Дейвид Брин
Стълба към небето (61)

„X“

Усещате ли го вече, пръстени мои? И вие, други малки мои същности?

Ами ти, Ларк?

Ами ти, Линг?

Усещате ли как Майка — макросъществото, от което всички сме част — се гърчи от страх, докато силовите остриета разсичат корпуса на „Полкджхи“? Чувствате ли как далечните стени се разделят и изсипват във вакуума въздух, течност и живи създания? В продължение на няколко мига изглежда, че това е нашата гибел.

Че нашият/моят/вашият край най-после е настъпил.

 

НО ВИЖТЕ! Усещате ли внезапна промяна в настроението?

Майка се изпълва с радост, когато ние/„аз“/всички разбираме истината.

Това са лъчи скалпели, които бързо и избирателно отрязват само няколко парченца от „Полкджхи“!

В същото време уредите ни показват, че в земянитския кораб „Стрийкър“ са пробити само една-две малки дупки.

Но очевидно третата жертва няма този късмет!

Най-близката могъща сфера — гигантски съд-кандидат, вече готов за своето епично пътуване, — беше разкъсан и изкормен! Ужасени и в същото време изпълнени с благоговение, всичките ни пръстени и елементи наблюдават това жертвоприношение… хиляди разумни хибридни същества, извадени като вътрешности на току-що уловена риба… докато остава само блестяща обвивка от пипала.

Жива обвивка, която сега бързо се движи към „Полкджхи“.

 

А СЕГА ВНИМАНИЕТО СЕ НАСОЧВА КЪМ БЯЛОТО СЛЪНЦЕ.

Колко време се е въртяло там в мир? Останка от първите дни на тази галактика, джуджето отдавна е изживяло кратката си младост и се е укротило за спокоен отдих. При други обстоятелства то може би още двайсет милиарда години бавно щеше да се свива, отделяйки мъждукащите си бели пламъци. И без друг звезден спътник никога нямаше да получи масата, необходима за по-бляскава смърт.

Само че сега масата идва!

Като поклонници пред светилище, милиони звездни кораби отговориха на зова на Великия орач. И дойдоха тук, за да се подредят на спирални опашки в търсене на спасение и съвършенство… само за да намерят смъртта си на самия праг на трансцендентността. Свити в плътни кълба, сега техните трупове обсипват звездата и запалват нов пожар, като довеждат равновесието между материя и енергия до особени стойности.

До абсолютната точка на невъзвратимост.

 

ПРЪСТЕНИ МОИ… ПРЕДИ МНОГО ОТ ВАС БЯХА ЕЛЕМЕНТИ ОТ АСКС, ОНЗИ СТАР ТРЕКСКИ МЪДРЕЦ.

На Джиджо нямаше нужда да разсъждавате за такива неща. Вместо за границите на Чандрасекхар и светлинното поглъщане, ние/вие/„аз“ отсъждахме споровете между местните селища и племена. Предлагахме брачни съвети на урски, човешки и кхюински семейства. Дни наред стояхме върху някоя ароматна купчина смлени останки и доволно спорехме помежду си.

Сега Майка услужливо ни предоставя огромни информационни хранилища и ни осигурява свободен достъп до корабната Библиотека на „Полкджхи“, наскоро отнета от останалите джофури.

Така че „аз“/ние/вие знаем всичко за критичните прагове и предстоящия катастрофален колапс, последван от невероятен „удар“, който с огромна скорост ще изхвърли навън голяма част от бедната звезда.

Първо ще започне неутринен взрив. Не толкова мощен, колкото при експлодиране на свръхнова „тип две“. Но достатъчно силен, че онези призрачни частици да предадат топлина и инерция на всички тела в радиус, равен на десет орбити на Джиджо. Ще последват рентгенови и гама-лъчи… и след това други форми на светлина. Толкова много, че вълновите фронтове ще пренесат собствените си гравитационни полета, когато преминат през тази точка в пространството с яркост на трилион слънца.

Накрая, ако от бедния „Полкджхи“ изобщо остане нещо, той ще бъде атакуван от ударна вълна от протони, неутрони, електрони и йони, която ще му придаде ускорение от сто хиляди g.

Нищо чудно, че според трансцендентните това явление ще пробие дупки в космическия илем. Очевидно желанието им е точно такова. Да запалят клада. Достатъчно ярка, за да прехвърли избраните семена през най-голямата пустиня.

 

ЧУХТЕ ЛИ ПОСЛЕДНАТА НОВИНА, ПРЪСТЕНИ МОИ?

Ларк и Линг съобщават какво са научили от трансцендентната мрежа.

Обяснение на ужасната операция с блестящия скалпел от лъчи!

Явно висшите в последния момент са решили да променят плановете си.

Бързите импровизации не са в природата им, но сега те полагат отчаяни усилия.

И ОБЕКТ НА ВНЕЗАПНОТО ИМ РЕШЕНИЕ СМЕ НИЕ!

Като хипнотизирани наблюдаваме как от земянитския кораб се отделят две малки парчета материя и се насочват насам, оставяйки дупки, които бързо се затварят. Тези тънки тръби се понасят към „Полкджхи“… докато изкормената обвивка на третия съд приближава към нас от другата страна, блестяща и жива.

„Делфини — казва Линг, разпознала съдържанието на цилиндрите от „Стрийкър“. — Дванайсетина. Доброволци, които идват да се присъединят към нас и носят генетични образци и културни архиви…“

Тръбите с шеметна скорост се плъзват в приготвените за тях отвори. Точно навреме — вълнуващата се обвивка обгръща „Полкджхи“ и го запечатва с блясък от енергийно сливане.

Всички съставни елементи на Майка — дори новозаловените джофурски офицери — за миг залитват от физически шок, когато масата от светли пипала завладява нашия преобразен кораб и се превръща в пулсиращо, вибриращо цяло.

В нещо нетърпеливо. Увито и готово за предстоящото.

 

УСЕЩАТЕ ЛИ АГОНИЯТА НА УМИРАЩИТЕ БОГОВЕ?

Игловидният портал се гърчи и мъждука, докато притегля „Стрийкър“ към себе си. Сияещият, всмукващ се навътре трансцендентен възел се свива и образува мощни полета, които карат пространството да де усуче право през недрата му и да образува тунел. Тесен проход.

Импровизиран път за бягство на земянитите?

Дали ще успеят?

 

И ЕТО, СЕГА ЗАПОЧВА НАЙ-ЯРКИЯТ ВЗРИВ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.

 

Навярно в крайна сметка това няма да е нашата гибел. Многобройните членове на Майка гласуват. И почти всички са съгласни.

Ако трансцендентните ни бяха попитали, щяхме да изберем тъкмо това. (Всъщност, като имаме предвид невероятните им симулации, те сигурно са го направили.)

Нашият съюз представлява пречистена смес от класовете живот. Смес, изпълнена с хибридна енергия. Просмукана с аромати от Джиджо и Земята, нашата общност може би е онази комбинация, която най-после ще успее.

Да хвърли мост над непреодолимата бездна.

Да помогне за обединяването на разединеното.

Да донесе в космоса по-голямо разнообразие… и да го превърне в едно цяло.

 

Усещаме, че новите пипала на „Полкджхи“ се протягат и се вкопчват в тъканта на пространството в очакване на мига, в който ще удари следващата хаотична вълна.

Най-мощната хаотична вълна.

Голямото разкъсване.

Дали трансцендентните точно са преценили времето? Наистина ли притежават умението да предизвикат експлозията в нужния момент, така че „Полкджхи“ да успее да улови тази вълна?

Да, пръстени мои и други мои същности.

„аз“/ние/Аз/вие нямаме търпение да разберем.

 

БЯЛОТО ДЖУДЖЕ СЕ РАЗТЪРСВА.

Диаметърът му е само десет хиляди километра. Взривът ще стане със скоростта на звука — няколко хиляди километра в секунда. Това означава, че би трябвало да отнеме по-малко от дура…

 

„СТРИЙКЪР“ С ВСИЧКИ СИЛИ СЕ МЪЧИ ДА СТИГНЕ ДО ТУНЕЛА.

„Давай, Сара!

Можеш да успееш.

Давай!“

Всяка изтекла секунда изглежда като цяла вечност, докато земянитският кораб се носи към мъждукащото убежище.

 

ИЗВЕДНЪЖ НАШИТЕ НАСОЧЕНИ КЪМ СЛЪНЦЕТО СЕНЗОРИ РЕГИСТРИРАТ ЯРКА СВЕТЛИНА!

Ослепителен пламък, който тече и се вълнува с безумна скорост по звездната повърхност като внезапно запалена клечка кибрит.

После…

 

УСЕЩАТЕ ЛИ ГИ, ПРЪСТЕНИ МОИ?

Неутрино-частиците във восъка.

Какво странно чувство! Все едно да си спомняш утрешния ден.

А сега, започва…