Дейвид Брин
Стълба към небето (18)

Хилядолетия наред — още от заминаването на благословените Прародители — някои философски настроени дишащи кислород раси са си задавали въпроса за „пълнотата“.

Щом тук, в Петте свързани галактики, животът се среща толкова често, питат те, не трябва ли да очакваме, че ще го откриваме и навсякъде другаде?

Астрономите, са преброили седемстотин милиарда други галактически въртележки, овали и конгломерати от звезди, някои от които по-големи от нашата Галактика първа. Изглежда противно на всякаква логика тя да е единственото място, където е възникнал разум.

Каква загуба на потенциал, ако беше така!

Разбира се, това мнение не се споделя от всички. Някои от многобройните обществено-религиозни съюзи, съставляващи нашата разнообразна цивилизация, твърдят, че ние трябва да сме уникални, тъй като каквото и да е друго положение би било само подигравка с върховното величие на Прародителите. Други смятат тези милиарди галактики за небесни обиталища на царствените трансцендентни, завършили дългия процес на самоусъвършенстване в нашата равнина на реалността.

Мнозина са се опитвали да разкъсат булото с научни средства, като например огромни телескопи, създадени за изучаване на безмълвните съседи. Наистина, открити са някои аномалии. Например няколко обекта издават ритмични звукови пулсации с нарастваща сложност. Други галактики изглеждат изгорели, сякаш там неотдавна е бушувал пожар, опустошил едновременно почти всички планетни системи.

И все пак данните винаги изглеждат двусмислени и позволяват различни тълкувания. Великата библиотека е пълна със спорове, продължавали еони наред.

Съществуват ли други галактически групи, свързани помежду си от хиперпространствени точки на прехвърляне така, както са нашите пет спирали, въпреки огромните разстояния в плоското пространство-време? Най-добрите ни модели и изчисления не дават категорични отговори.

От време на време някоя млада раса загубва търпение и се опитва да постави тези въпроси на Старите — онези мъдри видове, които са се отказали от звездните кораби, за да усъвършенстват душите си в Прегръдката на вълните и да преминат към следващия клас живот.

В зависимост от настроението си, древните или не обръщат внимание на такива питания, или отговарят странно.

Ние сме сами, казала една почтена общност.

Не сме, възразила втора. Другите галактики са точно като нашите, изобилстват на разнообразни разумни видове и се редуват да се ъплифтират, изпълнявайки свещен дълг, а после насочват вниманието си към трансцендентността… както правим ние сега.

Един рой Стари заявил, че знае друг отговор — повечето островни вселени се заселват съвсем неочаквано от първата раса, открила междузвездния полет. Тези първи раси постепенно изпълват всички звездни системи и унищожават или поробват последвалите ги форми на живот. Такива галактики са бедни на разнообразие или проницателност и им липсва мъдростта, проявена от нашите благословени Прародители, когато започнали великата верига на Ъплифта.

Това не е вярно, отвърнала друга група Стари, намерила пристан сред съзерцателните приливи. Единството на целта, което усещаме в такива галактики, означава само, че те вече са постигнали обединение! Висше състояние, при което всички разумни същества участват в един велик свръхразум…

 

Накрая станало ясно, че тези противоречиви истории трябва да означават следното:

Или Старите наистина нямат представа за какво говорят, или…

Или различните им отговори заедно представляват проповед. Основен урок.

Другите галактики не са наша работа! Ето какво учат те. Че трябва да се върнем към задачите на младите раси — да се борим, учим и ъплифтираме, за да съберем опит и сила за следващия етап.

Отговорите ще получи всеки от нас, който оцелее след изпитанието и се изправи пред светлото лице на Великия орач.