също вдигна чашата си. — Бог да е милостив към добрата й душа.

— За лейди Темпърли. — Шарлът отпи глътка и направи гримаса. — Мразя бренди.

— Въпреки това го изпий — настоя Хана. — Помага срещу анемия.

Памела избухна в смях.

— Това са бабешки приказки, а ти не си баба.

Шарлът огледа одобрително приятелката си, удачно маскирана като лейди Темпърли, и вдигна воала й от пода.

— Сигурни ли сте, че тази хитрост изобщо беше нужна?

Шарлът мразеше неискреността. Хана и Памела се спогледаха многозначително и за пореден път започнаха да я убеждават в правилността на действията си.

Този път започна Памела.

— Всичко мина, както се бяхме уговорили. Направихме го само за да отнемем първоначалната нерешителност на нашата първа клиентка, като се престорим на опитни и преуспяващи.

— Ние сме абсолютни новачки в тази работа и ако се провалим, ще загубим дома си. — Хана направи жест, който включваше цялата къща. — Лейди Темпърли ми завеща тази къща, но в момента нямаме и едно пени. Нима искаш да я продадем?

— Не, но…

— Постарахме се да подпомогнем малко късмета, това е. — Хана сложи ръка на рамото на Шарлът и я отведе пред камината. — В тази къща има достатъчно място за нашето училище. Не забравяй, че можем да осигурим добри работни места на десетки жени. Като основателки на Изисканата академия за гувернантки ние ще предаваме знанията си и ще накараме изисканото общество да ни плаща подобаващи такси за посредничество.

Шарлът падна в едно кресло.

— Но ние не сме такива, за каквито се представяме.

— Естествено, че сме. Ти си лейди Шарлът Далръмпл, известна и като мис Прайс, с признат талант да обуздаваш млади хора. А това е мис Хана Сетерингтън, бившата компаньонка на известната пътешественица лейди Темпърли, която за съжаление почина преди един месец. — Памела се излъчи гордо. — Аз пък съм мис Памела Локхарт… е, след като се преоблека в нормални дрехи.

Шарлът все още я гледаше със съмнение.

— Шарлът, аз имам десетгодишен опит във възпитанието на деца — продължи сериозно Памела. — А Хана наистина беше спътница на лейди Темпърли. Ние сме квалифицирани за онова, което възнамеряваме да направим.

— Щом си намерим подходящи работни места и започнат да текат доходи, ще можем да помагаме на други жени, които не знаят какво ще правят, щом приключат работата си. — Хана знаеше, че с това е казала всичко. — Мисля, че заради това си струва да прибегнем дори до измама.

— Права си. — Шарлът изпъна рамене. — Щом се утвърдим като училище, всички ще спечелят.

— Точно така. Освен това си мисля, че ти си потисната само защото… — Хана спря в нерешителност.

— Защото какво? — попита изненадано Памела.

Шарлът отпи голяма глътка от омразното бренди и отговори:

— Защото назначението ми е в Съри.

— О, не! — Памела падна на едно ниско столче. — Точно в Съри!

— Няма значение — махна с ръка Шарлът, макар всички да знаеха, че това не е вярно. — Ще изпълнявам задълженията си както винаги и всичко ще завърши добре.